Р Е Ш Е Н И Е
260023 15.02.2021г. ПАНАГЮРИЩЕ
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Осми октомври 2020
на
Година
в публично заседание в следния състав:
ДИАНА
СТАТЕЛОВА
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ИВАНКА ПАЛАШЕВА
Секретар
като разгледа докладваното
от
съдия
СТАТЕЛОВА 51 20202
гр.д.№ по описа за год.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск по смисъла на чл. 59 от Закона за задълженията и договорите.
В исковата си молба Д.Н.Р.,***, със съдебен адрес:***- чрез адвокат Р.К. от ПзАК, срещу Н.Г.М.,***, сочи, че на 03.08.2018 г., с
платежно нареждане е внесла по сметка, разкрита на името на ответника М. в „У.К.Б.“
АД, сумата от 800,00 лв., с основание „Захранване на сметка“. Ищцата твърди, че
въпреки отправените от нейна страна покани, Н.М. е отказал да върне посочената
сума, с която се е обогатил за сметка на ищцата без правно основание, поради
което дължи връщането й. Р. сочи, че е подала заявление за издаване на Заповед
за изпълнение срещу М., но той е възразил, поради което предявява исковата
молба. Твърди, че ответникът дължи и законната лихва, върху претендираната от
нея главница, считана от датата на издаване на заповедта по ч. гр. дело №
17/2020 г. по описа на Панагюрския районен съд, до окончателно изплащане на
сумата.
Д.Н.Р. моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за
установено, че между Н.Г.М. и ищцата Д.Н.Р. съществува вземане в размер на
800,00 лв., което Н.Г.М. дължи на Д.Н.Р., реализирано чрез превод, извършен от
страна на Р. по сметка на М. в „Уни Кредит Булбанк“ АД, на 03.08.2018 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение № 5/05.01.2020 г., постанона по ч. гр. дело №
17/2020г., до окончателно изплащане на вземането.
Моли, да бъде приложено служебно ч. гр. дело № 17/2020 г. по описа на
Районен съд Панагюрище.
Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.
Представя следните писмени доказателства в копие: Платежно нареждане за
кредитен превод от 03.08.2018 г., издадено от „ОББ“ АД, клон Панагюрище.
В законоустановения срок ответникът Н.Г.М., със съдебен адрес:*** -чрез
адвокат М.К. от САК, представя писмен отговор на исковата молба, в който сочи,
че ищцата не посочва правната квалификация на иска, като вероятно се касае за
претенция на основание чл. 59 и сл. от ЗЗД и моли, да бъде задължена изрично
ищцата да посочи правната норма, във връзка с която е образуван специалния
установителен иск по смисъла на чл. 415, във връзка с чл. 422 от ГПК.
Ответникът твърди, че фактическото уточняване, за това, че бил получил без
основание сума в размер на 800,00 лв. не означава изпълнение на задължението на
ищцата да даде точна първоначална квалификация на своята искова претенция,
защото квалификацията на главния иск е под нормата на чл. 415, във връзка с чл.
422 от ГПК, но не се изяснява вида на правоотношението, което евентуално
свързва двете страни.
В писмения отговор на исковата молба се твърди, че исковата молба е
изключително постна и неясна, като противоречи на молбата на Р. по чл. 410 от ГПК, по която е образувано ч. гр. дело № 17/2020 г. по описа на Районен съд
Панагюрище. Ответникът твърди също, че според ищцата сумата е получена без правно
основание, а същевременно се посочва, че съдът следва да установи дали
вземането съществува. Така формулирано, искането на ищцата, според М., е неясно
и му създава затруднения да организира адекватно своята процесуална защита.
