Решение по дело №270/2022 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба на В.Р.В. ***, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0291-000113/28.11.2022 г. на полицейски инспектор при РУ-Кула към ОДМВР-Видин, с която временно е прекратяване регистрацията на следното МПС, лична собственост на жалбоподателя: лек автомобил „Субару Форестър”, рег.№ ВН5903АК, за срок от 6 месеца. В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, като постановена при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон.

Иска се да бъде отменена атакуваната заповед. Претендира присъждане на направените разноски по делото.

Ответникът по делото: полицейски инспектор при РУ-Кула към ОДМВР-Видин, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде потвърдена заповедта. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: на 28.11.2022 г. в 15:15 ч., в посока от с. Градец към с. Раброво на кръстовище с път VID-1020 (Хайдук чешма – с. Бойница), жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил „Субару Форестър”, рег.№ ВН5903АК. При извършената от органите на МВР проверка било установено, че водачът представил валидно СУМПС № VALCH706293VR9DJ, издадено от Обединено кралство Великобритания. При извършена проверка с РСОД било установено, че водачът не притежава българско СУМПС. От справка с ОДЧ при РУ-Кула било установено, че водачът е влязъл на територията на България на 21.01.2020 г., като не е подменил СУМПС след пребиваването му повече от 3 месеца в страната.

От приложената административна преписка е видно, че на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA, № 496589/28.11.2022 г., за извършено нарушение по чл.162, ал.1 от ЗДвП, за това, че управлява МПС с чуждестранно СУМПС без да е подменено след пребиваване повече от 3 месеца.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: жалбата е допустима, като подадена от лице, участвало в административното производство, за което е налице правен интерес да обжалва посочената заповед и в законоустановения срок за това.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган - полицейски инспектор при РУ-Кула към ОДМВР-Видин, с оглед приложената заповед за делегиране на правомощия № 368з-1960/18.11.2021 г. на директор на ОДМВР-Видин. Същата обаче е незаконосъобразна, издадена при нарушение на материалния закон.

В атакуваната заповед като правно основание за постановяването й е посочена разпоредбата на чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП, която гласи, че се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Според разпоредбата на чл.162, ал.1 от ЗДвП, българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната.

Правно релевантен за изхода на настоящето производство е фактът, дали притежаваното от оспорващия СУМПС (за което не е спорно, че е валидно), е издадено от държава – членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария. От данните по делото се установява, че същото е издадено от Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, като след неговото издаване по отношение на държавата-издател настъпва ново обстоятелство: Великобритания напуска Европейския съюз на 31.01.2020 г., съгласно Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (2019/C 384 I/01).

Напускането на Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия от Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия не води автоматично до напускане и на Европейското икономическо пространство. Те остават негови членове съгласно текста на Споразумението за Европейското икономическо пространство–Заключителен акт–Съвместни декларации–Декларации на правителствата на държавите-членки на Общността и държавите от ЕАСТ–Договорености–Съгласувани протоколи–Декларации на една или няколко от договарящите се страни на Споразумението за европейско икономическо пространство (официален вестник L 001, 03.01.1994 г. стр.0003 – 0036).

С напускането на ЕС Обединено кралство Великобритания не напуска едновременно и Европейското икономическо пространство, доколкото членството й в двете международни структури почива на самостоятелни основания, по силата на подписани различни по същността си международни договори. Следователно СУМПС на оспорващия е издадено от държава–членка на Споразумението за Европейското икономическо пространство, от което следва, че жалбоподателя притежава валидно СУМПС, което му дава правоспособност да управлява МПС от съответната категория на територията на Република България.

При това положение, като е приел, че с напускането на ЕС от Обединеното кралство Великобритания издаденото от компетентните органи на тази държава СУМПС не важи на територията на Република България след изтичане на три месеца от датата на влизането на неговия притежател в страната, без да отчете факта, че Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия продължава да бъде страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство на самостоятелно основание, ответникът е издал обжалваната ЗППАМ в нарушение на материалноправните разпоредби на чл.151а и чл.161, т.5 от ЗДВП.

Предвид изложеното съдът намира, че процесната заповед е незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена.

Поради изхода на правни спор и с оглед разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените разноски за заплатена държавна такса и за процесуално представителство по делото в размер общо на 760,00 лева. От приложения договор за правна защита и съдействие се установява, че оспорващият е заплатил сумата от 750,00 лева в брой. В съдебно заседание процесуалният представител на ответната страна е направил евентуално възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно, предвид обстоятелството, че то е определено в минималния размер за този вид дела съобразно чл.8, ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004 г. на Висш адвокатски съвет, както и предвид сравнително умерената фактическа и правна сложност на делото и извършените действия от процесуалния представител.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Видин

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0291-000113/28.11.2022 г. на полицейски инспектор при РУ-Кула към ОДМВР-Видин, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Видин да заплати в полза на В.Р.В. ***, направените разноски за процесуално представителство по делото в размер общо на 760,00 (седемстотин и шестдесет) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

Съдия: