РЕШЕНИЕ
№122
23.04.2020 г. гр. Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският
районен съд граждански състав на деветнадесети февруари през две хиляди и
двадесета година
в
публично заседание в следния състав:
Председател: Нина Моллова- Белчева
секретар
Радостина Менчева
като
разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева
гр.д.№
451 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на „Г.****” ООД,
ЕИК ********, представлявано от Ц.И., против „Ц.Б.” ЕООД, ЕИК ******,
представлявано понастоящем от Я.П.. Твърди се, че ищецът бил собственик на
недвижим имот с идентификатор *********, находящ се в
гр. Свети Влас ул. *********, общ. Несебър, обл.
Бургас. Преди няколко години „Ц.Б." ООД, понастоящем ЕООД, реализирало
незаконно строителство в свой имот с идентификатор *********по ККР на гр. Св.
Влас /УПИ VI-7077, кв. 16/, който граничел с този на ищеца, а именно: магазин и
зимна градина, представляващи едноетажни метални постройки, покрити с поликарбонатни плоскости и метални оребрени
платна, като конструкциите били прикрепени върху бетонова фундаментна плоча и
залепени за оградата на ищеца и за монолитна сграда, изградена в съседния имот
с идентификатор ******. Така изградените незаконни постройки пречели на
слънчевата светлина в имота на ищеца, върху покрива им се събирали боклуци,
които при силен вятър падали в имота на „Г.****” ООД и в близост до басейна,
който последното бил изградил и по този начин пречели на ищеца да упражнява
правата си на собственик в пълен обем. Заявява се, че при силни валежи на
покрива на тези сгради се събирала вода, която се отичала в имота на ищеца и го
наводнявала. Покривното покритие на частта, която била остъклена, била силно светлоотразяваща и заслепяваща, изградена с наклон към
имота, което въздействало върху ищцовата сграда поради близкото разстояние, на
което се намирала остъклената част. Това променяло температурата на комплекса
от затворен тип „СИРЕНА". За тези проблеми ищецът сигнализирал Община
Несебър и РДНСК- Бургас. Община Несебър извършила проверка, въз основа на която
била издадена заповед, с която
ответника бил задължен да премахне незаконно изграденото. Въпреки това от 2011
г. до настоящият моменти такива действия не били предприети от ответното
дружество. На 05.06.2017 г. работна група от отдел „КС" при Община Несебър
извършила поредната проверка на място и по документи, съхранявани в общинска
администрация, съставени били констативни актове по чл. 225 а от ЗУТ- №
32/19.06.2017 г.- за незаконен строеж „Зимна градина" ; №33/19.06.201/ г.-
за незаконен строеж „Магазин”, които били връчени на ответника. Кметът на
Община Несебър издал Заповед № 1750/31.08.2017 г. относно строеж „Зимна градина"
и Заповед № 1749/31.08.2017 г. относно „Магазин", находящи се в имот ПИ с
идентификатор ******, с които бил даден срок за доброволно премахване, който
бил изтекъл, а действия не били предприети. С оглед на всичко това се моли да
бъде осъден ответника да преустанови неоснователните си действия, с които пречи
на ищеца да упражнява правото си на собственост, като премахне изградените от
него магазин и зимна градина, индивидуализирани по- горе.
В срокът по чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от ответника, с който
се оспорва предявената претенция. Заявява се, че не се извършват действия, с
които да се пречи на ищцовото дружество да ползва своя имот, граничещ със
северната регулационна линия. Твърди се, че в имота на ответника няма изградено
незаконно строителство, като не се оспорва, че има слънцезащитна конструкция
(навес) над басейн, която не била масивна, а изпълнена с профили дограма и поликарботантни плоскости. Същата обаче не била незаконен
строеж по смисъла на ЗУТ, като не била монтирана в имота на ищеца, нито
„захваната" за тяхна стена, а била монтирана на плътната ограда, находяща
се в имота на ответника. ККъм тази част ищецът бил
долепил също плътна част на ограда. Оспорва се и твърдението, че от изградения
навес течало вода в имота на ищеца, тъй като имало монтиран улук, който
отвеждал дъждовната вода в канала. Заявява се и че двата имота били с голяма
денивелация, като имота на ищеца се намирал на по- високо място от този на
ответника. По отношение на магазина се заявява, че същият представлявал навес.
Предявява се насрещна претенция с правна квалификация чл.109 от ЗС като се
твърди, че се желае осъждане на ищеца да преустанови пречките за ползване на
имота на ответника, като премахне незаконната част от построения от ищеца
магазин, с която част той излизал извън границите на своя поземлен имот с
идентификатор ********* и навлизал в тротоара към улицата по източната лицева
граница на неговия имот. По този начин, ограничавайки площта на тротоара с
незаконно разширяване на своя магазин, "Г.****" ООД пречело на
ответника, на неговите гости и на обитателите на другите обекти в сградата.
Съдът като взе предвид становищата
на страните, приложения по делото доказателствен материал и съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
И двата иска, предмет на настоящото
производство, носят правното си основание в чл.109 от ЗС.
