РЕШЕНИЕ
№ 4334
гр. София, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА
при участието на секретаря Д. К. Д.
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА Гражданско
дело № 20211110158141 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
411, ал. 1 КЗ и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 630,82 лв., представляваща
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „ Каско” и
разноски за определянето му по щета № [номер] за вреди, причинени при ПТП на
14.12.2018 г. на лек автомобил " Мерцедес", с рег. № [рег. номер на МПС1], вследствие
противоправно поведение на водач на лек автомобил " Мини Купър", с рег.№ [рег.
номер на МПС2], чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното
изплащане, както и на сумата от 91,99 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 05.05.2020 г. до 11.10.2021 г. / съобразно допуснатото с
определение от 08.02.2022 г. по делото изменение на исковете на основание чл. 214,
ал.1 ГПК/. Претендират се разноските по делото.
По иска по чл. 411 КЗ ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие
по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско ” за л.а. " Мерцедес", с
рег. № [рег. номер на МПС1], е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са
причинени щети на застрахования автомобил. Твърди, че щетите са на стойност
1295,34 лв., като поддържа да е изпълнил задължението си за обезщетяването им, както
и да е сторил разноски по определянето му в размер на 25 лв. Твърди, че ответникът е
застраховал гражданската отговорност на делинквента, спрямо когото в полза на
1
ищеца възниква регресно вземане за платеното застрахователно обезщетение и
разноските за определянето му. Ответникът възстановил частично дължимата сума до
размера от 689,52 лв. чрез извършено прихващане на насрещни задължения, като
останал задължен за неизплатения остатък в размер на горепосочената сума.
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, с който оспорва
исковете по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение за л.а. " Мини Купър", с рег.№ [рег. номер на МПС2], към датата на
настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие. Оспорва механизма на
настъпване на ПТП, като оспорва изключителната вина на застрахования при
ответното дружество водач. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между
процесното ПТП и вредите по л.а. " Мерцедес", с рег. № [рег. номер на МПС1], както и
размера на вредите, счита, че искът е предявен в завишен размер. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Не се спори, а и се установява от представената по делото застрахователна полица
№ [номер] от 15.09.2016 г., че между ищцовото дружество и [фирма] – клон [населено
място] е сключен договор за застраховка "Каско" за лек автомобил " Мерцедес", с рег.
№ [рег. номер на МПС1], с период на застраховката от 22.10.2018 г. до 21.10.2019 г. и
при застрахователна сума по клауза " Пълно каско – валутна клауза" в размер на 38736
евро.
Представен е протокол за ПТП от 23.07.2019 г. за настъпило на 14.12.2018 г. в гр.
[населено място], на [улица], пътно-транспортно произшествие между лек автомобил „
Мини Купър“, с рег. № [рег. номер на МПС2], и застрахования при ищцовото
дружество автомобил. В съставения протокол за ПТП са отразени видимите щети по
застрахования от ищеца автомобил, като са посочени следните обстоятелства и
причини за настъпване на пътнотранспортното произшествие: лекият автомобил
„Мини Купър“, с рег. № [рег. номер на МПС2], при движение на заден ход блъска
паркирания л.а. „Мерцедес“.
От представената административнонаказателна преписка по издаване на наказателно
постановление № [номер]/28.08.2019 г. се установява, че на основание чл. 185 ЗДвП и
чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 ЗДвП на К. Н. С. е наложена глоба в общ размер от 30 лв. за
допуснати нарушения по чл.5, ал.1, т.1 и чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП, по конкретно за това,
че на 14.12.2018 г., в 21.00 часа, в гр. [населено място], на [улица], като водач на лек
автомобил „ Мини Купър“, с рег. № [рег. номер на МПС2], до № 41при маневра заден
ход блъска паркираният зад нея л.а. „ Мерцедес“, с рег. № [рег. номер на МПС1], като
не представя контролен талон или АУАН към СУМПС. Наказателното постановление
с № [номер]/28.08.2019 г. е влязло в законна сила на 26.02.2020 г.
2
Не се спори, а и от представените писмени доказателства, в това число уведомление
за щети по МПС от 20.12.2018 г., подадено от лизингополучателя, се установява, че
при ищеца е заведена щета с № [номер], извършен е оглед на автомобила и е съставен
опис на щетите, представен по делото. Съобразно приемо-предавателен протокол от
30.08.2019 г. ремонтът е извършен от [фирма]. Видно от представения доклад по
щетата, определено е застрахователно обезщетение в размер на 1295,34 лв., като
посочената сума е заплатена на сервиза, извършил ремонта, с платежно нареждане от
26.09.2019 г.
Не се спори, а и е видно от представеното извлечение от електронната страница на
информационния център на Гаранционен фонд, че към датата на ПТП – 14.12.2018г., за
МПС с ДКН [рег. номер на МПС2] е регистрирана сключена застраховка „Гражданска
отговорност" с ответника, с период на покритие от 04.04.2018 г. до 03.04.2019 г.
Представени са регресна покана до ответното дружество и преводно нареждане от
05.05.2020 г.
Като безспорно е обявено и обстоятелството, че по процесната щета от ответника е
заплатена сумата от 689,52 лв., което се и установява от представеното преводно
нареждане от 05.05.2020 г.
От заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза,
неоспорено от страните, се установява, че от техническа гледна точка причина за
настъпване на процесното ПТП са субективните действия на водача на л.а. „ Мини
Купър“, който при предприемане на маневра за движение на заден ход не се е
съобразил с разположението на паркирания л.а. „ Мерцедес“. Вещото лице дава
заключение, че всички увреждания, отразени в описа на застрахователя, се намират в
пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното ПТП, както е описан в
съставения протокол за ПТП. Вещото лице установява, че стойността, необходима за
възстановяване на лек автомобил " Мерцедес", с рег. № [рег. номер на МПС1],
изчислена на база средни пазарни цени към датата на настъпването на събитието,
възлиза на 729,24 лв., а обичайните ликвидационни разходи за една щета са в размер от
20 лв. до 40 лв.
Видно от представеното писмо с изх. № 362/15.04.2022 г. от [фирма], лекият
автомобил „ Мерцедес“, с рег. № [рег. номер на МПС1], е с дата на първа регистрация
23.10.2015 г. и притежава заводска гаранция две години от датата на първа
регистрация, т.е. гаранцията на автомобила е била валидна до 22.10.2017 г.
При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни
изводи:
По иска по чл.411 КЗ.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата
3
на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу застрахователя по неговата
застраховка " Гражданска отговорност". С оглед възраженията на ответника, в тежест
на ищеца е да докаже, че е налице валиден договор за имуществено застраховане, в
срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно, противоправно
поведение на лице, чиято отговорност е застрахована от ответника, е настъпило
събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си
задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното
обезщетение в размер на действителните вреди. В тежест на ответника и при доказване
на горните факти е да докаже погасяването на дълга.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и от експертното
заключение се установява наличието на всички елементи от фактическия състав,
пораждащ суброгационното право на ищеца. Установи се наличието на валидно
застрахователно правоотношение между ищеца и трето за спора лице по договор за
имуществена застраховка " Каско" за лек автомобил " Мерцедес", с рег. № [рег. номер
на МПС1], по силата на която ищецът е поел задължение в срока на действие на
договора да покрие щетите върху застрахованото имущество вследствие на
уговорените между страните рискове, като не се спори, че настъпването на пътно-
транспортно произшествие е покрит риск по договора.
Установи се, че в срока на действието на имуществената застраховка - на
14.12.2018 г., е настъпило застрахователно събитие - ПТП, в резултат на което на
застрахования от ищеца автомобил са причинени щети. С оглед приетите по делото
писмени доказателства, включително протокол за ПТП и административнонаказателна
преписка, както и въз основа на експертното заключение, неоспорено от страните,
съдът приема, че сочения от ищеца механизъм на пътнотранспортното произшествие е
доказан, като в допълнение следва да се посочи, че в производството не са ангажирани
доказателства, който да сочат на различен механизъм. Предвид това следва да се
приеме, че пътнотранспортното произшествие, респ. причинените от него вреди, са
следствие на противоправното поведение на водача на л.а. „ Мини Купър“, с рег.№
[рег. номер на МПС2]. Съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД вината на причинителя на вредите се
предполага, като в тежест на ответната страна е да проведе обратно доказване, като
ангажира съответни доказателства за липсата й. Предвид липсата на доказателства,
опровергаващи горепосочените фактически констатации, съдът намира законовата
презумпция за необорена.
По делото се доказа и съществуването на сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност” между ответника и водача на л.а. „ Мини Купър“, с рег.№
[рег. номер на МПС2], със срок на валидност, включващ и датата на процесното ПТП,
както и се установява ищецът да е обезщетил вредите, причинени от последния.
Съдът намира, че извършеното плащане на застрахователното обезщетение от
4
ищцовото дружество е валидно и е основание за суброгиране на ищеца в правата на
увредения, поради което приема, че са налице всички предпоставки, обуславящи
възникване на регресното му вземане по отношение на ответника, който носи
договорна отговорност за същите вреди до размера на действителната им стойност към
момента на настъпване на застрахователното събитие.
При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение
съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност
на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да е
необходимо определената от вещото лице стойност да се съпоставя със стойността по
методиката към Наредба № 24/2006 г. ( така, напр., определение № 213/28.03.2012 г. по
т. д. № 1047/2010 г. на ВКС, II т. о.).
Следователно и доколкото от съдебно-автотехническата експертиза се установява
стойност на ремонта по средни пазарни цени към датата на настъпване на вредите,
възлизаща на 729,24 лв., съдът приема, че за ищеца е възникнало регресно вземане
срещу ответника до посочения размер, включително и за ликвидационните разноски,
чиято дължимост ответникът не оспорва, по-конкретно в претендирания размер от 25
лв., или общо за сумата от 754,24 лв. Безспорно е по делото и обстоятелството, че
ответникът е изплатил сумата от 689,52 лв. по процесната щета, поради което е останал
задължен за остатъка в размер на 64,72 лв., като последната сума представлява
разликата между действително причинените вреди, за които отговаря, и погасената от
него част от това задължение.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не установява да е погасил остатъка
от задължението си, поради което искът по чл.411 КЗ се явява основателен и следва да
бъде уважен до посочения размер от 64,72 лв., като до пълния предявен размер от
630,82 лв. подлежи на отхвърляне.
Акцесорният характер на претенцията за законна лихва върху главницата от
предявяване на иска – 12.10.2021 г., до окончателното й погасяване, обуславя и
нейната основателност.
По иска по чл.86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.412, ал.3 КЗ в срок 30 дни от представянето на всички
доказателства застрахователят трябва да определи и изплати размера на своето
задължение по предявената претенция или мотивирано да откаже плащането. Видно от
представената с исковата молба покана, ищецът е предявил извънсъдебно регресната
си претенция, като по делото не са ангажирани доказателства за датата на връчване на
поканата на ответника, поради което налага се изводът, че ответникът е в забава в
плащането на главницата, считано от датата на извършеното частично плащане.
Размерът на обезщетението за забавено плащане на главницата от 64,72 лв. за
предявения период на забава от 05.05.2020 г. до 11.10.2021 г., определен от съда по
5
реда на чл.162 ГПК чрез лихвен калкулатор, възлиза на 9,44 лв.
Предвид изложеното акцесорният иск е основателен и следва да бъде уважен до
размера от 9,44 лв., съответно до пълния предявен размер от 91,99 лв. подлежи на
отхвърляне.
Относно разноските по делото.
При този изход на спора право на разноски възниква и за двете страни. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят своевременно
претендираните и доказани разноски съответно на уважената част от исковете в общ
размер от 112,50 лв. - за заплатена държавна такса, депозит за експертиза и адвокатско
възнаграждение. На ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъдят
разноски съответно на отхвърлената част от иска в общ размер от 179,48 лв. – за
депозит за експертиза и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в
минимален размер по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА [фирма2], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление:
[населено място], [площад], да заплати на [фирма1], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес
на управление: [населено място], [улица], на основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД сумата
от 64,72 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „ Каско” и разноски за определянето му по щета №
[номер] за вреди, причинени при ПТП на 14.12.2018 г. на лек автомобил " Мерцедес", с
рег. № [рег. номер на МПС1], вследствие противоправно поведение на водач на лек
автомобил " Мини Купър", с рег.№ [рег. номер на МПС2], чиято гражданска
отговорност е застрахована от ответника, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на исковата молба – 12.10.2021 г., до окончателното изплащане,
и сумата от 9,44 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
05.05.2020г. до 11.10.2021 г., както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 112,50
лв., представляваща разноски по делото за държавна такса, депозит за експертиза и
адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание по чл. 411 КЗ
за разликата над сумата от 64,72 лв. до пълния предявен размер от 630,82 лв. и иска с
правно основание по чл. 86 ЗЗД за разликата над сумата от 9,44 лв. до пълния предявен
размер от 91,99 лв.
ОСЪЖДА [фирма1], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление:
[населено място], [улица], да заплати на [фирма2], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес
на управление: [населено място], [площад], на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК
сумата от 179,48 лв., представляваща разноски по делото за депозит за експертиза и
6
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7