О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е №350
Гр.
Стара Загора, 20.05.2022г.
Старозагорският административен съд, в
закрито заседание
на двадесети май през две хиляди двадесет
и втора година,
в състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Яница Ченалова административно
дело № 330 по описа за 2022 г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по частната жалба на П.Й.С.
против определение № 228/06.04.2022г., постановено по адм. д. № 175/2022г. по
описа на АС Стара Загора, с което на основание чл.159 т.1 от АПК е оставена без
разглеждане жалбата му против мълчаливия отказ на Началника на Затвора в град
Стара Загора да се произнесе по негова молба №М-49/09.02.2022г. за издаване на
заповед за определяне на реда, начина и мястото на провеждане на събранията на
членовете на сдружението „Европейска пенитенциарна интеграция и защита правата на
човека“.
За да остави жалбата без разглеждане и да прекрати
съдебното производство, въззивният едноличен съдебен състав се е позовал на
липсата на право да се иска от Началника на затвора да определи помещение и
предостави помещение за ползване от сдружението, в което то да развива
дейността си, чрез провеждане на общи събрания на неговите членове. Съгласно
чл.10, ал.2, т.12 от ЗИНЗС Министърът на правосъдието отговаря за управлението
на държавните имоти предоставени на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“,
на териториалните й служби, в това число и на местата за лишаване от свобода.
Началникът на затвора ръководи дейностите по реализиране на правата и
задълженията на лишените от свобода, социалната и възпитателната работа, но в
случая се иска да разреши осъществяване на дейност на територията на затвора в
град Стара Загора, което освен това не е свързано и със задължението за
осигуряване по чл.148 от ППЗИНЗС на възможност за извършване на творчески
дейности и участие в културни, спортни и религиозни мероприятия за осмисляне на
свободното време, които са изброени в чл. 149 от ППЗИНЗС. Провеждането на мирни
събрания не е сред правата, предоставени на лишените от свобода. Следователно
по подаденото искане за издаване на индивидуален административен акт не е
формиран мълчалив отказ и жалбата е недопустима.
С частната касационна жалба се иска от съда да отмени
Определение №228/06.04.2022г. постановено по адм.д.№175/2022г. по описа на АС
Стара Загора и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените
действия. Направено е искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на
ЕС по следните въпроси: „Член 11 ал.1 от ЕКЗПЧ допуска ли провеждането на мирни
събрания в местата за лишаване от свобода на членове на Сдружение, които имат
общ интерес от провеждането на такива събрания и Закона за изпълнение на
наказанието им предоставя тази възможност. Тези събрания в местата за лишаване
от свобода съвместими ли са с правото на ЕС“. Развити са правни доводи за пряко
приложение на чл.11 т.1 от ЕКЗПЧ, които следвало да бъдат разгледани по
същество от въззивния едноличен състав, според касатора, но това не е сторено и
в резултат съдебният акт е лишен от мотиви, което е нарушение на правото му на
достъп до съд.
Ответникът – Началник на затвора в град Стара Загора
не представя писмен отговор.
Административен съд Стара Загора като взе предвид
доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено
следното:
Жалбата е
подадена в срок, срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт, но е
неоснователна.
Съгласно чл.11 от ЕКЗПЧ всеки има право на свобода на
мирни събрания и на свободно сдружаване, включително правото да образува и
членува в професионални съюзи за защита на своите интереси, а това право е
закрепено и от чл.43 и чл.44 от Конституцията на Република България. Съгласно
чл.43 от КРБ гражданите имат право да се събират мирно и без оръжие, но редът
за организиране и провеждане на събрания и манифестации се определя със закон,
а за събранията на закрито не се изисква разрешение. По силата на чл. 75, т.3
от ЗИНЗС лишените от свобода могат да ползват правата си, с изключение на
правата, чието упражняване е несъвместимо с действието на присъдата и
изпълнението на наказанието. Упражняването на правото по чл. 43 ал.1 от КРБ е
несъвместимо с изпълнението на присъдата, тъй като лишаването от свобода
изключва възможността за свободно събиране с други лица на открито или закрито,
съответно когато и с когото реши правоимащият гражданин. След като
упражняването на правото по чл.43 ал.1 от КРБ, същото и по чл.11 ал.1
предложение първо – свобода на мирни събрания по ЕКЗПЧ, е несъвместимо с
изпълнението на присъдата лишаване от свобода, то се налага извода, че
жалбоподателят няма право да иска от Началника на затвора да му определи закрито
място, дата и часове, в които мирно да се събира с членовете на сдружението.
Членуването в сдружението като идеално състояние не е ограничено от
изпълнението на присъдата, но упражняването на правото да се събира с други
членове на сдружение, обективно не е възможно и е неизбежен резултат от
изтърпяване на наложено наказание „лишаване от свобода“.
След като лицето не може да упражнява право, което е
несъвместимо с изпълнението на присъдата, то няма право да иска и да получи
административен акт, който да му осигури възможност за събрания на закрито,
поради което не е налице и мълчалив отказ да бъде разрешено провеждане на
събрания в сградата на затвора в град Стара Загора от членовете на сдружението.
ЕКЗПЧ не отрича свободата на преценка на държавите да осигурят режим и мерки за
изпълнение на наложените наказания, като изисква да спазват забраната по чл.3
за нечовешко, жестоко и унизително отнасяне. Държавите членки по ЕКЗПЧ с
подписването й са я приели като част от вътрешното си право, поради което приложение
намира чл. 5 ал.4 от КРБ и преюдициално запитване до СЕС за това дали чл.11 т. 1
от ЕКЗПЧ допуска провеждане на мирни събрания в местата за лишаване от свобода
е лишено от основание. Въпросът е изцяло вътрешен и няма привръзка с ПЕС, което
право за разлика от посочените в чл.5 ал.4 от КРБ не е част от вътрешното право
на държавите членки на ЕС.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 235 от АПК,
Административен съд Стара Загора
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на П.Й.С. за отправяне на преюдициално запитване до Съда на
ЕС по въпросите: „Член 11 т.1 от ЕКЗПЧ допуска ли провеждане на мирни събрания
в местата за лишаване от свобода на членове на Сдружение, които имат общ
интерес от провеждането на такива събрания и Закона за изпълнение на
наказанието им предоставя тази правна възможност. Тези събрания в местата за
лишаване от свобода съвместими ли са с правото на ЕС.“
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 228/06.04.2022 г.,
постановено по адм. дело № 175/2022 г. по описа на Административен съд Стара
Загора.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.