Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Варна,
………..2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, VІ-ти касационен
състав, в публично заседание на тридесети
март през две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕВЕЛИНА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при
секретаря Александрина Янева и в
присъствието на прокурора Силвиян Иванов , като разгледа докладваното от съдията
Веселина Чолакова КАНД № 395 по описа на
Административен съд - гр. Варна за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба от директора на РД „Автомобилна администрация“ – гр.Варна
подадена чрез младши експерт в отдел „Контрол“ с юридическо образование против
Решение № 1749/21.12.2022 г. постановено по АНД № 3368/2022 г. по описа на
Районен съд-Варна, с което съдът е отменил НП № 23-0000244/12.05.2022 г.
издадено от директора на РД „Автомобилна администрация“ – гр.Варна, с което на С.В.К.
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. на основание
чл.93,ал.1,т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтПр/ за допуснато
нарушение на чл.18,ал.1,т.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на министъра на
транспорта. Решението се оспорва с основанието на чл.348,ал.1,т.1 от НПК-
допуснато нарушение на материалния закон. Сочи, че от събраните доказателства
се установява съставомерността на санкционираното деяние. Разпоредбата на
чл.18,ал.1,т.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. изисква водачът извършващ
таксиметров превоз да притежава валидно свидетелство за управление на МПС,
което е издадено в Република България. Сочи се, че санкционираното лице е
притежавало свидетелство за управление на МПС издадено във Великобритания. Съобразно
правилата на приложимата Конвенция за пътното движение, издаденото в Кралство
Великобритания свидетелство за управление удостоверява правоспособността на
водача, но за да извършва управление на МПС на територията на Република
България следва да бъде подменено при условията на чл.17 от Наредба №
І-157/01.06.2002 г. Моли да се отмени решението на Районен съд-Варна и да се
потвърди наказателното постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение
и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание не изпраща представител.
Ответникът – С.В.К. оспорва
жалбата в представено писмено становище чрез адв. Г.. Моли решението на Районен
съд-Варна да бъде оставено в сила. Претендира адвокатско възнаграждение съгласно
представен списък на разноските. Моли възнаграждението на касатора да бъде
присъдено в условията на чл.63,ал.5 от ЗАНН в минимално определения размер
съгласно чл.37 от Закона за правната помощ във връзка с чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на оспорването.
След като прецени доводите
на страните, събраните по делото доказателства и в обхвата на проверката
съгласно чл.218 от АПК , Административен съд – Варна намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е
подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и
реквизити, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
е неоснователна.
С оспореното решение на
Районен съд-Варна е отменено НП № 23-0000244/12.05.2022 г., издадено от
директора на РД „Автомобилна администрация“, с което на С.В.К. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. на основание
чл.93,ал.1,т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтПр/ за допуснато
нарушение на чл.18,ал.1,т.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на министъра на
транспорта. Лицето е санкционирано поради това, че на 01.02.2022 г. в гр.Варна
извършвал таксиметрова дейност, видно от пътен лист № 00048/01.02.2022 г. и от пътна книжка сер. „Б“ № 116/09.08.2021 г.,
без да притежава СУМПС издадено в Република България. Водачът притежавал СУМПС издадено
във Великобритания, със срок на валидност до 20.11.2025 г.
Районен съд-Варна е приел, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Изложил е мотиви за допуснато нарушение на
материалния закон. Приел е, че СУМПС на водача е издадено от държава-членка на
Споразумението за Европейското икономическо пространство и е валидно на територията на Република
България. Приел е, че издаденото свидетелство за управление на МПС във
Великобритания съответства на Приложение № 6 към Конвенцията за движението по
пътищата. Коментирал е публикувано в официалната страница на Министерство на
вътрешните работи известие относно пътуването между ЕС и Обединеното кралство
след края на преходния период от 02.12.2021 г. Според цитираното известие след
изтичане на преходния период в Република България издаденото от О. кралство ,
ще бъде признавано като СУМПС издадено от държава, която е договаряща страна по
Конвенцията за движението по пътищата от 1968 г. и отговарящо на изискванията
на Приложение № 6 към нея. Въззивният съд е приел, че нарушението не е
осъществено от обективна страна, поради което е отменил наказателното
постановление. Изложил е и допълнителни съображения относно приложението на
чл.28 от ЗАНН, като е приел, че нарушението попада в обхвата на хипотезата на
посочената разпоредба.
Решението на Районен
съд-Варна е валидно, допустимо и правилно.
Съгласно разпоредбата на чл.93, ал.1, т.1 от
ЗАвтПр в приложимата към датата на нарушението редакция „Водач на моторно
превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена
сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство
удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на
лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи,
които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 2000 лв. - при първо нарушение.“ С нормата на чл.18, ал.1, т.1 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници е въведено
изискване за водачите на лек таксиметров автомобил да притежават валидно
свидетелство за управление на моторно превозно средство от категория В,
издадено в Република България“. Посочената разпоредба на подзаконовия нормативен
акт противоречи на нормата на чл.151а от ЗДвП, с която се признава
правоспособността на водачите на МПС притежаващи и свидетелство за управление,
издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна
по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от
Конфедерация Швейцария. Разпоредбата на
чл.18, ал.1, т.1 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници,
като норма от подзаконов акт, при съобразяването на императивните
норми на чл.4, ал.1 изр.второ от Конституцията на Р България вр. чл.15, ал.1 от
Закона за нормативните актове, ще бъде неприложима по отношение на лице, което
притежава свидетелство за управление, издадено от държава - членка на
Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария.
Не е спорно, че СУМПС на водача е издадено във Великобритания и срокът му на валидност не е
изтекъл към датата на установяване на нарушението. С напускането на ЕС, Обединеното
кралство не напуска едновременно и ЕИП, доколкото членството й в двете
международни структури е на самостоятелни основания, по силата на подписани
различни по същността си международни договори. Налага се извод, че СУМПС е
издадено от държава - членка на
Споразумението за ЕИП и от това следва, че водачът – С.К. е притежавал валидно СУМПС, което му дава право да
управлява МПС от съответната категория на територията на Република България. Поради
това не е осъществил състава на нарушението по чл.93,ал.1,т.1 от ЗДвП , за
което деяние е санкциониран с оспореното пред районния съд наказателно
постановление. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка
въззивният съд е приложил правилно материалния закон.
Предвид
изложеното, решението на Районен съд – Варна като валидно, допустимо и правилно
следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора и направеното искане, на основание чл.143,ал.1 от АПК във връзка с чл.63д,ал.1 от ЗАНН на
ответната страна следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в
претендирания и доказан с разписка в договор за правна защита и съдействие от
14.02.2023 г. размер от 370,00 лв. Неоснователно се претендира и сумата от
370,00 лв. – разноски по договор за правна защита и съдействие от 18.07.2022
г., тъй като това адвокатско възнаграждение е присъдено от въззивния съд. Неснователно
е направеното възражение на основание чл.63д,ал.2 от ЗАНН от касатора.
Възнаграждението от 370,00 лв. е под минималния размер съгласно чл.18,ал.2 във
връзка с чл.7,ал.2,т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в размер на 500 (петстотин) лева.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал.1, предл.1-во от АПК, във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ Административен съд – Варна,
VІ-ти тричленен състав
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
1749/21.12.2022 г. постановено по АНД № 3368/2022 г. по описа на Районен
съд-Варна.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ – Варна да плати в полза на С.В.К., ЕГН **********
сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 370,00 ( триста и
седемдесет ) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.