№ 558
гр. Плевен, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20214430102047 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.145 и сл. АПК вр.§19 от ЗИД на АПК вр.чл.19а, ал.4, т.3 от
ЗСПЗЗ
Административното дело е образувано по ИМ /с характера на жалба срещу мълчалив отказ
за издаване на индивидуален административен акт според адв.М.Д. – определена за
осъществяване на правна помощ на ищеца/ от М. П. К., ЕГН **********, от ***, против ***.
Посочва се, че със заявление вх.№РД-12-05-6/30,01,2020 г. ищецът е поискал да бъде
обезщетен по преписка за обезщетяване с вх.№Д182С/27,09,1994 г. за признато, но
невъзстановено право на собственост върху имот от 11,012 дка. с равностоен имот от
общинския поземлен фонд. Поради непроизнасяне в срок от *** се е развило производство
по реда на чл.145 и сл. от АПК пред ПлРС, като с решение от 15,12,2020 г., в сила от
09,03,2021 г., по гр.д.№1762/2020 г. на ПлРС, мълчаливият отказ е отменен и преписката е
върната за произнасяне по заявлението. Твърди се, че съгласно чл.57, ал.1 от АПК *** е
следвало да се произнесе по преписката в срок до 14 дни, тоест до 23,03,2021 г. Поради
липса на такова произнасяне, с оглед разпоредбана на чл.58, ал.1 от АПК следва да се
приеме, че е налице мълчалив отказ да се издаде акта, който може да се оспори в
едномесечен срок от изтичането на срока, в който адм.орган е бил длъжен да се произнесе.
Твърди се, че на практика е налице повторен мълчалив отказ, който е нищожен според
чл.177, ал.2 от АПК, тъй като е в противоречие с влязлото в сила решение по гр.д.
№1762/2020 г. на ПлРС. Направено е искане повторния мълчалив отказ да се обяви за
нищожен и да се върне преписката на *** за решаване на спора по същество в 14-дневен
срок. Направено е искане след установяване на основателността на жалбата Председателят
на ПлРС да бъде сезиран за издаване на разпореждане по реда на чл.306, ал.2 от АПК, с
1
което да бъде наложено наказание на длъжностното лице, което не е изпълнило задължение,
произтичащо от влязъл в сила съдебен акт. Претендират се разноски. Направено е искане да
бъде изискана от *** административната преписка по заявление с вх.№РД-12-05-
6/30,01,2020 г., с което М.К. е поискал да бъде обезщетен по преписка за обезщетяване с вх.
№Д182С/27,09,1994 г. за признато, но невъзстановено право на собственост върху имот от
11,012 дка. с равностоен имот от общинския поземлен фонд. Направено е искане и за
изискване и прилагане към настоящото дело на гр.д.№1762/2020 г. на ПлРС. Допълнителна
молба от 21,09,20221 г. адв.Д. е поискала съдът да се произнесе инцидентно на основание
чл.17, ал.2 от ГПК по валидността на следните административни актове – Решение
№Д182Р/15,07,2021 г. и Решение №Д1182С/20,01,2020 г., издадени от ОСЗ-***, като се
констатира тяхната нищожност. В с.з. адв.Д. – определена за осъществяване на правна
помощ на жалбоподателя, сочи, че следва да се обяви нищожността на Решение
№Д182Р/15,07,2021 г. и Решение №Д182С/20,01,2020 г. на ***, след което да се приеме, че е
налице претендирания от ищеца мълчалив отказ.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на жалба, в който сочи, че същата е
недопустима и следва да се остави без разглеждане, алтернативно – че е неоснователна.
Посочва се, че с Решение №Д182С/20,01,2020 г. *** е определила на наследниците на ***
правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на събоственост върху 10,857
дка. на стойност 8523,00 лева, като това решение не е обжалвано и е влязло в сила. Твърди
се, че М.К. не е останал доволен и със заявление вх.№ РД-12-05-6/30,01,2020 г. е поискал от
*** да бъде обезщетен за признато, но невъзстановено право на собственост не върху 10,857
дка., а върху 11,012 дка. и именно произнасянето по това заявление е предмет на гр.д.
№1762/2020 г. на ПлРС. Сочи се, че с Решение №Д182Р/15,07,2021 г. *** е определила на
наследниците на *** правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на
съсобственост върху 0,155 дка. на стойност 122,00 лева, в допълнение към 10,857 дка.,
определени с Решение №Д182С/20,01,2020 г. ***. Твърди се, че тези две решения са
позитивни административни актове, с които адм.орган се е произнесъл и е уважил в цялост
исканията на заявителя М.К., обективирани във вх.№ РД-12-05-6/30,01,2020 г., поради което
е отпаднал правния интерес от водене на настоящото дело. Сочи се, че жалбата следва да се
остави без разглеждане, като процесуално недопустима. На 02,08,2021 г. от *** е изпратена
и преписката по заявление с вх.№РД-12-05-6/30,01,2020 г. В с.з. проц.представител на
ответника сочи, че обстоятелството, че заявлението от Пенко К. не е подписано от него, е
ирелевантно в случая. Твърди се, че във всички случаи, в които за определено землище има
въведен коефициент за редукция, земята, подлежаща на възстановяване подлежи на
намаляване с този коефициент, като за разликата лицата се обезщетяват с компенсаторни
бонове. Посочва се, че в полза на М.К. има изрично произнасяне с положителен
административен акт, с който са уважени всички негови претенции.
Въз основа на приложените доказателства, съдът приема следното от фактическа страна:
Видно е, че със заявление вх. № РД-12-05-6/30,01,2020 г. до Началника на ***,
жалбоподателят М. П. К. е поискал да бъде обезщетен по преписка за обезщетяване за
2
признатото, но невъзстановено право на собственост върху имот от 11,012 дка. с равностоен
имот от общинския поземлен фонд, като са посочени два възможни имота.
Безспорно е по делото, че *** е починал на 24,12,1995г. и М. П. К. с ЕГН ********** е
негов наследник. Това обстоятелство е видно от изисканото служебно удостоверение за
наследници с изх. №3/04,01,2022 г. на *** /на л.114 от делото/.
Не се спори между страните и се установява от представеното от ОС Земеделие *** заверено
копие на протокол №Д182/05,01,1993 г. на ОС Земеделие *** /на л.36 от делото/, че на ***
било признато и определено право за възстановяване на собственост върху общо 51,700 дка.
земеделски земи с план за земеразделяне.
Не се спори между страните, че поради заемане на голяма част от землището на село Горни
Дъбник от водни площи, с протокол №1/31,08,1999 г. Поземлената комисия определила
коефициент на редукция за землището на ***, възлизащ на 0,79, като площта на всички
земеделски земи, възстановени в землището следвало да бъдат намалени с 21%.
Установява се от представения препис на решение №03-А/08,12,1999 г., че е възстановено
правото на собственост на *** върху следните имоти: нива от 2,611 дка., трета категория,
имот № 041011 в местността „Гергов геран“; нива от 28,800 дка., трета категория, имот
№058006 в местността „Гергов геран“; нива от 9,285 дка., втора категория, имот №217011 в
местността равнището, или общо 40,696 дка.
Видно от представения препис на Решение №Д182/31,03,2000 г. е, че е определено право на
обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху 10,857 дка., от
които за обезщетяване с поименни компенсаторни бонове 10,857 дка. на стойност 8523,00
лева. Решението е постановено в състав – Председател и трима членове. От представеното
ксерокопие на Решение №418/19,06,2018 г. на Адм.съд – Плевен, постановено по адм.д.
№21/2018 г. /на л.42 от делото/ се установява, че е обявено за нищожно Решение
№Д182/31,03,2000 г. на ПК ***, с което е определено право на обезщетение за признато, но
невъзстановено право на собственост върху 10,857 дка.
Видно от представения препис на Решение №Д182/31,03,2000 г. е, че е определено право на
обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху 11,012 дка., от
които за обезщетяване с поименни компенсаторни бонове 11,012 дка. на стойност 8644,00
лева. Решението е постановено в състав – Председател, секретар и трима членове.
Установява се от представеното заверено ксерокопие от Заявление вх.№437/15,11,2018 г. на
ОС Земеделие ***, че М.К. е поискал от *** отново да разгледа въпроса за обезщетяване за
разликата между възстановеното право на собственост и признатото, но невъзстановено
право на собственост до общия размер от 51,700 дка.
С решение №Д182С/20,01,2020 г. *** е определила правото на обезщетение за признато, но
невъзстановено право на собственост върху 10,857 дка. на стойност 8523,00 лева. Няма
данни това решение да е обжалвано.
Установява се от представеното заверено ксерокопие от Заявление вх.№РД-12-05-
6/30,01,2020 г. на ОС Земеделие ***, че М.К. въпреки постановеното на 20,01,2020 г.
3
решение е поискал да бъде обезщетен със земеделска земя, като посочва свободни имоти -
имот №31006 от 11,800 дка. в местността *** и имот №16001 от 11,603 дка. в местността
***, и двете ниви собственост на ***, срещу доплащане от 785,00 лева за декар /л.51 от
делото/. На това заявление К. е получил отговор с изх.№РД-12-05-6-1/06,03,2020 г., с което
го уведомяват за постановеното на 20,01,2020 г. решение.
Непроизнасянето от ОСЗ – *** по заявлението от 30,01,2020 г. е прието за мълчалив отказ от
ПлРС с решение №260579/15,12,2020 г., като преписката е върната на ОСЗ – *** за
произнасяне по подаденото заявление.
С решение №Д182Р/15,07,2021 г. *** е определила на *** правото на обезщетение за
признато, но невъзстановено право на собственост върху 0,155 дка. зем.земя на стойност
122,00 лева. Няма данни това решение да е обжалвано.
Във връзка с оспорване на подписа, поставен на заявление/декларация от 21,10,21994 г. е
назначена съдебно-графологична експертиза. Видно от заключението на вещото лице по
назначената експертиза, подписите срещу текста „Подписали“ и подписите в Данъчна
декларация по чл.26 от ЗМДТ с вх.№80292/14,03,1998 г. от името на *** К.а, са изписани от
едно и също лице.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
На първо място, съдът следва да се произнесе инцидентно на основание чл.17, ал.2 от ГПК
по валидността на следните административни актове – Решение №Д182Р/15,07,2021 г. и
Решение №Д1182С/20,01,2020 г., издадени от ОСЗ-***. Съдът намира, че същите са
издадени от компетентния административен орган – Началника на ОСЗ-***, в рамките на
неговите материални и териториални правомощия. От същите е видно кой е техния автор, и
в какво качество ги издава, поради което съдът счита, че няма съществено нарушение на
чл.59, ал.2 от АПК. В решенията е посочено и основанието, на което са издадени. Ето защо
съдът счита, че тези две решения са валидни, като липсват основания същите да се приемат
за нищожни. По делото няма наведени твърдения за обжалване на тези две решения, поради
което съдът приема, че същите са влезли в сила след изтичане на срока за обжалването им,
който е 14 дни от деня на съобщаването им. Съгласно чл.17, ал.2 от ГПК, по този ред в
гражданско дело съдът може да се произнася само по отношение валидността на адм.акт. По
отношение законосъобразността му е допустимо да се произнесе единствено, ако
административният акт се противопоставя на страна, която не е била участник в
административното производство по издаването и обжалването му, каквато хипотеза не е
налице в настоящия случай, доколкото М.К. е бил редовно уведомен за издадените решения
и е имал възможност да релевира евентуалните си възражения за незаконосъобразност на
административния акт по пътя на обжалването му в законоустановения 14-дневен срок.
Пропускът да се обжалва административния акт, ако заинтересованото лице е приело, че
накърнява негови права и законни интереси, не може да бъде саниран в рамките на
производство по обжалване на мълчалив отказ.
Процедурата по признаване право на собственост върху земеделската земя, отговаряща на
4
условията на чл.10б от ЗСПЗЗ, и обезщетяване на правоимащите за невъзстановяването му,
преминава през три етапа, съобразно материалната разпоредба на чл.19а от ЗСПЗЗ, която се
прилага при следване на процедурните норми на чл.19, ал.8, ал.11, ал.12, ал.16-18 от
ППЗСПЗ. Първото решение се постановява по реда на чл.18д от ППЗСПЗЗ с предмет
признаване правото на собственост по чл.10б от ЗСПЗЗ и отказ да бъде възстановено.
Второто решение в процедурата е с правно основание чл.19, ал.4 т.1 от ЗСПЗЗ и се
постановява по реда на чл.19, ал.8 от ППЗСПЗЗ с предмет признаване на правото на
обезщетение и определяне на неговата стойност, но не и на неговия вид. Третото последно
решение от процедурата по признаване на права и определяне на обезщетение за
невъзстановяването им в хипотезата на чл.10б от ЗСПЗЗ е по реда на чл.19, ал.17 от
ППЗСПЗЗ, като Общинската служба постановява решение с правно основание чл.19а, ал.4
т.3 или т.4 за определяне вида на обезщетението. С това решение по аргумент от нормата на
чл.19а, ал.4 ЗСПЗЗ се определя вида на обезщетението, съобразно стойността на правото на
обезщетение, утвърдена с решението по чл.19, ал.8 от ППЗСПЗЗ. Тази регламентация сочи,
че нормативно определените етапи на провеждане на обезщетителната процедура са
задължителни, като всяко едно решение се издава въз основа на влязло в сила решение от
предходния етап.
В конкретния случай, с оглед обсъдените по-горе Решение №Д182/31,03,2000 г. /с което е
определено право на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост
върху 11,012 дка., от които за обезщетяване с поименни компенсаторни бонове 11,012 дка.
на стойност 8644,00 лева/, Решение №Д1182С/20,01,2020 г. и Решение №Д182Р/15,07,2021
г. съдът приема, че са налице доказателства за решения на ОСЗ Д.Дъбник по първите два
етапа от процедурата.
В разглеждания случай жалбата на М.К. е била допустима към момента на подаването й, но
поради настъпване на нови обстоятелства – издаване на искания от жалбоподателя
административен акт чрез Решение №Д182Р/15,07,2021 г., което допълва до размера от
11,012 дка. Решение №Д1182С/20,01,2020 г., правния интерес от оспорването на мълчаливия
отказ е отпаднал и жалбата е станала недопустима. Следователно, макар при подаването на
жалбата за жалбоподателя да е съществувал правен интерес от оспорването, то този правен
интерес е отпаднал впоследствие и това е основание за приложение на разпоредбата на
чл.159, т.4 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл.159, т.4 от АПК жалбата се оставя без разглеждане, а
съдебното производство се прекратява, когато оспорващия няма правен интерес от
оспорването. Липсата на правен интерес е абсолютна процесуална пречка за съществуването
на правото на оспорване и за нея съдът следи служебно. Този правен интерес може да
липсва още при подаване на жалбата, но може да отпадне и в един по-късен момент, като
във всички случаи съдът е длъжен да прекрати съдебното производство като недопустимо.
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че жалбата на М. П. К. с вх.№4484/24,03,2021 г.
следва да бъде оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, а производството
по делото да се прекрати.
5
Доколкото към момента на подаване на жалбата, за жалбоподателя е съществувал правен
интерес, който е отпаднал след издаване на искания от жалбоподателя административен акт,
то разноски на *** не се дължат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М. П. К. с вх.№4484/24,03,2021 г. срещу
Мълчалив отказ на ОСЗ *** да се произнесе по Заявление вх.№Рд-12-05-6/30,01,2020 г.,
подадено от М. П. К., КАТО ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА, и ПРЕКРАТЯВА
производството по адм.д. №2047/2021 г. на ПлРС.
Решението има характера на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред
Административен съд Плевен в 7-дневен срок от неговото съобщаване на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6