Решение по дело №513/2021 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 260204
Дата: 13 юли 2021 г. (в сила от 30 юли 2021 г.)
Съдия: Красимир Семов
Дело: 20211630200513
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 април 2021 г.

Съдържание на акта

№ 260204 / 13.7.2021 г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Монтана, 13.07.2021г.

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на първи юли през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                  Председател: Красимир Семов

 

При секретаря…...Пепа Илиева…, като разгледа докладвано от съдия  Семов  АНД № 513 по описа за 2021  година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.59, ал.1  и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 20-0996-004142/21.12.2020г. на Началник РУ - Монтана към ОД МВР - Монтана са наложени на Б.Н.П. с посочен адрес в гр.Монтана административни наказания - глоба в размер на 10 /десет/ лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и пр.2 от ЗДвП и глоба в размер на 10 /десет/ лева на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП за нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Недоволен от наказателното постановление П. моли да бъде отменено. П. твърди, че не е извършил нарушението, че е представил поисканите му документи, но от разстояние, поради това, че проверяващите са били без предпазни маски. П. твърди, че св.И.В.И. има „лично отношение” към него, че И. и колегите му, по „указание” на И.И., без основание съставят АУАН – я спрямо П..

Въззиваемата страна РУ – Монтана към ОД МВР - Монтана не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима и основателна.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния седем дневен срок.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

На 28.10.2020г. около 18:10 часа в с.Г. по ул. xxxx   бил спрян за полицейска проверка водача на т.а. УАЗ 452 Д с рег. №  XXXX  . В хода на извършената полицейска проверка водача П. представил на проверяващите го полицаи – св.Т.Г.Т. – мл. пи при Участък Огоста при РУ – Монтана и неговия колега св.И.В.И. – също мл. пи, от разстояние, тъй като били без предпазни маски, нотариално заверено копие на СУМПС и в оригинал, а също и другите изискани документи от проверяващите.

Св.Т. приел, че водача П. не представя СУМПС и КТ към него и СРМПС, поради което съставил спрямо П. АУАН № 4142, бл. № 875584/28.10.2020г. за нарушения по чл.100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП.

П. отразил възражения в АУАН посочвайки, че не е съгласен тъй като имал всички документи. Преди това направил забележка на проверяващите го полицаи да стоят по далече от него тъй като били през предпазни маски. П. твърди, че е показал документите на проверяващите, но от разстояние. Те обаче се ядосали и му съставили АУАН. На 30.10.2020г. П. подал и писмени възражения до административнонаказващия орган /АНО/.

На базата на изготвения АУАН и след като оставил без уважение възраженията на П. с Решение № 180800 – 14718/26.11.2020г., Началник РУ – Монтана към ОДМВР - Монтана като административнонаказващ орган оправомощен със Заповед №  8121з-515/2018г. на МВР издал обжалваното НП прилагайки санкционната норма на чл.183, ал.1,  т.1 от ЗДвП.

В хода на съдебното следствие жалбоподателя П. поддържа жалбата си и твърди, че св.И.В.И. има „лично отношение” към него заради това, че живее и понастоящем на семейни начала с лицето К. Б., с която П. е живеел на семейни начала преди това. Докато Б. живеела с П., поддържала тайна интимна връзка със св.И.В.И., който е полицай. След раздялата си с П., лицето К. Б. живее на семейни начала със св.И.В.И., както към 28.10.2020г., така и понастоящем. Твърдението на П., се потвърждава от писмените сведения – наречени свидетелски показания, на лицето С. Б. Б. – сестра на лицето К. Б..

Св.И.В.И. заявява, че не познава лицето С. Б. Б. и че не живее на семейни начала с лицето К. Б..

В рамките на съдебното следствие св.Т.Г.Т. и св.И.В.И. поддържат изложените обстоятелства в АУАН.

Настоящият съд след като обсъди непосредствено събраните доказателствата намира, че административнонаказващия орган /АНО/ е приложил не правилно закона.

Съгласно чл.189, ал.14 от ЗДвП за неуредените в този закон случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и фишове и по изпълнението на наложените наказания се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания.

Констатирани са нарушения по смисъла на чл.100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП, респ. чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП, но в административнонаказателното производство /АНП/ неправилно като свидетел е участвал мл. пи И.В.И., което е довело до допускане на съществено процесуално нарушение, имащо за последица ограничаване правото на защита на нарушителя П..

Настоящият съд не кредитира показанията на св.Т. и св.И., тъй като ги намира за необективни, заради посоченото от П.. Последният като нарушител в рамките на АНП, излага възражения, които АНО е бил длъжен да провери. Събрани са писмени сведения от св.Т. и св.И., но същите не са били достатъчни предвид сериозните обвинения на П. за наличното „лично” отношение на св.И. спрямо П., за поведението на св.И. и колегите му спрямо П., породено от „личното отношение” на св.И. спрямо жалбоподателя П..

ЗДвП не предвижда правна възможност да се представя при полицейска проверка заверено копие на СУМПС и талон към него, в т.ч. да е нотариално заверено, а съгласно чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП - Наказва се с глоба 10 лв. водач, който: не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство; Представянето на преснимано на хартия копие на СУМПС не е равнозначно на реално представено в оригинал СУМПС и контролен талон към него.

Съгласно чл.51. (1) Не може да участвува в разглеждането на административнонаказателна преписка и в издаването на наказателно постановление длъжностно лице, което: а) е пострадало от нарушението или е съпруг или роднина на нарушителя или пострадалия по права линия без ограничение и по съребрена линия - до четвърта степен; б) е съставило акта за нарушението или е свидетел по него; в) е заинтересувано от изхода на административното производство или има с нарушителя или пострадалия особени отношения, които пораждат основателни съмнения в неговото безпристрастие. (2) (Доп. – ДВ, бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.) При наличието на някои от посочените основания длъжностното лице трябва да се отведе незабавно с мотивиран писмен акт.

Спрямо св.И.В.И. са били налице условията на чл.51, ал.2 от ЗАНН – св.И. е бил длъжен да се отведе и да не бъде свидетел при съставяне на АУАН № 4142 бл. № 875584/28.10.2020г. спрямо П., тъй като се намира в особени отношения с П., които пораждат основателни съмнения за неговото безпристрастие. По делото са налице гласни доказателства, а и настоящия съд непосредствено доби впечатления, че между св.И.В.И. и жалбоподателя П. са налице междуличностни отношения /особени отношения по смисъла на чл.51, ал.1, б.”в” от ЗАНН/, които във времето са влошени необратимо, пораждащи основателни съмнения за безпристрастието на св.И.В.И. спрямо жалбоподателя П.. Междуличностните отношения между св.И. и жалбоподателя П. са градирали до степен на непоносимост помежду им, което беше очевидно за настоящия съд, събирайки непосредствено гласните доказателства в рамките на съдебното следствие. Като се имат предвид не скритите лоши междуличностни отношения които настоящия съд непосредствено възприе в рамките на съдебното следствие, св.И. е бил длъжен да се самоотведе, а не да бъде свидетел при съставяне на процесния АУАН. Законно издържано във времето занапред ще бъде по мнение на настоящия съд, при констатиране на административно нарушение извършено от П., св.И.В.И. да не бъде участник в АНП, в т.ч. и като свидетел при съставяне на АУАН спрямо П..

АНО е бил длъжен съгласно чл.52, ал.4 от ЗАНН да констатира гореизложеното и да вземе мерки по отстраняване на св.И. В. И. от участие в АНП, като на практика е следвало да разпореди допълнителна проверка, в рамките на която, ако се докаже, че П. е извършил административно нарушение, да се състави нов АУАН, без участието на св.И. В. И.. Видно е от данните по делото, че формално е изпълнено това задължение от АНО. На настоящия съд не е известно жалбоподателят П. съгласно чл.51, ал.3 от ЗАНН да е направил изричен писмен отвод спрямо св.И. в рамките на АНП, но съгласно чл.51, ал.2 от ЗАНН длъжностното лице св.И. е бил длъжен да се отведе. Във възражението си до АНО против процесния АУАН, П. изрично е посочил, че е подал жалба против св.И. заради „личното” му отношение, но никой не е обърнал внимание, завършвайки възражението си.

Настоящия съдебен състав намира, че е допуснато съществено процесуално нарушение, подробно изложено по–горе, поради което НП следва да се отмени. Влошените междуличностни отношения между св.И. В. И. и жалбоподателя Б. Н. П., по разбиране на настоящия съд са се отразили на законосъобразното протичане на АНП и е допуснато ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

На основание горното,  съдът

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0996-004142/21.12.2020г. на Началник РУ - Монтана към ОД МВР - Монтана, с което на Б. Н. П. с посочен адрес в гр.Монтана са наложени административни наказания  - ГЛОБА  в  размер на 10 /десет/ лева  на основание  чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и пр.2 от ЗДвП и ГЛОБА в размер на 10 /десет/ лева на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП.

Решението може да се обжалва пред АС - Монтана в 14 / четиринадесет/ дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.

                                            

                                         

                                                                                 

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: