МОТИВИ
към присъда от 28.10.2020 година, постановена по
НОХД 224/2018г.по описа на Свогенски районен
съд
Районна прокуратура –Ботевград е
повдигнала обвинение срещу Г.К.И., ЕГН **********, роден на *** ***,
с постоянен адрес:***,…, български гражданин, неосъждан, разведен, с висше
образование, месторабота - „….“ - гр. С., длъжност - ….. Г.И. е обвинен
в това, че:
I.На 14.08.2017 г. в гр. Костинброд, обл. Софийска, ул.
„…“, пред частен дом № , в съучастие като съизвършител с Т.Ц.К., употребил сила
/като нанесъл удари с ръце и крака в областта на гърдите, корема и главата на И.Т.Т./,
с цел да принуди орган на властта - полицейския служител И.Т.Т., заемащ
длъжност …., да пропусне нещо по служба, а именно: да изпълни задълженията си
да проверява редовността на документите, които трябва да носят водачите и
техническата изправност на моторните превозни средства; задълженията си по
предотвратяване и пресичане на нарушения по пътищата и обществения ред както и
да задържи Г.К.И. на основание чл.72, ал.1, т. 2 от Закона за министерството на
вътрешните работи: „....Полицейските органи могат да задържат лице: .... 2.
което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да
изпълни задължението си по служба ”
– престъпление по
чл. 269, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2 НК.
II. На 14.08.2017г.в град Костинброд, област Софийска, ул.“…“,
пред частен дом № .., в съучастие, като съизвършител с Т.Ц.К. и И.Г.И., чрез
нанасяне на удари с ръце и крака, причинил на полицейския орган –И.Т.Т., заемащ
длъжност“…., лека телесна повреда, изразяваща се в пръснати охлузвания и
кръвонасядания, разположени в областта на главата, шията, горните крайници,
гърдите и дясното бедро, болезненост при допир и движение, най-вече на
крайниците, причинило на пострадалия болка и страдание на всяко едно от тях,
при изпълнение на службата му, свързани с това да проверява редовността на
документите, които трябва да носят водачите и техническата изправност на
моторните превозни средства, с предотвратяване
и пресичане на нарушения по пътищата и обществения ред, както и да
задържи Г.К.И. на основание чл.72,ал.1, т.2 от Закона за министерството на
вътрешните работи:“…Полицейските органи могат да задържат лице:…2.което, след
надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни
задължението си по служба…“ –престъпление по чл.131, ал.2, т.4, вр.чл.130, ал.2, вр.чл.20, ал.2 от НК.
III. На
14.08.2017 г. в гр. Костинброд, област Софийска, ул. „…“, пред частен дом № ..,
в съучастие като съизвършител с Т.Ц.К. и И.Г.И., чрез нанасяне на удари с ръце
и крака, повредил и унищожил противозаконно чужди движими вещи - собственост на
Дирекция „УССД“ - МВР, гр. София, както следва: повредил задния ляв калник на
лек автомобил марка „Киа Сийд” с per. № .. …. на стойност 332,63 лева
/триста тридесет и два лева и шестдесет и три стотинки/ лева и унищожил основа
лост преден капак за отваряне на лек автомобил марка „Киа Сийд” с per.
№ … на
стойност 15,30 лева /петнадесет лева и тридесет стотинки/ или всичко на обща
стойност 347,93 лева /триста четиридесет и седем лева и деветдесет и три
стотинки/ -престъпление по чл.216, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК.
IV. На 14.08.2017 г. в гр. Костинброд, обл. Софийска, ул. „….“,
пред частен дом № .., чрез дърпане с ръце, противозаконно повредил формено
облекло, носено по реда на чл. 151, ал. 4 от Закона за Министерството на
вътрешните работи и Наредба № 8121з-1010/2015 г. на Министъра на вътрешните
работи от И.Т.Т. /заемащ длъжност …./, като скъсал ризата на униформата на Т. в
областта под левия ръкав; ципа на светло-отразителната му жилетка и копчето на
левия пагон на униформеното му облекло –престъпление по
чл.274а, ал.З НК.
Районна прокуратура –Ботевград е повдигнала
обвинение срещу Т.Ц.К., ЕГН **********,
роден на *** ***, с постоянен адрес:***, …, български гражданин, неосъждан,
женен, със средно образование, месторабота - „…“ , длъжност - ….
Т.К. е обвинен в това, че:
I. На 14.08.2017 г. в гр. Костинброд, обл. Софийска,
ул. „….“, пред частен дом №.., в съучастие като съизвършител с Г.К.И.,
употребил сила /като нанесъл удари с ръце и крака в областта на гърдите, корема
и главата на И.Т.Т./, с цел да принуди орган на властта - полицейския служител И.Т.Т.,
заемащ длъжност ….., да пропусне нещо по служба, а именно: да изпълни
задълженията си да проверява редовността на документите, които трябва да носят
водачите и техническата изправност на моторните превозни средства; задълженията
си по предотвратяване и пресичане на нарушения по пътищата и обществения ред
както и да задържи Г.К.И. на основание чл.72, ал.1, т. 2 от Закона за
министерството на вътрешните работи: „....Полицейските органи могат да задържат
лице: .... 2. което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски
орган да изпълни
задължението си
по служба”
– престъпление по чл. 269, ал. НК.
II.На 14.08.2017г.в град Костинброд, Софийска област, ул.“….“,
пред частен дом № .., в съучастие, като съизвършител с Г.К.И. и И.Г.И., чрез
нанасяне на удари с ръце и крака, причинил на полицейски орган – И.Т.Т., заемащ
длъжността“…., лека телесна повреда, изразяваща се в пръснати охлузвания и кръвонасядания,
разположени в областта на главата, шията, горните крайници, гърдите и дясното
бедро, болезненост при допир и движение, най-вече на крайниците, причинило на
пострадалия болка и страдание на всяко едно от тях, при изпълнение на службата
му, свързани с това да проверява редовността на документите, които трябва да
носят водачите и техническата изправност на моторните превозни средства, с
предотвратяване и пресичане на нарушения
по пътищата и обществения ред, както и да задържи Г.К.И. на основание
чл.72,ал.1, т.2 от Закона за министерството на вътрешните работи:“…Полицейските
органи могат да задържат лице:…2.което, след надлежно предупреждение съзнателно
пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба…“ – престъпление по чл.131, ал.2, т.4, вр.чл.130, ал.2 от НК.
III. На 14.08.2017 г. в гр. Костинброд, област Софийска, ул.
„…“, пред частен дом № .., в съучастие като съизвършител с Г.К.И. и И.Г.И.,
чрез нанасяне на удари с ръце и крака, повредил и унищожил противозаконно чужди
движими вещи - собственост на Дирекция „УССД“ - МВР, гр. София, както следва:
повредил задния ляв калник на лек автомобил марка „Киа Сийд” с per.
№ …. на
стойност 332,63 лева /триста тридесет и два лева и шестдесет и три стотинки/
лева и унищожил основа лост преден капак за отваряне на лек автомобил марка
„Киа Сийд” с per. № …. на стойност 15,30 лева /петнадесет лева и тридесет
стотинки/ или всичко на обща стойност 347,93 лева /триста четиридесет и седем
лева и деветдесет и три стотинки/ - престъпление по чл.216,
ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК.
Районна прокуратура –Ботевград е
повдигнала обвинение срещу И.Г.И., ЕГН **********, роден на *** ***, с постоянен
адрес:***, ….., български гражданин, неосъждан, женен, с висше образование,
месторабота - „….“
И.И. е обвинен в това, че:
I.На
14.08.2017г.в град Костинброд, област Софийска, ул.“…“, пред частен дом № .., в
съучастие, като съизвършител с Г.К.И. и Т.Ц.К., чрез нанасяне на удари с ръце и
крака, причинил на полицейския орган –И.Т.Т., заемащ длъжност“…., лека телесна
повреда, изразяваща се в пръснати охлузвания и кръвонасядания, разположени в
областта на главата, шията, горните крайници, гърдите и дясното бедро,
болезненост при допир и движение, най-вече на крайниците, причинило на
пострадалия болка и страдание на всяко едно от тях, при изпълнение на службата
му, свързани с това да проверява редовността на документите, които трябва да
носят водачите и техническата изправност на моторните превозни средства, с
предотвратяване и пресичане на нарушения
по пътищата и обществения ред, както и да задържи Г.К.И. на основание
чл.72,ал.1, т.2 от Закона за министерството на вътрешните работи:“…Полицейските
органи могат да задържат лице:…2.което, след надлежно предупреждение съзнателно
пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба…“ - престъпление
по чл.131, ал.2, т.4, вр.чл.130,
ал.2, вр.чл.20, ал.2 от НК.
II. На 14.08.2017 г. в гр. Костинброд, област Софийска, ул.
„….“, пред частен дом № .., в съучастие като съизвършител с Т.Ц.К. и Г.К.И.,
чрез нанасяне на удари с ръце и крака, повредил и унищожил противозаконно чужди
движими вещи - собственост на Дирекция „УССД“ - МВР, гр. София, както следва:
повредил задния ляв калник на лек автомобил марка „Киа Сийд” с per.
№ … на стойност
332,63 лева /триста тридесет и два лева и шестдесет и три стотинки/ лева и
унищожил основа лост преден капак за отваряне на лек автомобил марка „Киа Сийд”
с per.
№ … на
стойност 15,30 лева /петнадесет лева и тридесет стотинки/ или всичко на обща
стойност 347,93 лева /триста четиридесет и седем лева и деветдесет и три
стотинки/ -
престъпление по чл.216,
ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК.
В съдебно
заседание прокурорът поддържа обвинението така, както е повдигнато.Счита, че то
е доказано по несъмнен начин.Пледира на всеки от подсъдимите - Г.И.,
Т.К. и И.И., да бъде наложено наказание лишаване от свобода за всяко от
извършените престъпления в размер към средния, установен в закона, с налагане
на най-тежкото от тях, като изтърпяването на наказанието бъде отложено с
изпитателен срок.
Процесуалният
представител на частния обвинител и граждански ищец-адв.Т. изразява становище
за присъединяване към заявеното от прокурора относно доказаността на
извършените престъпления, вида и размера на наказанията.Сочи, че предявения
граждански иск е доказан и основателен и
следва да се уважи в пълен размер.
Подсъдимите И.И.,
Г.И. и Т.К. дават обяснения относно случилото се, като заявяват, че единствения
виновен е частния обвинител и граждански ищец
И.Т.Т., който насочил пистолет срещу
Г.И., при кола, пълна с деца.И.И. заявява, че
освен вербална комуникация, не е имало физическа саморазправа, Г.И.
твърди, че физически контакт се осъществил, когато бил вътре в колата, защото
полицаят влязъл вътре, до кръста, нямало нито друг контакт, нито удари.Т.К.
сочи, че никой не е докосвал полицая.
Подсъдимите Г.К.
И., Т.Ц.К. и И.Г.И. не се признават за виновни. Процесуалните им представители– адв.Б. и адв.Б. молят съда да постанови оправдателна присъда
и излагат подробни съображения в този смисъл.
Процесуалният
представител на частния обвинител и граждански ищец И.Т.Т. - адв.Т. изразява
становище за присъединяване към заявеното от прокурора относно доказаността на
извършените престъпленията, вида и размера на наказанията.Сочи, че предявения
граждански иск е доказан и основателен и
следва да се уважи в пълен размер.
Съдът, като обсъди доводите на страните и
събраните доказателства, по отделно и в
тяхната съвкупност и съобразно с чл.14, ал.1 от НПК, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Подсъдимият Г.К.И., ЕГН ********** е
роден на *** ***, с постоянен адрес:***, …, български гражданин е,
неосъждан е, разведен е, с висше образование,
работи във … „….“ - гр. С. като ….
Подсъдимият Т.Ц.К., ЕГН **********, е роден на *** ***, с постоянен
адрес:***, …., български гражданин е, неосъждан е, женен е, със средно
образование, работи във ..„…“ - гр.
София като ….
Подсъдимият
И.Г.И., ЕГН ********** е роден на *** ***, с постоянен адрес:***, …, български
гражданин е, неосъждан е, женен, с висше образование, работи във „….“ -
гр. С. като ….
На 13.08.2017г.вечерта
тримата подсъдими/от които Г.И. и И.И. са баща и син, а И.И. и Т.К. са
братовчеди/, заедно със семействата си, се намирали в “..“в град К. Поводът за
срещата била почерпка, послучай рождения ден на детето на подсъдимия И.И.,
което е същевременно внуче на подсъдимия
Г.И.
В компанията от общо
дванадесет души, която имала предварителна резервация за след 19,00 часа, освен
подсъдимите Г. и И. И. и Т.К., присъствали още съпругата на последния –
свидетелката Е.К. и двете им деца – Ц. и
В. /съответно на ..и на .. години/, съпругата на И.И.-свидетелката К.К., детето
им –рожденник – Г. и майка й – свидетелката Д.И., както и свидетелят –…. - К.И..По
време на вечерята празнуващите консумирали алкохол, като за масата предварително били поръчани бутилка
ракия и бутилка водка.Около 00:35 часа подсъдимият Г.И., подсъдимият Т.К.,
съпругата му Е.К., двете им деца Ц. и В., детето – рожденник Г. и свидетелката Д.И.
си тръгнали от заведението.Всички се качили в управлявания от Г.И. автомобил – „Пежо“
с рег.№ …. Автомобилът се движел към дома на Д.И.,***.Около 00:45 часа … при РУ
К., И.Т.Т.-…, управлявайки по време на дежурство служебния автомобил „Киа Сийд“,
рег.№., разминавайки се с колата, в която пътували двама от подсъдимите, забелязал, че десния габарит не свети.По тази
причина решил да последва колата с техническа неизправност, подавайки звуков и
светлинен сигнал.В полицейския автомобил освен И.Т., пътувал и свидетеля В.А.
Управлявания от Г.И.
автомобил – „Пежо“ с рег.№ … спрял пред дома на свидетелката Д.И. ***.Непосредствено
зад него спрял и полицейския автомобил. Младши автоконтрольор И.Т.Т. слязъл и отишъл до предната, лява врата на
автомобила „Пежо“.Виждайки, че пътниците в проверяваната кола са повече, Т.
извадил пистолет с дясната ръка, насочил го към шофьора на колата и за по-малко
от секунда го поставил обратно в кобура.Подсъдимият попитал полицая защо
насочва пистолет, в присъствието на деца в колата, а Т. посочил като причина
неработещия стоп, и разпоредил „Спирай,
слизай и гаси колата“, поискал и документите на подсъдимия, но Г.И. не изпълнил
разпореждането и отвърнал с думите“какъв си ти, да ме проверяваш, .. тъпанар,
знаеш ли кой съм аз?“.От предната дясна страна на автомобила „Пежо“ стоял
другият …-свидетеля А..Когато автоконтрольор И.Т.Т. извадил оръжието,
намиращите се на задната седалка в автомобила „Пежо“ деца – … Г., …Ц. и …В.
изпитали силен стрес и страх за живота си, пищяли, ужасени, а най-малкия Г./син
и внук на двама от подсъдимите/се захласнал, вследствие на което и заеквал.От
заявеното от вещото лице А.П. в о.с.з.на 27.03.2019г.се установява по
категоричен начин, че за краткия период от време, през който е било извадено огнестрелното оръжие е било
възможно насочване, както и произвеждане на изстрел.Подсъдимият Г.И. отворил
предната, лява врата на автомобила „Пежо“, дърпал и бутал …Т..Вторият … –
свидетелят В.А. се насочил към предната лява част на колата“Пежо“, опитвайки се
да успокои обстановката.От „Пежото“ слезли подсъдимите Г.И. и Т.К. и се
насочили към младши автоконтрольор Т., започнали да го бутат и дърпат с ръце,
докато А. се опитвал да ги спре.При слизането си от автомобила“Пежо“Г.И. хванал
за униформата пострадалия Т. и вследствие на това, че я дърпал, се скъсала
светло-отразителната жилетка и копчето, крепящо пагона към униформената риза.През
това време свидетелката Е.К. се обадила на свидетелката К.И. и съобщила за
случилото се, като акцентирала на състоянието на силен стрес и „захласване“на ..
й син Г..Пострадалият Т., както и свидетелят А. многократно се свързвали с РУ
Костинборд, описвайки създалата се ситуация и искайки подкрепление от колегите
си.С цел да помогнат на детето си, на
място с автомобил“Мерцедес“ пристигнали свидетелката К.И. и третия подсъдим И.И..Последният
се присъединил към Г.И. и Т.К. и тримата непрекъснато размахвали ръце към
пострадалия … служител И.Т., като го дърпали, бутали, удряли сс ръце и крака в
областта на главата, тялото и крайниците,
а свидетелят А. се стремял да го предпази и да успокои останалите лица.
При преглед след инцидента
при пострадалия било установено:Пръснати охлузвания и кръвонасядания,
разположени в областта на главата, шията, горните крайници, гърдите и дясното
бедро, болезненост при допир и движение, най – вече на
крайниците.Констатираните увреждания се дължат –за кръвонасяданията-на удари с
или върху твърди тъпи предмети, а за охлузванията – на действието по
допирателната на предмети с неравна, контактна повърхност или ограничена
ръбеста такава.Уврежданията в областта на лявата ушна мида и шията, добре
отговарят да са получени от действието на човешки нокти, при упражненото
физическо въздействие в засегнатите зони-ухото и шията на
пострадалия.Комплексът от увреждания по лявата предмишница е получен в резултат
на провлачване върху неравна, контактна повърхност.Констатираните травматични
увреждания са причинили на пострадалия болка
и страдание за всяко едно от тях. От заявеното от вещото лице Т. в
о.с.з.се установява, че:неприятните усещания при охлузването изчезват в рамките
на ден-два, а при кръвонасяданията, тъй като са съчетани с оток, болезнеността
изчезва за около три-четири дни.Така установените увреждания не ограничават
движението на крайниците, възможно е и извършването на движения в пълен обем и
функцията на крайника не е нарушена.
За да окажат помощ на
колегите си, на място пристигнали полицейски служители на РУ К. и РУ С. –
свидетелите Л.Е., Д.Т., Н.К.К., М.С., М.Д., В.И..На място дошъл и свидетелят К.И.
***, но присъствал на почерпката в пицария „Навона“, като приятел на
подсъдимите Иванови.
От събраните по делото
доказателства се установява, че били нанесени удари и по полицейския автомобил,
но липсват данни, които да сочат с категоричност кой е техния автор/свидетелят В.И.
сочи, че няма ясен спомен и не е видял
конкретно кой е нанесъл удар, тътен от който е чул, а оставения отпечатък от
ръка на подсъдимия К. не е годен да обоснове краен извод за неговото авторство, тъй като при удрянето и
дърпането на пострадалия Т., този подсъдим се е намирал в непосредствена
близост и с полицейския автомобил, оставил е отпечатък от пръста си, но липсва
пряко доказателство да го е ударил или ритал/.
На тримата подсъдими било
указано да се явят в районното управление на МВР – Костинброд, което те
сторили.Били им съставени заповеди за задържане
по реда на чл.72 от ЗМВР.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото
гласни и писмени доказателства/заключения
по видеотехнически експертизи, извършени дактилоскопна експертиза, съдебно-медицинска
експертиза, съдебно-оценителна експертиза, изготвени в хода на досъдебното
производство № 222/2017г. по описа на РУ Костинброд и по време на съдебното
следствие, свидетелства за съдимост, показанията на пострадалия И.Т.Т., В.Г.А., Б.Н.Т.,
К.В.И., Е.Ц.К., Д.К.И., В.П.И., К.Г.И., Л.Е.Е., Д.Т.Й., Н.К.К., М.В.С., М.И.Д.,
обясненията на подсъдимите/
При анализ
на доказателствата съдът намери за установено следното:
Показанията
на свидетелите, дадени в хода на досъдебното производство и на съдебното
следствие, следва условно да се разделят на три групи.
-първата група от показанията са
тези, на пострадалия И.Т. и на
свидетеля-очевидец В.А., втората група са тези на свидетелите
които макар и не очевидци,
непосредствено след случилото се на 14.08.2017г.са възприели обстановката в гр.
Костинброд, област Софийска, ул. „..“, пред частен дом № ../ В.П.И., Л.Е.Е., Д.Т.Й., Н.К.К., М.В.С., М.И.Д.,
както и свидетелката Б.Н.Т.,
за която следва да се отбележи, че имала впечатление от подсъдимите, преди
случилото се/и третата група са на свидетелите,
които се намират в лични и родствени
отношения с подсъдимите/ Е.Ц.К., Д.К.И., К.В.И., К.Г.И./.
В
по-голямата част от показанията си
пострадалият И.Т.Т., както и свидетелят В.А.,
възпроизвеждат последователно, логично и подробно фактите, предмет на
разследването, които са им известни.
Установява
се по безспорен начин, че на 14.08.2017г.около 00:45 часа по време на
изпълнение на служебните си задължения, съответно при обход на бул.”Ломско
шосе”, Т. и В., намиращи се в полицейския
автомобил, спрели за проверка
управлявания от подсъдимия Г.И. автомобил – „Пежо“ с рег.№.., Т.
отправил разпореждане за проверка на документите към И., която била осуетена от действията на
последния, който отравил обиди към полицая, дърпал го за униформата, а след
като пристигнал и третият подсъдим-И.И., тримата подсъдими –И.И., Г.И. и Т.К.
продължили да търсят обяснение от полицая Т., нанасяйки му удари в областта на
главата, тялото и краката.
Т., заявява,
че вместо да представи исканите документи, Г.И. се обърнал към него с
думите”какъв си ти да ме проверяваш, .. тъпанар, знаеш ли кой съм аз”, след
което заявил, че си тръгва.Т. твърди”отказаха да дадат каквито и да било
документи....започнаха агресивно да ме удрят, ходеха след мен...тримата успяха
да ме дърпат, бутат и удрят.....водачът на Пежото успя да ми скъса
светло-отразителната жилетка и униформеното облекло.”Свидетелят А. твърди”Моят
колега разпореди на шофьора на Пежо-то да си даде документите за проверка,
докато ние бяхме там не се представиха документи.......и преди да пристигне
втория автомобил и след като пристигна, беше удрян колегата ми, ударите
попадаха в горната част на тялото и в краката се опитваха да го ритнат...мисля,
че му беше скъсана жилетката на колегата ми, след това дърпане...”Твърденията
за прояви на агресивно поведение от страна
на тримата подсъдими по отношение на И.Т. се потвърждават и от приложения по
делото видеозапис и заключенията по изготвените видеотехнически експертизи. В
протокола към заключението по извършената видеотехническа експертиза от вещото
лице С. е отбелязано:”От „Пежото”излизат възбудени пътника от дясна задна врата
и шофьора...има спречкване с първия полицейски служител.Спречкванията са между
първият полицай-водач на полицейската кола и шофьора на „Пежото”.След
пристигане на „Мерцедеса”се получават нови агресивни действия, с участието на
шофьора му”.
По безспорен
начин се установява и обстоятелството, че, когато спрял управлявания от
подсъдимия Г.И. автомобил „Пежо“ с рег.№ .., поради несветещ стоп, .. служител И.Т.
започнал проверката с изваждане и насочване на пистолета, който носел на бедрен
кобур.И.Т. не отрича изваждането на
оръжието в показанията си и сочи”изваждам го и веднага го прибирам”, а
свидетелят А. не е възприел от мястото, на което се намирал такъв вид действие
от страна на колегата си, но твърди, че при саморазправата с Т., подсъдимите
непрекъснато коментирали извадения от него пистолет.
Съдът не
кредитира показанията на И.Т. и свидетеля В.А. в частта относно мотива за
спиране на проверявания автомобил и изваждането на пистолет, а именно, че се
усъмнили в превозването на мигранти.В тази част показанията са противоречиви-от
една страна се твърди, че проверката била инициирана, поради несветещ стоп на
автомобила”Пежо”, а от друга – поради съмнение за нелегално транспортиране на
мигранти, още повече, че обект на проверката не е бил микробус, или друго
превозно средство, с което обичайно се свързва превозването на бежанци.
Категорични и взаимно кореспондиращи си относно
обстоятелството за изваждане инасочване
на пистолет, са и показанията на свидетелите Е.Ц.К. и Д.К.И..Свидетелката
И. твърди:»Аз видях да се вади пистолет от полицая, защото бях отпред.Започнаха
да си говорят на висок глас.Децата се разпищяха.Внукът ми е страхлив, захласва
се, аз се уплаших за него...».Свидетелката Е.К. сочи:»Може би за около две –три
минути беше насочен пистолета срещу
главата му...Децата, виждайки пистолета изпаднаха в ужас, малкият Г. се
захласна...»
Тези
твърдения кореспондират и със записаното в протокола към заключението по
извършената видеотехническа експертиза от вещото лице С.:”Полицейският служител
изважда пистолет и го насочва към водача на „Пежото”/сн.9/и след това го сваля
надолу, прибира го в кобура.”
Съдът не
кредитира показанията на свидетелите Е.Ц.К., Д.К.И. и К.В.И. в частта, в която твърдят,
че не е имло агресия и саморазправа от страна на подсъдимите по отношение на
пострадалия, че не знаят дали подсъдимите са употребили алкохол, преди
случилото се, тъй като в тази част същите не кореспондират с останалия
доказателствен материал по делото и са повлияни от близките отношения с И. и Г.
И. и Т.К., от което следва, че не са обективни
и безпристрастно дадени в тази част.
По отношение на групата свидетелски показания на
свидетели, които макар и не очевидци, непосредствено след случилото се
на 14.08.2017г.са възприели обстановката и са добили впечатления от състоянието
на пострадалия и на подсъдимите, следва да се обобщи, че, сочат на извод, че
полицейски служители са пристигнали на място, след като им било съобщено за
нападнати техни колеги, които се нуждаят от подкрепление.От показанията на
свидетеля Л.Е. се установява, че след инцидента, подсъдимият Г.И. бил тестван
за алкохол в РУ Костинброд и проверяващите констатирали, че И. бил употребил алкохол-свидетелят
твърди”..в районното управление аз разбрах, че водач на лек автомобил при
спиране за рутинна полицейска проверка, се е държал арогантно с автопатрула,
говорил е обидни думи на мл.автоконтрольора, извършващ проверката, дори бе
скъсал униформата и пагоните на колегата, с ритници и юмруци, бил нанесъл щети
и по служебния автомобил.Аз изпробвах този водач с техническо средство Алкотест
Дрегер 7510, с фабричен номер ARDM-0182, който уред отчете положителен резултат 0,67 на хиляда в
издишаният от този водач въздух”.От показанията на свидетеля Д.Т. се установява,
че, когато, непосредствено след случилото се, пострадалият И. ***, по
светлоотразителната му жилетка имало петна от кръв, лицето му било със
зачервявания и изглеждал видимо напрегнат.
Съдът не
кредитира обясненията на тримата подсъдими, в частта в която се твърди, че не
са приявили агресия по отношение на пострадалия И.Т., тъй като в тази част
същите на кореспондират с доказателствения материал по делото, имащ количествен
превес и са подчинени на изграждане на защитна версия.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така приетата фактическа
обстановка съдът счете, че от обективна и субективна страна: подсъдимият Г.К.И. е осъществил състава съответно на престъпления: по чл. 269, ал.1 НК; чл.131,
ал.2, т.4, вр.чл.130, ал.2, вр.чл.20, ал.2 от НК; чл.274а, ал.З НК, подсъдимият
Т.Ц.К. е осъществил състава съответно на престъпление по чл.131, ал.2, т.4,
вр.чл.130, ал.2, вр.чл.20, ал.2 от НК, подсъдимият И.Г.И. осъществил състава съответно на престъпление по чл.131, ал.2, т.4, вр.чл.130, ал.2, вр.чл.20, ал.2 от НК.
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА и СУБЕКТИВНА СТРАНА
По отношение престъплението: по чл. 269, ал.1 НК, с извършител – подсъдимият Г.К.И.:
Подсъдимият Г.К.И. е осъществил от обективна
и субективна страна съставът на престъплението по чл. 269, ал.1 НК - На 14.08.2017 г. в гр. Костинброд, обл. Софийска, ул. „..“, пред частен дом
№.., употребил сила /като нанесъл удари с ръце и крака в областта на гърдите,
корема и главата на И.Т.Т./, с цел да принуди орган на властта - .. служител И.Т.Т.,
заемащ длъжност …, да пропусне нещо по служба, а именно: да изпълни
задълженията си да проверява редовността на документите, които трябва да носят
водачите и техническата изправност на моторните превозни средства; задълженията
си по предотвратяване и пресичане на нарушения по пътищата и обществения ред,
както и да задържи Г.К.И. на основание чл.72, ал.1, т. 2 от Закона за
министерството на вътрешните работи: „....Полицейските органи могат да задържат
лице: .... 2. което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски
орган да изпълни задължението си по служба ”.
Принудата спрямо орган на власт или
представител на обществеността, съгласно чл.269, ал.1 НК е престъпление, чиито
обект на защита са обществените отношения, свързани с управлението и
осъществяването на дейността на държавните органи във всички нарпавления на
държавния апарат.От обективна страна
Г.И. е упражнил принуда, изразяваща се в употреба на сила спрямо И.Т.- заемащ
длъжност ….С оглед заеманата длъжност от пострадалия Т., същият се явява орган
на власт, по смисъла на чл.93, т.2 от НК –изискуемо качество за съставомерност
на деянието по чл.269 от НК.Употребената сила от страна на подсъдимия Г.И. се
изразила в нанасяне на удари с ръце и
крака в областта на гърдите, корема и главата на И.Т., включително при опита на
полицейският служител да го задържи.Целта на посочените действия на подсъдимия
е била да принуди, да мотивира плицейският служител да пропусне да извърши нещо по служба, а
именно – проверка на документи и евентуална проверка за шофиране, след употреба
на алкохол(Г.И. бил спрян, когато се прибирал от почерпка в ресторант, където бил употребил
алкохол).Престъплението по чл.269, ал.1 от НК е резултатно
и е довършено, с факта на осъществяване
на въздействието-упражняването на принуда.
От субективна страна е налице изискуемата от НК специална цел, изразяваща се в принудително препятстване
на орган на властта да изпълни възложените му задължения и функции по
служба.Подсъдимият Г.И. е съзнавал общественоопасния характер на деянието и го
е осъществил с пряк умисъл.Той е наказателноотговорен субект и липсват данни,
изключващи вменяемостта.
Настоящият съдебен състав счита, че престъплението по чл.269, ал.1 от НК не
е извършено от Г.И. при условията на съучастие с другия подсъдим – Т.К. и от
събраните доказателства не е налице извод за съизвършителство, поради което
подсъдимият И. е оправдан в часттта на обвинението, в която е обвинен за престъплението във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК
За да се приеме, че е налице
съизвършителство, от обективна страна следва да е налице участие на две или
повече лица в самото изпълнително деяние на престъплението.В случая вторият
подсъдим – Т.К. е осъществявал елементи от изпълнителното деяние, но не са
налице изискуемите предпоставки от субективна страна-той е участвал при
нанасянето на удари спрямо И.Т., но не с цел да да принуди, да мотивира плицейският служител да пропусне да извърши нещо по
служба, а именно – проверка на документи и евентуална проверка за шофиране,
след употреба на алкохол.Т.К. не е шофирал автомобила, бил е
пасажер, не е бил адресат на полицейското разпореждане и намесата му е отговор
на причинения при проверката стрес, най –вече на седящите на задната седалка в
колата деца(на две от които
е баща).
По изложените съображения, съдът
счита, че подсъдимият Г.И. е виновен за извършеното престъпление по чл.269,
ал.1 от НК.
По отношение
престъплението: по чл.131,
ал.2, т.4, вр.чл.130, ал.2, вр.чл.20, ал.2 от НК, с извършител – подсъдимият Г.К.И.:
Подсъдимият Г.И. е осъществил от
обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл.131, ал.2, т.4, вр.чл.130, ал.2, вр.чл.20, ал.2 от НК - На 14.08.2017г.в
град Костинброд, област Софийска, ул.“…“, пред частен дом № , в съучастие, като
съизвършител с Т.Ц.К. и И.Г.И., чрез нанасяне на удари с ръце и крака, причинил
на полицейския орган –И.Т.Т., заемащ длъжност“…, лека телесна повреда, изразяваща се в пръснати охлузвания и
кръвонасядания, разположени в областта на главата, шията, горните крайници,
гърдите и дясното бедро, болезненост при допир и движение, най-вече на крайниците,
причинило на пострадалия болка и страдание на всяко едно от тях, при изпълнение
на службата му, свързана с това да проверява редовността на документите, които
трябва да носят водачите и техническата изправност на моторните превозни
средства, с предотвратяване и пресичане
на нарушения по пътищата и обществения ред, както и да задържи Г.К.И. на
основание чл.72,ал.1, т.2 от Закона за министерството на вътрешните
работи:“…Полицейските органи могат да задържат лице:…2.което, след надлежно предупреждение
съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба…“
От обективна страна, подсъдимият Г.И. е осъществил
изпълнителното деяние от състава на престъплението, като е нанесъл удари с ръце
и крака на И.Т.Т., което му причинило болка и страдания.Видно от извършената
съдебномедицинска експертиза, на И.Т. са
били причинени: пръснати охлузвания и кръвонасядания, разположени в областта на
главата, шията, горните крайници, гърдите и дясното бедро, болезненост при
допир и движение, най – вече на крайниците.
Констатираните травматични увреждания са причинили на пострадалия
болка и страдание за всяко едно от тях.С
оглед установените по делото факти, е налице причинно-следствена връзка между
нанесените от страна на подсъдимия Г.И. удари и получените увреждания на И.Т..Предвид
заеманата от него длъжност, той отговаря
на критериите на чл.131, ал.2 от НК.Към момента на извършване на
инкриминираното деяние И.Т.Т. изпълнявал своите служебни задължения на …. Т.
изпълнявал своите служебни задължения и правомощия, което се установява и от
факта, че е бил със служебната си
униформа, движел се със служебен автомобил и работното му време обхващало
периода на извършване на инкриминираното деяние.Ето защо единственият възможен
извод е, че престъплението е извършено «при изпълнение на службата»от страна на
пострадалия.
От субективна страна подсъдимият Г.И. е действал при
пряк умисъл, като е предвиждал увреждането на здравето на пострадалия, целял е
неговото настъпване и е съзнавал качеството му на полицай, който изпълнява служебните си
задължения.Подсъдимият е наказателноотговорен субект и липсват данни,
изключващи вменяемостта.
Деянието е извършено при
условията на съучастие, под формата на съизвършителство, тъй като освен Г.И. и
другите двама подсъдими – Т.К. и И.И. са участвали в изпълнителното деяние на
престъплението.Действията на тримата, с общ умисъл, са били насочени към постигане на общ
престъпен резултат-телесното увреждане на пострадалия Т..Подсъдимият е
осъзнавал своите действия, както и извършването им, с другите две лица,
съзнавал е, че Т. е .. служител и е
предвиждал, че собствените му действия и действията на другите двама подсъдими
ще причинят телесно увреждане на пострадалия, целял е постигането на престъпния
резултат.
Ето защо следва извод, че Г.И. е
виновен за извършване на това престъпление.
По отношение
престъплението: по чл.274а, ал.З НК, с извършител – подсъдимият Г.К.И.:
Подсъдимият Г.И. е осъществил от обективна и субективна страна
престъплението по чл.274а, ал.З НК, като на 14.08.2017 г. в гр.
Костинброд, обл. Софийска, ул. „…“, пред частен дом № .., чрез дърпане с ръце,
противозаконно повредил формено облекло, носено по реда на чл. 151, ал. 4 от
Закона за Министерството на вътрешните работи и Наредба № 8121з-1010/2015 г. на
Министъра на вътрешните работи от И.Т.Т. /заемащ длъжност …/, като скъсал
ризата на униформата на Т. в областта под левия ръкав; ципа на
светло-отразителната му жилетка и копчето на левия пагон на униформеното му
облекло.
От обективна страна следва е да се
посочи, че обстоятелството, че ризата, светлоотразителната
жилетка и пагона са част от формено
облекло, носено по реда на Закона за министерство на вътрешните работи от И.Т.Т. на длъжност …, се установява от приложените по делото
писмени доказателства /включително заключение по извършената съдебно-оценителна
експертиза и заявеното от вещото лице Н. в о.с.з.на 28.10.2020г./Безспорно
скъсването на ризата, ципа на светлоотразителната жилетка и копчето на пагона
съставлява повреждане на същите.
От субективна страна, деянието е
извършено от подсъдимия Г.И. при пряк
умисъл. Същият напълно е съзнавал противоправния характер на поведението си,
чиито забранени от закона последици непосредствено е преследвал, като това се
установява по несъмнен начин при анализ на фактическата обстановка, във връзка
с деянието и действията на подсъдимия не са резултат на случайност. В този
смисъл са свидетелските показания на свидетеля очевидец В.А., които
кореспондират с установеното относно цялостното поведение на Г.И. и обективните
му действия – бутане, блъскане, удряне на .. служител.
Ето защо следва извод, че Г.И. е
виновен за извършване на това престъпление.
По отношение
престъплението: по чл.216, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК, с извършител – подсъдимият Г.К.И.:
По делото не са налице доказателства,
от които да се установи по безспорен начин, че подсъдимият Г.И. е извършил това
престъпление, а именно, че на 14.08.2017 г. в гр. Костинброд, област Софийска, ул. „…“,
пред частен дом № , в съучастие като съизвършител с Т.Ц.К. и И.Г.И., чрез
нанасяне на удари с ръце и крака, повредил и унищожил противозаконно чужди
движими вещи - собственост на Дирекция „УССД“ - МВР, гр. София, както следва:
повредил задния ляв калник на лек автомобил марка „Киа Сийд” с per.
№ .. на
стойност 332,63 лева /триста тридесет и два лева и шестдесет и три стотинки/
лева и унищожил основа лост преден капак за отваряне на лек автомобил марка
„Киа Сийд” с per. № .. на стойност 15,30 лева /петнадесет лева и тридесет
стотинки/ или всичко на обща стойност 347,93 лева /триста четиридесет и седем
лева и деветдесет и три стотинки/.
От събраните по делото
доказателства се установява, че били нанесени удари и по полицейския автомобил,
но липсват данни, които да сочат с категоричност кой е техния автор - свидетелят
В.И. сочи, че няма ясен спомен и не е
видял конкретно кой е нанесъл удар, тътен от който е чул, липсва и оставен отпечатък от ръка на
подсъдимия Г.И., годен да обоснове краен извод за неговото авторство.
Ето защо подсъдимият Г.И. бе признат
за невинен и оправдан по това обвинение.
По отношение
престъплението: по чл.131,
ал.2, т.4, вр.чл.130, ал.2, вр.чл.20, ал.2 от НК, с извършител – подсъдимият Т.Ц.К.
Подсъдимият Т.К. е осъществил от
обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл.131, ал.2, т.4, вр.чл.130, ал.2, вр.чл.20, ал.2 от НК – На 14.08.2017г.в
град Костинброд, Софийска област, ул. „…“, пред частен дом №, в съучастие, като
съизвършител с Г.К.И. и И.Г.И., чрез нанасяне на удари с ръце и крака, причинил
на полицейски орган – И.Т.Т., заемащ длъжността“…, лека телесна повреда,
изразяваща се в пръснати охлузвания
и кръвонасядания, разположени в областта на главата, шията, горните крайници,
гърдите и дясното бедро, болезненост при допир и движение, най-вече на
крайниците, причинило на пострадалия болка и страдание на всяко едно от тях,
при изпълнение на службата му, свързани с това да проверява редовността на
документите, които трябва да носят водачите и техническата изправност на
моторните превозни средства, с предотвратяване
и пресичане на нарушения по пътищата и обществения ред, както и да
задържи Г.К.И. на основание чл.72,ал.1, т.2 от Закона за министерството на
вътрешните работи:“…Полицейските органи могат да задържат лице:…2.което, след
надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни
задължението си по служба…“
От обективна страна, подсъдимият Т.К. е осъществил
изпълнителното деяние от състава на престъплението, като е нанесъл удари с ръце
и крака на И.Т.Т., което му причинило болка и страдания.Видно от извършената
съдебномедицинска експертиза, на И.Т. са
били причинени: пръснати охлузвания и кръвонасядания, разположени в областта на
главата, шията, горните крайници, гърдите и дясното бедро, болезненост при
допир и движение, най – вече на крайниците.
Констатираните травматични увреждания са причинили на пострадалия
болка и страдание за всяко едно от тях.С
оглед установените по делото факти, е налице причинно-следствена връзка между
нанесените от страна на подсъдимия Т.К. удари
и получените увреждания на И.Т..Предвид заеманата от него длъжност, той отговаря на критериите на
чл.131, ал.2 от НК.Към момента на извършване на инкриминираното деяние И.Т.Т.
изпълнявал своите служебни задължения на …. Т. изпълнявал своите служебни
задължения и правомощия, което се установява и от факта, че е бил със служебната си униформа, движел се
със служебен автомобил и работното му време обхващало периода на извършване на
инкриминираното деяние.Ето защо единственият възможен извод е, че
престъплението е извършено «при изпълнение на службата»от страна на
пострадалия.
От субективна страна подсъдимият Т.К. е действал при
пряк умисъл, като е предвиждал увреждането на здравето на пострадалия, целял е
неговото настъпване и е съзнавал качеството му на .., който изпълнява
служебните си задължения.Подсъдимият е наказателноотговорен субект и липсват
данни, изключващи вменяемостта.Той е наказателноотговорен, въпреки, че
действията му не са били насочени към препятстване работата на полицейския
служител и не са били израз на неизпълнение на негово разпореждане, а са били
действия, обусловени от изпадането му в
състояние на силна родителска тревога за
децата, след насочено, макар и за кратко, от страна на проверяващия полицай огнестрелно
оръжие.
Деянието е извършено при
условията на съучастие, под формата на съизвършителство, тъй като освен Т.К. и
другите двама подсъдими – Г.И. и И.И. са участвали в изпълнителното деяние на
престъплението.Действията на тримата, с общ умисъл, са били насочени към
постигане на общ престъпен резултат-телесното увреждане на пострадалия Т..Подсъдимият
е осъзнавал своите действия, както и извършването им, с другите две лица,
съзнавал е, че Т. е .. служител и е
предвиждал, че собствените му действия и действията на другите двама подсъдими
ще причинят телесно увреждане на пострадалия, целял е постигането на престъпния
резултат.
Ето защо следва извод, че Т.К. е виновен за извършване на това
престъпление.
По отношение
престъплението: по чл. 269, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, с извършител –
подсъдимият Т.Ц.К.:
По делото не са налице
доказателства, от които да се установи по безспорен начин, че подсъдимият Т.К. е извършил това престъпление, а именно,
че на14.08.2017
г. в гр. Костинброд, обл.
Софийска, ул. „..“, пред частен дом №, в съучастие като
съизвършител с Г.К.И., употребил сила /като нанесъл удари с ръце и крака в
областта на гърдите, корема и главата на И.Т.Т./, с цел да принуди орган на властта - ..
служител И.Т.Т., заемащ длъжност …, да
пропусне нещо по служба, а именно: да изпълни задълженията си да проверява
редовността на документите, които трябва да носят водачите и техническата
изправност на моторните превозни средства; задълженията си по предотвратяване и
пресичане на нарушения по пътищата и обществения ред както и да задържи Г.К.И.
на основание чл.72, ал.1, т. 2 от Закона за министерството на вътрешните
работи: „....Полицейските органи могат да задържат лице: .... 2. което след надлежно
предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба ”.
В конкретния случай, по отношение на подсъдимия К., от субективна страна не е налице изискуемата от НК специална цел, изразяваща
се в принудително препятстване на орган на властта да изпълни възложените му
задължения и функции по служба. Т.К. е осъществявал елементи от изпълнителното деяние,
но не са налице изискуемите предпоставки от субективна страна-той е участвал
при нанасянето на удари спрямо И.Т., но не с цел да принуди, да мотивира плицейският служител
да пропусне да извърши нещо по служба, а именно – проверка на документи
и евентуална проверка за шофиране, след употреба на алкохол.Т.К. не е шофирал автомобила, бил е пасажер, не е бил адресат на
полицейското разпореждане и намесата му е отговор на причинения при проверката
стрес, най –вече на седящите на задната седалка в колата деца(на две от които е баща).В
обясненията си подсъдимият заявява»...и аз излязох и го попитах-Защо вадиш
оръжие?-децата също излязоха, малкият изпадна в шок...Моите деца си хапят
пръстите от страх...».Твърденията на К. за изпадането му в състояние на силна
родителска тревога за децата и действия, обусловени от бащинска загриженост, след насочено, макар и за кратко,
от страна на проверяващия полицай огнестрелно оръжие, кореспондират изцяло на
събрания по делото доказателствен материал и съответстват на житейската логика.
Ето защо подсъдимият К. бе признат за невинен и оправдан по това обвинение.
По отношение
престъплението: по чл.216, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК, с извършител – подсъдимият Т.Ц.К.:
По делото не са налице
доказателства, от които да се установи по безспорен начин, че подсъдимият Т.К.
е извършил това престъпление, а именно, че на че на 14.08.2017 г. в гр.
Костинброд, област Софийска, ул. „…“, пред частен дом № , в съучастие като
съизвършител с Г. К.И. и И.Г.И., чрез нанасяне на удари с ръце
и крака, повредил и унищожил противозаконно чужди движими вещи - собственост на
Дирекция „УССД“ - МВР, гр. София, както следва: повредил задния ляв калник на
лек автомобил марка „Киа Сийд” с per. № .. на стойност 332,63 лева
/триста тридесет и два лева и шестдесет и три стотинки/ лева и унищожил основа
лост преден капак за отваряне на лек автомобил марка „Киа Сийд” с per.
№ … на
стойност 15,30 лева /петнадесет лева и тридесет стотинки/ или всичко на обща
стойност 347,93 лева /триста четиридесет и седем лева и деветдесет и три
стотинки/.
От събраните по делото
доказателства се установява, че били нанесени удари и по полицейския автомобил,
но липсват данни, които да сочат с категоричност кой е техния автор - свидетелят
В.И. сочи, че няма ясен спомен и не е
видял конкретно кой е нанесъл удар, тътен от който е чул, а оставения отпечатък
от ръка на подсъдимия К. не е годен да обоснове краен извод за неговото
авторство, тъй като при удрянето и дърпането на пострадалия Т., този подсъдим
се е намирал в непосредствена близост и с полицейския автомобил, оставил е
отпечатък от пръста си, но липсва пряко доказателство да го е ударил или
ритал/.
Ето защо следва извод, че Т.К. е невинен и същият бе оправдан по обвинението в извършване
на това престъпление.
По отношение
престъплението: по чл.131,
ал.2, т.4, вр.чл.130, ал.2, вр.чл.20, ал.2 от НК, с извършител – подсъдимият И.Г.И. :
Подсъдимият И.И. е осъществил от
обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл.131, ал.2, т.4, вр.чл.130, ал.2, вр.чл.20, ал.2 от НК, като на: На
14.08.2017г.в град Костинброд, област Софийска, ул.“…“, пред частен дом № ., в
съучастие, като съизвършител с Г.К.И. и Т.Ц.К., чрез нанасяне на удари с ръце и
крака, причинил на .. орган –И.Т.Т., заемащ длъжност“.., лека телесна повреда, изразяваща се в пръснати охлузвания и
кръвонасядания, разположени в областта на главата, шията, горните крайници,
гърдите и дясното бедро, болезненост при допир и движение, най-вече на
крайниците, причинило на пострадалия болка и страдание на всяко едно от тях,
при изпълнение на службата му, свързани с това да проверява редовността на
документите, които трябва да носят водачите и техническата изправност на
моторните превозни средства, с предотвратяване
и пресичане на нарушения по пътищата и обществения ред, както и да
задържи Г.К.И. на основание чл.72,ал.1, т.2 от Закона за министерството на
вътрешните работи:“…Полицейските органи могат да задържат лице:…2.което, след
надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни
задължението си по служба…“
От обективна страна, подсъдимият И.И. е осъществил
изпълнителното деяние от състава на престъплението, като е нанесъл удари с ръце
и крака на И.Т.Т., което му причинило болка и страдания.Видно от извършената
съдебномедицинска експертиза, на И.Т. са
били причинени: пръснати охлузвания и кръвонасядания, разположени в областта на
главата, шията, горните крайници, гърдите и дясното бедро, болезненост при
допир и движение, най – вече на крайниците.
Констатираните травматични увреждания са причинили на пострадалия болка и страдание за всяко едно от тях.С оглед
установените по делото факти, е налице причинно-следствена връзка между
нанесените от страна на подсъдимия И.И.
удари и получените увреждания на И.Т..Предвид заеманата от него длъжност, той отговаря на критериите на
чл.131, ал.2 от НК.Към момента на извършване на инкриминираното деяние И.Т.Т.
изпълнявал своите служебни задължения на …. Т. изпълнявал своите служебни
задължения и правомощия, което се установява и от факта, че е бил със служебната си униформа, движел се
със служебен автомобил и работното му време обхващало периода на извършване на
инкриминираното деяние.Ето защо единственият възможен извод е, че
престъплението е извършено «при изпълнение на службата»от страна на
пострадалия.
От субективна страна подсъдимият И.И. е действал при
пряк умисъл, като е предвиждал увреждането на здравето на пострадалия, целял е
неговото настъпване и е съзнавал качеството му на полицай, който изпълнява служебните си
задължения.Подсъдимият е наказателноотговорен субект и липсват данни,
изключващи вменяемостта.
Деянието е извършено при
условията на съучастие, под формата на съизвършителство, тъй като освен И.И. и
другите двама подсъдими – Т.К. и Г.И. са участвали в изпълнителното деяние на
престъплението.Действията на тримата, с общ умисъл, са били насочени към постигане на общ
престъпен резултат-телесното увреждане на пострадалия Т..Подсъдимият е
осъзнавал своите действия, както и извършването им, с другите две лица,
съзнавал е, че Т. е .. служител и е
предвиждал, че собствените му действия и действията на другите двама подсъдими
ще причинят телесно увреждане на пострадалия, целял е постигането на престъпния
резултат.
Ето защо следва извод, че И.И. е
виновен за извършване на това престъпление.
По отношение
престъплението: по чл.216, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК, с извършител –
подсъдимият И.Г.И. :
По делото не са налице
доказателства, от които да се установи по безспорен начин, че подсъдимият И.И.
е извършил това престъпление, а именно, че на14.08.2017 г. в гр. Костинброд,
област Софийска, ул. „…“, пред частен дом № , в съучастие като съизвършител с Т.Ц.К. и Г.К.И., чрез нанасяне на удари с ръце и
крака, повредил и унищожил противозаконно чужди движими вещи - собственост на
Дирекция „УССД“ - МВР, гр. София, както следва: повредил задния ляв калник на
лек автомобил марка „Киа Сийд” с per. № .. на стойност 332,63 лева
/триста тридесет и два лева и шестдесет и три стотинки/ лева и унищожил основа
лост преден капак за отваряне на лек автомобил марка „Киа Сийд” с per.
№.. на
стойност 15,30 лева /петнадесет лева и тридесет стотинки/ или всичко на обща
стойност 347,93 лева /триста четиридесет и седем лева и деветдесет и три
стотинки/.
От събраните по делото
доказателства се установява, че били нанесени удари и по полицейския автомобил,
но липсват данни, които да сочат с категоричност кой е техния автор - свидетелят
В.И. сочи, че няма ясен спомен и не е видял конкретно кой е нанесъл удар, тътен
от който е чул, липсва и оставен
отпечатък от ръка на подсъдимия И.И.,
годен да обоснове краен извод за неговото авторство.
Ето защо подсъдимият И.И. бе признат за невинен и оправдан по това
обвинение.
Причина за извършване на
престъпленията от подсъдимите е незачитане установения законов
ред, както и желанието на всеки един от тях
да постигне възмездие за стореното от пострадалия И.Т.Т. - изваждане
и насочване на огнестрелно оръжие, при извършваната от него рутинна проверка, в присъствие на децата им.
При определяне вида и размера на наказанието, което съдът наложи на
подсъдимия Г.К.И., съдът взе предвид:
Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът прецени -към момента
на извършване на престъпленията, подсъдимият Г.И. се води неосъждан, работи, за
същият не са налице лоши характеристични
данни.
Като отегчаващи вината
обстоятелства, съдът прецени–високата обществена опасност на извършените
престъпления, осъществяването им от подсъдимия Г.И., след употребата на
алкохол.
Следва да се обърне внимание и на
обстоятелството, че с поведението си – изваждане и насочване на пистолет при
рутинна проверка, в присъствието на деца, пострадалият И.Т. е създал напрегната
обстановка-предпоставка за агресия в действията на подсъдимия.
Тези обстоятелства обосновават налагане на
наказания към предвидения в закона
минимум на санкциите за извършените от него престъпления, както и приложението
на института на чл.66, ал.1 НК .
На основание чл. 66, ал.1 от НК следва да се отложи
изпълнението на така определените наказания- «пет месеца лишаване от свобода» ,
«три месеца лишаване от свобода», «три месеца лишаване от свобода» за срок от
три години, тъй като към момента на извършване на деянието подсъдимият не е бил
осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и съдът прие, че
за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправяне на дееца не е
наложително да изтърпи така определеното наказание.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК се определи едно общо наказание на подсъдимия Г.И. в размер на най-
тежкото от тях, а именно пет месеца лишаване от свобода, като на основание
чл.66, ал.1 от НК, изпълнението на наложеното наказание е отложено за срок от три години.
При
определяне вида и размера на наказанието, което съдът наложи на подсъдимия Т.Ц.К., съдът взе предвид:
Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът прецени -към момента
на извършване на престъплението, подсъдимият Т.Ц.К. е неосъждан,
работи, за същият не са налице лоши
характеристични данни, грижи се пълноценно за семейство с две деца.
Като отегчаващо вината
обстоятелство, съдът прецени–високата обществена опасност на извършеното престъпление.
Следва да се обърне внимание и на
обстоятелството, че с поведението си – изваждане и насочване на пистолет при
рутинна проверка, в присъствието на три деца, пострадалият И.Т. е създал
напрегната обстановка-предпоставка за агресия в действията на подсъдимия-баща
на непълнолетните Ц. и В.
Тези обстоятелства обосновават налагане на
наказание към предвидения в закона минимум
на санкцията за извършеното от него престъпление, както и приложението на
института на чл.66, ал.1 НК .
На основание чл. 66, ал.1 от НК следва да се отложи
изпълнението на така определеното наказание -
«три месеца лишаване от свобода» за срок от три години, тъй като към
момента на извършване на деянието подсъдимият не е бил осъждан на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер и съдът прие, че за постигане на целите
на наказанието и преди всичко за поправяне на дееца не е наложително да изтърпи
така определеното наказание.
При
определяне вида и размера на наказанието, което съдът наложи на подсъдимия И.Г.И., съдът
взе предвид:
Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът прецени -към момента
на извършване на престъплението, подсъдимият И.Г.И. е
неосъждан, работи, за същият не са
налице лоши характеристични данни, грижи се пълноценно за семейство с малко
дете.
Като отегчаващо вината
обстоятелство, съдът прецени–високата обществена опасност на извършеното
престъпление.
Следва да се обърне внимание и на
обстоятелството, че с поведението си – изваждане и насочване на пистолет при
рутинна проверка, в присъствието на три деца, пострадалият И.Т. е създал
напрегната обстановка-предпоставка за агресия в действията на подсъдимия-баща
на малолетния-четиригодишен към момента на стореното Г.(въпреки,
че И.И. не е присъствал при изваждане на пистолета, но веднага разбрал за това
и пристигайки на място заварил плачещия си син).
Тези обстоятелства обосновават налагане на
наказание към предвидения в закона
минимум на санкцията за извършеното от него престъпление, както и приложението
на института на чл.66, ал.1 НК .
На основание чл. 66, ал.1 от НК следва да се отложи
изпълнението на така определеното наказание -
«три месеца лишаване от свобода» за срок от три години, тъй като към
момента на извършване на деянието подсъдимият не е бил осъждан на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер и съдът прие, че за постигане на целите
на наказанието и преди всичко за поправяне на дееца не е наложително да изтърпи
така определеното наказание.
ПО
ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕДЯВЕНИЯТ ГРАЖДАНСКИ ИСК
Съдът счита, че предявеният граждански иск се
явява частично основателен.
Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Безспорно установено е, че
подсъдимите Г.К.И., Т.Ц.К. и И.Г.И. са причинили болки и страдания на И.Т.Т. и следва да заплатят обезщетение
за претърпените от него неимуществени
вреди.
В резултат на ударите при извършване на престъплението при пострадалия Т. са констатирани :
пръснати охлузвания и
кръвонасядания, разположени в областта на главата, шията, горните крайници, гърдите и дясното
бедро, болезненост при допир и движение, най – вече на
крайниците.Констатираните увреждания се дължат –за кръвонасяданията-на удари с
или върху твърди тъпи предмети, а за охлузванията – на действието по
допирателната на предмети с неравна, контактна повърхност или ограничена
ръбеста такава.Уврежданията в областта на лявата ушна мида и шията, добре
отговарят да са получени от действието на човешки нокти, при упражненото
физическо въздействие в засегнатите зони-ухото и шията на
пострадалия.Комплексът от увреждания по лявата предмишница е получен в резултат
на провлачване върху неравна, контактна повърхност.Констатираните травматични
увреждания са причинили на пострадалия болка
и страдание за всяко едно от тях. От заявеното от вещото лице Т. в
о.с.з.се установява, че:неприятните усещания при охлузването изчезват в рамките
на ден-два, а при кръвонасяданията, тъй като са съчетани с оток, болезнеността
изчезва за около три-четири дни.Така установените увреждания не ограничават
движението на крайниците, възможно е и извършването на движения в пълен обем и
функцията на крайника не е нарушена.
Съгласно чл.51 от ЗЗД,
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Наличието на болки
и страдания, се потвърждава и от събраните в наказателното производство гласни
и писмени доказателства.Относно интензивността и продължителността на болките и
страданията, съдът кредитира заключението на извършената от д-р Т. съдебномедицинска
експертиза, както и изразеното от него становище в съдебно заседание и събраните
по делото гласни
доказателства/показанията на свидетеля В.А., на свидетеля Д.Т. и тези на
пострадалия/ и приема за доказано, че същите са продължили с по-значителна интензивност в първите
три-четири дни, след престъплението.
Нанесеното телесно увреждане е създало
неудобство за пострадалия, същият е бил принуден да
посети кабинет за освидетелстване на
нанесената му телесна
повреда, както и да изтърпи по-интензивни
болки за период от три-четири дни, бил уплашен по време на случилото се и
напрегнат след това, изпитвал неудобство, поради чувството за унижение на
честта и достойнството.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, като в случая претендираното от пострадалия обезщетение
в размер на 5 000лева се явява прекомерно. Справедливо
по размер обезщетение се явява сумата от 1 000 лева, поради
което искът е уважен в тази
част и отхвърлен за претенцията над 1 000 лева, съответно до 5 000 лева.
Следва да се съобрази и обстоятелството, че пострадалият Т. също е
предизвикал страдание у трите деца-синове, дъщеря и внук на подсъдимите(техни
най-близки родственици, за които се грижат),
изваждайки и насочвайки огнестрелно оръжие при рутинна проверка.
При така преценените конкретни,
обективно настъпили и установени обстоятелства, както и периода, през който са
търпени болки, страдания и неудобства
съдът счита, че същите ще бъдат репарирани като подсъдимите Г.И., Т.К. и И.И. заплатят солидарно на Т. обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 1
000,00/хиляда /лева.По изложените съображения
искът за сумата над 1 000,00 лева до
5 000,00 лева е отхвърлен.
По отношение на веществените доказателства
Настоящият
съдебен състав постанови: веществените доказателства – дактилоскопни следи, намерени и иззети с
протокол за оглед на местопроизшествие от 14.08.2017г., приложени на л.44а, том
II по делото; един брой
оптичен носител-диск, марка „HP”, тип”DVD-R”, със
сериен номер …, съдържащ седем броя
видеофайла, заснети от камерата за видеонаблюдение, монтирана в служебен
полицейски автомобил, марка”КИА”, модел”СИЙД”, с рег.№ … собственост на
Дирекция”УССД”-МВР, приобщен с приемо-предавателен протокол, рег.№
517р-13160/29.08.2017г., приложен на л.64а-том II по делото да
останат приложени
по делото, а веществените доказателства:един брой светлоотразителна жилетка, със скъсан цип
отпред; един брой риза, лятна, бойна, с надпис:”Охранителна полиция”, с кантове
по ръкавите, раздрана под левия ръкав, със скъсан ляв пагон и липсващо
копче-всичките приобщени с протокол за доброволно предаване от 14.08.2017г.,
опаковани в бял, хартиен плик, с приложен стикер с вх.№ 1068/2017г.да се върнат на И.Т.Т., след
влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът постанови
разноските по делото в тежест на подсъдимитe.
В резултат на горното, съдът
изложи мотивите си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
09.12.2020г.