Решение по дело №1338/2020 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 март 2021 г. (в сила от 8 април 2021 г.)
Съдия: Цанка Георгиева Неделчева
Дело: 20202230201338
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  № 260105

 

Гр.Сливен, 17.03.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение - ІV-ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦАНКА НЕДЕЛЧЕВА

 

при съдебен секретар ГАЛИНА ПЕНЕВА като разгледа докладваното от председателя АНД № 1338 по описа за 2020 год. за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по повод жалба от Д.П.А. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощник, против НП № 20-0804-002232 от 29.07.2020 год., издадено от Началник Сектор „ПП“ към ОД на МВР – Сливен, с което е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца на основание чл. 178ж, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП и административно наказание „Глоба” в размер на 50,00 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП за нарушение на чл. 104а от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети общо 6 контролни точки. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от процесуален представител, който поддържа жалбата, моли издаденото НП в частта, в която е наложено административно наказание по чл. 178ж, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП и да бъдат присъдени направените разноски.

В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща процесуален представител, който да изрази становище по жалбата.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 28.06.2020 год. бил съставен АУАН, с фабр. № 234103 против жалбоподателя за това, че на 28.06.2020 год. в 15,40 часа в община Сливен, на км.249 в посока гр. Б. управлява товарен автомобил „Мерцедес” с рег. № *****като на автомагистрала се движи в лентата за принудително спиране, без повреда на пътното превозно средство и без здравословни проблеми на водача и пътниците в превозното средство, както и използва мобилен телефон без устройство за свободни ръце по време на движение. В акта било посочено, че са нарушени разпоредбите на чл. 58, т. 3, предл. 1 от ЗДвП и чл. 104а от ЗДвП. Актът бил връчен лично на жалбоподателя на 28.06.2020 год. (л. 11 от делото).

На 29.06.2020 год. в Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Сливен постъпило възражение от жалбоподателя против съставения АУАН. Във възражението било посочено, че жалбоподателят работи като шофьор във фирма „Н. 2001“ ЕООД – гр. Б.; че по време на движение на автомобила около 246-я километър на автомагистралата, на арматурното табло се включил контролен предупредителен зумер на някакъв датчик; че намалил скоростта и започнал да се движи плътно в дясно, близо до аварийната лента, като търсел най – близката отбивка, където да спре камиона, както и че аварийната лента не е управлявал камиона, може би бил навлизал няколко пъти неволно, поради крайна необходимост, за да избегне по – тежки и неблагоприятни последици при евентуална авария по камиона. С възражението се иска ако не се уважи възражението, то да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН (л. 9 от делото).

Въз основа на акта било издадено процесното НП № 20-0804-002232 от 29.07.2020 год., издадено от Началник Сектор „ПП” към ОД на МВР – Сливен, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца на основание чл. 178ж, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП и административно наказание „Глоба” в размер на 50,00 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП за нарушение на чл. 104а от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 на МВР били отнети общо 6 контролни точки. В НП било отразено, че деянието не е маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН; че при индивидуализация на наказанието бил съобразен чл. 27, ал. 2 от ЗАНН; както и че възражението по акта не е прието. НП било връчено лично на жалбоподателя на 31.08.2020 год. (л. 10 от делото).

От приложеното по делото заверено копие от Фактура № **********/29.06.2020 год. се установява, че същата е издадена на фирма „Н. 2001“ ЕООД – гр. Б. от автосервиз „А. 1“ ЕООД – гр. Б. за извършена компютърна диагностика и ремонт (л. 6 от делото).

От приложената по делото служебна бележка, издадена от „А. 1“ ЕООД – гр. Б. се установява, че издадената от автосервиз на фирмата Фактура № **********/29.06.2020 год. касае извършен ремонт и компютърна диагностика на товарен автомобил „Мерцедес” с рег. № *****, собственост на фирма „Н. 2001“ ЕООД – гр. Б. (л. 39 от делото).

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалването. Разгледана по същество, жалбата се явява частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, се прилагат разпоредбите на НПК. В разпоредбите на чл. 314, ал. 1 и ал. 2 от НПК е предвидено, че въззивната инстанция проверява изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните; както и че въззивната инстанция отменя или изменя присъдата и в необжалваната част, а също и по отношение на лицата, които не са подали жалба, ако има основания за това. В настоящия случай се касае за въззивно производство по своя характер и съдът следва да провери изцяло законосъобразността на издаденото НП независимо от основанията посочени в жалбата и в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя

По отношение на наложеното административно наказание„Глоба” в размер на 1000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца на основание чл. 178ж, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП, съдът намира, че не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на извършено от жалбоподателя административно нарушение, като въззиваемата страна не ангажира доказателства в подкрепа на установената в НП фактическа обстановка. От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че на 28.06.2020 год. в 15,40 часа в община Сливен, на км.249 в посока гр. Б. жалбоподателят е управлявал товарен автомобил „Мерцедес” с рег. № *****като на автомагистрала е навлизал в лентата за принудително спиране. Същевременно обаче, видно от приложението по делото писмени доказателства, причина за това навлизане в лентата за принудително спиране е била  повреда на пътното превозно средство. В производството по ЗАНН тежестта на доказване лежи единствено и само върху административнонаказващия орган и недоказването на извършването на административното нарушение от санкционираното лице е винаги предпоставка за отмяна на наказателното постановление. При тази неустановеност въобще на извършване на административно нарушение, виновно от жалбоподателя, наложеното наказание е неоснователно и трябва да бъде отменено. Ето защо, доколкото извършеното нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП не е доказано по безспорен и категоричен начин, съдът намира, че следва да отмени атакуваното НП в тази му част, като незаконосъобразно и необосновано.

По отношение на наложеното административно наказание „Глоба” в размер на 50,00 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП за нарушение на чл. 104а от ЗДвП, издаденото НП следва да бъде потвърдено. Безспорно се установи от събраните по делото доказателства, че жалбоподателят е използвал мобилен телефон без устройство за свободни ръце по време на движение. С оглед на което съдът намира, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 104а от ЗДвП, поради което същият следва да понесе предвидената административнонаказателна отговорност. Ето защо съдът намира, че следва да потвърди атакуваното НП в тази му част, като законосъобразно и обосновано.

В настоящия случай своевременно се явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноските във вид на адвокатско възнаграждение и същите следва да се възложат в тежест на въззиваемата страна. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по - малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). В чл. 36, ал. 2 от ЗА е посочено, че размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, както и че този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнаграждението е в размер на 300,00 лева, при интерес до 1000,00 лева. В настоящия случай се претендират разноски в размер на 300,00 лева, поради което съдът намира, че възражението на въззиваемата страна срещу размера на разноските, посочено в придружителното писмо, е неоснователно. Ето защо съдът следва да присъди разноските в пълен размер от 300,00 лева, съгласно представения по делото Договор за правна защита и съдействие (л. 8 от делото).

Предвид гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0804-002232 от 29.07.2020 год., издадено от Началник Сектор „ПП“ към ОД на МВР – Сливен, в частта с което на Д.П.А. с ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца на основание чл. 178ж, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0804-002232 от 29.07.2020 год., издадено от Началник Сектор „ПП“ към ОД на МВР – Сливен, в частта с което на Д.П.А. с ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание административно наказание „Глоба” в размер на 50,00 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП за нарушение на чл. 104а от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети общо 6 контролни точки, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Сливен да заплати в полза на Д.П.А. с ЕГН ********** ***, разноски в размер на 300,00 (триста) лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: