Решение по дело №1347/2018 на Районен съд - Горна Оряховица

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 533

гр. Горна Оряховица, 14.01.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ГОРНООРЯХОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-ми състав, в публичното заседание на четиринадесети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ТРИФОН СЛАВКОВ

при секретаря СИЛВИЯ Д., като разгледа гр.д. № 1347 по описа на ГОРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищците П.И.К. и Н.Е.К. от гр. Д. Оряховица, чрез адв. М. С., твърдят, че са съпрузи, като по време на брака си придобили в режим на СИО недвижим имот в гр. Д.О. – УПИ I-979, в кв. 50, по плана на гр. Д.О.. Сочат, че регулационните отношения със съседния имот, находящ се на изток от техния, а именно УПИ-981, собственост на ответницата К.Д.Ц., са неуредени, което пречи да упражняват правото си на собственост в пълен обем. Посочват, че между имотите, на границата между тях, е изградена стопанска постройка с площ около 60 кв. м. Твърдят, че според документа им за собственост тази реална част от имота е тяхна, а реално се владее и ползва от ответницата, която е изградила и ограда, препятстваща достъпа им до стопанската постройка. В проведените разговори за уреждане на отношенията помежду им ответницата категорично отказвала да им предаде владението на реалната част от имота с площ от 60 кв. м., с построената в него постройка, твърдейки, че границата между имотите им е поставена правилно. Претендират също, че неоснователното завладяване на реалната част от имота им ги е обеднило, т.к. за последните пет години не са успели да съберат наем за същата, който определят на 10 лв. месечно за последните 5 години или претендират от ответника сумата от 600 лв. Поради изложеното искат от съда да приеме за установено между страните, че са собственици на реална част от 60 кв. м,  находящи се на границата между УПИ I-979 и УПИ II-981 в кв. 50 по плана на гр. Д.О. и построената в нея стопанска постройка, както и да се осъди ответницата да премести съществуващата ограда съобразно регулационната линия между имотите, както и да им заплати сумата от 600 лв. за ползваната без правно основание реална част от имота им, с находящата се в нея стопанска постройка, за периода от 01.07.2013 г. до момента на предявяване на иска.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от ответника К.Д.Ц.. В съдебно заседание ответницата с процесуалния си представител адв. Н. П. оспорват исковете. Считат, че ищците никога не са ставали собственици на претендираната част от земята и постройката изградена върху нея. Считат иска по чл. 59 ЗЗД за неоснователен. Оспорват и извършеното трасиране на имота, като се позовават на § 6 от ПЗР на ЗУТ. В съдебно заседание представят НА № .

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В тежест на ищците е да докажат, че са собственици на реална част от 60 кв.м. от недвижим имот УПИ I-979 в кв. 50 по плана на гр. Д.О., заключена между регулационните линия на УПИ I-979 в кв. 50 и УПИ II-981 в кв. 50 по плана на гр. Д.О. и изпълнената на място ограда, както и на построената върху тази реална част от дворното място стопанска постройка на твърдените от  тях обстоятелства – договор за покупко-продажба, и че ответникът е извършил неоснователно действие /противоправно/, поставяйки неправилно ограда между имотите, с което им пречи да осъществяват правото си на собственост в пълен обем.

В тежест на ответника е да докаже, че има основание да владее или държи процесната реална част от имота, както и че оградата е поставена на точната граница между имотите.

По първата предпоставка на иска по чл. 109 от ЗС, съдът намира, че ищците не проведоха пълно и главно доказване на факта, са собственици на реална част от 60 кв.м. от недвижим имот УПИ I-979 в кв. 50 по плана на гр. Д.О., заключена между регулационните линия на УПИ I-979 в кв. 50 и УПИ II-981 в кв. 50 по плана на гр. Д.О. и изпълнената на място ограда, както и на построената върху тази реална част от дворното място стопанска постройка на твърдените от  тях обстоятелства – договор за покупко-продажба.

Видно от заключението на вещото лице инж. К. по приложената по делото съдебно-техническа експертиза е, че плановете действали в гр. Д.О. са два: регулационен и кадастрален от 14. 12. 1953 г. и действащия към момента регулационен и кадастрален от 15.02. 1984 г. При направения оглед на място вещото лице е констатирало, че между УПИ 979 и УПИ II-981 в кв. 50 по плана на гр. Д. Оряховица няма изградена ограда, а дворищната регулация е проектирана и не е материализирана на място, като по цялата дължина на границата съществува стопанска постройка. Същото е установило и вещото лице Г. по назначената по делото съдебно-оценъчна експертиза, като е допълнила, че по цялата дължина на имотната граница в поземлен имот № 981 по кадастралния план, собственост на ответницата К.Ц., са изградените стопански постройки, западните фасади на които служат за имотна граница, която в северната си част не съответстват с отразената в кадастралния план имотна граница, но съвпада с границата между двата имота по стария кадастрален план от 1953 г.

Видно от приложените като доказателства по делото Скица № 742/03.04.2018 г. и Скица № 1448/22.08.2018 г. двете на Дирекция ТСУСО при Община Г. Оряховица, имота на ищците е с площ 840 кв. м. и регулационните отношения между УПИ – I-979, собственост на ищците и УПИ II-981, собственост на ответницата са неуредени/стр.7/. Видно от скица, приложена от ответницата/стр.55/ имотът в УПИ II-981 в 50 по плана на гр. Д. Оряховица е с площ 1190 кв. м. и е с неуредени регулационни отношения към УПИ I-979, УПИ – XI-979 и УПИ III-982, като същият е описан в н. а. № Ищците основават правото си на собственост на нотариален акт №., съгласно който Радослав Янков Радев им е продал собствения си недвижим имот с площ от 840 кв. м., представляващ поземлен имот УПИ – I-979, в кв. 50 по плана на гр. Д.О..

По делото е приложен и нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение, чрез обстоятелствена проверка № 168, том II, нот. дело № 861/10.04.1991 г., чрез който Д.К. и В.К. са признати за собственици на недвижим имот: дворно място, съставляващо парцел УПИ I-179, в кв. 50 по регулационния план на гр. Д. Оряховица, заедно с построената в него жилищна постройка и стопански постройки с площ 840 кв. м.

Ответницата основава правото си на собственост на нотариален акт № г., с който Д.С.К. и Н. М.К. са й дарили собствения недвижим имот – дворно място, находящо се в гр. Д.О., парцел VII-837, в кв. 65 по плана на града.

По делото е представен и нотариален акт № 182, том II, н. дело № 900/1969 г., видно от който е, че С.Н.К. е продал на Д.С.К., дворно място, цялото около 1050 кв. метра, съставляващо парцел VII-837, в кв. 65 по плана на град Д. О..

С оглед изложеното, съдът намира, че действието на заварените дворищнорегулационни планове е запазено, съобразно разпоредбата на § 6, ал. 1 ПР ЗУТ.  Предвиден е срок за прилагането им – ал. 2 на § 6 ПР ЗУТ, което може да стане само чрез изплащане на обезщетението и след изтичането на който не могат да се извършват сделки с парцели с неуредени сметки по регулация, т.е. с неприложена регулация - § 6, ал. 5 ПР ЗУТ. Последната разпоредба е приложима при преценка дали сделка, сключена след изтичане срока по § 6 ПР ЗУТ, е произвела вещнопрехвърлителен ефект за целия урегулиран имот или само за имота, послужил за кадастрална основа на парцела, в случаите, в които при урегулирането има придаване на площи от съседни имоти.

Условията за прилагане на плана по § 6 ПР ЗУТ са определени в § 5, ал. 2 ПЗР ЗКИР - Дворищнорегулационният план е приложен за тези части от парцела, за които е платено дължимото обезщетение за придадените към парцела недвижими имоти на други физически или юридически лица, съответно когато частите на съсобствениците в образуван по регулация общ парцел са изравнени. Изискването на § 6 ПР ЗУТ за прилагането нa дворищнорегулационните планове в конкретните срокове е израз на основното правило на ЗУТ, че на урегулиране полежат поземлените имоти, като се съобразяват имотните им граници, а регулационните граници, установени с план, не водят до промяна на границите на правото на собственост. Възприет е следният подход:

- действащите към деня на влизане в силa на ЗУТ дворищнорегулационни планове се прилагат по реда на ЗТСУ в 6-месечен срок от деня на влизане в сила на ЗУТ, т.е. до 30.09.2001 г.

- проектите на подробни градоустройствени планове, изработени по правилата на ЗТСУ, одобрени на основание § 6, ал. 3 ПР ЗУТ до 31.12.2001 г. и които влизат в сила след влизане в сила на ЗУТ, могат да бъдат приложени по реда на ЗТСУ (чл. 110-114 и чл. 134-136 ЗТСУ) в 6-месечен срок от деня на влизането им в сила.

За прилагането е необходимо в посочения 6-месечен срок да е подадено заявление до общинската администрация с искане за прилагане на плана (извършване на оценка, заплащане на дължимите суми и снабдяване с нотариален акт за площите, придобити по регулация или нотариално заверено заявление от собствениците на придаваeмите и отчуждаемите части от съседни имоти, че са надлежно обезщетени), без да е необходимо производството по оценка да е приключило в този срок.

Съгласно § 8 ПР ЗУТ след изтичане сроковете по § 6 ПР ЗУТ отпада отчуждителното действиe на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове.

Същите вече могат да бъдат приложени само доброволно чрез сключване на договор за прехвърляне на собствеността в нотариална форма (§ 8, ал. 2, т. 1 ПР ЗУТ). Това е основание за изменение на плана по реда на ЗУТ.

С Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2011 г. по т.д. № 3 / 2010 ОСГК – при условията на § 8, ал. 1 ПР ЗУТ отчуждителното действие се прекратява автоматично, без да е необходимо провеждане на административна процедура по § 8, ал. 2 ПР ЗУТ за изменение на неприложения дворищнорегулационен план. Мотивите за приемане на това законодателно положение са, че въведеният със ЗУТ нов принцип при изменение на границите на урегулираните имоти, е наложил да бъдат уредени отношенията, възникнали по повод на приети по реда на ЗТСУ (отм.), но все още неприложени дворищнорегулационни планове, така че да се осигури приемственост и сравнително плавен преход между режима на „принудителната" регулация, действал по ЗТСУ (отм.) и режима на „доброволна" регулация, въведен със ЗУТ, и да се избегне за в бъдеще евентуална възможност за несъответствие между имотните и регулационни граници на урегулираните поземлени имоти. Именно това е целта на разпоредбите на § 6 и § 8 от ПР на ЗУТ: С тях отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях се продължава само временно - до изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ, след което това отчуждително действие отпада автоматично, по силата на закона. С изтичането на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ правото на собственост върху парцела се трансформира в право на собственост върху имота, за който е бил отреден дворищнорегулационния парцел, а придаваемите части се връщат в патримониума на собственика на имота, от който са били отчуждени, съответно създадената по силата на неприложения дворищнорегулационен план съсобственост върху парцел, образуван от два маломерни имота, се прекратява.

          Въз основа на изложеното, последица от отпадане на отчуждителното действие на плана се трансформира собствеността върху дворищнорегулационен парцел с неуредени сметки по регулация в собственост върху поземлен имот (имота, за който е отреден дворищнорегулационния парцел); правото на собственост върху „придадените” части от съседни поземлени имоти на трети лица се връща в патримониума на бившите собственици;  съсобствеността върху дворищнорегулационни парцели за малкоетажно и средноетажно жилищно застояване, възникнала по силата на регулацията, се прекратява и се възстановява индивидуалната собственост върху бившите реални имоти, участващи в тях. Отпадането на отчуждителното действие на заварените дворищнорегулационни планове не води до отпадането на устройствените предвиждания на плана, но същите вече нямат непосредствено въздействие върху правото на собственост. 

          Ето защо, съдът намира, че ищците не са придобили собствеността на процесните 60 кв. м. площ, заключена между регулационната линия на УПИ I-979 в кв. 50 и УПИ II-981 в кв. 50 по плана на гр. Д.О. и изпълнената на място ограда и стопанска постройка, т.к. праводателят им Р.ЮЯ.Р. не е уредил сметките си по регулация с ответника К.Д.Ц..  Предвид това и на осн. § 6, т. 2 и 4 от ПЗР към ЗУТ след като до 30.09.2001 г. Р.Я.Р. не е уредил регулационните си отношения следва да се приеме, че регулацията по отношение на имот УПИ II-981 не е приложена и този имот губи статута си на регулиран, регулационните си граници и продължава да съществува като ПИ съобразно имотните си граници, отбелязани със зелен цвят върху комбинираната скица на вещото лице К./стр.67/, т. е. имотите и кадастралните елементи по кадастралния план на гр. Д.О. от 1953 г. Видно от същата е, че процесната стопанска постройка се намира в границите на имота на ответницата, което означава, че е нейна собственост. Следва да се приеме, че придадените части от имота към други имоти са възстановени като части от процесния имот, поради което собствеността им върху т.нар. новопроектирани имоти, който именно представляват придадени по регулация части следва да се счита възстановена поради отпадане отчуждителното действие на регулацията в лицето на собствениците на бившия парцели. От това следва, че към м.10.2001 г. собственика на УПИ ІІ-981 възстановява правото си на собственост върху придадените части от имот, описан в нотариален акт № .. за който имот няма приложена регулация от 1984 г. /в сделката те са прехвърляли правото на собственост върху ПИ, а не върху УПИ/ § 6, ал. 5 от ПЗР към ЗУТ/. Следователно наведено от ищците основание за придобиване на право на собственост е неоснователно.

          С оглед неоснователността на обуславящия иск, то неоснователен ще е и обусловеният такъв за премахване на изпълнената между имотите ограда. Съдът намира, че е неоснователен и недоказан, и защото вещите лица по назначените по делото експертизи са установили, че такава на място не съществува.

          Неоснователността на иска по чл. 109 от ЗС, води до неоснователност и на иска по чл. 59 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползваната стопанска постройка с площ 60 кв. м. , т.к. същата не е собственост на ищците.

По отношение на разноските:

Предвид изхода на делото ищците следва да заплатят на ответника  на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 300 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от П.И.К., ЕГН ********** и Н.Е.К., ЕГН **********, двамата с адрес *** против К.Д.Ц., ЕГН ********** *** за установяване в отношенията им, че ищците са собственици на реална част от недвижим имот УПИ I-979 в кв. 50 по плана на гр. Д.О. с площ 60 кв. м., заключена между регулационната линия на УПИ I-979 в кв. 50 и УПИ II-981 в. кв. 50 по плана на гр. Д.О. и изпълнената на място ограда, както и на построената върху тази реална част от дворното място стопанска постройка, както и за осъждане на ответницата да премести съществуващата ограда, разположена в  УПИ I-979  в кв. 50 по регулационната линия с УПИ II-981 в. кв. 50 по плана на гр. Д.О., както и за осъждане на ответницата да заплати на ищците сумата от 600 лева, представляваща обезщетение за неоснователното й обогатяване през периода 01.07.2013 г. до момента на предявяване на иска /29.06.2018 г./, т.к. е ползвала без правно основание собствената на ищците стопанска постройка с площ 60 кв. м., изградена на границата между УПИ I-979 в кв. 50 и УПИ II-981 в. кв. 50 по плана на гр. Д.О., както и искането за присъждане на сторените по делото разноски.

 ОСЪЖДА „П.И.К., ЕГН ********** и Н.Е.К., ЕГН ********** *** на основание чл. 78, ал.3 ГПК да заплатят на К.Д.Ц., ЕГН ********** ***, сумата от 300 лв. за направените по делото съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЯ на страните шестмесечен срок за отбелязването на  настоящото решение в Служба по вписванията - гр. Г. Оряховица на основание чл. 115, ал. 2 ЗС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.                               

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: