Р Е Ш
Е Н И Е № ….
гр.
София, 16.07.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, ІІ-ри въззивен състав в открито съдебно заседание на 17.06.2020г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ:
Ивайло Георгиев
Ваня И.ова
при секретаря Цветанка
Павлова разгледа докладваното от съдия Георгиев въззивно
гражданско дело № 72 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
С решение № 281/15.11.2019г., постановено
по гр.д. № 864/2018г. по описа на Ботевградския районен съд, е отхвърлен предявеният иск от Д.М.Н. (лично и
като наследник по закон на В. М. Т., починал в хода на делото) срещу В.Т. за
прогласяване нищожноста на основание чл. 42, б. „в“
от Закона за наследството, на саморъчно завещание от 07.04.2009г. на И. М. Т. в
полза на В.Т., поради това, че мотивът за извършване на завещателното
разпореждане не е да се надари лицето-бенефициер, а
да му се вмени задължение за грижи и издръжка приживе по отношение на завещателя,
както и поради противоречие на добрите нрави, тъй като с него се нарушавал
принципът на справедливостта.
Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на Д.Н. срещу горното решение. Жалбоподателката счита
обжалвания съдебен акт за неправилен и незаконосъобразен. Оспорва изводите на първоинстанционния съд. Изтъква, че е наследник по закон на
починалия си брат И. М. Т., с когото (заедно с другия им брат В. М. Т.) са
притежавали идеални части от жилищна сграда, построена въз основа на отстъпено
право на строеж върху държавна земя с административен адрес с. Трудовец, общ.
Ботевград, ул. „Драган Черния“ № 8. Сочи, че приживе И. Т. е живял на семейни
начала с ответницата Т., а след смъртта му тя е заявила, че къщата е нейна по
силата на саморъчно завещание на И. Т., с което й е завещал цялото си
имущество. Жалбоподателката поддържа, че в завещанието
изрично е посочен мотив за извършвания акт, и той не е свързан с надаряване на бенефициера, а с вменяване на задължения за грижи и
издръжка, което му придава възмезден характер. Счита за нарушена ал. 1 от чл.
17 на ЗН, съгласно разпоредбата на която, условието или тежестта следва да се
изпълнят след смъртта на завещателя, а не приживе. Сочи, че завещанието е от м.
април 2009г., а през последните години от живота си завещателят е бил във
влошени отношения с ответницата – бенефициер.
Допълнително сочи, че в завещанието е формулиран мотив, че завещателят не желае
другите му роднини да получат каквото и да било, тъй като не са му помагали,
когато е имал нужда. Намира, че това изявление не отговаря на действителното
фактическо положение. Прави извод, че случаят попада в приложното поле на чл.
42, ал. 1, буква „в“ от ЗН, която разпоредба предвижда нищожност на
завещанието, ако завещателното разпореждане или
изразеният в него мотив, поради който било направено то, са противни на закона,
на обществения ред, на добрите нрави, както и ако условието или тежестта са
невъзможни. Обосновава становището си и с тълкуване на волята на завещателя,
който искал да лиши другите си роднини от наследство, а не да надари Т.. Моли
съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил
отговор от въззиваемата.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателката не се явява и не се представлява.
Впоследствие процесуалният й представител е депозирал писмени бележки, в които
възпроизвежда дословно части от въззивната жалба и не
навежда други доводи.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемата се явява лично и се представлява от адв. Добрев, който оспорва
жалбата, моли съда да я остави без уважение и да потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.
Представя писмени бележки, в които споделя изводите на районния съд. Позовава
се на съдебна практика. Разсъждава върху правната същност на мотивите на
завещанието. Счита, че обичайният мотив за съставяне на завещание е
благодарствен, както и че той съответства на закона и на добрите нрави.
Изразява становище, че, при няколко изложени мотива за завещанието, е
достатъчно поне един от тях да съответства на закона и морала, за да породи то
действие. Намира, че в случая основният изложен от завещателя мотив е да
възнагради В.Т., а допълнителният такъв е да накаже безотговорните му роднини,
като и двата съответстват на закона и морала. Моли съда да остави в сила обжалваното
решение.
Съдът
намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на
събраните в първоинстанционното производство
доказателства, е описана вярно и пълно в обжалваното решение, поради което не
следва да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
В производството пред въззивната инстанция не са събирани доказателства.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
І. По валидност
В случая, обжалваното решение е валидно,
доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано
от разгледалия делото съдия.
ІІ. По
допустимост
Решението е и допустимо, тъй като са
били налице положителните предпоставки за предявяване на иск и са липсвали
отрицателни такива, а съдът се е произнесъл по действително предявения иск.
Наистина, с исковата молба са били
предяви и иск по чл. 42, буква „б“ от ЗН, както и иск по чл. 108 от ЗС, но
производството по тях е било прекратено поради наличие на предходно съдебно произнасяне
по същите искове между същите страни, т.е. тези въпроси вече са разрешени със
сила на присъдено нещо.
Поради това и с оглед обстоятелството,
че предмет на настоящото производство е иск за нищожност на същото завещание,
но на друго основание (чл. 42, буква „в“ от ЗН – че единственият мотив, поради
който е направено, противоречи на добрите нрави) същият е допустим, доколкото
той не е обхванат от силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение по
предходното дело.
