РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 09.02.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и девети
януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: М. НЕНОВА
в присъствието на секретаря М. Кузева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 4145 по описа на съда за 2019 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД чрез
пълномощника си юрисконсулт С. твърди, че на 13.03.2017 г. между „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД в качеството на кредитор и ответника С.З.Ф. в
качеството на кредитополучател е сключен договор за потребителски паричен
кредит № 2654044, по силата на който кредиторът се е задължил да предостави на
ответника заем в размер на 2 981,66 лв., а ответникът се е задължил да
върне сума в общ размер на 3 760,38 лв., включваща главницата, такса за
разглеждане на кредита в размер на 250 лв., еднократна застрахователна премия в
размер на 231,66 лв. и договорна (възнаградителна) лихва в размер на 778,72
лв., в срок до 14.03.2020 г. на 36 броя месечни анюитетни погасителни вноски,
всяка от които в размер на 104,45 лв. при ГЛП в размер на 15,50 %. Твърди, че
кредиторът е предоставил на кредитополучателя отпуснатата в заем сума, като на
14.03.2017 г. я е превел по посочената от него банкова сметка, *** си да
заплати в срок на погасителните вноски, като е заплатил по кредита сума в
размер на 840,09 лв. Твърди, че поради неизпълнение на задълженията на
кредитополучателя кредитът е обявен за предсрочно изискуем, за което длъжникът
е уведомен чрез залепване на уведомление чрез ЧСИ Д. С.. Твърди също така, че
по силата на Приложение № 1 към индивидуален договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 20.06.2018 г., сключен на основание рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия), сключен на 20.12.2016 г. между „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, вземанията по
договора за потребителски паричен кредит са му прехвърлени, ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси,
комисионни и други разноски на дружеството – кредитор. За извършеното
прехвърляне на вземанията по договора ответникът бил уведомен по реда на чл. 47
от ГПК чрез ЧСИ Деница С., а също и с връчване на препис от исковата молба и
приложените към нея уведомителни писма. За сумите, дължими по договора за
кредит, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 2707/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик. Тъй като заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, предявява
на иск за установяване на вземанията по договора за потребителски паричен
кредит, както следва: главница в размер на 2 451,66 лв., договорна
(възнаградителна) лихва за периода от 14.11.2017 г. до 20.06.2018 г. в размер
на 206,88 лв., обезщетение за забава за периода от 14.11.2017 г. до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда в размер на
222,78 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в
съда до окончателното изплащане на задълженията. Претендира присъждане на
разноските по делото, включително тези в заповедното производство. В случай, че
не бъдат уважени предявените установителни искове, предявява осъдителни
претенции за заплащане на сумите: главница в размер на 2 451,66 лв.,
договорна (възнаградителна) лихва за периода от 14.11.2017 г. до 20.06.2018 г.
в размер на 206,88 лв. и обезщетение за забава за периода от 14.11.2017 г. до
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда в
размер на 222,78 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното погасяване на дълга, като исковата молба
се счита за волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответникът С.З.Ф. чрез особения си представител адвокат М.П. оспорва
допустимостта на предявените под евентуалност осъдителни искове и моли в тази
част производството по делото да бъде прекратено. По отношение на
установителните искове застъпва становище за тяхната неоснователност. Счита, че
цесията е недействителна поради обстоятелството, че длъжникът е потребител по
смисъла на ЗЗП и клаузата от общите условия на договора за кредит, даваща право
да бъде прехвърляно вземането, е неравноправна и нищожна. Освен това счита, че
цесията не е валидно съобщена на длъжника и поради това не е породила действие
спрямо него. Оспорва сключването на договора за потребителски кредит и
наличието на облигационна връзка между страните. Прави възражение за
недействителност на договора поради неспазване разпоредбите на ЗПК и ЗЗП и
по-конкретно чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т. 20 от ЗПК. Твърди, че
в договора се съдържат неравноправни клаузи. Оспорва настъпването на предсрочна
изискуемост на задълженията по договора, тъй като липсва изявление на кредитора
за упражняване на правото му да обяви кредита за предсрочно изискуем, което да
е достигнало до длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение в съда. Оспорва и връчването на изявление за предсрочна
изискуемост с исковата молба, тъй като ответникът се представлява от особен
представител, който не може да приема материалноправни изявления. Счита, че
ищецът следва да ангажира доказателства за това дали не е получил
застрахователно обезщетение по сключената с „Кардиф Животозастраховане, Клон
България“ застраховка, като в този случай не му се дължи исковата сума. По
изложените съображения моли за отхвърляне на исковете.
Съдът
като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност
доказателствата по делото намира за установено следното:
С Договор за
потребителски паричен кредит № 2654044, сключен
на 14.03.2017 г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ АД и С.
З. Ф. (потребител), „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ АД се е задължил да
предостави на потребителя кредит в размер на 2 500 лв., а потребителят се е
задължил да го върне на 36 месечни погасителни вноски, всяка от които в размер
на 104.45 лв., дължими на падежни дати съгласно приложения погасителен план,
при фиксиран ГЛП в размер на 15.50 % и ГПР в размер на 24.04 %. Общата сума,
дължима от потребителя, е в размер на 3 760.38 лв., а крайният срок за
погасяване – 14.03.2020 г.
С приложение № 1 към
индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
20.06.2018 г., сключен на основание рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 20.12.2016 г. между „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ АД“ ЕАД в качеството на цедент и „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД в качеството на цесионер, цедентът е прехвърлил на
цесионера вземанията по договор за кредит № 2654044, одобрен на 13.03.2017 г. с
длъжник С.З.Ф..
Цедентът е
упълномощил ищцовото дружество да уведоми от негово име всички длъжници по
всички вземания, които „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е цедирало
(прехвърлило) на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 20.06.2018 г.
Към исковата молба са приложени уведомителни
писма за извършено прехвърляне на вземания, адресирани до ответника, както и
доказателства за изпращането им на адреса на ответника и връчване чрез ЧСИ
Деница С. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Установява се от приетото по делото без възражения от
страните заключение на съдебно-икономическата експертиза, че на 14.03.2017 г. с
преводно банково нареждане по сметка на ответника е преведена сумата от 1 154.91
лв., а с разликата до 2 500 лв., а именно сума в размер на 1 345.09 лв. е
погасено предходно задължение на ответника по договор № 2268924. По договора
за кредит са внесени общо 840.09 лв. С постъпилата сума са погасени: 525.07 лв.
– главница, 289.81 лв. – договорна лихва за периода от 14.03.2017 г. до 14.11.2017
г., 12.88 лв. – лихва просрочие за периода от 14.07.2017 г. до 06.12.2017 г., 12.33
лв. – лихва забава за периода от 14.07.2017 г. до 06.12.2017 г. Непогасените главници от месечните погасителни вноски към
21.06.2018 г. са с падежи, както следва: 14.11.2017 г. – 20.72 лв., 14.12.2017
г. – 72.99 лв., 14.01.2018 г. – 72.91 лв., 14.02.2018 г. – 73.89 лв.,
14.03.2018 г. – 77.73 лв., 14.04.2018 г. – 75.91 лв., 14.05.2018 г. – 77.81 лв.
и 14.06.2018 г. – 77.96 лв. Непогасените
договорни лихви от месечните погасителни вноски към 21.06.2018 г. са с падежи,
както следва: 14.12.2017 г. – 31.46 лв., 14.01.2018 г. – 31.54 лв., 14.02.2018
г. – 30.56 лв., 14.03.2018 г. – 26.72 лв., 14.04.2018 г. – 28.54 лв.,
14.05.2018 г. – 26.64 лв. и 14.06.2018 г. – 26.49 лв. Размерът на непогасената лихва за забава за периода от
07.12.2017 г. до 02.07.2019 г. е 311.62 лв. Размерът на непогасената лихва за
забава за периода от 07.12.2017 г. до 17.10.2019 г. е в размер на 378.61 лв.
От приетото по делото и неоспорено от
страните заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвено след изследване на оригинала на
договор за потребителски паричен кредит № 2654044 от 14.03.2017 г., се установява,
че в текста на договора във всички страници е
използван серифен шрифт от типа на „Хебър“ (Hebar). Ha определени места в текста шрифтът е от
описания тип и е удебелен (получер). От материалите, предоставени от третото
неучастващо по делото лице „Уникредит Булбанк“ АД, вещото лице е установило, че бланките, които банката
използва за изготвяне на договори с клиентите, съдържат полета, които са непроменящи
се, и полета, които се променят (в тях се записват данните на всеки един клиент).
Експертизата е установила, че полетата, които не се променят в бланката, са
отпечатани с големина 11.3 pt. Полетата в бланката, които приемат променливи стойности
(данните на клиента) са отпечатани с големина 9.6 pt.
При така
установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:
Производството е по реда на чл. 422
от ГПК.
Предявени
са кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 9 от ЗПК,
вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за съществуване на вземания
за главница, договорна лихва и лихва за забава по договор за потребителски
кредит, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
При
условията на евентуалност са предявени осъдителни искове за заплащане на
главница, договорна лихва и лихва за забава по договор за потребителски кредит,
вземанията по който са обявени за предсрочно изискуеми с връчване на препис от
исковата молба, които са с правно основание чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и
ал. 2 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ответникът
чрез особения си представител е направил възражение за недействителност на
договора за кредит поради противоречие с императивни законови разпоредби и
неравноправност, които са с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД
и чл. 146 от ЗПК.
Налице са процесуалните предпоставки за
съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл.
422 от ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, а
исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Основателността
на главния иск и кумулативно съединените с него установителни искове предполага
между страните да е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор
за потребителски кредит, по който кредиторът е изпълнил задължението си да
предостави на ответника отпуснатата в заем сума и надлежно е обявена предсрочна
изискуемост на вземанията по кредита преди датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, а
вземанията по договора за кредит са надлежно прехвърлени на ищеца с договор за
цесия. Основателността на предявените под
евентуалност осъдителни искове предполага, че предсрочната изискуемост на
вземанията по договора за кредита е обявена с връчване на препис от исковата
молба на ответника.
Сключеният между „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответника С.З.Ф. договор има характеристиките на договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, спрямо който са
приложими особените изисквания за действителност на ЗПК. За да бъде валидно
сключен договорът, е необходимо да отговаря на разпоредбите на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК. Тези условия следва да са налице
кумулативно, за да породи договорът валидна облигационна връзка между страните.
Липсата на което и да е от тях прави договорът недействителен съгласно императивната норма на чл.
22 от ЗПК.
Едно от изискванията за валидност на
договора за потребителски кредит, регламентирано в чл. 10, ал. 1 от ЗПК, е
договорът да е сключен в писмена форма, като всички елементи на договора са представени с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Процесният договор за потребителски
кредит е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем
начин, като всички елементи от договора са представени с еднакъв по вид и
формат шрифт, но не е изпълнено законовото изискване размерът на шрифта в
договора да е еднакъв и да е не по-малък от 12. Съгласно заключението по
съдебно-техническата експертиза, което съдът цени като компетентно, обосновано
и обективно изготвено, размерът на полетата,
в които е записан текстът на договора, са отпечатани с големина 11.3 pt, а полетата, в които са вписани данните на клиента, са
отпечатани с големина 9.6 pt. Следователно освен, че различните елементи
на договора са изготвени на различен шрифт, размерът на шрифта на всяка една от
тези части е по-малък от законоустановения. По този
начин е нарушена императивна законова разпоредба, водеща съгласно изричната
норма на чл. 22 от ЗПК до недействителност на договора за потребителски кредит.
Договорът за кредит не страда от останалите
наведени от особения представител на ответника пороци, които биха могли да
доведат до неговата нищожност. Договорът има изискуемото съгласно чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от ЗПК съдържание, в т.ч. размера на кредита и
условията за усвояването му, лихвения процент и условията за прилагането му,
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски и други. Не е неравноправна по смисъла на ЗЗП уговорката за прехвърляне на
правата по договора за кредит на трети лица. Тази клауза не накърнява правата и законните интереси на
длъжника, нито води до значително неравновесие между правата и задълженията на
страните по договора, тъй като от една страна при парична престация за длъжника
е без значение на кого ще изпълни, докато за кредитора не е без значение от
кого може да търси изпълнение, а от друга страна в конкретния случай с оглед
естеството на договора не съществува опасност прехвърлянето на вземането да
доведе до намаляване на гаранциите за потребителя по смисъла на чл. 143, ал. 2,
т. 16 от ЗЗП. Не
следва да бъде обсъждано възражението за ненадлежно уведомяване на ответника за
настъпване на предсрочна изискуемост по кредита. Това обстоятелство е неотносимо
към правния спор с оглед извода на съда за недействителност на договора за
потребителски кредит.
С
оглед установената по делото недействителност на договора за кредит приложение
следва да намери специалната разпоредба на чл. 23 от ЗПК, според която когато договорът за потребителски кредит
бъде обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Предвид императивния
характер на тази законова разпоредба и установеното по делото посредством
заключението на съдебно-икономическата експертиза обстоятелство, че ответникът
е получил сумата, предмет на договора за кредит, съдът намира, че същият дължи
връщане на чистата
стойност на кредита, но не дължи възнаградителна и мораторна лихва. От размера
на чистата стойност на кредита
– 2 500 лв., следва да бъдат приспаднати направените към момента плащания от
ответника, чийто размер съгласно заключението на съдебно-икономическата
експертиза е 840.09 лв. Следователно
дължима от ответника е сума в размер на 1 659.91 лв.
Ищецът се легитимира като кредитор на основание извършеното прехвърляне
на вземанията (цесия) по договора за кредит, което е породило действие по отношение
на вземането за чистата стойност на кредита, което е дължимо по силата на чл.
23 от ЗПК. Обстоятелството дали
уведомяването за извършената цесия по смисъла на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД е
достигнало до длъжника е без правно значение, щом той не противопоставя
възражение, че е платил задължението на предишния кредитор – Решение № 93 от
28.02.2018 г., постановено по т.д. № 60268/2016 г. на ВКС, II г.о. От друга
страна за прехвърляне на вземането длъжникът е
уведомен от ищеца-цесионер въз основа на упълномощаване от предишния
кредитор с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея, в т.ч.
уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания. Съгласно Решение № 198
от 18.01.2019 г., постановено по т.д. № 193/2018 г. на ВКС, I т.о., връчването на ответника на всички книжа по
делото е надлежно, ако е направено на особения му представител и от този момент
се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици, в т.ч. връчването
на уведомление за цесия на особения представител на ответника е надлежно и е
породило правни последици.
По изложените съображения съдът намира,
че искът за главница следва да бъде уважен до размера от 1 659.91 лв., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение в съда – 02.07.2019 г., до окончателното плащане, а за разликата
над 1 659.91 лв. до предявения размер от 2 451.66 лв. искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен. Акцесорните искове за възнаградителна лихва
в размер на 206.88 лв. за периода от 14.11.2017 г. до 20.06.2018 г. и за мораторна
лихва в размер на 222.78 лв. за периода от 14.11.2017 г. до датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, също следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни, тъй като дължимостта им е отречена с
изричната разпоредба на чл. 23 от ЗПК при установена недействителност на
договора за потребителски кредит.
Макар акцесорните искове, предявени по
реда на чл. 422 от ГПК, да са отхвърлени съдът намира, че не дължи произнасяне
по заявените под евентуалност осъдителни искове за тези вземания, доколкото
същите са предявени под условие, че не се установи надлежно обявена предсрочна
изискуемост на вземанията по кредита преди датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, а както се посочи договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК, не е обвързал
надлежно страните и обявяването на предсрочна изискуемост е без правно
значение.
На основание чл. 78, ал. 1
от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноските в исковото и заповедното производство,
включително юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК,
вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП, съразмерно на уважената част
от исковете.
На основание чл.
78, ал. 6 от ГПК всяка от страните по делото следва да заплати в полза на
Районен съд – Пазарджик изплатеното на основание чл. 83, ал. 1, т. 5 от ГПК от
бюджета на съда възнаграждение на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, съобразно уважената част и отхвърлена част от исковете.
В полза на ответника разноски не се присъждат, тъй
като не е направено искане за това, а и липсват доказателства за направата на
такива.
Така
мотивиран Районен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че С.З.Ф., ЕГН ********** *** дължи на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК …., седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д-р П. Д.“
№…., офис сграда Л., ет. …, офис .., представлявано от изпълнителния директор Д.
Б. Б., сумата от 1 659.91 лв., представляваща чистата стойност на кредита,
предоставен с договор за потребителски кредит № … от … г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 02.07.2019 г., до
окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2707/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
разликата над 1 659.91 лв. до предявения размер от 2 451.66 лв.,
както и исковете за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца договорна (възнаградителна) лихва в размер на 206,88
лв. за периода от 14.11.2017 г. до 20.06.2018 г. и обезщетение за забава в
размер на 222,78 лв. за периода от 14.11.2017 г. до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 02.07.2019 г., на
основание договор за потребителски кредит № … от …. г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2707/2019 г. по описа на Районен съд –
Пазарджик.
ОСЪЖДА С.З.Ф., ЕГН ********** *** да заплати на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ….., седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „Д-р П. Д.“ № …, офис сграда Л., ет. .., офис .., представлявано от
изпълнителния директор Д. Б. Б., разноски в исковото производство за държавна
такса в размер на 80.90 лв., депозит за вещо лице в размер на 144.02 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 57.61 лв., както и разноски в заповедното
производство в размер на 33.20 лв. държавна такса и 43.21 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ……,
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д-р П. Д.“ № .. офис сграда
Лабиринт, ет. .., офис .., представлявано от изпълнителния директор Д. Б. Б.,
да заплати в полза на Районен съд – Пазарджик разноски за възнаграждение на
вещо лице в размер на 84.78 лв.
ОСЪЖДА С.З.Ф., ЕГН ********** *** да заплати в полза на
Районен съд – Пазарджик разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на
115.22 лв.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд –
Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: