№ 384
гр. София, 05.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110129582 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Подадена е искова молба от „Хидростроителство Благоевград“ ЕООД (ищец) срещу
„Техноекспортстрой“ ЕАД (ответник). Предявени са обективно кумулативно съединени
установителни искове за вземания, предявени като частични, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 69462/2021г. на СРС, 55 състав, както следва:
- иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 266, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата
14104.10 лева – главница по договор от 10.04.2016 г., изменен с Анекс№ 4 от 01.09.2016 г.,
за което е издадена фактура № **********/07.12.2016г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявление по чл.410 ГПК до окончателното плащане;
- иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД
за установяване съществуване на вземане за сумата 3087.67 лева – представляваща
задържана парична гаранция в размер на 5% от стойността на изпълнените строително-
монтажни работи, подлежаща на връщане на основание по чл. 2, ал. 7 от Анекс № 4, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК до окончателното
плащане;
- иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.92 ЗЗД за установяване
съществуване на вземане за сумата 2820.82 лева – неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за заплащане на възнаграждението по договора в срок по чл. 14, ал. 3 от
договора за повече от 400 календарни дни забава;
- иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.86, ал.1 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 4293.92 лева – лихви за забава за периода
22.12.2017г. – 22.12.2020г.
Ищецът твърди, че с „Техноекспортстрой“ ЕАД са били в договорни отношения по
договор от 10.04.2016 г., като по възлагане на ответника е извършил със собствена техника
и работна сила услуги по доставка на материали и отдал под наем на възложителя
строителна механизация и транспортна техника за обект „Рехабилитация и доизграждане на
ВиК мрежата на територията, разположена в западната част на гр. Банско“. Договорът бил
изменен с 4 броя анекси, с които ответникът бил възложил допълнителни задачи. Посочва,
че с приемането на възложените CMP с Анекс 4 от 01.09.2016 г. към договора с Акт образец
19 било възникнало задължение за ответника да заплати следващото се на ищеца
възнаграждение за стойността на извършените дейности, която възлиза на сумата от
1
71016.43 лева с ДДС, за която е била издадена фактура № **********/07.12.2017г., останала
незаплатена от възложителя. Поддържа, че ответникът следва да му върне платената
гаранция в размер на 3087.67 лева, задържана парична гаранция в размер на 5% от
стойността на изпълнените строително-монтажни работи, подлежаща на връщане на
основание по чл. 2, ал. 7 от Анекс № 4, като платена на отпаднало основание. Посочва и че
поради незаплащането в срок на възнаграждение за извършените дейности, на основание чл.
14, ал. 3 от Договора от 10.06.2016 г. и чл. 39, ал. 3 от Анекс № 1 ответникът дължал
заплащане на неустойка в размер на 0.05% на ден, но не повече от 20% от дължимото
възнаграждение в размер на сумата от 2820.82 лева, съставляваща 20% от частично
предявената претенция за главница в размер на 14104.10 лева. Поради незаплащане в срок
от 15 календарни дни от изпращане на фактурата на ответника, съобразно чл. 2, ал. 4 от
Анекс № 4 от 01.09.2016 г., последният изпаднал в забава, като претендираната от ищеца
лихва за забава в периода от 22.12.2017г. до 22.12.2020г. е в размер на 4293.92 лева. Предвид
изложените факти, предявява искове за установяване съществуването на вземането за
главница, неустойка за забава, за връщане на невъзстановена сума за гаранция, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК до окончателното
плащане, както и за мораторна лихва за периода от 22.12.2017г. до 22.12.2020г., по
отношение на които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 69462/2021г. на СРС, 55
състав. Представя доказателства. Претендира разноски.
Ответникът не оспорва наличието на валиден договор от 10.04.2016 г., по който с
Анекс № 4 от 01.09.2016 г. ответникът е възложил на ищеца извършването на допълнителни
строително – ремонтни дейности, по който твърди, че срокът за изпълнение бил уговорен до
11.11.2016 г. съгласно изготвения график за изпълнение на СМР. Поддържа, че извършените
от ищеца работи не са предадени в уговорения срок, поради което не дължи заплащане на
претендираната от ищеца неустойка, както и не дължи връщане на заплатената от ищеца
гаранция, която възложителят удържал на основание чл.6, ал. 2 от договора. Твърди, че
възложените работи са извършени некачествено и не са изпълнени в уговорения между
страните срок, като поради допуснатата от ищеца забава от 396 календарни дни, на
основание чл.14 от договора ищецът дължал заплащане на неустойка за забава на ответника
в размер на сумата от 21479.04 лева. Навежда възражение за изтекла погасителна давност.
Ответникът релевира възражение за прихващане с претендираните от ищеца суми в
общ размер от 21218.84 лева със сумата от 21479.04 лева, представляваща неустойка за
забавено изпълнение по чл. 14 от договора за 396 календарни дни забава.
Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК, намира следното:
Ищецът следва да установи съществуването на облигационно отношение по договор за
изработка между страните с изложеното в исковата молба съдържание по отношение
допълнително възложените СМР, по силата на който за него е възникнало задължението да
плати възнаграждение за изработеното, пълното, точно, качествено и в срок изпълнение на
поетите в качеството му на изпълнител по договора задължения, че работата е приета,
размер на уговореното възнаграждение и настъпилата изискуемост на насрещното
задължение на възложителя да плати цената на извършените СМР. В тежест на ищеца е да
докаже и плащане на сумата по иска за възстановяване на гаранция на ответника и покана за
връщането й, а ответникът от своя страна носи тежестта да установи основание за задържане
на сумата.
В тежест на ответника е да докаже евентуално плащане или обстоятелства, които го
освобождават от задължението за плащане, както и да докаже основанието /забава на ищеца/
и изискуемостта на вземането за неустойка за забава по чл. 14 от договора.
Представените от ищеца и ответника документи са относими и необходими за
правилното решаване на спора, поради което следва да се приемат.
Така мотивиран, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИОБЩАВА към материалите по делото ч.гр.д. № 69462/2021 г по описа на СРС, 55
състав.
ПРИЕМА за съвместно разглеждане в процеса направеното от „Техноекспортстрой“
ЕАД възражение за съдебно прихващане на претендираната с исковата молба сума в общ
размер от 21218.84 лева с претенцията на „Техноекспортстрой“ ЕАД за неустойка за забава
по чл. 14 от договора за 396 календарни дни забава от 21479.04 лева, в случай на
уважаването им.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи
като писмени доказателства по делото.
ОПРЕДЕЛЯ КАТО БЕЗСПОРНИ и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че
страните са обвързани от договор от 10.04.2016 г., по който с Анекс № 4 от 01.09.2016 г.
ответникът е възложил на ищеца извършването на допълнителни строително – ремонтни
дейности за обект „Рехабилитация и доизграждане на ВиК мрежата на територията,
разположена в западната част на гр. Банско“, които са извършени и приети от възложителя с
Акт образец 19.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за извършване на възложените работи
качествено и в уговорения срок.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства възложените работи да са извършени
некачествено и не сочи доказателства за основанието /забава на ищеца/ и изискуемостта на
вземането за неустойка за забава по чл. 14 от договора.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.03.2023 г. от
15:00 ч., за когато да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характера на
проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при липса на твърдения
за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание, може да бъде обявен за
окончателен доклад по делото по смисъла на чл. 146 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3