Номер 118522.10.2020 г.Град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – РусеXI Граждански състав
На 14.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
Секретар:Станка С. Иванова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20204520103941 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.7 и следващите от Закон за защита срещу домашното
насилие.
С. М. М. заявява, че от 18.02.2018г. е във фактическо съпружеско съжителство с Д. Й.
Н. .
Пояснява, че работи като учител в СУ „Възраждане“, а Д.Н. е в трудово
правоотношение с ТД „Виденов“.
Твърди, че ответникът системно упражнявал спрямо нея и сина й Д. физическо и
психическо насилие. Проявявал агресия, а след употреба на алкохол ставал неконтролируем.
Ограничавал социалните й контакти, следял я, унижавал я пред колеги и съседи, заплашвал
я с „биячи и наркомани“, заканвал се, че ще я съсипе и убие.
На 27.08.2020г. се прибрал от работа и около 19 часа започнал да пие. След като
изпил две бутилки вино инициирал скандал. Обиждал ищцата, наричайки я с нецензурни
епитети; хвърлял бутилки; чупил вещи; заплашил, че „ще размаже муцуната й“. С.М. се
опитала да напусне жилището, за да потърси помощ, но Д.Н. я настигнал на площадката
пред блока и упражнил спрямо нея физическо насилие. Удрял я по главата, влачил я за
косата, крещял и заплашвал. До 05.00 часа викал, чупел и струпвал в коридора вещи, които
считал за свои. Предупредил я, че ако потърси „законова помощ, че подпише смъртната си
присъда“.
Молителката поддържа, че живее в непрекъсната паника и стрес. Не можела да спи и
да изпълнява адекватно служебните си задължения. Страхувала се за здравето и живота си.
Моли съда да издаде заповед за защита, с която да задължи Д. Й. Н. да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо нея; да го отстрани от съвместно обитаваното
жилище; да му забрани да приближава нея; жилището, което обитава; местоработата й и
местата за социални контакти и отдих, които посещава.
Адв.К.Терзиев – представител на ответника Д. Й. Н. е депозирал отговор, в който
1
излага доводи, досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Оспорва обстоятелствата, изложени във връзка с инцидента от 27.08.2020г. На
13.10.2020г. ответникът е депозирал молба, в която заявява, че оттегля пълномощното на
процесуалния представител и не поддържа направените доказателствени искания. Моли
съда да прецени срока, за който ще наложи мерките по чл.5 от ЗЗДН и да определи
минималната глоба, предвидена в чл.5, ал.4 ЗЗДН, тъй като не е имал друго нарушение от
такъв характер, не е осъждан и е трудово ангажиран.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по
вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа
страна, следното:
Въз основа на Заповед №РД-01-1238/25.04.2019г. С. М. М. и синът Д. С.Р. са
настанени в жилище – общинска собственост с административен адрес: гр.Русе, ЖК "Д",
бл...вх...ет...., ап...
Ангажирани са писмени доказателство, относно здравословното състояние на С.М..
Приложени са: декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, в която са описани действията на
ответника, извършени на 27.08.2020г.; протокол за полицейско предупреждение и
електронна кореспонденция.
С оглед установяване твърденията на ищцата е допуснат разпита на С.Р. М..
Свидетелят твърди, че в края на м.август 2020г., ищцата му се обадила през нощта по
телефона. Била разстроена и помолила за помощ, тъй като ответникът й нанесъл побой и се
страхувала от него. Синан М. я посъветвал да наеме такси до дома му. Същата нощ се опитал
да се свърже с ищцата, защото се притеснил за състоянието й, но тя не отговорила на
телефонните повиквания. На следващия ден успял да се свърже с нея и разбрал, че
ответникът „издърпал телефона от ръката й и не позволил да се качи в таксито“. Тя се
опитала да избяга, но той я настигнал и „я завлякъл обратно в жилището“.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявената от С. М. М. срещу Д. Й. Н. молба за постановяване мерки за защита от
домашно насилие е допустима, тъй като молителката е от кръга лица, визирани в чл.3, т.2
ЗЗДН; съдържа данни за извършени на 27.08.2020г. спрямо нея действия, които могат да
бъдат квалифицирани като акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН и е
депозирана в срока по чл.10, ал.1 ЗЗДН.
С оглед ангажираните в хода на производството доказателства съдът намира
претенцията за основателна.
Съгласно чл.2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или
сексуално насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот,
извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка или
които обитават едно жилище. Домашното насилие е форма на злоупотребяващо и
заплашващо поведение, което включва както физическо, емоционално и психическо
насилие, така и заплахи за насилие, физическо нараняване или други унизяващи
достойнството актове. Целта на Закона е да осигури защита срещу особена категория
посегателства, извършвани от и срещу лица, които се намират в най-близки
взаимоотношения помежду си: съпружески, родствени или във фактическо съжителство,
2
наподобяващо съпружеското. Характерно за деяния от този тип е обстоятелството, че те се
осъществяват най-често в домашна среда, в отсъствието на свидетели, които биха могли да
ги установят чрез показанията си пред съда. Поради тази причина, законодателят изрично е
предвидил, че при липса на други доказателства, декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН разполага
със самостоятелна доказателствена сила (чл.13, ал.3 ЗЗДН).
Посочената норма обаче не създава презумпция за виновност на ответника и не
дерогира общото правило на чл.154, ал.1 ГПК, т.е. молителят следва да установи акта на
домашно насилие по време, място и начин на извършване. Особената доказателствена сила
на декларацията ще е налице само когато по делото няма други доказателства, а при наличие
на такива, съдът е длъжен да ги обсъди във взаимната им връзка.
В конкретния случай, фактическите твърдения, заявени в молбата, досежно
проявената от ответника физическа агресия, се подкрепят не само от приложената
декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, но и от останалите, релевирани в хода на производството
доказателства.
Предвид изложеното, съдът намира за доказано твърдението на молителката за
извършен спрямо нея акт на домашно насилие. Подведени под правната норма на ЗЗДН,
действията на ответника могат да се квалифицират като физическо и психическо насилие, с
оглед което молбата като основателна следва да бъде уважена.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника са направените от ищцата
разноски по делото в размер на 150 лева – възнаграждение за процесуално
представителство.
Съобразно разпоредбата на чл.11, ал.2 ЗЗДН ответникът следва да заплати по сметка
на РРС държавна такса в размер на 50 лева.
Съдът, на основание чл.5, ал.4 ЗЗДН налага на Д. Й. Н. глоба в размер на 200 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА следните мерки за защита от домашна насилие:
ЗАДЪЛЖАВА Д. Й. Н. , ЕГН ....................... да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо С. М. М. , ЕГН **********.
ОТСТРАНЯВА Д. Й. Н. , ЕГН ....................... от жилището, което обитава със С. М.
М. , ЕГН ********** и Д. С.Р., ЕГН ................. - апартамент в гр.Русе, ул.“..........................
ЗАБРАНЯВА на Д. Й. Н. , ЕГН ....................... да приближава С. М. М. , ЕГН
********** на по-малко от 20 метра; жилището, което обитава – апартамент в гр.Русе,
ул.“.......................... местоработата и местата за социални контакти и отдих, които ищцата
посещава, за срок от 18 месеца, считано от влизане на решението в сила.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Д. Й. Н. , ЕГН ......................., че при неизпълнение на
заповедта, ще бъде задържан от полицейския орган, констатирал нарушение и органите на
3
прокуратурата ще бъде уведомени незабавно.
За наложената мярка за защита да се издаде заповед, в която да се укажат
последиците от неизпълнение по чл.21 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Д. Й. Н. , ЕГН ....................... да заплати на С. М. М. , ЕГН **********
направените по делото разноски в размер на 150 лева.
ОСЪЖДА Д. Й. Н. , ЕГН ....................... да заплати по сметка на РРС 50 лева
държавна такса.
ОСЪЖДА Д. Й. Н. , ЕГН ....................... да заплати глоба в полза на държавата, в
размер на 200 лева.
Препис от решението и заповедта да се връчат на страните и полицейските
управления по настоящия адрес на извършителя и пострадалото лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред РОС в едноседмичен срок от връчването
му.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4