№ 1262
гр. Русе, 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Стела Д. Бъчварова
при участието на секретаря Мирослава В. Монова
като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело №
20244520102073 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. 79
ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Банка ДСК“ АД твърди, че с договор за кредит за текущо
потребление от 07.01.2022 г., банката е предоставила на ответника И. П. Т.,
кредит в размер на 15 000лв. със срок на издължаване 114 месеца, считано от
датата на неговото усвояване и падежна дата – 7-мо число на месеца.
Заявява, че за предоставения кредит кредитополучателят е поел
ангажимент да заплаща на кредитора променлив лихвен процент в размер на
6,90% годишно или 0,02% на ден, формиран от стойността на референтен
лихвен процент, представляващ индикатор „Среден лихвен процент по салда
по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“
0,090 %, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула, и
фиксирана преференциална надбавка в размер на 6,810 % , при изпълнение на
условията по програма „ДСК Партньори плюс“. При нарушаване на условията
кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или
частично и приложимият лихвен процент се увеличава чрез увеличаване на
надбавката, съгласно условията. Годишният процент на разходите (ГПР) по
1
кредита бил уговорен в размер на 8,06 %, като ГПР можел да бъде променян
при предпоставките предвидени в Общите условия. Съгласно т.18 от договора
за кредит и т.6 от Общите условия, било предвидено, че кредитополучателят
заплаща на кредитора такси и комисионни, съобразно тарифа на „Банка ДСК“
АД за лихвите, таксите и комисионните, които банката прилагала по
извършваните услуги на клиенти. Кредитополучателят имал задължение,
съгласно т. 11, б. „б“ и б. „в“ от Общите условия, да осигурява по
разплащателната си сметка, най-късно на падежната дата, сума най - малко в
размер на дължимата погасителна вноска и да погасява кредита, при
условията на сключения договор за кредит.
Ищецът твърди, че е изпълнил своето задължение по сключения
договор, като сумата по разрешения кредит била наредена по посочената в
договора разплащателна сметка на кредитополучателя-ответник. Съгласно т.5
от договора за кредит, кредитът се погасявал чрез разплащателна сметка на
кредитополучателя с месечни вноски, съгласно погасителен план-приложение
към договора за кредит.
Заявява, че неразделна част от договора за кредит били Общите
условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически
лица, Тарифата на „Банка ДСК“ АД за лихвите, таксите и комисионните,
които на основание т. 18 от договора за кредит, кредитополучателят е получил
и приел с подписването на договора за кредит. В т.16.1 от Общите условия,
била уредена хипотезата при забава на плащането на месечната вноска от
деня, следващ падежната дата определена в договора, съгласно която частта от
вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен
процент увеличен с надбавка за забава в размер на 10 (десет) процентни
пункта. Ако кредитополучателят погасял дължимата месечна вноска до
седмия ден след падежната дата, надбавката за забава не се прилагала.
В т.16.2. от Общите условия било предвидено, че при допусната забава
в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият непогасен
остатък от главницата ставал предсрочно изискуем. Последиците в този
случай настъпвали автоматично, а ако законът го изисквал – след уведомление
до клиента, изпратено до последния посочен от него адрес за кореспонденция.
От датата на изискуемост на кредита – на краен падеж или предсрочна, целият
непогасен остатък от главницата се олихвявал със законна лихва по чл.86 от
2
33Д, до окончателно погасяване на задължението, вкл. и по принудителен ред
(т.16.3 от ОУ).
Твърди, че кредитополучателят е допуснал просрочие по договора за
кредит, което е довело до настъпване на предсрочната изискуемост на
вземането на основание т.16.2 от Общите условия - при допусната забава в
плащанията на уговорени погашения по главница и/или лихва над 90 дни
(общо 999 дни забава). Тази забава била налице по отношение на дължимите
вноски от м. ноември 2022 г. – 12 бр. вноски, с общ размер от 2157,24 лева.
Твърди, че ищецът е предприел действия по обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, чрез изпращане на уведомление до кредитополучателя,
връчено му на 25.10.2023г. при отказ да получи уведомлението.
Заявява, вземането било осчетоводено при кредитора като изискуемо на
25.10.2023г., от който момент банката се е позовала на правото си да обяви
вземането си за предсрочно изискуемо. Твърди, че банката ищец е подала
Заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.417 от ГПК и
се е снабдила със Заповед за изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № ***/2023г. по описа на Районен съд - Русе.
Съдът е разпоредил длъжникът да заплати на кредитора сумите:14
136,72 лева - представляваща главница; 954,44 лева - договорна лихва
представляваща договорна лихва за период от 07.11.2022 г. до 24.10.2023г.;
94,20 лева - обезщетение за забава за период от 07.11.2022 г. до 24.10.2023г.;
72,13 лева - законна лихва за период от 25.10.2023 г. до 07.11.2023г.; 120 лева -
представляващи дължими разходи при изискуем кредит; законна лихва върху
главницата, считано от 08.11.2023 г. до окончателно изплащане на вземането
главница; както и държавна такса в размер на 307,55 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150,00 лева.
С Разпореждане № 2383 от 13.03.2024г. по ЧГД № ***/2023г. по описа
на PC - Русе , заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК, а съдът е указал на „Банка ДСК“ АД, че в
едномесечен срок от датата на уведомяване може да предяви иск за
установяване на вземането си.
Заявява, че претендираната договорна лихва била дължима на
основание чл.8 от Договора за кредит. Твърди, че началния момент на
претендираната договорна лихва – 07.11.2022г., е моментът на начисляване на
3
възнаградителна лихва, която не е платена. Посоченият краен момент -
24.10.2023г. е датата до която кредитополучателят дължи възнаградителна
лихва, а именно датата към която кредитът е обявен за предсрочно изискуем.
Това е възнаградителната лихва за използваната в заем сума, която ищецът
начислявал върху падежиралите редовни вноски за главница, съгласно
погасителния план.
Претендираната в заповедното производство наказателна надбавка
5,43лв. представлявала договореното между страните обезщетение за забава,
дължимо на основание чл.18.1 от Общите условия , като същото било в размер
на 10% върху частта от дължимата и неплатена по погасителен план
просрочена главница, натрупана за периода от 02.07.2019г. до 26.11.2019г.
Претендираните суми като обезщетение за забава (лихвена надбавка за
забава) представлявали договорено между страните обезщетение за забава,
дължимо на основание чл. 16.1 от Общите условия и е в размер на 10 % върху
частта от дължимата и неплатена по погасителен план просрочена главница,
натрупана за периода 07.11.2022г. до 24.10.2023г.
Претендираната сума от 120 лв. била предвидена в тарифата на
банката-ищец и представлявала разход по изискуем кредит, дължим на
основание чл.17 от Договора за кредит във връзка с Тарифата за лихвите,
таксите и комисионните , които „Банка ДСК“ прилага за извършвани услуги
на клиента. Съгласно същата договорка, клиентът заплащал такси, съгласно
действащата към момента на събиране на съответното плащане Тарифа за
лихвите, таксите и комисионните, които ищеца прилага за извършвани услуги
на клиента- т. 8 от Общите условия.
Моли съда да уважи предявения положителен установителен иск, за
признаване за установено по отношение на „БАНКА ДСК“ АД, че ответника
дължи сумите: 14 136,72 лева - представляваща главница; 954,44 лева -
договорна лихва представляваща договорна лихва за период от 07.11.2022 г. до
24.10.2023г.; 94,20 лева - обезщетение за забава за период от 07.11.2022 г. до
24.10.2023г.; 72,13 лева - законна лихва за период от 25.10.2023 г. до
07.11.2023г.; 120 лева - представляващи дължими разходи при изискуем
кредит; законна лихва върху главницата, считано от 08.11.2023 г. до
окончателно изплащане на вземането главница, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №
4
***/2023г. по описа на Районен съд - гр. Русе. Претендира деловодни разноски
в заповедното производство, както и разноски в настоящото производство.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника по иска.
В съдебно заседание ищецът редовно призован се представлява от юрк.
М.. Поддържа исковата молба, като моли съда да постанови неприсъствено
решение, т.к. са налице процесуалните предпоставки за това.
В съдебно заседание ответника редовно призован (при отказ да получи
призовката), не се явява и не взема становище по иска.
Искът с правна квалификация по чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД е
предявен от ищеца по реда и в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, на основание чл.
422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на
кредитор срещу ответника в качеството на длъжник, на заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № ***/2023 г. на РС-Русе. Налице е идентичност
на страните по заповедното и по настоящото исково производство.
Претендира се установяване на вземания, съответни на задълженията,
посочени в заповедта за изпълнение. Предвид на това искът е допустим.
Съгласно чл.239 от ГПК съдът се произнася с неприсъствено решение,
когато на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за
размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и когато искът е
вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, или е вероятно неоснователен с оглед
депозираните възражения и подкрепящите ги доказателства.
В настоящия случай съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства и предвид направеното от процесуалния представител на ищеца
искане по чл. 238, ал. 1 от ГПК намира, че са налице предпоставките на чл.
239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответницата по следните съображения: С разпореждане на съда от 25.04.2024
г., постановено по реда на чл. 131 ГПК на ответника са указани последиците
от неподаването в срок на отговор на исковата молба и неявяването му в
първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие. След изтичане на едномесечния срок за отговор
такъв не е постъпил, не е направено искане делото да се гледа в отсъствие
ответника. В съдебно заседание ответника не се яви, въпреки редовното му
5
призоваване, не е представил и доказателства за уважителни причини за
неявяването си, както и не е направил искане да се гледа делото в негово
отсъствие.
Съдът намира, че налице е и втората кумулативна предпоставка - искът е
вероятно основателен. Представените в подкрепа на твърденията на ищеца
писмени доказателства - Договор за кредит за текущо потребление от
07.01.2022 г., погасителен план към него, извлечение от счетоводните книги
на банката и връчено на ответника уведомление за обявяване на предсрочна
изискуемост на вземането на кредитора по договора, обосноват извода, че
правото, претендирано с иска вероятно съществува.
С оглед изложеното и поради факта, че при неприсъствено решение
съдът не се мотивира по същество, тъй като са налице предпоставките по
чл.239 ал.1 от ГПК, съдът следва да постанови неприсъствено решение.
Следва да се признае, че по отношение на ищеца съществуват претендираните
суми.
Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение №4 / 2013 г. на ОСГТК на
ВКС, съдът следва да се произнесе и по отговорността за разноските в
заповедното производство, като ги присъди с оглед уважаване на исковете.
Съобразно изхода от делото, ответника следва да бъде осъден да заплати
направените разноски в хода на заповедното производство в размер на 307,55
лева за държавна такса и 150 лева за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.78,ал.8 от ГПК в тежест на ответника следва да се
възложат и направените от ищеца разноски в настоящото производство в
размер на 357,92 лева за държавна такса. Претендира се и юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр.
чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, такова
възнаграждение се дължи в размер от 100,00 до 300,00 лв., а когато
материалният интерес е над 10 000 лв., възнаграждението може да бъде
увеличено с до 50 на сто от максимално предвидения размер по ал. 1, съгласно
разпоредбата на чл.25, ал.2 от Наредбата. С оглед правната и фактическа
сложност на делото, съобрази материалния интерес и най-вече, че делото е
постановено неприсъствено решение, съдът определи размерът на
юрисконсултско възнаграждение на 300,00 лева.
Водим от горното, съдът
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК по отношение
на И. П. Т., ЕГН **********, с адрес гр. ***, общ. Русе, ул. *** № 48, че
дължи на “БАНКА ДСК“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. “Московска” № 19, сумата от сумата 14 136,72 лева
/четиринадесет хиляди сто тридесет и шест лева и 72 ст./ – главница, ведно със
законна лихва за период от 08.11.2023 г. до изплащане на вземането главница;
954,44 лева /деветстотин петдесет и четири лева и 44 ст./ – договорна лихва в
размер на за периода от 07.11.2022 г. до 24.10.2023г.; 94,20 лева /деветдесет и
четири лева и 20 ст./ – обезщетение за забава за период от 07.11.2022 г. до
24.10.2023г.; 72,13 лева /седемдесет и два лева и 13 ст./ – законна лихва за
период от 25.10.2023 г. до 07.1 1.2023г.; 120 лева /сто и двадесет лева/–
представляващи дължими разходи при изискуем кредит, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК № 2898/10.11.2023г. по ч.гр.д. № ***/2023г. по
описа на PC - Русе.
ОСЪЖДА И. П. Т., ЕГН **********, с адрес гр. ***, общ. Русе, ул. ***
№ 48 ДА ЗАПЛАТИ на „БАНКА ДСК“ АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. “Московска” № 19, на основание чл. 78,
ал. 1 и ал.8 от ГПК, СУМАТА от 457,55 лева /четиристотин петдесет и седем
лева и 55 ст./ - направени разноски в заповедното производство и СУМАТА
от 657,92 лева /шестстотин петдесет и седем лева и 92 ст./ – направени
разноски в исковото производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239,ал.4 от ГПК.
Препис от решението да бъде връчен на страните, като на ответника се
укаже, че при наличието на основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК има право да
търси неговата отмяна.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7