№ 9803
гр. София, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20231110167494 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
„***““ АД, ЕИК ***, с която срещу „***“ ЕАД, ЕИК *** са предявени искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415,ал. 1 ГПК във вр. чл. 79
ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 07.10.2009 г. между ищецът (в качеството му на
възложител) и „***“ ЕООД (в качеството му на изпълнител) е бил сключен
договор за управление на телевизионни системи № 98, съгласно който „***“
ЕООД е приел да управлява и поддържа кабелна инсталация и телевизори,
снабдени с монетно – разплащателна техника. Сочи, че в чл. 2, ал. 1 от
Договора, е уредено получаваното възнаграждение, като било уговорено
дружеството изпълнител да получава възнаграждение в размер на 60 % от
реализирания оборот без ДДС, а останалите 40 % от реализирания оборот, без
ДДС са за възложителя.
Твърди се, че на 07.10.2009 г. между „***“ АД, „***“ ЕООД и „***“
ЕАД се сключва споразумение за заместване на страна по договор № 98, с
което дружеството изпълнител – „***“ ЕООД се замества от ответника по
настоящото производство – „***“ ЕАД по отношение на всички права и
задължения произтичащи от договор № 98 за изпълнителя.
Сочи се, че на 18.06.2019 г. след отправено предизвестие за
прекратяване на процесния договор, в деловодството на ищцовото дружество,
постъпва писмо от ответника „***“ ЕАД, с вх. № 47-155 от 18.06.2019 г., с
което дружеството ответник признава своите задължения към лечебното
заведение и ги погасява в частичен размер. Поддържа, че след извършеното
погасяване, дължимата сума възлиза в размер на 9290,52 лева , като
1
последната представлява неизплатената част от уговорените в чл. 2, ал. 1 от
Договора – 40 % от реализирания оборот.
Заявява, че във връзка с гореизложеното на 07.03.2023 г. пред СРС е
депозирано заявление за издаване на Заповед за изпълнение, като е поискано
и присъждане на извършени от лечебното заведение разноски в размер на
1100 лева. Твърди, че на 07.07.2023 г. пред СРС е постъпило възражение по
чл. 414 ГПК от ответното дружество.
Моли съда да признае за установено отношение, че „***“ ЕАД дължи на
***“ АД, сумите описано в депозираното Заявление по чл. 410 ГПК, във
връзка с което е образувано ч.гр.д. № 12044 от 2023 г., а именно : главница в
размер на 9290,52 лева, ведно със законната лихва от датата на подаването на
заявлението – 07.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 1100 лева държавни такса и адвокатско възнаграждение.
С молба уточнение от 17.01.2024 г. ищецът заявява, че към 10.06.2019 г.
задължението на ответното дружество възлиза в размер на 20654,12 лева.
Твърди, че сумите по фактури с номера: ** ** **********, **, възлизащи на
обща стойност от 7091,14 лева са платени. Поддържа, че към дата 10.06.2019
г. след извършено приспадане на платените фактури, задължението е в размер
на 13592,98 лева.
Изтъква, че при депозирането на искането за издаване на Заповед за
изпълнение е съобразена изтеклата погасителна давност на част от
задълженията, а именно тези с падежна дата преди датата на подаване на
заявлението, вследствие на което дължимата сума след приспадане на
платените задължения, както и тези с изтекла погасителна давност възлиза в
размер на 9290,52 лева., за която сума за представени фактури.
Сочи, че видно от представения с настоящото писмо - разчет на
задълженията към дата 17.01.2024 г., се вижда падежът на всяка една от
претендираните суми по представените фактури. Твърди, че тази информация
се съдържа индивидуално за всяка представена фактура в поле „Падежна
дата“.
Твърди, че сумата от 9290,52 лева, ведно с падежната дата на всяка от
сумите, се формира по следния начин:
-Фактура № ***511, на стойност 1208,42 лева, с падеж на дата 30.03.2018г.
-Фактура № ***547, на стойност 2251,72 лева, с падеж на 30.04.2018г.
-Фактура № ***584, на стойност 1283,64 лева, с падеж на 30.05.2018г.
-Фактура № ***604, на стойност 1320,80 лева, с падеж на 30.06.2018г.
-Фактура № ***647, на стойност 1067,20 лева, с падеж на 30.07.2018г.
-Фактура № ***666, на стойност 872,60 лева, с падеж на 30.08.2018 г.
-Фактура № ***102, на стойност 502,20 лева, с падеж на 30.07.2019 г.
-Фактура № ***119, на стойност 783,94 лева, с падеж на 31.07.2019 г.
Ответникът е получил препис от исковата молба, като в срока за
отговор по чл. 131 ГПК депозира отговор, в който заявява, че счита исковата
2
молба за нередовна, а по съществото на предявените искове, като изцяло
неоснователна. Посочва, че представените фактури имат собствени реквизити
и формират самостоятелни главници. Твърди, че искането в исковата молба е
некоректно и следа да бъде уточнено по периоди и цени за да не се нарушава
правото на ответника искането в исковата молба е некоректно.
Твърди, че предявените претенции, попадат в приложното поле на
погасителната давност. Сочи, че шест от представените фактури са погасени
по общата погасителна давност, а всичките са в цялост погасени по смисъла
на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Твърди, че процесното писмо няма характера на
признание на заявените претенции, а видно от неговото съдържание
представлява предложение за продължаване на договорните
взаимоотношения между страните и уреждане на финансовите им
взаимоотношения. Сочи, че в действителност е извършено плащане на добра
воля от името на ответното дружество по отношения на стари, дори и
погасени по давност вземания, които нямат нищо общо с процесните фактури
и с цел възстановяване на доверието между страните.
Поддържа, че дори да бъде прието, че на 18.06.2019 г. давността по
предявените вземания е прекъсната, то и в този случай доколкото плащанията
са периодични по своя характер е налице кратката три годишна давност и
ищецът не може да се ползва от бездействието си относно претендираното
право. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за
отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява от процесуален
представител, който поддържа исковата молба.
Ответникът, представляван от пълномощника му адв. Генадиев, оспорва
предявените искове – моли искът да бъде оставен без уважение като
неоснователен, поради това, че е погасен по давност.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 12044/2023 г. по описа на СРС, на
основание чл. 410 ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение № 12026/
26.04.2023г., по силата на която ответникът в настоящото производство „***“
ЕАД е осъден да заплати на ищеца ***" АД, сумата от 9 290,52 лева -
главница по фактури *****, издадени във връзка с договор за управление на
телевизионна система и поддръжка № 98/07.10.2009 г. и споразумение за
заместване на страна по договор от 04.05.2015 г., ведно със законна лихва за
период от 07.03.2023 г. до изплащане на вземането, както и адвокатско
възнаграждение в размер на 1 100,00 лева и държавна такса в размер на
185,81 лв.
В срока по чл. 414 ГПК е депозирано писмено възражение от ответника за
недължимост на вземането по издадената заповед за изпълнение. В
предвидения в чл.415,ал.1 от ГПК едномесечен срок, заявителят е предявил
3
установителен иск против длъжника по отношение на главницата, в размер на
92890,98 лева.
В производството по чл. 422 ГПК взискателят следва да докаже факта, от
който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу
вземането. Доказателствената тежест за спорните факти следва да бъде
разпределена, с оглед на конкретните твърдения на страните.
В случая не се спори, че между страните е възникнало облигационно
отношение по силата на сключения договор за управление на телевизионна
система за поддръжка № 98/07.10.2009г., както и въз основа на споразумение
за заместване на страна по договор № 98/07.10.2009г., ответникът „***“ ЕАД,
ЕИК *** е приел да управлява и поддържа кабелна инсталация и телевизори,
снабдени с монетно – разплащателна техника. В чл. 2, ал. 1 от Договора, е
уреден начина на получаваното възнаграждение, като било уговорено, че
дружеството изпълнител ще получава възнаграждение в размер на 60 % от
реализирания оборот без ДДС, а останалите 40 % от реализирания оборот, без
ДДС са за възложителя. Сумите следва да се превеждат на възложителя ***"
АД по банков път, до 10-то число на месеца, следващ месеца който е
реализиран оборота.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни
точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с
обезщетение за забавата. Уважаването на иска за реално изпълнение
предполага кумулативното наличие на три предпоставки: наличие на
облигационно правоотношение, по силата на което да възниква задължение за
изпълнение; пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от
страна на длъжника; реалното изпълнение на облигационното задължение да
е възможно.
За да бъде основателен искът за реално изпълнение, следва ищецът да
докаже, освен сключването на договора, и изпълнението на собствените си
задължения, произтичащи от него. В тежест на ищеца е да установи
твърдените от него факти, както и размера на претенцията си.
В настоящия случай, сключването на договора с ответника е доказано,
като по делото са представени доказателства, относно неизпълнението на
задължението на ответника за превеждане на 40 % от реализирания оборот,
без ДДС на възложителя. В този смисъл по делото са представени общо
фактури 8 броя фактури: *****, на обща стойност от 9 290,52 лева. По делото
не е спорно, че поради неизпълнение на договорното задължение от страна на
ответника, ищецът е прекратил сключения между страните договор, като на
18.06.2019 г. е изпратил предизвестие за прекратяване на процесния договор.
В тази връзка ответникът с писмо изх. № 22001/17.06.2019г. е предложил два
варианта за погасяване на остатъка от сумите, с което признава дължимостта
им.
По делото се явява спорно единствено обстоятелството дали процесните
задължения, обективирани в 8 бр. фактури са погасени по давност или не.
Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като е
заявил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
4
претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което е частично
основателно. Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело
№3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла
на чл.111, б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 2, ал. 1 от Договора, е уреден
начина на получаваното възнаграждението на ищеца, като било уговорено, че
дружеството изпълнител ще получава възнаграждение в размер на 60 % от
реализирания оборот без ДДС, по банков път, до 10-то число на месеца,
следващ месеца който е реализиран оборота. Поради което вземанията на
ищеца, съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични
плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 114,
ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.
Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 07.03.2023г. В тази
връзка и като съобрази падежните дати на представените по делото фактури
*****, както и писмо от ответника с изх. № 22001/17.06.2019г., с което
признава задължението си към ищеца, съдът намира, че възражението за
погасителна давност се явява изцяло основателно. Предвид датата на
подаване на заявлението – 07.03.2023 г. в случая процесното вземане за
главница е за периода от 28.02.2018г. до 16.07.2019 г. като тригодишната
погасителна давност за последното вземане е изтекла на 16.07.2022 г.
Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение от своя страна е
депозирано чак на 07.03.2023 г.
С оглед гореизложеното предявеният от ищеца иск за главница, за
сумата от 9 290,52 лева, обективиран във фактури *****, издадени по силата
на сключен между страните договор за управление на телевизионна система, е
неоснователен и следва да се отхвърли като погасен по давност.
По отношение на разноските.
На осн.чл.78,ал.3 ГПК следва ищецът да бъде осъден да заплати на
ответника направените от него по делото разноски.
По делото са представени доказателства, от които е видно, че
заплатеният адвокатски хонорар от ответната страна възлиза в размер на 1500
лв. При направено искане по чл.78, ал.5 ГПК от всяка страна, съдът трябва да
вземе предвид всички обстоятелствата, от значение за преценката за
фактическа и правна сложност на делото, като броя на предявените искове,
извършените от страните процесуални действия в хода на процеса, правната
сложност на казуса и доколко по него има установена задължителна съдебна
практика, на колко инстанции е гледано делото и дали във следващите
5
инстанции са събирани нови доказателства и др.
В настоящия случай се установява, че е предявен един иск за вземане в
размер на 9290,49 лв. Производството е приключило в едно съдебно
заседание, с явяване на процесуалните представители на страните. По делото
не са събирани нови доказателства и не са установявани нови обстоятелства.
От друга страна настоящият съдебен състав, като съобрази
доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и
дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, счита че
делото се характеризира с относително ниска правна сложност.
Като отчете конкретната фактическа и правна сложност на делото,
настоящият състав намира, че заплатените адвокатските възнаграждения в
размер на 1500 лв. от ответната страна са прекомерни и следва да бъдат
намелени. С оглед разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за защита по
предявения иск, адвокатското възнаграждение възлиза в размер на 1230 лева,
до който размер следва да бъде намалено адвокатското възнаграждение на
ответната страна.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ***“ АД, ЕИК ***, против „***“ ЕАД, ЕИК
***, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за
признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 9290,52
лева, представляваща неизплатената част от уговорените в чл. 2, ал. 1 от
Договора – 40 % от реализирания оборот, както и законна лихва върху
главницата до окончателното заплащане на задължението, за които е издадена
заповед за изпълнение по гр. д. № 12044/2023 г. по описа на СРС, 66 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК, ***“ АД, ЕИК ***, да
заплати на "***“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 1230 лв. – полагащо се
адвокатско възнаграждение за защита по исковото производство пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6