Р Е Ш Е Н И Е
№ 239 27.10.2022 год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Старозагорски административен съд, публично съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и
втора
год., в състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Стефка
Христова и
в присъствието на прокурора Юлияна Станева, като разгледа
докладваното от Михаил Русев КАН дело №176 по описа
за 2022 год., за да се произнесе, съобрази
следното
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63,
ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационни
жалби на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, чрез
пълномощника си по делото юриск. А.Л. и на „ Локос“ООД представлявано от
Управителя В.С.Ж. и С.С.Ж., чрез пълномощника адв. В.Ц. против Решение № 41/10.05.2022
год., постановено по АНД №419/2021 год. по описа на Районен съд Чирпан, с което
е изменено Наказателно постановление №614741-F620180
от 30.11.2021 год., издадено от Началник на отдел „Оперативни
дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП, като наложената имуществена санкция е намалена
от 1 000.00 лв. на 500.00 лв.
В жалбата на Началник отдел
„Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, се съдържат оплаквания за
постановяване на съдебното решение в нарушение на закона - касационно основание по чл.348,
ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят
излага доводи, че в конкретния случай нарушението се отличава с висока степен
на обществена опасност, което предполага и по – висок размер на наложената
санкция от минималната такава, предвидена в закона. С подробно изложени
съображения по наведеното касационно основание е направено искане обжалваното съдебно
решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено
Наказателно постановление №614741-F620180 от 30.11.2021 год., както и да се присъдят направените
разноски в съдебното производство пред двете инстанции.
В жалбата на „Локос“ООД, се
съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение на закона - касационно основание по чл.348,
ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН.
Жалбоподателят излага доводи, че в повдигнатото административно обвинение не е
посочено ясно, точно и конкретно на кое изискване от Приложение №1 към Наредба
№Н-18 от 13.12.2006 год. не отговаря проверявания ЕСФП. Това възпрепятствало
проверката законосъобразността на обжалваното наказателно постановление. В хода
на производството не било установено изпълнителното деяние, за което на
дружеството следва да бъде ангажирана отговорността. Данни за извършвана от
страна на дружеството търговска дейност чрез неотговарящото на нормативно
установените функционални изисквания устройство не се съдържат в
преписката. Обстоятелството, че е установена
липсата на пломба на един от пистолетите, както и проточването на горивото чрез
този пистолет, не означава, че е била извършвана търговска дейност. Твърди също
така, че съдът не отчел наличието в наказателното постановление относно
механизма на използване на неработещия БК 02 и пистолет 02 към нето и дадените
в хода на производството свидетелски показания. Неконкретизирането на
резервоара, чрез който е прието, че се извършва търговия е от съществено
значение за установяване на действителната фактическа обстановка по делото. Липсата
на изложени мотиви от страна съда относно приложението на чл.28 от ЗАНН
представлява съществено нарушение на процесуалните правила. С подробно изложени
съображения по наведеното касационно основание е направено искане обжалваното
съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което
да бъде отменено Наказателно постановление №614741-F620180
от 30.11.2021 год., в частта, в която наказателното
постановление е потвърдено до размера на наложената имуществена санкция.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за
неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде
оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно
основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационните жалби са подадени
в законово установения срок, от надлежни страни за които съдебният акт е
неблагоприятен и са процесуално допустими.
Разгледани
по същество жалбите са неоснователни.
Производството
пред Районен съд Чирпан се е развило по жалба на „Локос“ООД представляван от Управителя
В.С.Ж. и С.С.Ж. против Наказателно постановление №614741-F620180 от 30.11.2021 год., издадено
от Началник на отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП, с което, въз
основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение №F620180 от 19.07.2021 год., на „Локос“ООД
на основание чл.185, ал.2, изречение второ във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС, е
наложена имуществена санкция в размер на 1 000.00 лева, за нарушение на чл.8,
ал.1, т.1 от Наредба №Н–18/13.12.2006 год.
на Министъра на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства във вр. с чл.118, ал.4, т.2 от ЗДДС. Административно
наказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на
07.06.2021 год. при извършена по инициатива на органи на Агенция Митници
проверка на търговски обект - бензино-газстанция, находящ се в с. Плодовитово,
общ. Братя Даскалови, ул. „Крайречна“№2, и стопанисван от „Локос“OOД с EИK
*********, се констатира, че дружеството, в качеството си на задължено лице по
чл.3, aл. 2 от Наредба H-18/13. 12.2006 год. за регистриране u отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин на МФ, е извършило нарушение на разпоредбите на същата
- използва ЕСФП, която е от неодобрен тип, тъй като последната не отговаря на
едно от функционалните изисквания съгласно приложение №1 към чл.8, ал.1, т.1 oт
Наредбата, a именно: нарушена е забраната за самостоятелна работа на средствата
за измерване на разход без връзка с централното регистриращо устройство. От
констатацията следва, че „Локос“OOД с EИK *********, използва електронна
система с фискална памет, която не е от одобрен тип. Така описаното нарушение
не е довело до неотразяване на приходи, с което е нарушил разпоредбата на чл.8,
ал.1, т.1 от Hapeдбa №Н-18/13.12.2006
год. на MФ във връзка с ал.2, във връзка с чл.З, ал.2 от Наредба
H-18/13.12.2006 год. на MФ , във връзка с чл.118, ал.4, т.2 от ЗДДC. Нарушението
е за първи път.
Районен съд Чирпан е изменил
обжалваното наказателно постановление като е намалил наложената имущесктвена
санкция от 1 000.00 лв. на 500.00 лв.. Въззивният съд е приел, че при
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването
на наказателното постановление не са допуснати нарушения на регламентираните в
ЗАНН формални изисквания и процесуални правила, като наказателното
постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението,
обосноваващо в необходимата степен от фактическа и правна страна повдигнатото
административнонаказателно обвинение. Въз основа на събраните по делото и
обсъдени в решението писмени и гласни доказателства е направен извод, че по
безспорен и несъмнен начин е доказана описаната в наказателното постановление
фактическа обстановка и извършването от санкционираното лице на нарушение на
изискването по чл.8, ал.1, т.1 от Наредба №Н–18/13.12.2006 год. на МФ за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС, правилно квалифицирано като
административно нарушение по чл.185, ал.2 във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС. Преценил
е обаче, с оглед на смекчаващите обстоятелства, и липсата на мотиви относно размера на така наложеното наказание,
то определянето в минимален размер ще постигне целите на чл.12 от ЗАНН.
Решението
на Чирпанския районен съд е постановено при правилно приложение на материалният
закон.
Изцяло се споделя извода на въззивния съд, че извършването от
санкционираното лице на нарушение на чл.8, ал.1, т.1 от Наредба №Н–18/13.12.2006
год. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства във връзка с приложение №1 от Наредбата, в частност част 4, функционални изисквания
изискващо електронните системи с фискална памет за отчитане на оборотите от
продажби/зареждания за собствени нужди на течни горива трябва да осигуряват
забрана за самостоятелна работа на средствата за измерване на разход без връзка
с централното регистриращо устройство, е установено и доказано по безспорен
начин. Съдът, въз основа на събраните по делото и обсъдени в решението писмени
доказателства подробно е мотивирал направения извод, че търговеца е осъществил от
обективната страна вмененото нарушение. Без спорно е установено, че от
описаният резервоар за дизелово гориво е възможно зареждането на гориво, респективно
източването на съдържанието на резервоара, без това да се отчита от централното
регистриращо устройство. Ирелеватнно за нарушението е дали това гориво се
ползва за собствени нужди или се продава на трето лице. Ето защо неоснователно
е възражението на касационния жалбоподател, че не е допуснал нарушение по
повдигнатото му административнонаказателно обвинение по чл.8, ал.1, т.1 във
връзка с приложение №1 от Наредба №Н–18/ 13.12.2006 год. на МФ. Както в
съставеният акт за установяване на административно нарушение, така и в
издаденото въз основа на него наказателно постановление е посочено, какво точно
функционално изискване е нарушено към касовия апарат – не отчита разходваното
гориво от надлежно описаният резервоар, който от обясненията на наказаното
юридическо лице е бил празен и от него не е продавано на трето лице, а горивото
е било използвано за негови собствени нужди. Всъщност продажбите на трети лица
не е елемент от фактическия състав на вмененото административно нарушение.
Въведеното изискване цели контрол върху разходването на съдържащото се гориво в
резервоара, чрез използването на съответния пистолет на колонката, който
пистолет е средство за измерване на разход на това гориво. В този ход на мисли,
касационните оплаквания от страна на наказаното дружество за не описание на кое
нормативно задължение е наказано, както и тези за наличие на вътрешно
противоречие в описанието на нарушението, включително и неизвършването на
вмененото административно нарушение, са неоснователни.
Неоснователно е оплакването от
страна на дружеството, че след като съдът не е изложил мотиви относно наличието
на предпоставките на чл.28 от ЗАНН и това е съществено процесуално нарушение. Излагането
на бланкетни мотиви, които не се основават на разглеждане и обсъждане на доказателствата
и на фактите, които тези доказателства установяват, следва да бъде приравнено
на липса на мотиви, като касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК за отмяна на
обжалваното решение. В случая обаче съдът е изложил мотиви относно безспорната
установеност на административното нарушение, както и въз основа на кои
доказателства това е прието, включително е обсъден и прекомерния размер на
наложеното административно наказание и несъобразяването му с целите на чл.12 от ЗАНН. Оспореното решение би било неправилно като постановено при липса на
мотиви относно съществените за отговорността на касатора – юридическо лице
обстоятелства, което обаче не е налице в обжалваното съдебно решение. Самото
нарушение е формално и е съставомерно и при липсата на вредоносен резултат.
Законодателят със създаването на санкционната норма на чл.185, ал.2, изр. второ
във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС е изключил възможността за прилагане на
института на маловажния случай. Сами по себе си обстоятелствата, че „Локос”ООД
не е допускало нарушения на данъчно-осигурителното законодателство; че не е
налице увреждане на фиска и щета на бюджета, не е достатъчно нарушението да
бъде определено като „маловажен случай” по см. на чл.93, т.9 от ДР на НК във
вр. с чл.11 от ЗАНН, което да обуслови приложението на чл.28 от ЗАНН. В случая тези
обстоятелства могат да бъдат преценени като смекчаващи обстоятелства по см. на
чл.27, ал.2 от ЗАНН, релевантни за определяне размера на следващата се за
извършеното нарушение административна санкция и които са взети предвид от районният
съд при определянето на санкцията по чл.185, ал.2 от ЗДДС чрез налагането й в
хипотезата когато нарушението не води до неотразяване на приходи, която санкция
е изменил до законово регламентирания минимален размер.
Настоящият съдебен състав намира касационната
жалба на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП за неоснователна,
по следните съображения:
Основният спор е относно размера
на наложената санкция. Съдът споделя, изложените доводи от страна на районният
съд, които са го мотивирали да измени наложеното административно наказание до
предвиденият от законодателя минимум, поради което и не следва да се
преповтарят.
При установената фактическа,
правна и доказателствена обоснованост на административнонаказателното обвинение
за допуснато от „Локос“ООД нарушение на чл.8, ал.1, т.1 във връзка с Приложение
№1 от Наредба №Н–18/13.12.2006 год. на МФ за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства във вр. с чл.118, ал.4
от ЗДДС, като основание за налагане на административна санкция по чл.185, ал.2 във
вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС, при правилно приложение на закона. Като е изменил Наказателно постановление №614741-F620180
от 30.11.2021 год., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в
ЦУ на НАП, съдът е постановил решението си в съответствие с приложимия
материален закон и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. Не са
налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като
валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно приложение на
закона, следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора искането
на страните за присъждане на разноски е неоснователно.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№41/10.05.2022 год., постановено по АНД №419/2021 год. по описа на Районен съд Чирпан.
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.