По делото няма спор, че ищецът е собственик
на поземлен имот с идентификатор *********, находящ
се в гр. Свети Влас ул. *********, общ. Несебър, обл.
Бургас. Безспорно е и обстоятелството, че ответното дружество е собственик на
съседния поземлен имот с идентификатор ******, в който са изградени два обекта:
магазин и зимна градина. От заключенията по изготвените основна и допълнителна
съдебно- технически експертизи, се установява, че зимната градина е с метален
носещ скелет, състоящ се от колони с кутиеобразно
сечение, греди, покривни столици и ребра. Ограждащата конструкция е от ПВЦ
профил със стъклопакет. Покривното покритие е от поликарбонатни
плоскости. Магазинът е изпълнен от ПВЦ дограма и остъкляване, като само част от
южната му страна е изградена с тухли. И двата обекта не са част от основното
застрояване в имота и не покриват заложените в чл.37 от ЗУТ предназначения. В
този смисъл се налага извода, че същите не са сгради по смисъла на цитираната
норма, но са строежи по аргумент на §5, т.38 от ДР на ЗУТ. Пак от заключенията
става ясно, че както за основното застрояване, така и за процесните обекти има
изградени отделни отводнителни системи, като част от отводнителната система на
основното застрояване се поема от системата, изградена за зимната градина, и се
влива във водосточната тръба на този обект.
В хода на съдебното производство бяха
ангажирани и гласни доказателства. Св. Д.заяви, че притежава апартаменти в
имота на ищеца, които продава, като бил чувал от купувачите, че при наличие на
вятър отпадъците от покрива на постройките на ответника, влизали в басейна, както и че от
покрива се отразявала слънчева светлина. Свидетелят заяви, че при проливен дъжд
отводнителната система на зимната градина не можела да поеме водата и тя се
изливала в имота на ищеца. Св. Ж.заяви, че е участвал в изграждането на
основното застрояване преди 15 години и не е запознат със строителството на
процесните обекти, които били по- нови.
С оглед на
така представените доказателства, съдът намира следното:
Съгласно нормата
на чл.109 от ЗС, всеки собственик може да иска прекратяване на всяко
неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Законът не е
поставил ограничение спрямо лицето, което следва да отговаря по предявена негаторна претенция. В този смисъл всяко лице, което пречи
на собственик да упражнява пълноценно и в цялост правото си на собственост,
може да бъде пасивно легитимиран да отговаря по такъв иск. Материално- правната
легитимация на ответникът по предявен иск с правно основание чл.109 от ЗС
предполага установяване на фактическо действие от негова страна, надхвърлящо ограниченията
на собствеността и противоречащо на установения правен режим на ползване на
имота, водещо до накърняване правата на собственик. Само факта на изграждане на
незаконна постройка не е основание за уважаване на негаторната
претенция. Трайна и последователна е съдебната практика, че искът по чл. 109 ЗС
е насочен към защита на правото на собственост от неоснователни действия, които
пряко или косвено пречат, смущават или ограничават правото на собственика да
ползва имота съобразно неговото предназначение. Извършеният в съседен имот
незаконен строеж представлява неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС, само
ако незаконността му се изразява в нарушаване на установените с
благоустройствените закони строителни правила и норми, обезпечаващи нормалното
ползване на имотите. Когато обаче незаконността на строежа се изразява само в
липса на необходимите строителни книжа за извършването му, в тежест на ищеца по
иска по чл. 109 ЗС е да докаже, че конкретно този строеж му пречи да упражнява
правото си на собственост и по какъв конкретно начин става това. В настоящият
случай, от приложената по делото преписка, изхождаща от Община Несебър по повод
извършени проверки за законност на двете постройки, както и от заключението на
вещото лице, се установява, че за магазина и зимната градина, изградени в имота
на ответника, не са издавани строителни книжа. Така твърдените от ищеца пречки,
обаче, не могат да мотивират исканото цялостно премахване на постройките.
Установи се, че за същите има изградена отводнителна система, която не може да
поеме голям обем вода единствено при стихийни прояви на атмосферните условия
като проливни дъждове съобразно показанията на св.Данев. От показанията на
свидетелят, обаче, става ясно, че това се получава вследствие на изтичането на
водата от улуците на основната сграда. Това обстоятелство се потвърждава и от
заключението на вещото лице, според което източната водосточна тръба на основната
сграда се оттича върху покрива на магазина, а западната водосточна тръба на
основната сграда е отведена в улука на водосточната тръба на магазина. В този
смисъл се налага извода, че ако съществува проблем с отводняването, то той не е
вследствие на изградените магазин и зимна градина, а вследствие свързването на
отводнителната система на основното застрояване с това на двата процесни обекта. Ето защо премахването на последните не ще
доведе до решаването на този проблем, възникващ при проливни дъждове. Наред с
това недопустимо е да се премахва цяла постройка само заради проблем с една от
системите й, при положение, че същият може да бъде отстранен чрез поправянето
й. Претенция обаче досежно основната сграда не е предявена, поради което и не
следва да бъде разглеждана.
Що се касае до
навлизането на боклуци от покрива на обектите на ответника в изградения в имота
на ищеца басейн, както и отразяването на светлина от покрива на процесните
обекти, съдът намира, че в случая се касае за атмосферни условия, които са
непредвидими и върху които човешка намеса е невъзможна. Върху разположението на
слънцето в даден момент на деня не може да се рефлектира, поради което и
премахване на сграда, постройка или каквото и да било съоръжение, дори и
незаконно построено, само на това основание е неоправдано и няма основание.
Отразяването на слънчевата светлина би могло да се получи от всяка една
повърхност, която притежава някакви отразителни
функции, включително и напълно законно построени сгради, и това не може да бъде
запретено, както и вдигането на боклук от вятъра.
Именно в тази връзка съдебната практика приема, че факта на незаконност при
изграждането на една постройка не е достатъчен за да се приеме, че същата
следва да бъде премахната на основание чл.109 от ЗС.
С оглед на така
изложеното главната претенция следва да бъде отхвърлена.
Неоснователен се
явява и предявеният насрещен иск. От страна на „Ц.Б.“ ЕООД не се ангажираха
доказателства, от които да се наложи извода, че изградения от „Гранит -2002“
ООД магазин, в цялост или отчасти, му пречи по някакъв начин да упражнява в
пълен обем правото си на собственост. Наред с това, видно от скицата към
основното заключение на вещото лице Б.К., находяща се
на л.162 от делото, процесната част от магазина не
навлиза в имот- собственост на „Ц.Б.” ЕООД, а в
улицата, което е още едно основание да се приеме предявената насрещна претенция
за неоснователна.
С оглед изхода на спора по насрещната
претенция, следва да бъде уважено искането на „Гранит -2002“ ООД за присъждане
на сторените разноски. Видно от приложеният договор за правна помощ, ищецът е
заплатил на адв. С. сумата от 500 лв. възнаграждение
за защита по предявената насрещна претенция. Съдът споделя възражението за
прекомерност на адвокатския хонорар. Касае се за неоценяем
иск, минималното възнаграждение за който, съгласно Наредба № 1/2004 г., е в
размер на 300 лв. В случая насрещната претенция не се характеризира с никаква
фактическа и правна сложност, поради което и възнаграждение в размер на 300 лв.
на процесуалният представител на „Гранит-2002“ съдът намира за достатъчно.
Направените разноски по СТЕ от страна на
ищеца не следва да бъдат присъждани, тъй като касаят основната претенция, която
е отхвърлена.
Искане за присъждане на разноски от
ответника не е направено.
Съдът констатира, че по така
разгледаната насрещна претенция не е внесена държавна такса, поради което
следва да бъде осъдено ответното дружество да заплати по сметка на РС- Несебър
сумата от 50 лв.
Мотивиран от горното, Несебърският
районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искът с правно основание чл.109 от ЗС, предявен от „Г.****” ООД, ЕИК ********,
представлявано от Ц.И., за осъждане на „Ц.Б.”
ЕООД, ЕИК ******, представлявано понастоящем от Я.П., да прекрати неоснователните
си действия, с които пречи на ищеца да осъществява правото си на собственост
върху поземлен имот с идентификатор *********, находящ
се в гр. Свети Влас ул. *********, общ. Несебър, обл.
Бургас, като премахне изградените в собствения на ответника съседен поземлен имот
с идентификатор *********по КККР на гр. Свети Влас, обекти- магазин и зимна
градина, оцветени в зелено и синьо в скица- приложение № 1 към основното
заключение на в.л. Б.К. по СТЕ, находяща се на л.162
от делото
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Ц.Б.”
ЕООД, ЕИК ******, представлявано понастоящем от Я.П., насрещен иск с правно
основание чл.109 от ЗС, за осъждане на „Г.****” ООД, ЕИК ********,
представлявано от Ц.И., да прекрати неоснователните си действия, с които пречи
на ищеца по този иск да осъществява правото си на собственост върху поземлен
имот с идентификатор *********по КККР на гр. Свети Влас, като премахне частта
от построения от ищеца магазин в собствения му поземлен имот с идентификатор *********
по КККР на гр. Свети Влас, с която част обекта излиза извън границите на
поземления имот и навлиза в тротоара към улицата по източната лицева граница на
имота, която част е оцветена в жълто и навлиза в улицата, изобразена на скица-
приложение № 1 към основното заключение на в.л. Б.К. по СТЕ, находяща се на л.162 от делото.
ОБЯВЯВА за неразделна
част от настоящото решение скица- приложение № 1 към основното заключение на
в.л. Б.К. по СТЕ, находяща се на л.162 от делото.
ОСЪЖДА „Ц.Б.” ЕООД,
ЕИК ******, представлявано понастоящем от Я.П., да заплати на „Г.****” ООД, ЕИК
********, представлявано от Ц.И., сумата от 300 лв., представляващи направени
разноски.
ОСЪЖДА „Ц.Б.” ЕООД,
ЕИК ******, представлявано понастоящем от Я.П., да заплати по сметка на РС-
Несебър сумата от 50 лв., представляваща държавна такса по насрещния иск.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Бургас в двуседмичен срок от уведомяването на страните за
изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: