Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
8 За да се произнесе, съобрази: С Решение № .../...2010г., постановено по гр.д. № .../2009г. Районен съд гр. Е. е приел за установено по отношение на Д. И. И. от гр. Е.,и С. Н. Б. от гр. Е., че Д. Й. Д. е собственик на следния поземлен имот, находящ се в землището на с. Л., общ. Е., а именно: поземлен имот, с площ от 1114 кв.м. с трайно предназначение на територията урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване, съставляващ поземлен имот №... по кадастралната карта на НУПИ с. Л. с построените в имота жилищна сграда и второстепенна сграда, при граници на имота, подробно посочени . Със същото решение съдът е отменил нотариален акт № ..., том ..., рег. № ..., дело № .../2008г. на нотариус Й. Ц., с № ... в регистъра на нотариалната камара и с район на действие района на ЕРС до размер на 1/2идеална част. Против това решение в неговата цялост е постъпила въззивна жалба от Д. И. И..Навеждат се оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението. Съдът,според жалбоподателя, в нарушение на процесуалните правила не об±ъдил доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, а мотивите му били противоречиви и не съответствали на събрания по делото доказателствен материал. Без значение бил фактът на плащане на данъци за имота от старана на ответника по жалбата, както и това, че приятели на неговия син отсядали в спорната къща, както и че през 2004г. там бил складиран багаж. Тези обстоятелства не опровергавали извода, че жалбоподателката е владяла явно и несъмнено спорния имот за период от 10 години. Плащането на данъци за имота не можело да се противопостави успешно на намерението й за своене. Дори и да не попадала в кръга на наследниците на С. Й. Д., понеже съпругът й бил починал преди наследодателката си, жалбоподателката твърди да е своила имота за себе си след кончината на Д. Ищецът винаги разглеждал имота като неин собствен и не бил оспорвал правото й на собственост до момента на предявяване на исковата претенция. От 1971г. насетне жалбоподателката живеела в процесната къща и всички знаели, че я свои като нейна собственост. Показанията на свидетелите, доведени пред съда от ищеца били противоречиви и не установявали твърдените от първия факти. Депозиран е подробен анализ на събраните по делото свидетелски показания. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски. Ответникът по делото С. Б. не е депозирала становище по подадената жалба. Ответникът по жалбата Д. Й. Д. заема становище за неоснователност на същата, като сочи, че намерението на И. да свои имота не е било доведено до неговото знание, поради което претенцията му е основателна и обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Осъществените от жалбоподателката ремонтни дейности по имота правилно били възприети от съда като такива по поддръжката на имота. Претендира се обжалваното решение да бъде потвърдено. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: След като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е изцяло валидно и допустимо. С исковата си претенция ищецът Д. Й. Д. твърди, че е наследник по закон на своята майка А. И. И., която е починала през 2008г. Тя от своя страна била наследник на С. И. Д., чийто наследник бил и Н. И. И.- брат на А. И. И. Общата наследодателка на последните – тяхна майка, притежавала недвижим имот в с. Л., подробно описан. През 1998г. след смъртта на Д. А. И. декларирала в Община Е. притежаваната от нея идеална част от описания в исковата молба имот. За времето след тази година ищецът и неговото семейство често посещавали имота, при нужда извършвали и поддържащи ремонти по жилищната сграда. През летните месеци синът на ищеца Ю. Д. с приятели отсядал там на почивка. При някои от посещенията в имота се намирала и ответницата Д. И., но според ищеца това било нормално, тъй като тя била негова вуйна. Дължимата се част от данъка на къщата бил редовно плащан от ищеца, като сумите за това той давал на И.. При свое посещение на къщата през май 2009г. ищецът се срещнал с нея и тя му заявила, че се е сдобила с нотариален акт за имота на свое име. След извършена справка ищецът установил, че на 3 октомври 2008г. с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 19 н.д. № ... на нотариус Ц. Д. И. И. била призната за собственик на целия спорен имот. Дни преди подаване на исковата молба било установено, че И. е продала имота на втората ответница С. Б.. Ищецът обуславя правния си интерес от предявяване на претенцията си с факта на снабдяване на ответницата с нотариален акт за собственост върху целия имот и в последствие прехвърляне на собствеността върху него на трето лице. Отправена е молба до съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на Д. И. И. и С. Н. Б./ по отношение на последната е подадена изрично уточняваща молба -на стр.133 от първоинст.дело/, че ищецът е собственик на 1/2 идеална част от спорния имот. Отправено е и искане за отмяна на нотариалния акт № ... , н.д. .../ 2008г. на Нотариус Й. Ц./ констативния нотариален акт, с който И. е призната за собственик на целия имот/, до размер на Ѕ идеална част , както и да се отмени нотариалния акт № ..., н.д. № .../2009г. на Нотариус Ц., с който И. е прехвърлила правото на собственост върху спорния имот в полза на ответницата Б. до размер на 1/2идеална част . Ответницата Д. И. И. заема становище за неоснователност на предявените искове. Сочи, че данъците за имота били плащани от самата нея на името на майката на ищеца, което обосновавало наличието на субективен елемент за своене на недвижимия имот. Твърди да е придобила имота по силата на изтекла придобивна давност от 10 години. Ищецът винаги разглеждал имота като собствен на И. и твърденията му ,че е разполагал с ключ за него били неверни. До момента на подаване на делото ищецът не оспорил нито веднъж владението на ответницата, като тя от своя страна в рамките на десет години демонстрирала своето намерение спрямо третите лица и наследниците на но имота да го свои. Плащането на данъци от страна на А. И.- наследодател на ищеца не представлявало действие по осъществяване на фактическата власт върху имота. Ответницата Б. не е депозирала отговор в указания от съда срок, като в съдебно заседание заявява, че исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят. Фактическата обстановка по делото е обективно всестранно и пълно изяснена от първоинстанционния съд. Разгледани и преценени са всички събрани по делото доказателства, като първоинстанционният съд е формирал правилни правни изводи относно това какви факти се установяват с тях.Въззивната инстанция изцяло възприема така установената фактическа обстановка по делото, поради което не намира за необходимо да я възпроизвежда и в настоящото решение. Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 124 от ГПК и чл. 537,ал.2 от ГПК. Тези два иска са процесуално допустими, доколкото ищецът твърди да е собственик на имот, по отношение на който първата ответница се е сдобила с нотариален акт за придобиването му по давност, а втората ответница е закупила имота от нея. Исковете са основателни и доказани. Първоинстанционният съд, въз основа на установената от него и възприета от настоящата инстанция фактическа обстановка по делото е формирал правилни правни изводи относно основателността на предявените искови претенции, които въззивната инстанция възприема изцяло. По тези съображения и на основание чл. 272 от ГПК съдът препраща към мотивите на първата инстанция. По оплакванията в жалбата: Основното оплакване на жалбоподателката е, че съдът неправилно е преценил липсата на предпоставките за придобиване на собствеността върху спорния имот по силата на изтекла придобивна давност. От данните по делото е безспорно установено, че спорният имот е бил собственост на С. Д.- баба на ищеца. След своята смърт тя е оставила за свои законни наследници дъщеря си - А. И./майка на ищеца/ и трите деца на починалия преди това свой син . Ответницата Д. И. е съпруга на сина на Д. и с оглед разпоредбите на ЗН при установените по делото факти не се явява неин наследник по закон. Това обстоятелство действително не представлява пречка за придобиването на спорния имот по силата на изтекла придобивна давност. Доказаните по делото факти обаче сочат, че И. не е придобила спорната част от имота по реда на чл. 79,ал.1 от ЗС, както твърди. Съгласно сочената разпоредбаправото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Фактическият състав на придобивната давност включва два елемента – обективен и субективен, чието кумулативно наличие следва да бъде доказано при условията на пълно доказване от страна на лицето, което твърди да е придобило имущество по силата на този първичен придобивен способ. От данните по делото става ясно, че ответницата И. е живеела в спорния имот още преди смъртта на наследодателката на ищеца. Д. е починала през 1997г., а този момент се сочи от ответницата като начало на давностното владение от нейна страна. Спор относно факта, че тя е упражнявала фактическа власт върху имота няма. Спорен е единствено фактът дали и от кой момент насетне тя е манифестирала по отношение на легитимираните лица намерението си да свои наследствената част от имота, припадаща се на дъщерята на Д., респ. на ищеца след нейната смърт. Това обстоятелство е по същество субективният елемент от фактическия състав на придобивната давност, който следва да бъде доказан по делото от И.. Обстоятелствата, сочени от част от свидетелите по делото, че не са виждали ищеца в имота, нито пък са виждали неговата майка там, както и че само И. е живеела в него и се е грижела за поддръжката му в продължение на повече от 10 години, дори и да са абсолютно истински/ което според съда не е така/, не биха могли да обосноват извода за наличието на т. нар „animus” у ответницата по отношение на спорната част от имота. Намерението за своене на имот /т. нар „animus”/ следва да са манифестирани достатъчно ясно по отношение на собственика на имота, за да се счете, че са налице всички елементи от фактическия състав на придобивната давност. Този извод следва от изискването владението да не е установено по скрит начин. Нито един от свидетелите не сочи и по делото не е доказано, че ответницата И. е довела по недвусмислен начин до знанието на майката на ищеца, а по- късно и на самия него намерението си да свои спорната част от процесния имот непосредствено след смъртта на тяхната наследодателка. Без значение за спора е фактът кой е плащал данъците за имота и на чие име е бил деклариран той пред съответните фискални органи. Без значение е и обстоятелството колко точно пъти през периода след смъртта на собственицата на спорния имот нейните наследници са го посещавали и какви действия са извършвали в него. След като не са били наясно с намеренията на ответницата И. да владее имота само за себе си, майката на ищеца, а в последствие и самият той не биха могли да им се противопоставят. От показанията на свидетелите по делото се установява, че ищецът и неговата майка рядко са посещавали имота след смъртта на Д. Все пак доказан според съда е фактът, че ищецът е разполагал с ключ за имота и е имал свободен достъп до него през периода, през който И. твърди да го е владяла само за себе си. Въпреки възраженията на последната, депозирани във въззивната й жалба, показанията на свидетелите по делото в тази насока не са опровергани и с оглед тяхната безпротиворечивост съдът ги кредитира изцяло. Фактът, че от страна на И. са извършвани редица действия по поддръжката на имота, може да породи само облигационни отношения между нея и ищеца. Според настоящата инстанция при така установената фактическа обстановка, моментът, от който ответницата е демонстрирала пред ищеца собственическите си намерения по отношение на неговата наследствена част от спорния имот е непосредствено преди предявяване на исковата претенция през 2009г. След като се е снабдила с нотариален акт за придобиване на имота по давност, тя е съобщила този факт на ищеца и то по повод опит от негова страна да извърши ремонт на къщата. Това нейно действие следва да се приеме като явен акт на установяване на владение, което може да доведе до придобиването на имота по реда на чл. 79, ал. 1 от ЗС. Обстоятелството, че до посочения момент ответницата И. по никакъв начин не е довела до знанието на ищеца или неговата майка намеренията си се установява и от изявленията, дадени от нея и ищеца по реда на чл. 176 от ГПК . От тях става ясно по безспорен начин, че едва след като се е снабдила с нотариален акт тя е демонстрирала явно и несъмнено пред Д. желанието си да свои целия процесен имот. И. сама признава обстоятелството, че през 2009г. е „позволила” на ищеца да „правят в градината каквото искат”, а след това е възпряла желанието му да ремонтира къщата. При наличието на така доказаните факти по делото исковата претенция по чл.124 от ГПК спрямо ответницата И. се явява основателна и доказана и следва да бъде уважена изцяло, което е сторил и първоинстанционният съд. Основателен се явява искът и по отношение на ответницата Б., доколкото тя се легитимира като собственик на спорната идеална част от имота по силата на покупко-продажба, сключена с И. след снабдяването на последната с констативен нотариален акт за собственост върху целия имот. На следващо място основателна се явява и претенцията за отмяна на констативния нотариален акт № ..., том ..., рег. № ..., дело № .../2008г. на нотариус Й. Ц., с № ... в регистъра на нотариалната камара и с район на действие района на ЕРС до размер на 1/2идеална част, тъй като той не отразява в тази си част действителното правно положение относно собствеността на имота. Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд, Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № .../...2010г., постановено по гр.д. № .../2009г. на Районен съд гр. Е.. Решението подлежи на жалба в едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |