№ 649
гр. София, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110104867 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД
искове срещу Н. Д. Д., М. Д. Д., Н. Д. Д., Б. Д. Д., А. Д. Д., Н. Г. П., А. А. Д. /ИЛИЕВА/.
Исковете са с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД
за осъждането на ответниците да заплатят на ищеца при условията на разделност следните
суми: 4457,91 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. - 30.04.2020 г., 769,97 лв. - мораторна лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия от 15.07.2019 г. до 06.01.2022 г., както и сума за дялово
разпределение за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2020г. в размер 20,52 лв. - главница, 3,91 лв. -
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от 30.06.2019 г. до 06.01,2022 г.
Претендира законна лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение от
датата на подаване на исковата молба – 31.01.2022 г. до окончателното изплащане. Ищецът е
уточнил, че претендира, както следва:
1/ от А. А. Д. - 4/12 от посочените суми, както следва: 1 485.97 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. -
30.04.2020 г., 256.65 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия
от 15.07.2019 г. до 06.01.2022 г., както и сума за дялово разпределение за периода 01.05.2019
г. - 30.04.2020г. в размер 6.84 лв. и 1.30 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение от 30.06.2019 г. до 06.01,2022 г.;
2/ от Н. Г. П. - 3/12 от посочените суми, както следва: 1 114.47 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. -
30.04.2020 г., 192.49 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия
от 15.07.2019 г. до 06.01.2022 г., както и сума за дялово разпределение за периода 01.05.2019
г. - 30.04.2020г. в размер 5.13лв. и 0.97 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение от 30.06.2019 г. до 06.01.2022 г.;
3/ от М. Д. Д. - 1/12 от посочените суми, както следва: 371.49 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. -
30.04.2020 г., 64.16 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от
1
15.07.2019 г. до 06.01.2022 г., както и сума за дялово разпределение за периода 01.05.2019 г.
- 30.04.2020г. в размер 1.71лв. и 0.32 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение от 30.06.2019 г. до 06.01.2022 г.;
4. от Б. Д. Д. - 1/12 от посочените суми, както следва: 371.49 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. -
30.04.2020 г., 64.16 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от
15.07.2019 г. до 06.01.2022 г., както и сума за дялово разпределение за периода 01.05.2019 г.
- 30.04.2020г. в размер 1.71лв. и 0.32 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение от 30.06.2019 г. до 06.01.2022 г.;
5/ от Н. Д. Д. - 1/12 от посочените суми, както следва: 371.49 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. -
30.04.2020 г., 64.16 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от
15.07.2019 г. до 06.01.2022 г., както и сума за дялово разпределение за периода 01.05.2019 г.
- 30.04.2020г. в размер 1.71лв. и 0.32 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение от 30.06.2019 г. до 06.01.2022 г.;
6/ от А. Д. Д. - 1/12 от посочените суми, както следва: 371.49 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. -
30.04.2020 г., 64.16 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от
15.07.2019 г. до 06.01.2022 г., както и сума за дялово разпределение за периода 01.05.2019 г.
- 30.04.2020г. в размер 1.71лв. и 0.32 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение от 30.06.2019 г. до 06.01.2022 г.;
7/ от Н. Д. Д. - 1/12 от посочените суми, както следва: 371.49 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. -
30.04.2020 г., 64.16 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от
15.07.2019 г. до 06.01.2022 г., както и сума за дялово разпределение за периода 01.05.2019 г.
- 30.04.2020г. в размер 1.71лв. и 0.32 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение от 30.06.2019 г. до 06.01.2022 г.;
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до
топлоснабдения имот, собственост на ответниците, топлинна енергия, като купувачите не са
заплатили дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в посочения в ОУ срок. Счита, че ответниците са в забава, поради което
дължат и обезщетение за забава върху изискуемите главници. Ето защо моли за уважаване
на предявените искове и присъждане на сторените разноски.
От страна на ответника Б. Д. е постъпил отговор на исковата молба в срока по чл. 131
ГПК. Сочи, че не живее на адреса. Намира иска за лихви за неоснователен.
На ответниците А. А. Д. /ИЛИЕВА/, Н. Д. Д., А. Д. Д. и Н. Д. Д. е назначен особен
представител. От особения представител е постъпил отговор в срока по чл. 131 ГПК. Намира
исковата молба за нередовна и недопустима, а по същество претенцията – за неоснователна.
Ответниците оспорват да имат качеството на потребители на ТЕ за битови нужди. Оспорва
се процесният имот да е принадлежал на Наньо Христов, Н. Христова и Димитър Д., както
и, че имотът към момента на завеждане на ИМ принадлежи на ответниците. Оспорва се
между страните да съществува облигационно отношение. Оспорват се извлеченията от
сметки. Сочи се, че в исковия период ищецът не е доставял стоки или услуги на процесната
стойност. Намират, че лихви върху вземания по прогнозно стойности са недължими.
Липсвали данни за валидно облигационно правоотношение по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ, както и за
това, че между етажната собственост и ФДР е било налице валидно облигационно
2
правоотношение. Оспорва се дължимостта на обезщетението за забава върху вземането за
дялово разпределение. Молят за прекратяване на производство, евентуално за отхвърляне на
претенциите.
Ответникът М. Д. Д. не подава отговор в законоустовения срок.
Ответникът Н. Г. П. не подава отговор в законоустовения срок.
С определение от 13.10.2022 г. е конституирано като трето лице-помагач на страната
на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД. Третото лице-помагач е заличено като страна в процеса
с влязло в сила определение от 28.11.2022 г.
С протоколно определение от 28.11.2022 г. е дадена възможност на процесуалния
ищеца в едноседмичен срок да представи молба за изменение на иска. Молба за изменение
на иска не е постъпила, поради което и съдът следва да се произнесе по първоначално
предявените претенции.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до
17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова
уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът
на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване.
Представен е по делото договор за дарение на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт № 171, том XXV, дело № 4220/88 г. от 19.09.1988 г., с който Н. Д. Христова
и Наньо Д. Христов /чрез пълномощник Н. Д. Христова/ даряват следния недвижим имот –
ап. 49, находящ се в гр. София, бул. Емил Марков, бл. 37, вх. В, ет. 1, както следва – 1/3 ид.
ч. от правото на собственост на Димитър Нанев Д., 1/3 ид. ч. от правото на собственост на Б.
Д. Д. и 1/3 ид. ч. от правото на собственост на Н. Д. Д. – л. 153-154 от делото.
Представен е по делото договор за дарение на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт № 37, том XXXVIII, дело № 7206/91 г. от 11.06.1991 г., с който Димитър
Нанев Д. дарява на съпругата си А. А. Д. собствената си 1/3 ид. ч. от правото на собственост
върху следния недвижим имот – ап. 49, находящ се в гр. София, бул. Емил Марков, бл. 37,
вх. В, ет. 1 – л. 24-25 от делото.
Представено е по делото и удостоверение от ГОС София, от което се установява, че
стар адрес бул. Емил Марков, бл. 37 е идентичен с настоящ адрес ж. к. Гоце Делчев, бл. 37 с
вх. А-Г.
Оттук и по делото се установява, че собственици на процесния имот при квоти по 1/3
ид. ч. от правото на собственост са Б. Д. Д., Н. Д. Д. и А. А. Д.. Не се твърди по делото и не
се представят доказателства ответниците Б. Д. Д., Н. Д. Д. и А. А. Д. да са се разпоредили с
правото на собственост върху процесния топлоснабден имот преди изтичането на процесния
период. Ето защо, при преценка на всички доказателства по делото, то съдът намира за
установено при условията на пълно и главно доказване, че за исковия период клиент на
топлинна енергия и съответно задължени да заплащат стойността на потребената в имота
топлинна енергия за процесния имот, находящ се в гр. София, ж. к. Гоце Делчев, бл. 37 с вх.
В, ап. № 49 са Б. Д. Д., Н. Д. Д. и А. А. Д., съобразно квотите си в съсобствеността.
3
Останалите ответници Н. Д. Д., М. Д. Д., А. Д. Д., Н. Г. П., не се явяват
пасивноматериално правно легитимирани да отговарят по предявените срещу тях искове –
те не са нито собственици, нито вещни ползватели на имота, нито пък се установява
сключване на писмен договор между някой от тях и ищецът за процесния период за доставка
на топлинна енергия до имота. Ето защо исковете срещу тях ще се отхвърлят изцяло.
По-долу в изложението по същество ще се разгледат единствено предявените срещу
Б. Д. Д., Н. Д. Д. и А. А. Д. /ИЛИЕВА/ претенции.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Съответно според
нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото
не са ангажирани доказателства ответниците да са упражнили правото си на възражения
срещу Общите условия, поради което се установява, че е налице валидно облигационно
правоотношение между ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, от една страна и Б. Д. Д., Н. Д.
Д. и А. А. Д., от друга, в процесния период, като в отношенията между страните за
процесния период са приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти. За процесния период дяловото
разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвало от Директ ЕООД.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда,
че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3)
по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително
потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид
резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване.
Възражението относно договора между етажната собственост и фирмата за дялово
разпределение е неоснователно. Това е така, тъй като по делото се установява, че за
процесния период дяловото разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е
извършвало именно от третото лице – помагач, в който смисъл са изводите на вещото лице
по съдебно-техническата експертиза. За пълнота следва да се отбележи, че съгласно чл. 139б
ЗЕ, потребителите в сграда – етажна собственост са длъжни са изберат лице, регистрирано
по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата дялово разпределение, за резултатите, от
4
който избор да уведомят писмено топлопреносното предприятие или доставчика на
топлинна енергия. Ищецът е доставял топлинна енергия на адреса, а потребителите не могат
да черпят права от неизпълнението на собственото си задължение. Дори липсата на договор
с лице по чл. 139б ЗЕ няма отношение към съществуването на задължението за заплащане на
топлинна енергия /в този смисъл са решение от 27.03.2018 г. по гр. д. № 6705/2017 г. на
СГС; решение № 4296 от 11.06.2013 г. на СГС по в. гр. д. № 15564/2012 г.; решение № 4069
от 31.05.2013 г. на СГС по в. гр. д. № 14087/2012 г. и др./.
Съдът намира, че претендираните от ищеца суми действително се основават на
съставени от него частни документи – извлечения от сметки и съобщения към фактури,
които не представляват доказателство за удостоверените в тях правнорелевантни факти, тъй
като не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което не са
от естество да установят реално доставеното количество топлинна енергия през релевантния
период за процесния имот. В същото време, обаче, за установяване на факта на предоставяне
на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието
заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза.
Количеството на доставената топлинна енергия и начинът на неговото определяне се
установява от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът
кредитира като пълно и компетентно изготвено в съответствие със събраните по делото
писмени доказателства, включително в съответствие с представените индивидуални сметки
за дялово разпределение за имота през процесния период. Установява се, че от отчетеното
количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на
топлопреносното дружество и разликата е разпределена между всички потребители. В имота
през процесния период имало 5 броя радиатори, но нямало изчислена ТЕ за отопление от
радиаторите. В банята има щранг-лира, за процесния период има служебно начисление за
щранг-лирата на база инсталирана мощност умножена по МСРС /максимален специфичен
разход на сградата/. ТЕ отдадена от сградна инсталация била изчислена на база пълна
отопляема кубатура, съгласно акт за разпределение на кубатурата на сградата. За процесния
период нямало начислена ТЕ за отопление на общи части. В процесния имот има два
водомера за топла вода. За процесния период не е осигурен достъп за отчет на водомерите,
за което са изготвени протоколи за неосигурен достъп, като служебно е начислена ТЕ на
база прогнозни стойности от предходната година. Топломерът е преминал метрологична
проверка през 2-годишен период и при проверките не са констатирани отклонения извън
допустимите стойности. Вещото лице е посочило детайлно как са формирани сумите за
отопление на имота и отдадена от сградна инсталация ТЕ, като е достигнало до извода, че
ищецът е начислявал сумите за доставена топлинна енергия в имота на ответниците
съобразно изискванията на действащата през периода нормативна уредба. Предвид
изложеното и при съобразяване на изравнителните сметки, изготвени за процесния период,
вещото лице е стигнало до извод, че стойността на потребената топлинна енергия за периода
01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. е в размер на 3987.45 лв.
Съгласно чл. 200, ал.3 ГПК оспорване на заключението може да бъде направено от
страната докато трае изслушването на експерта, т.е. в заседанието за приемане на
заключението на вещото лице. Оспорването може да бъде заявено и писмено преди
провеждане на заседанието за приемане на заключението. След изслушването на експерта и
приемането на заключението на вещото лице, правото да се оспори заключението е
преклудирано и не може да бъде зачетено, а приетото по делото заключение следва да бъде
ценено наред с всички доказателства по делото /виж решение № 186/ 09.07.2012 г. по гр. д.
№ 1871/2010 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 79 от 12.05.2015 г. по гр. д. № 322 / 2015 г. на I
г. о. на ВКС/. В производството ответниците не са оспорили заключението.
Липсват твърдения и доказателства по делото за погасяване изцяло или частично на
начислената сума за ТЕ.
5
Вещото лице по СТЕ е посочило, че за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. дължимата
ТЕ е в общ размер на 3987.45 лв. Експертизата и в тази й част не е оспорена от страните и се
кредитира от съда. Ето защо претенцията за топлинна енергия е основателна за сумата от
3987.45 лв. Съобразно диспозитивното начало ищецът претендира от А. А. Д. /ИЛИЕВА/ -
4/12 от общодължимата сума, а от Б. Д. Д. и Н. Д. Д. – по 1/12 от общодължимата сума.
Оттук и съобразно диспозитивното начало искът срещу А. А. Д. е основателен за сумата от
1 329.15 лв., а за разликата до пълния размер от 1 485.97 лв. искът следва да се отхвърли.
Претенциите срещу Б. Д. Д. и Н. Д. Д. са основателни до претендираната 1/12 от
общодължимата сума или за суми в размер на по 332.29 лв. спрямо всеки от тях, а за
разликата до пълните предявени размери исковете ще се отхвърлят.
Върху уважените главници се дължи и законна лихва от датата на подаване на исковата
молба – 31.01.2022 г. до окончателното изплащане.
По отношение на претенцията за услуга дялово разпределение:
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността й се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването – стойността на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение.
Установява се, че за процесния период дяловото разпределение в процесната сграда –
етажна собственост се е извършвало от Директ ЕООД /виж молба с вх. № от 08.12.2022 г./.
Размерът на дължимата такса дялово разпределение се установява от приложените писмени
доказателства. За процесния период от м.05.2019 г. до м.04.2020 г. при ищеца за услугата
дялово разпределение е начислена сума в общ размер на 20.52 лв. /11 месеца по 1.72 лв. на
месец и 1 месец –м.05.2019 г. в размер на 1.60 лв., която сума при съобразяване на
естеството на работа, обичайния размер на възнаграждението съдът приема, че съответства
на извършена работа – виж и решение № 3401 от 24.11.2022 г. по в. гр. д. № 10211/2021 г. по
описа на СГС/. Следва да се посочи и, че ответниците не са оспорили размера на
претенцията за услуга дялово разпределение. Ето защо претенцията за дялово разпределение
е основателна срещу А. А. Д. /ИЛИЕВА/ – за 4/12 от общодължимата сума или за пълния
претендиран размер на претенцията 6.84 лв., а срещу Б. Д. Д. и Н. Д. Д. – за по 1/12 от
общодължимата сума или за пълния претендиран размер от по 1.71 лв.
Върху уважените главници се дължи и законна лихва от датата на подаване на исковата
молба – 31.01.2022 г. до окончателното изплащане.
По исковете по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и забава
в погасяването му.
Съгласно Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия,
определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение и
6
изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От
цитираните разпоредби се налага изводът, че „Топлофикация София“ начислява
обезщетение за забава за задълженията по общата фактура. Задължението за заплащане на
стойността на потребената топлинна енергия е възникнало като срочно. Следователно,
изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника, нито от
публикуване на общите фактури на интернет страницата на ищцовото дружество – решение
от 12.01.2023 г. по в. гр. д. № 2095/2021 г. по описа на СГС, решение от 29.06.2022 г. по в.
гр. д. № 8167/2021 г. по описа на СГС, решение от 03.05.2022 г. по в. гр. д. № 6245/2021 г. по
описа на СГС, решение от 16.07.2021 г. по в. гр. д. № 1732/2021 г. по описа на СГС и др.
Предвид изложеното, задължението за плащане на дължимата ТЕ при действието на
ОУ от 2016 г. е срочно и забавата на клиента настъпва след изтичане на съответния 45 –
дневен срок, считано от издаване на общата фактура (или от 15 септември на съответната
година), т. е. за прогнозно начислените суми не се дължи лихва за забава, но за сумата по
общата фактура се дължи. За вземанията по общата фактура от 31.07.2020 г. се дължи
обезщетение за забава върху уважената главница. По реда на чл. 162 ГПК с използване на
електронния калкулатор на НАП съдът определи обезщетението за забава върху дължимата
главница за периода от 15.09.2020 г. до 06.01.2022 г. в размер на 530.59 лв.
Съобразно диспозитивното начало ищецът претендира от А. А. Д. /ИЛИЕВА/ - 4/12 от
общодължимата сума, а от Б. Д. Д. и Н. Д. Д. – по 1/12 от общодължимата сума. Оттук и
съобразно диспозитивното начало искът срещу А. А. Д. е основателен за сумата от 176.86
лв., а за разликата до пълния размер от 256.65 лв. искът следва да се отхвърли. Претенциите
срещу Б. Д. Д. и Н. Д. Д. са основателни до претендираната 1/12 от общодължимата сума
или за суми в размер на по 44.22 лв. спрямо всеки от тях, а за разликата до пълните
предявени размери исковете ще се отхвърлят.
По претенцията за лихва върху главницата за услугата за дялово разпределение, съдът
намира, че и тя е неоснователна. В Общите условия на ищеца липсва предвиден срок за
изпълнение на задълженията по услугите за дялово разпределение. Следователно
задължението е безсрочно, а длъжникът ще изпадне в забава след покана от кредитора – чл.
84, ал. 2 ЗЗД. Такава покана в доказателствения материал липсва, поради което съдът
приема, че ответниците не са изпаднали в забава по отношение на това задължение, а
исковете на ищеца се явяват неоснователни /спрямо А. А. Д. за сумата от 1.30 лв., а спрямо
Б. Д. Д. и Н. Д. Д. за по 0.32 лв./.
По разноските:
Разноски се дължат по съразмерност.
Единствено ищецът претендира разноски. Ищецът доказва направата на разноски в
размер на 570.09 лв. – за заплатена ДТ, депозит за СТЕ и юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда в размер на 100 лв., както и разноски за депозит за особен представител
в размер на 800 лв., които обаче са относими само спрямо ответниците А. А. Д. /ИЛИЕВА/,
Н. Д. Д., А. Д. Д. и Н. Д. Д..
От общия размер на разноските и съобразно размера на претендираните суми спрямо
всеки от ответниците, то спрямо А. А. Д. /ИЛИЕВА/ са относими 390.03 лв. от направените
разноски, от които по съразмерност в ползва на ищеца ще се присъди сумата от 337.03 лв.
7
От общия размер на разноските и съобразно размера на претендираните суми спрямо
всеки от ответниците, то спрямо Н. Д. Д. са относими 247.51 лв. от направените разноски, от
които по съразмерност в ползва на ищеца ще се присъди сумата от 213.89 лв.
От общия размер на разноските и съобразно размера на претендираните суми спрямо
всеки от ответниците, то спрямо Б. Д. Д. са относими 47.51 лв. от направените разноски, от
които по съразмерност в ползва на ищеца ще се присъди сумата от 41.05 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. А. Д. /Илиева/, ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж. к. Гоце Делчев,
бл. 37 с вх. В, ап. № 49, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 79,
ал.1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 8 ЗЗД, следните суми: сумата от 1 329.15 лв. -
главница, представляваща съответната стойност /4/12/ от незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. Гоце Делчев, бл. 37, вх. В, ет. 1, ап. 49, аб.
№ 65157 за периода от 01.05.2019 г. - 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба – 31.01.2022 г. до окончателното
изплащане, сумата от 176.86 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.07.2019 г. до 06.01.2022 г., сумата от 6.84 лв. главница,
представляваща съответната стойност /4/12/ от дължимата такса за дялово разпределение за
периода 01.05.2019 г. - 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на исковата молба – 31.01.2022 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за главница за топлинна енергия за разликата над 1 329.15 лв. до
пълния претендиран размер от 1 485.97 лв., претенцията за обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за разликата над присъдения размер от 176.86 лв. до пълния
предявен размер 256.65 лв., както и ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за сумата от 1.30 лв. –
обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение за периода 30.06.2019 г. до
06.01.2022 г.
ОСЪЖДА Н. Д. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж. к. Гоце Делчев, бл. 37 с
вх. В, ап. № 49, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 79,
ал.1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 8 ЗЗД, следните суми: сумата от 332.29 лв. -
главница, представляваща съответната стойност /1/12/ от незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. Гоце Делчев, бл. 37, вх. В, ет. 1, ап. 49, аб.
№ 65157 за периода от 01.05.2019 г. - 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба – 31.01.2022 г. до окончателното
изплащане, сумата от 44.22 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.07.2019 г. до 06.01.2022 г., сумата от 1.71 лв. главница,
представляваща съответната стойност /1/12/ от дължимата такса за дялово разпределение за
8
периода 01.05.2019 г. - 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на исковата молба – 31.01.2022 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за главница за топлинна енергия за разликата над 332.29 лв. до
пълния претендиран размер от 371.49 лв., претенцията за обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за разликата над присъдения размер от 44.22 лв. до пълния
предявен размер 64.16 лв., както и ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за сумата от 0.32 лв. –
обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение за периода 30.06.2019 г. до
06.01.2022 г.
ОСЪЖДА Б. Д. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж. к. Дружба, бл. 59, вх. Б,
ет. 4, ап. 11, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 79,
ал.1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 8 ЗЗД, следните суми: сумата от 332.29 лв. -
главница, представляваща съответната стойност /1/12/ от незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. Гоце Делчев, бл. 37, вх. В, ет. 1, ап. 49, аб.