Сочи се, че ако ищцата твърди, че отношенията им се основават на чл. 59 от ЗЗД,
то Р. следва изрично да изясни какво стои в основата на обедняването й и
реципрочно -обогатяването на ответника М.. Без правно основание, според
писмения отговор, не може да бъде разрешен преюдициалния въпрос. Според
ответника М., е направен превод на парична сума, което води до извода, че не
става въпрос за грешка, тъй като основанието за превода е „Захранване на
сметка“, което е индикация, че ищцата нарежда дължима от нея парична сума, но
не е посочен вида на отношението, което стои зад превода. Основанието на
паричния превод, според М., се избира от ищцата, а не от ответника, като
получател на този превод и понеже не е представен формален договор, очевидно е,
че става дума за неформални отношения. Ответникът прави възражение, че
петитумът на иска е неясан, неточен и некоректен, от гледна точка на
квалификацията на претенцията, на правоотношенията, които я основават, както и
не става ясно какво следва да се има предвид под това.
Моли, съдът да даде служебна, правна и фактическа квалификация на иска и
отношенията, които го формират. Твърди, че представя писмено доказателство,
което категорично оборва защитната теза на ищцата, че ответникът М. е получил
недължима парична сума в размер на 800,00 лв., без правно основание. Сочи, че
представя Трудов договор № 1 от 07.01.2014 г., сключен между „П.Ф.“ ООД и
ответника М., като той е изпълнявал определена трудова функция в дружеството,
където ищцата е съсобственик. Твърди, че Р. и това дружество са свързани лица.
Моли съда, да направи служебна справка, като провери какъв е предметът на
производството по гр. дело № 52/2020 г. по описа на Панагюрския районен съд,
където ще установи, че делото е образувано по повод подобни плащания, по
отношение на ответника Н.М. от съпруга на ищцата- С Р . Твърди, че ще се
установи, че видът, основанието и дори размерът на плащането съвпада с
плащанията, извършени от С Р , както и, че Д.Н.Р. и С Г Р са съдружници в „П.Ф.“
ООД, което дружество е бивш работодател на М.. Съпоставяйки предметите на двете
граждански дела, според ответника, ще се установи, че са на лице 4 броя
плащания от С Р по сметка на ответника и
едно плащане, от страна на ищцата по настоящото дело. Н.М. твърди, че освен
съдружници в „П.Ф.“ ООД ищцата Р. и С Р имат едно домакинство и общи деца. Според
ответника, заплатената сума е за предоставен личен труд от страна на М. и от
сметката на дружеството „П.Ф.“ ООД не са плащани парични суми в негова полза, а
това е ставало от частните сметки на съдружниците.
Ответникът моли, ако не бъде направена служебна справка по гр. дело №
52/2020 г. по описа на Районен съд Панагюрище, да бъде снабден със съдебно
удостоверение, по силата на което да се снабди с приложените към исковата молба на С Р писмени доказателства, от които ще се
установи, че плащанията към ответника са ставали от личната сметка на С Р , като
основанието на плащанията е същото.
Н.Г.М. счита предявения от Д.Н.Р. иск за допустим, но неоснователен и
недоказан, като сочи, че не дължи претендираната от ищцата парична сума.
Твърди, че същата е била дължима от Р. и е платена по реален неформален частен
договор, тъй като между страните е имало правна и фактическа договорка, сумата
да бъде платена за доставени и извършени от М. частни услуги на ищцата Р..
Твърди, че между страните не са разменяни отчети, не е имало писмено възлагане,
а работата е приета доказуемо от плащането, като има разминаване между датата
на плащането и предоставянето на услугите, тъй като услугите са предоставени
преди 31.05.2018 г.
Ответникът сочи, че след тази дата е прекратен трудовия му договор с
ищцата, без съгласието на М. и е прекъснато фактическото предоставяне на тези
услуги, като Р., доброволно и без да бъде подканяна, е заплатила цялата дължима
парична сума, в размер на 800,00 лв., като това обстоятелство се извежда от
основанието на превода.
Моли, да бъде допуснат един свидетел, при режим на довеждане, относно
изясняване на фактическите основания и вида на консултациите, които ищцата Р. е
получавала от ответника М., както и други въпроси, свързани пряко с предмета на
спора – периоди, видове отношения, техния интензитет и развитие.
Представя следните писмени доказателства в копие: Трудов договор № 1/07.01.2014
г., сключен между „П.Ф.“ ООД и Н.Г.М..
Претендират сторените съдебно-деловодни разноски.
В съдебно
заседание, редовно призована, ищцата Д.Н.Р.,
не се явява, вместо нея се явява процесуалният й представител- адвокат Р.К. от
Пазарджишка АК. Поддържа исковата молба така, както е предявена.
В съдебно
заседание, редовно призован, ответникът Н.Г.М., не се явява. Вместо него се
явява процесуалният му представител- адвокат М.К. от Софийска адвокатска
колегия.
Видно от
приложеното по делото платежно нареждане за кредитен превод, издадено на
03.08.2018 г. от „ОББ“ АД е, че ищцата Д.Н.Р. е превела по сметка на Н.Г.М.
сумата от 800,00 лв., като от представеното платежно нареждане не може да се
установи какво е основанието за направената вноска, но тъй като по делото не се
оспори, че такава вносна бележка е налице, съдът приема твърдението на ищцата
относно обстоятелството, какво е основанието за извършения превод и че то е
именно „Захранване на сметка“.
По делото
е представен Трудов договор № 1/07.01.2014г., от който се установява, че ответникът
Н.Г.М. и „П.Ф.“ООД, представлявано от С В Р , са се договорили М. да изпълнява
длъжността „Леяр“ в дружеството, при пълно работно време и месечно трудово
възнаграждение в размер на 340,00лв., ведно с допълнително трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0,8% за
всяка година придобит трудов стаж.
По делото
е представено Решение № 80/31.05.2019г., постановено по гр. дело № ***/2019г.
по описа на Районен съд Панагюрище, от което се установява, че между „П.Ф.“ ООД
и ответника Н.Г.М. е било налице трудово правоотношение, по силата на което
ищецът е полагал труд на длъжност „Леяр“, за което дружеството е следвало да му
заплаща трудово възнаграждение до края на месеца, следващ месеца за който
същото се дължи. Съдът е достигнал до извода, че ищецът не е полагал труд при
ответника само през периода от 01.06.2018
г. до 31.01.2019г., поради което „П.Ф.“ ООД, представлявани от С В Р са осъдени да заплатят на отвеника по
настоящото гражданско дело сума в размер
на 10527,32 лв., която сума представлява нетно трудово възнаграждение за
периода от 01.01.2016 г. до 31.05.2018г., за полаган труд на длъжност „Леяр“. С
решението е отхвърлен предявеният от Н.Г.М. иск за заплащане на сумата от
920,80 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за
2017 г. и 2018 г., като дружеството е осъдено да заплати на М. и лихва за
забава през периода от 01.01.2016 г. до 01.07.2018 г.
По делото
безспорно се установи, че ищцата Д.Н.Р. е превела по сметка на Н.Г.М. на
03.08.2018 г., чрез кредитен превод в „ОББ“ АД, сумата от 800,00 лв., като
основанието дори и в платежното нареждане, се оказа нечетимо. По делото не се
събраха никакви доказателства какво е било основанието на ищцата да преведе
сумата по сметка на Н.Г.М..
Не се
събраха никакви доказателства относно това, какъв е бил вида на личния труд,
твърдян и евентуално положен от страна на ответника, за който е заплатено със
сумата от 800,00 лв., на каквато стойност е извършения превод от Р. към Н.Г.М..
Не се установи ищцата да е действала при извършване на паричния превод като
свързано лице с дружеството- работодател на Н.Г.М. -„П.Ф.“ ООД. При служебна
справка се установи, че управителят на дружеството е осъществявал такива
преводи по сметка на М., но такава връзка не се установи по отношение на Д.Н.Р..
В разпоредбата на чл.59 от ЗЗД е
установено задължение за всеки, който се е обогатил без основание за сметка на
другиго, да върне онова, с което се е обогатил, до размер на обедняването.
Задължението по чл.59 от ЗЗД произтича от един от основните принципи на
гражданското право – за недопустимост на неоснователното обогатяване за чужда
сметка, като правото на обеднелия по чл.59 от ЗЗД да получи това, с което друг
се е обогатил за негова сметка без основание, е субсидиарно и възниква само
тогава, когато няма друг иск, чрез който обеднелият може да се защити – чл.59,
ал.2 от ЗЗД. Фактическият състав, от който възниква право на вземане за
неоснователно обогатяване в хипотезата на чл.59, ал.1 от ЗЗД, включва следните
кумулативни елементи: Обогатяване на едно лице за сметка на друго;
Обедняване на едно лице, свързано с обогатяването на друго лице; Липса на
основание за обогатяването. Релевантно за отговорността по чл.59 от ЗЗД е само
това обогатяване, което е свързано с обедняването на другиго, което предпоставя
наличие на връзка между обогатяването и обедняването. Отговорността за
неоснователно обогатяване, т. е. възстановяването на неоправданото разместване
на блага между правната сфера на обеднелия и на обогатилия се, се реализира
чрез заплащане на парична сума, която по аргумент от чл.59, ал.1 от ЗЗД се
определя чрез съпоставяне на две стойности – тази на обогатяването и тази на обедняването,
като обогатилият се дължи връщане на по-малката между двете стойности.
От
събраните по делото доказателства не се установи безспорно и категорично какви
са основанията за извършения превод, но не се събраха доказателства и за
извършен превод при условията на грешка.
Съдът
счита, че следва да уважи предявеният от Д.Н.Р. срещу Н.Г.М. иск за
постановяванане на решение, с което да бъде
признато за установено, че между Н.Г.М. и ищцата Д.Н.Р. съществува вземане в
размер на 800,00 лв., което Н.Г.М. дължи на Д.Н.Р., реализирано чрез банков превод,
извършен от страна на Р. по сметка на М. в „Уни Кредит Булбанк“ АД на
03.08.2018 г., за сумата от 800,00 лв., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на предявяване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение -13.01.2020 г., до окончателно изплащане на вземането.
На
основание чл. 78, ал.1 от ГПК, съдът счита, че следва да осъди Н.Г.М. да
заплати на ищцата Д.Н.Р. сторените по делото съдебно-деловодни разноски в
размер на 500,00 лв., която сума представлява адвокатско възнаграждение, в
размер на 300,00 лв., държавна такса в размер на 25,00 лв.- по настоящото
гражданско дело и дължимата държавна такса в размер на 25,00 лв. по ч. гр. дело
№ 17/2020 г. по описа на Панагюрския районен съд, както и адвокатско
възнаграждение по същото ч. гр. дело, в размер на 150,00 лв.
Така мотивиран, на основание чл. 59 от Закона
за задълженията и договорите, във връзка с чл. 422 от ГПК, Панагюрския районен
съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че между Д.Н.Р., с ЕГН -**********,***, със съдебен адрес:***- чрез адвокат Р.К. от ПзАК и Н.Г.М., с ЕГН- **********,***, съществува
вземане за сумата от 800,00 лв. (осемстотин лева), с която Н.Г.М. се е обогатил
неоснователно, поради липса на основание за извършена парична вноска по сметка
на М. от страна на Р. на 03.08.2018 г.
ОСЪЖДА Н.Г.М., с ЕГН- **********,*** да заплати на Д.Н.Р., с ЕГН- **********,***,
със съдебен адрес:***- чрез адвокат Р.К.
от ПзАК, сторените по делото съдебно-деловодни разноски в размер
на 500,00 лв. (петстотин лева), която сума представлява адвокатско
възнаграждение в размер на 300,00 лв. (триста лева), държавна такса в размер на
25,00 лв. (двадесет и пет лева) по настоящото гражданско дело и дължимата
държавна такса в размер на 25,00 лв. (двадесет и пет лева) по ч. гр. дело №
17/2020 г. по описа на Панагюрския районен съд, както и адвокатско
възнаграждение по същото ч. гр. дело, в размер на 150,00 лв. (сто и петдесет
лева).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е
изготвено с мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: