Р E Ш Е Н И Е
№ 455
гр.Плевен, 15.07.2020
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН съд - гр.Плевен, ПЪРВИ касационен
състав, в открито съдебно заседание на трети юли
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
Членове: 1. ЕЛКА БРАТОЕВА
2.
РАЛИЦА МАРИНСКА
при секретаря Бранимира
Монова и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура- Плевен- Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдията МАРИНСКА касационно административно-наказателно дело
№476/2020г. по описа на
Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
Депозирана е
касационна жалба от М.М.Б., чрез адв. Г. Г., против Решение №102/20.02.2020г. по
НАХД№57/2020г., по описа на Районен съд – Плевен, въз основа на което е потвърдено
НП№19-0940-000590/09.10.2019г. на началник РУ- Пордим към ОДМВР- Плевен, въз
основа на което му е наложено адм. наказание глоба, в размер на 500лв., на
основание чл. 177, ал. 3, предл. първо от ЗДвП и на основание чл. 183, ал.1, т.1
от ЗДвП- глоба в размер на 10лв. Твърди се, че постановеното решение е
незаконосъобразно и неправилно, постановени при съществено нарушение на
процесуалните правила, като съда е обсъдил събраните по делото доказателства. Посочва
се, че допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила, при
издаването на процесното НП, се изразява в нарушение на нормите на чл. 42, т.5
и чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН, като в същото,
както и в АУАН, следва да бъдат посочени законовите норми, които са
нарушени. Посочва се, че в случая, при съставянето на АУАН са посочени като
нарушени разпоредбите на Наредба №11 на МРРБ и на чл. 139, ал.2 от ЗДвП, които
имат бланкетен характер и непосочване на конкретната норма, съставлява
нарушение по чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Посочва се, че в издаденото НП също е допуснато
нарушение, като е посочена само нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. първо
от ЗДвП, но няма посочване на конкретната норма от подзаконовия нормативен акт-
Наредба №11, която да е нарушена. Посочва се, че по този начин, за касатора е
неясно по кой текст е ангажирана административнонаказателната му отговорност и
е нарушено правото му на защита. Твърди се също, че констатираното превишаване
на размерите на управляваното от касатора ППС, само по себе си, не е основание
за ангажиране на отговорността му по чл. 177, ал.3 от ЗДвП, като по реда на
Наредба №11, забраната на такива ППС не е абсолютна. В заключение моли съда да
го отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да отмени НП, като незаконосъобразно.
Ответникът по касационната жалба, р. пр., не се явява
и не се представлява; не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура- Плевен изразява становище за неоснователност на касационната жалба
и посочва, че решението на РС е правилно.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна,
поради следните съображения:
С обжалвано решение Решение
№102/20.02.2020г. по НАХД№57/2020г., по описа на Районен съд – Плевен, съдът е
потвърдил НП №19-0940-000590/09.10.2019г. на Началник РУ- Пордим към ОДМВР-
Плевен, въз основа на което, на М.М.Б., е наложено адм.
наказание глоба, на основание чл. 177, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, в размер на
500лв., за нарушение на чл. 139, ал.1, т.2 от ЗДвП, и адм. наказание глоба, в
размер на 10лв, на основание чл. 183, ал.1, т.1, предл. второ от ЗДвП, за
нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП. С решението, съдът е отменил частично
НП№19-0940-000590/09.10.2019г. на началник РУ- Пордим към ОДМВР- Плевен, в
частта му, с която, на Б. е наложено адм. наказание глоба, в размер на 200лв.,
на основание чл. 177, ал.1, т.8 от ЗДвП, за нарушение на чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП. Решението в тази му част е влязло в сила.
В решението си, въззивния
съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като процесното НП е
издадено от компетентен орган, в законоустановеният за това срок и с
изискуемите реквизити. Приел е, че по делото безспорно се установява, че на
01.09.2019г, в 16,56 ч., касатора Б. е управлявал колесен трактор „Джон Диър“,
с рег.№ по КТИ В 04203, с обща ширина от 4,40м., измерена със стандартно
измервателно средство, при допустима обща ширина от 2,55 метра, като се движел
по път клас III – 3402, от гр. Пордим, с посока на движение гр.
Славяново. Приел е, че при извършване на проверката, от страна на длъжности
лице – РУ- Пордим, същият не представил контролен талон към СУМПС, както и
разрешение от собственика или от администрацията, управляваща пътя за движение
по Републиканската пътна мрежа или пътища, отворени за обществено ползване,
като се движи в колона от 4 колесни трактора, създавайки опасност за
движението. Приел е, че изложената в АУАН и НП, в частта им относно санкционираните
нарушения, за които НП е потвърдено, се установява от събраните по делото доказателства.
Въззивният съд е обсъдил всяко от отделните нарушения, вменени на
жалбоподателя, по обжалваното НП, като изложил съответни мотиви. Приел, е че
жалбоподателя Б., с действията си е осъществил състава на чл. 139, ал.1, т.2 от ЗДвП и правилно, от страна на АНО, е приложена съответната санкционна норма, по
чл. 177, ал.3 от ЗДвП. Установил е, че по делото е представено Разрешително
№РИ-407/23.01.2019г на АПИ, но е установил, че същото не важи за автомагистрали,
скоростни пътища, както и за пътищата от първи, втори и трети клас, включени в
приложение №6. Посочил е, че по делото е безспорно, че жалбоподателят се е
движел по път трети клас, за обществено ползване. В решението си, въззивният
съд е приел е също, че доказателствената сила на съставеният АУАН не е опровергана
и е приел за установено, че водачът на ППС не е представил контролен талон към
СУМП, към момента на проверката, с което е осъществил състава на нарушението по
чл. 100, ал.1, т.1 от ЗдвП и правилно е приложена санкционната норма на чл.
183, ал.1, т.1, предл. второ от ЗДвП.
Касационният съд приема, че
атакуваното решение по НАХД№57/2020г. по описа на ПлРС, е правилно и законосъобразно,
и не страда от пороците, изложени в касационната жалба, поради което, същото
следва да бъде оставено в сила. Настоящият касационен състав намира, че
изложените от въззивния съд мотиви, досежно компетентността на
административнонаказващия орган, липсата на допуснати съществени процесуални
нарушения, съставомерността на извръшените от касатора нарушения на правилата
за движение, са правилни и законосъобразни и ги споделя напълно по реда на чл.
221, ал.2, изр. второ от АПК, без да ги преповтаря.
Съдът намира, че в случая
не са налице посочените в касационната жалба съществени процесуални нарушения, изразяващи
в нарушение на нормите на чл. 42, т.5 и чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН, и
непосочване на законовите норми, които са нарушени, спрямо нарушението по чл.
139, ал.1, т.2 от ЗДвП. Видно от съдържанието на издаденият АУАН, в описателната
част на същия, изрично е цитирана нормата на чл. 5, ал.1, т.1 от Наредба №11 за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, установяваща допустимите максимални размери на ППС за движение по
пътищата, отворени за обществено ползване- 2,55 м. В АУАН и в издаденото
впоследствие наказателно постановление, като нарушена разпоредба е посочена
тази на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, съгласно която движещите се по пътя пътни
превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не
надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в
движението. Като е описана и конкретно установената ширина на ППС- 4,40м,
измерена по надлежния ред със съответното техническо средство, заедно с
посочване на нормата на чл. 5, ал.1, т.1 от Наредба №11, е налице яснота
относно основните елементи на състава на нарушената нормативна разпоредба.
Посочена е ясно и недвусмислено и нормата,
въз основа на която е ангажирана административно-наказателната отговорност на
касатора – тази на чл.177, ал.3, пр.1 от ЗДвП, според която се наказва всяко
лице, което управлява пътно превозно
средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите,
определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, без да се
спазва установения за това ред. „Установения за това ред” от своя страна е
описан в самото наказателно постановление, а именно- при липса на издадено
разрешение по Наредба №11 на МРРБ, за движение по пътищата, отворени за
обществено ползване, с което не е спазено и
изключението от забраната на чл.139 ЗДвП, ППС да могат да се движат дори
и при наличие на параметрите, забраняващи им движение по републиканската пътна
мрежа, ако имат издадено разрешение от стопанина на пътя, и то за движение по
съответния пътен участък. Действително, нормата на чл. 139, ал.2 от ЗДвП,
има бланкетен характер, както правилно
сочи касатора в депозираната касационна жалба, но от страна на АНО няма
допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, и същият е посочил
съответната норма от приложимия закон- в случая чл. 5, ал.1, т.1 от Наредба
№11, и съставомерните признаци на нарушението, в описателната част на АУАН и на
НП. Съдът намира, че в случая не нарушено правото на защита на касатора.
Правилен е и изводът на
въззивния съд, че представеното пред въззивната инстанция Разрешително № РИ-407/23.01.2019г на АПИ, по принцип съставлява разрешение за движение
на конкретното извънгабаритно или тежко ППС, описано в НП, но същото не
изключва отговорността на водача за конкретното вменено му нарушение, защото в
самото разрешително е вписано, че не важи за автомагистрали, скоростни пътища,
пътища от I, II и III клас, включени в
приложение №6 към чл.8, ал.3 и 4 от Наредба №11, а процесният пътен участък, на
който е установено и извършено нарушението, е път от посочения клас /III- ти
клас/.
Като е достигнал до извод
за правилност и законосъобразност на НП , ПРС е постановил валидно, допустимо и
правилно решение, което следва да се остави в сила.
Водим от горното и на
основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №102/20.02.2020г. по НАХД№57/2020г., по описа на Районен съд –
Плевен, по описа на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.
Преписи от решението да се връчат на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.