№ 65157 за периода от 01.05.2019 г. - 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба – 31.01.2022 г. до окончателното
изплащане, сумата от 44.22 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.07.2019 г. до 06.01.2022 г., сумата от 1.71 лв. главница,
представляваща съответната стойност /1/12/ от дължимата такса за дялово разпределение за
периода 01.05.2019 г. - 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на исковата молба – 31.01.2022 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за главница за топлинна енергия за разликата над 332.29 лв. до
пълния претендиран размер от 371.49 лв., претенцията за обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за разликата над присъдения размер от 44.22 лв. до пълния
предявен размер 64.16 лв., както и ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за сумата от 0.32 лв. –
обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение за периода 30.06.2019 г. до
06.01.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********,
искове срещу Н. Г. П., ЕГН **********, с които се иска Н. Г. П. да бъде осъден да заплати
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и
чл.86 ЗЗД, следните суми: сумата от 1 114.47 лв. - главница, представляваща съответната
стойност /3/12/ от незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ж. к. Гоце Делчев, бл. 37, вх. В, ет. 1, ап. 49, аб. № 65157 за периода от 01.05.2019 г. -
30.04.2020 г., сумата от 192.49 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.07.2019 г. до 06.01.2022 г., сумата от 5.13 лв. главница,
представляваща съответната стойност /3/12/ от дължимата такса за дялово разпределение за
периода 01.05.2019 г. - 30.04.2020г. и сумата от 0.97 лв. - мораторна лихва върху главницата
за дялово разпределение от 30.06.2019 г. до 06.01.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********,
искове срещу М. Д. Д., ЕГН **********, с които се иска М. Д. Д. да бъде осъден да заплати
9
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и
чл.86 ЗЗД, следните суми: сумата от 371.49 лв. - главница, представляваща съответната
стойност /1/12/ от незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ж. к. Гоце Делчев, бл. 37, вх. В, ет. 1, ап. 49, аб. № 65157 за периода от 01.05.2019 г. -
30.04.2020 г., сумата от 64.16 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.07.2019 г. до 06.01.2022 г., сумата от 1.71 лв. главница,
представляваща съответната стойност /1/12/ от дължимата такса за дялово разпределение за
периода 01.05.2019 г. - 30.04.2020г. и сумата от 0.32 лв. - мораторна лихва върху главницата
за дялово разпределение от 30.06.2019 г. до 06.01.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********,
искове срещу А. Д. Д., ЕГН **********, с които се иска А. Д. Д. да бъде осъдена да заплати
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и
чл.86 ЗЗД, следните суми: сумата от 371.49 лв. - главница, представляваща съответната
стойност /1/12/ от незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ж. к. Гоце Делчев, бл. 37, вх. В, ет. 1, ап. 49, аб. № 65157 за периода от 01.05.2019 г. -
30.04.2020 г., сумата от 64.16 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.07.2019 г. до 06.01.2022 г., сумата от 1.71 лв. главница,
представляваща съответната стойност /1/12/ от дължимата такса за дялово разпределение за
периода 01.05.2019 г. - 30.04.2020г. и сумата от 0.32 лв. - мораторна лихва върху главницата
за дялово разпределение от 30.06.2019 г. до 06.01.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********,
искове срещу Н. Д. Д., ЕГН **********, с които се иска Н. Д. Д. да бъде осъден да заплати
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и
чл.86 ЗЗД, следните суми: сумата от 371.49 лв. - главница, представляваща съответната
стойност /1/12/ от незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ж. к. Гоце Делчев, бл. 37, вх. В, ет. 1, ап. 49, аб. № 65157 за периода от 01.05.2019 г. -
30.04.2020 г., сумата от 64.16 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.07.2019 г. до 06.01.2022 г., сумата от 1.71 лв. главница,
представляваща съответната стойност /1/12/ от дължимата такса за дялово разпределение за
периода 01.05.2019 г. - 30.04.2020г. и сумата от 0.32 лв. - мораторна лихва върху главницата
за дялово разпределение от 30.06.2019 г. до 06.01.2022 г.
ОСЪЖДА А. А. Д. /Илиева/, ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж. к. Гоце Делчев,
бл. 37 с вх. В, ап. № 49, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 337.03 лв. – разноски по делото по съразмерност.
ОСЪЖДА Н. Д. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж. к. Гоце Делчев, бл. 37 с
вх. В, ап. № 49, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 78, ал.
1 и ал. 8 ГПК, сумата от 213.89 лв. – разноски по делото по съразмерност.
ОСЪЖДА Б. Д. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж. к. Дружба, бл. 59, вх. Б,
10
ет. 4, ап. 11, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 78, ал.
1 и ал. 8 ГПК, сумата от 41.05 лв. – разноски по делото по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11