№ 57
гр. Пловдив , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ в публично заседание на шести
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елена Й. Захова
Членове:Весела Ив. Евстатиева
Даниела Д. Събчева
при участието на секретаря Златка М. Чобанова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Събчева Въззивно частно
наказателно дело № 20215300601303 по описа за 2021 година
Производството е по реда на гл.21 от НПК.
Образувано е по жалба на частния тъжител Д.А., депозирана чрез адв.Л. срещу
определение от 20.04.2021г по НЧХД №7079/2020г на Районен съд – Пловдив. С
определението първоинстанционният съд е прекратил наказателното производство по
НЧХД №7079/2020г на основание чл.24, ал.1, т.6 от НПК, като се е позовал на влязла в
сила присъда на ОС-Пловдив, приложила реторсия по чл.130, ал.3 НК по отношение
деятелността на частният тъжител А. и подсъдимия Д., реализирана на 17.10.2020г
около 16.30ч. Разноските по делото са присъдени в тежест на частния тъжител.
В жалбата се твърди, че първоинстанционното определение е
незаконосъобразно. Излагат се относимите към казуса факти и се сочи, че същите
обосновават престъпление по чл.130, ал.1 от НК. Твърди се, че неправилно съдът е
квалифицирал деянието като такова по чл.130, ал.2 от НК, за който случай вече е била
приложена разпоредбата на чл.130, ал.3 НК с влязъл сила окончателен съдебен акт,
постановен по друго наказателно производство- ВНЧХД 566/2021г. по описа на
Окръжен съд Пловдив. Твърди се още, че така постановената присъда по ВНЧХД
566/2021г. само частично припокрива фактите по настоящото наказателно
производство. Иска се определението на първостепенният съд да бъде отменено.
В съдебно заседание частният тъжител А. поддържа жалбата като заявява, че с
присъдата на ОС-Пловдив е разгледано единствено извършване на престъпление по
1
чл.130, ал.2 НК, а по въпроса за причинено разстройство на здравето на частният
тъжител с този акт не е взето отношение. Защитникът на подсъдимият твърди, че
съображенията на първоинстанциония съд са правилни и моли определението да бъде
потвърдено.
Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доказателствата по делото и
становищата на страните, намира за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА, подадена от правоимащо лице в законоустановения
срок.
По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В чл.24, ал.1, т.6 от НПК са предвидени основания, които изключват
образуването на наказателно производство, а ако такова е било образувано, същите
налагат неговото прекратяване. Едно от конкретните основания в тази разпоредба се
явява наличието на влязла в сила присъда, спрямо същото лице, за същото
престъпление. Кога престъплението е „същото“ е въпрос трайно разрешен в
наказателно правната теория и практика. За преценка на този признак е от значение
само фактическото съдържание на деянието, а не неговата правна квалификация
/Решение № 71 от 17.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 1958/2014 г., II н. о./. Фактическото
съдържание на деянието представляват обстоятелствата, описващи времето, място,
начина на неговото осъществяване, лицата, които участват и лицата, чиито правни
сфери са били засегнати. Идентичността на тези факти не позволява веднъж разрешен
въпроса за авторството и вината, в случая с влязла в сила присъда, този въпрос да се
подлага отново на последващо разглеждане и решаване. При тъждество на фактите,
приложението на принципа „ne bis in idem“ е задължително, при което второто по ред
производство с наказателен характер следва да бъде прекратено.
Видно от фактите, описани в частната тъжба, послужила за образуване на
първоинстанционното наказателно производство от частен характер се касае за
деятелност на подсъдимия Д. реализирана на 17.10.2020г около 16.30ч в гр.Пловдив,
срещу частният тъжител Д.А., изразяваща се в увреждащи действия против здравето
му. По делото са събрани доказателства за влязла в сила присъда на Окръжен съд
Пловдив по ВНЧХД №566/2021г, видно от която частният тъжител по настоящото
дело Д.А. е бил признат за виновен, за това че на 17.10.2020г около 16.30ч в
гр.Пловдив е извършил действия, увреждащи здравето на пострадалия Д.Д. /посъдим
по настоящото дело/. Със същия съдебен акт съдът приложил института на реторсията
по чл.130, ал.3 от НК, като постановил, че ненаказва А., тъй като пострадалият Д.Д. е
отвърнал веднага със също такава лека телесна повреда, изразяваща се в болка и
страдание без разстройство на здравето.
2
Институтът на реторсията е приложим за леки телесни повреди по чл.130, ал.1 и
чл.130, ал.2 от НК. Каква по вид телесна повреда е била причинена от всяка една от
страните на другата, при физическата саморазправа помежду им, на 17.10.2020г около
16.30ч в гр.Пловдив, е въпрос, която е стоял на вниманието на съда постановил
влязлата в сила присъда по ВНЧХД №566/2021г. Този въпрос е бил разгледан по
същото това дело, по същество, като са били събирани, анализирани и оценени
доказателствата, касаещи действията на 17.10.2020г, около 16.30ч, в гр.Пловдив,
реализирани между А. и Д.. По установените по ВНЧХД №566/2021г. факти, съдът се е
произнесъл с окончателен съдебен акт, като е намерил, че Д. също е действал виновно
и е причинил на А. лека телесна повреда по същото време и на същото място. Видно е,
че произнасяне по фактите вече е налице с влязъл в сила съдебен акт и тяхното
тъждество с фактите по настоящото първоинстанционно дело НЧХД 7079/20г е
безспорно. Това налага второто по ред наказателно производство да бъде прекратено,
поради абсолютната забрана за наказателно преследване на едно лице, два пъти за едно
и също нещо.
Неоснователни са възраженията на повереника на частния тъжител, според
които първостепенният съд по настоящото наказателно производство дължи
произнасяне по същество дали е налице престъпление по чл.130, ал.1 от НК. В тази
връзка се изтъква, че преценката на съда по ВНЧХД №566/2021г, се отнасяла
единствено за извършено престъпление по чл.130, ал.2 от НК- причинена лека телесна
повреда без разстройство на здравето. Изложените възражения на повереника са в
противоречие със същността на принципа „ne bis in idem“. Възраженията касаят
правната квалификация на деянието, която се дава на установените по делото факти.
Както вече бе посочено по горе за приложение на принципа „ne bis in idem“ е от
значение тъждеството на фактите, а не тяхната правна квалификация. Доказването на
настъпилия конкретен резултат от всяко едно деяние, реализирано от А. и от Д. е
въпрос, който е подлежал на разглеждане и е бил разгледан от съда по ВНЧХД
№566/2021г. В това производство е следвало частният тъжител да реализира правото
си да представя доказателства и да иска от съда да се събират такива, поради което е
неоснователно твърдението на повереника за неосигурени средства на частния тъжител
А. да се защити. Всички възражения по фактите за случая на 17.10.2020г между А. и Д.
биха били относими към предмета на доказване на приключилото вече ВНЧХД
№566/2021г. Тези възражения не могат да бъдат преразгледани в ново производство с
наказателен характер.
Предвид изложеното, Пловдивски окръжен съд намира определението на
първостепенния съд за правилно и законосъобразно, поради което същото следва на
основание чл.338 от НПК да бъде потвърдено.
По изложените мотиви, Пловдивски окръжен съд
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 20.04.2021г по НЧХД №7079/2020г на
Районен съд – Пловдив, с което производството по делото е било прекратено.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4