ІІI. По същество
По своята правна същност завещанието е акт на
безвъзмездно разпореждане с имуществото, което е налице в деня на смъртта на наследодателя.
Независимо от безвъзмездния си характер, обаче, то може да има и възнаградителен елемент. Например, ако наследодателят вече е
получил някаква облага от бенефициера, това е валиден
мотив да извърши завещание в полза на последния и по този начин да го
възнагради. Но това не предполага престиране на
имуществена облага в полза на завещателя в бъдеще, нито пък е нейна
равностойност. Недопустимо е завещанието да съдържа изявление, че се прави с
оглед на бъдеща имуществена облага, която не е дадена към деня на съставянето
му от страна на бенефициера. Ако страните са имали
воля да встъпят именно в такива отношения, те е следвало да сключат друг вид
сделка – двустранна, каквато е напр. договорът за прехвърляне на имот срещу
гледане и издръжка.
С оглед гореизложеното, по принцип
правилно жалбоподателката сочи, че би било нищожно
завещание в полза на лице, на което в бъдеще се възлагат задължения за грижи и
издръжка на завещателя, имащи възмезден характер. Налице е и съдебна практика в
този смисъл (Решение № 1194 от 30.VII.1984
г. по гр. д. № 483/84 г., I г. о.), според която „завещание,
съдържащо завещателни разпореждания, с които се
вменява задължение за осигуряване издръжка на завещателя от страна на лицето, в
чиято полза е направено, или от трети лица, не поражда правни последици, защото
противоречи на безвъзмездния характер на завещанието.“, както и Решение № 122 от 3.06.2013 г. на ВКС по
гр. д. № 902/2012 г., I г. о., ГК, и Решение от 24.11.2010 г. на ВКС по гр. д.
№ 79/2010 г., III г. о., ГК.
От друга страна, обаче, ако в
текста на завещанието е посочено, че издръжката и грижите са полагани преди
съставянето на завещанието, това посочване има характер на възнаградителен
мотив, който не противоречи на добрите нрави, а завещанието е действително. В
същия смисъл е и трайната съдебна практика (напр. Решение № 816 от
30.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1956/08 г., I г. о., ГК). Настоящият случай е именно такъв, тъй като в процесното
завещание И. Т. ясно сочи, че е мотивиран да завещае имуществото си на Т.
именно поради отношението й към него както когато е бил(!) здрав, така и когато
е бил(!) болен, т.е. има се предвид нейно поведение в предходен момент спрямо
този на съставяне на завещанието.
Дори използването на формата за сегашно време на
глагола „полага“ да създава някакви съмнения относно периода на обгрижване на завещателя, тя не обуславя възмездност на завещателния акт,
а само отразява допустимо и легитимно очакване (надежда, вяра, упование) на
завещателя, че и в бъдеще отношенията му с бенефициера
ще се запазят такива, каквито са били досега. Същевременно, никаква друга част
от завещанието не сочи на размяна на насрещни престации,
нито свързва полаганите от Т. грижи за завещателя с някакъв бъдещ момент. Но
дори волята да завещателя да съдържа и такъв нюанс, следва да се има предвид цитираното
в писмените бележки на въззиваемата Решение № 117 от
10.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 710/2015 г., II г. о., ГК, съгласно което „…когато в завещанието, наред с
благодарствен мотив за положени добри грижи към завещателя, е изразено и
очакване за в бъдеще тези грижи да продължават, това не означава, че
завещанието има възмезден характер и че по тази причина противоречи на закона,
съответно, че е нищожно на основание чл.
42, б. "в" ЗН“. Следователно, и при такова тълкуване на
волята на Т., завещанието му не би било нищожно.
На последно място, същото съдебно решение опровергава
и другия изложен от жалбоподателката довод за
нищожност на процесното завещание, касаещ лишаване от наследство на роднините на завещателя.
Според него, „мотивите могат
да са различни - да се отблагодари, да се възнагради, да се въздаде
справедливост, да се поощри, да се прояви щедрост, да
се осигури нуждаещия се, да се накаже безотговорния - това са съображения,
които разкриват моралния интерес на завещателя от съставяне на завещанието,
неговите цели и подбуди“. Поради това съдът намира, че изразеният от наследодателя
допълнителен мотив за завещанието (а именно – че не иска другите му роднини да
получат каквото и да било, понеже никога не му били помагали, когато имал нужда)
е също допустим, тъй като изразява волята на Т. да възстанови справедливостта в
неудовлетворителните (според него) отношения с роднините му, както и да накаже
тяхната безотговорност спрямо неговите нужди.
Не
съответства на действителното фактическо положение и твърдението на жалбоподателката, че завещанието не било датирано, тъй като
датата на съставянето му е посочена още в първия ред от неговия текст.
Не
се доказва и твърдението на жалбоподателката, че през
последните години от живота си завещателят
е бил във влошени отношения с Т., но дори да беше доказано, то е ирелевантно за изхода на настоящия правен спор, тъй като
влошаването явно не е било до степен, която да мотивира завещателя да отмени
завещанието или да състави ново такова.
По така изложените съображения съдът намира, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното съдебно
решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
ІV. По
разноските
Разноски не са претендирани
от страната, която, с оглед изхода на делото, има право на такива, поради което
съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
281/15.11.2019г., постановено по гр.д. № 864/2018г. по описа на Ботевградския
районен съд.
Решението може да се обжалва пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчване на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.