О К Р Ъ Ж Е Н   С Ъ Д  –  Х А С К О В О

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№  417     16.ХІІ.2009 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Производството е по реда на Глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК

 

Обжалваното решение

 

С решение №148/01.VІ.2009 г. постановено по гр.дело №817/2008 г.  състав на Районен съд-Димитровград признава за установено по отношение на Н.Т.Т., ЕГН - ********** и К.А.Т., ЕГН -**********,***. ******** - *- ** правото на собственост на „ А.Т." ЕООД, рег. по ф.д.№ 1145/07 год. на ОС-Хасково , ЕИК - № *******, гр. ******* , ул. ***** № *, съдебен адрес гр. ****** , ул. ******* *- *- * , адв. К. , ХАК върху следния недвижим имот : апартамент в гр. ********, бул. **** **-*-** с КИ №********* в поземлен имот №******** по кадастралната карта на гр.******** и осъжда Н.Т. и К.Т. да владението върху имота на дружеството.

Основен мотив на съда да постанови решението си е безспорно доказаната собственост на ищеца върху имота,придобита въз основа на валидно сключена транслативна сделка.

 

Обстоятелства по обжалването

 

Недоволни от постановения акт са останали Н.Т.Т., ЕГН - ********** и К.А.Т., ЕГН -**********,***. ******* ** - *- *,които го обжалват и претендират неговата ревизия.В жалбата  не се излагат конкретни пороци на решението,а само формално се иска отмяната му като неправилно и незаконосъобразно.Обективирани са твърдения на отрицателни факти-че въззивниците не са продавали имота на Е. Е.,от който дружеството го закупило;не участвали в никакви отчуждителни сделки;подписите под нотариалния акт от 2006 г. не били техни.

В съдебно заседание се излагат идентични доводи,както и такива в насока,че въззивниците не са обективирали съгласие за сключване на сделка относно продажбата на апартамента им;тази сделка била симулативна,тъй-като обезпечавала заем от 2000 лв.,а документите били подписани не пред нотариус,а пред заемодателя.Поради това въззивниците намират договора за нищожен,тъй-като прикривал съвсем различни отношения.Този порок се обосновава подробно-личните данни на въззивниците не били попълнени от тях, тези на К.Т. не били нейни,имало и бележка в самия нотариален акт,без да известно от кой е направена.Следователно въззивниците не присъствали пред нотариуса при изповядване на сделката.

Въззиваемата страна излага доводи относно правилността на решението и неоснователността на жалбата.Предявения иск по чл.108 от ЗС против въззивниците бил доказан и основателен.Абсолютно недоказани останали доводите им,че същите не присъствали на самата сделка.Изложените доводи относно симулативност на сделката и нейната нищожност били новоизтъкнати обстоятелства едва пред въззивната инстанция,което било процесуално недопустимо.

Факти по делото

 

Съобразно нотариален акт № **** т.* рег.№ **** н.д. № **** год. по описа на Нотариус рег.№****-Димитровград на 24.VІ.2008 год. въззивникът е  закупил от лицето Е. Е. недвижим имот - апартамент в гр. ********, бул. ***** **- *- ** с КИ № *******в ПИ № ******* по кадастралната карта на гр. *********,изчертан в схема № 10212/29.08.08 год. на АК - Хасково. С нотариална покана № *****, т.* акт **** по описа на Нотариус рег.№*****,връчена на 03.VІІ.2008 г. на Т., въззиваемото дружество е поканило въззивниците да предадат владението върху имота горния недвижим имот в 7- дневен срок от връчването и.

В нотариално дело № ***/** год. по описа на Нотариус рег.№****-Димитровград се съдържа нотариален акт № ** т.* рег.№ **** дело № ***** год. Посредством същия въззивниците на 03.V.2006 год. продават на Е. М. Е. процесния недвижимия имот,  с изрично посочване в документа,че върху имота има наложена ипотека . Останалите материали по това нотариално дело установяват идентичност на имота по този нотариален акт и издадения по сделката.

Пред първата инстанция са приети като доказателства и материалите по нотариално дело № ****** год. по описа на Нотариус рег.№***.Нотариален акт № *** т.** рег.№ ***** дело № ****** год. по описа на същия нотариус . обективира покупко-продажба от 18.VІ.2003 год.,чрез която сделка Т. закупуват имот,обект на делото.Приложена е данъчна оценка на имота , декларации за ГГС на продавачите , декларация на Т. по чл. 264 ал. 1 от ДПК и идентични декларации на купувача.

Преписка №834/08 год. по описа на РП- Димитровград е започната по повод жалба на въззивниците за осъществена измама по повод покупката на имота, предмет и на настоящото дело, за която твърдят , че не знаели. Налице е постановление за отказ за образуване на досъдебно производство,който е потвръден с постановление на ОП-Хасково.

В производството пред РС-Димитровград е разпитано като свидетел лицето  Е. М. Е. който посочва,че е закупил имота от Т. , в присъствието на двамата и при нотариус В.,като след сделката нямал повече контакти с тях.

В приетото пред първата инстанция заключение,вещото лице по съдебно-графологическата експертиза установява категорично авторство на подписите на ответниците срещу „ продавачи" в н.а. № ** т.* рег.№ **** д.№ ***** год. по описа на Нотариус рег.№**** и декларации към дело № **** год. по описа на Нотариус рег.№***

В хода на въззивното производство се допусна и прие тройна съдебно-графологическа експертиза.Според вещите лица трите декларации по н.д.№***** г. К.Т. не била писала ръкописния текст.В нотариален акт №***** г. подписът на първо място за „продавач” е на К.Т.;в декларация за гражданско състояние на името на същата подписът е неин;в друга декларация по чл.264 от ДОПК подписът е на К.Т.;В трите декларации по горното дело ръкописния текст не е полаган от Н.Т.;В нотариален акт №***** г. подписът на второ място за „продавач” е на Н.Т.;в декларация за гражданско състояние на името на същия подписът е негов;в друга декларация по чл.264 от ДОПК подписът е на Н.Т..

 

Правни съображения

 

         Въззивната проверка в настоящия случай е насочена изцяло към преценка правилността на атакувания съдебен акт на РС-Димитровград.В тази насока са насочени изцяло доводите във въззивната жалба.В същата няма изложени възражения по валидността и допустимостта на същия. Такива пороци на решението не се установяват и при извършване на служебната проверка по чл.269 от ГПК.

Първоинстанционния съд,предвид обективираните твърдения в  депозираната пред него  искова молба, е сезиран с иск по чл.108 от ЗС относно признаване правото на собственост върху процесния имот в полза на въззиваемата в настоящото производство страна „А.Т.”*** спрямо въззивниците,респ. ответници в производството пред първата съдебна инстанция.

Предметът на делото обхваща доказване титулярството на собствеността върху описания апартамент и упражняването на владение върху същия.Или същият изпълва хипотезата на типичната ревандикация по чл.108 от ЗС.

По делото е безспорно,че въззивниците държат фактическата власт върху апартамента,в тази насока е и отправената им нотариална покана за освобождаване вещта от дружеството. Същите твърдят,че са и собственици на тази вещ,докато въззиваемата страна сочи,че именно тя е единствен титуляр на собствеността.

„А.Т.”*** посредством пълно и главно доказване обосновава претенцията си и следва да се счита за собственик на процесния апартамент по отношение на въззивниците.Основа за това право е извършената покупко-продажба на вещта от лицето Е. М. Е. обективирана като нотариален акт №*** т.* дело №****** г. Праводателя на дружеството по тази сделка-Е. Е. е закупил от своя страна въпросния апартамент чрез покупко-продажба от продавачите К.Т. и Н.Т., оформена като нотариален акт №** т.*. дело №**** г. на нотариус рег.№*** Р. В.,РС-Димитровград.В документа е отразено съгласието на страните за това,както и че покупната цена е предварително платена в брой.В нотариалния акт има направена ръкописна забележка,че върху имота има учредена ипотека в полза на „Б.” АД за 8 200 лв.

Нотариалните актове са официални документи,както сега,така и към времето на сключване на процесната сделка,по силата на чл.143 ал.І от ГПК/отм./Надлежно съставения нотариален акт следователно се ползва с обвързваща доказателствена сила досежно отразените в него действия и изявления, извършени от и пред нотариуса. Тази доказателствена сила задължава да се приеме за установено, че при съставяне на акта са присъствали посочените в него лица , чиято самоличност е била проверена от нотариуса,както и  че актът е подписан от нотариуса и участниците и че тези лица са направили отразените в акта изявления.Изложеното важи в пълна степен и за процесния нотариален акт.Същият е акт на материално и местно компетентен орган-нотариус Р. В.,съставен съобразно изискванията на чл.465 и сл.от ГПК/отм./,изготвен в изискуемата писмена форма по чл.18 от ЗЗД и съдържание в съгласие с относимите правила по чл.474 и сл.от ГПК/отм./.Поради това съдът е обвързан да приеме за доказано,че К. и Н. Т. са продали валидно на Е.Е. процесния апартамент, като са участвали в нотариалното производство пред нотариуса,положили са подписите си под сделката.С това са обективирали постигнатото съгласие относно съществените за продажбата обстоятелства-конкретна вещ и определена цена и са транслирали собствеността върху тази вещ.Или налице е договор, който надлежно обвързва с последиците си по чл.20А от ЗЗД и двете страни по него. В тази насока са изрично и обсъдените по-горе две експертизи. Същите категорично сочат,че именно Т. са поставили подписите си под обсъдения нотариален акт чрез който са продали апартамента си. В тази насока са и показанията на свиделя Е.Следва да се посочи, че съдържанието на частните удостоверителни документи -декларации, представени по извършените сделки и обсъдени от експертизата е без значение от кого е обективирано.По важно е,че автори на тези волеизявления са именно въззивниците,тъй-като несъмнено се доказа авторството им на подписите. Следователно същите са възприели изготвеното от друг съдържание и съзнателно са положили подписите под него. Отбелязването в нотариалния акт,че е налична ипотека не променя същината на последиците на извършената с него покупко-продажба и не променя действието на чл.20А от ЗЗД.Ето защо довода на въззивниците относно липсата на съгласие при сключване на тази сделка и оттам-нищожността й не намират основание в доказателствата по делото.

         Наведените от въззивниците доводи относно симулативност на въпросния договор също не са установени по надлежен ред.Няма никакво доказателство  в тази насока,а и подобна теза те не са навели като част от спора пред районния съд.Ето защо възражението за порок на сделката по чл.17 и чл.26 ал.ІІ от ЗЗД не е състоятелно.Впрочем за въззивниците остава възможността да развият подобни тези относно пороци на сделката в отделни искови производства.

         При извършване на процесната няма извършено и престъпление, предвид постановленията на РП-Димитровград и ОП-Хасково за отказ да се образува наказателно производство,постановени по молбите и жалбите на въззивниците по повод на покупко-продажбата.

         Поради това жалбата се явява неоснователна.Въззиваемата страна е собственик на въпросния апартамент по валиден деривативен способ.Същият  въззивниците владеят без правно основание спрямо въззиваемия. Дружеството е придобило недвижимостта от пълноправния собственик Е.Е. и се легитимира надлежно като титуляр на собствеността.

В тази насока изводите на РС-Димитровград са законосъобразни и адекватни на доказателствата, поради което и на основание чл.272 от ГПК въззивната инстанция препраща и към тях.

Предвид на изложеното,първоинстанционния акт е валиден,допустим и правилен,а изложените в жалбата доводи-неоснователни

         Водим от горното и на основание чл.269 и чл.271 ал.І от ГПК,Окръжен съд-Хасково,въззивен граждански състав

 

Р       Е       Ш     И

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение №148/01.VІ.2009 г. постановено по гр.дело №817/2008 г.  на Районен съд-Димитровград.

         РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в месечен срок от съобщаването му.

 

 

 

 

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: 1.                                            2.