РЕШЕНИЕ
№ 2078
гр. София, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЯНА В. НИКОЛОВА
ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА
като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20241110211490 по описа за 2024
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от Г. Т. Х., ЕГН: ********** срещу електронен
фиш серия ************** издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр.
чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение
на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания електронен
фиш. Твърди се, че не е спазена процедурата за съставянето му – липсвали съществени
реквизити от съдържанието му. Посочено е също, че при издаване на обжалвания акт,
наказващият орган не е доказал кое е лицето, управлявало процесния автомобил,
доколкото фактът на установяване на собствеността върху МПС не ангажирал
отговорността на собственика му. Не било ясно посочено техническото средство,
заснело шофьора, не била приложна извадка от клима, а описанието на нарушението
било твърде неясно. Възразява срещу правната квалификация на последното по чл. 21,
ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП – доколкото посочвал две взаимноизключващи се правни
норми. Неясно посочено било и мястото, на което е заснето нарушението. Иска от съда
д отмени обжалвания акт.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява и не изпраща
процесуален представител.
Въззиваемата страна – СДВР - редовно призована, не изпраща представител. В
1
постъпили по делото писмени бележки от процесуален представител на СДВР се
аргументира законосъобразност на обжалвания фиш и се моли за потвърждаването му.
Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото
писмени доказателства прие за установено следното от фактическа страна:
На 06.07.2018 г. в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване, воден при Български институт по метрология под № В-46 била вписана
видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено
разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon М2 със срок на
валидност до 13.06.2027 г. На 14.03.2023 г. средство за измерване от типа на
горепосочения с фабричен номер MD 1197 преминало последваща периодична
проверка за техническа изправност, за което бил съставен протокол от проверка №
022-СГ-ИСИС/14.03.2022 г.
На 16.08.20231 г. около 19:36 часа в гр. София, по бул. „Цариградско шосе“ с
посока на движение от ул. „Павел Красов“ към бул. „Брюксел“ се движело моторно
превозно средство – лек автомобил марка „М.“, модел „*********“ с ДК №
************ собственост на жалбоподателя Г. Т. Х.. При номер 139 на бул.
„Цариградско шосе“ горепосочената видео-радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип Cordon М2 с фабричен номер MD 1197 заснела цитираното моторно
превозно средство, като отчела скоростта на движение на същото, а именно 106 км.
/час извън населено място, при ограничение на скоростта от 80 км/ч., въведено с пътен
знак В-26. За позиционирането на системата за контрол на скоростта бил съставен
протокол, съгласно изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата.
След заснемането на автомобила бил изготвен снимков материал от техническото
средство. Била извършена справка за собственост в централна база данни на КАТ по
регистрационен номер на автомобила и бил установен неговият собственик – Г. Т. Х.,
ЕГН: **********. Въз основа на горното бил издаден процесният електронен фиш
серия ************, с който на собственика на лекия автомобил, с който било
извършено нарушението – жалбоподателя Г. Т. Х. било наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
В електронния фиш било посочено, че разрешената скорост на движение била 80 км/ч.,
а установената скорост на движение на автомобила – 102 км/ч., т. е. допуснато било
превишение на разрешената скорост с 22 км/ч. Електронният фиш бил връчен на
22.07.2024 г.
Жалбоподателят Г. Т. Х. не депозирал декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и не
посочил лицето, което е управлявало гореописания автомобил на процесните дата и
час, а на 05.08.2024 г. депозирал жалба срещу електронния фиш.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на
събраните по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства,
а именно: справка за собственост на МПС, удостоверение за одобрен тип средство за
измерване, ведно с протокол за последваща проверка № ******************* г.,
протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на
скоростта от 16.08.2023 г., заповед за одобряване образец на електронен фиш,
2
фотоснимки, справка от ОПП- СДВР относно датата на връчване на процесния фиш,
справка „Картон на водача“ за жалбоподателя Г. Х..
Приложените по делото писмени доказателства са обективни, достоверни и по
несъмнен и категоричен начин установяват релевантната по делото фактическа
обстановка, поради което съдът ги кредитира изцяло.
От представеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване и
протокол за последваща проверка № ******************** г. на средството за
измерване се установи, че използваната в процесния случай видео-радарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на
регистрационни номера и комуникации тип Cordon М2 представлява одобрен тип
средство за измерване, като устройство от посочения тип средство за измерване с
фабричен номер MD 1197 е преминало е последваща проверка за техническа
изправност на 14.03.2023 г. В протокола е посочена и допустимата грешка при
отчитане на скоростта при полеви условия, а именно +/- 3 км. /час при измерена
скорост до 100 км. /час и +/- 3% при измерена скорост над 100 км. /час. Веществените
доказателства по делото – фотоснимки, приложени по делото установяват, че на
процесната дата и място именно лек автомобил марка „М.“, модел „*************“ с
ДК № **************** е бил управляван и се е движил в заснетия участък със
скорост над максимално допустимата. Мястото, на което е била монтирана системата
за видеоконтрол се установява от представения по делото протокол за използване на
автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 16.08.2023 г., а именно
на бул. „Цариградско шосе“ до номер 139 с посока на движение на контролираните
автомобили от ул. „Павел Красов“ към бул. „Брюксел“. В протокола е отразено, че
режимът на измерване е стационарен – тоест техническото средство не е било
монтирано в движещ се служебен автомобил, а е било позиционирано неподвижно,
като същото е било насочено и е отчитало скоростта на приближаващите автомобили.
Отново в същия протокол е отразено, че с пътен знак В- 26 е въведено ограничение на
максимално допустимата скорост на движение на автомобилите от 80 км. /час, валидно
за населено място, като е посочено, че разстоянието от пътния знак до мястото, на
което е било поставено техническото средство е 250 метра. При тези данни съдът
намира, че цитираният протокол е годно доказателствено средство за отразените в
него обстоятелства и няма пречка съдът да го цени при установяване на фактите по
делото.
От приетата по делото справка за собственост се установява, че към
инкриминираната дата автомобилът, с който е било извършено заснетото нарушение е
бил собственост на жалбоподателя Г. Т. Х..
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, депозирана е в преклузивния срок по
чл. 189, ал. 8 от ЗДвП (електронният фиш е връчен на 22.07.2024 г., а жалбата е
подадена на 05.08.2024 г.) и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, в който
смисъл се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в настоящото производство
районният съд следва да провери законността на обжалвания акт по чл. 58д от ЗАНН т.
е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК,
3
вр. чл. 84 от ЗАНН.
Предвидената от законодателя възможността нарушенията по ЗДвП да се
санкционират освен с наказателно постановление и с електронен фиш, гарантира
бързина на процеса по установяване на административни нарушения и налагане на
административните наказанията. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Задължително
условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство /без да се конкретизира стационарно
или мобилно/, т. е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да се
избегне субективният човешки фактор. В процеса по издаването на електронен фиш не
участват двете страни, характерни за първата фаза на административно-наказателното
производство.
С измененията на ЗДвП, обнародвани в ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г., законът беше
съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС
становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията
на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП беше добавен
терминът „автоматизирано“ техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от
допълнителните разпоредби на ЗДвП „Автоматизирани технически средства и системи
са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично
заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес", тоест контролният орган не се намесва в
работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира,
включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го
изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на
работния процес от контролния орган.
В мотивите към проекта на закона за изменение и допълнение на ЗДвП се посочва,
че една от причините за въведените изменения е именно Тълкувателно решение № 1 от
2014 г. на Върховния административен съд, с което реализирането на
административнонаказателната отговорност за нарушения на Закона за движението по
пътищата чрез издаване на електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни
системи за контрол било преустановено и това рефлектирало пряко върху
дисциплината на водачите. Посочва се, че използването на мобилни технически
средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган
се свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо
средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните средства
способ. Всички автоматизирани технически средства - мобилни и стационарни, са
преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията, в това число и
софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в експлоатация
при стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в
експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган - Български
институт по метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата,
генерираща снимковия материал. Принципът на действие, както на стационарните,
4
така и на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от сертифициран
измерител и задействане на камера, визуализираща измерването, респективно
превозното средство. Обработката и издаването на електронен фиш и за двата вида
системи е от централизирана информационна система.
В процесния случай нарушението е установено с видео-радарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на
регистрационни номера и комуникации тип Cordon М2, представляваща одобрен тип
средство за измерване, при която измерването, регистрирането и записът на
нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър, като единствената роля
на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи
към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за
скоростта на този участък /за което е съставен и протокол рег. № ****************г.,
съобразно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата/. Ето защо съдът намира, че
процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП,
техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането
на всяко едно конкретно нарушение. Всичко това съдът намира за нужно да посочи, за
да отговори на доводите на жалбоподателя, почерпени от ТР 1/2014 г., че издаването
на електронен фиш, в хипотеза, в която нарушението на ЗДвП е установено с
автоматизирано мобилно техническо средство е недопустимо. Напротив, допустимо и
законосъобразно е при условията, посочени по-горе.
При изследване на електронния фиш от формална страна съдът намери, че същият
отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, установяващ вида на данните,
които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от Министъра на
вътрешните работи образец. Изрично следва да се подчертае, че с оглед спецификите
на електронния фиш към същия не са приложими изискванията на чл. 57 от ЗАНН, а
тези по чл. 189, ал. 4 и сл. от ЗДвП. Съгласно посочената правна норма електронният
фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния
електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно,
посочена е максимално разрешената скорост на движение, както и установената
скорост, с която се е движило процесното МПС, след отчитане на възможната грешка
от техническото средство. Не може да се приеме за незаконосъобразен електронният
фиш поради обстоятелството, че в него не е посочено физическото лице – негов
издател. Както вече беше посочено изискването на чл. 57, ал. 1, т. 1 от ЗАНН се
прилага към наказателното постановление, но не и към електронния фиш.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не съдържа изискване за посочване на
конкретно физическо лице, което е издател на електронния фиш.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП,
административнонаказващият орган е изпратил на съда цялата преписка с информация
за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с автоматизирано
техническо средство, с описание на мястото и географските координати, действащото
5
ограничение на скоростта по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП, начина на въвеждане на
ограничението – с пътен знак В – 26, посоката на движение на автомобила,
разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за
извършена метрологична проверка. Писмени доказателства относно всички тези
обстоятелства се съдържат в кориците на делото.
В жалбата е изложено бланкетно оплакване срещу годността на техническото
средство, с което е установено и заснето нарушението. Оплакването е неоснователно.
От събраните по делото доказателства се установи, че използваното за установяване и
заснемане на процесното нарушение техническо средство - видео-радарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на
регистрационни номера и комуникации тип Cordon М2 е одобрен тип средство за
измерване, същата е вписана в регистъра на БИМ под номер MD 1197 със срок на
валидност до 13.06.2027 г. Съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията когато
срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства
за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип,
следователно процесната мобилна система за видеоконтрол е представлявала одобрен
тип и към датата на заснемане на нарушението – 16.08.2023г. Устройство от този тип с
фабричен номер MD 1197 /с което е установено нарушението/ е преминало последваща
проверка на техническата му изправност на 14.03.2023г., за което бил съставен и
протокол от проверка № ********************г., поради което същото към 16.08.2023
г. е било технически изправно и годно да установи и заснеме процесното нарушение.
Съдът констатира, че при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар.
толеранс като инкриминираната скорост е намалена на 102 км. /ч., т. е. отчетено е
превишение от 22 км. /ч., а не от 26 км/час, което обстоятелство се явява в полза на
нарушителя и именно за това превишение същият е бил санкциониран.
Обстоятелството, че в електронния фиш не е посочено дали от тази установената
скорост на движение е приспадната или не възможната грешка не накърнява по
никакъв начин правото на защита на наказаното лице, доколкото е съществено, че тази
грешка в действителност е била отчетена и жалбоподателят е санкциониран за по-
малко превишение на максимално разрешената скорост. Установи се и въведеното с
пътен знак ограничение на скоростта в района, в който се е движело заснетото МПС, а
именно 80 км. /час.
От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че
на посочената в електронния фиш дата, час и място видео-радарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на
регистрационни номера и комуникации тип Cordon М2 с фабричен номер на
устройството 1197 е било заснето управление от неизвестен водач на процесния лек
автомобил със скорост от 106 км. /ч. (преди отчитане на възможна грешка от 3 % от
засечената скорост) при ограничение от 80 км. /ч., въведено с пътен знак В-26 и
валидно извън населено място, с което съдът намира, че от обективна страна е
нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП. Установеното превишение на
максимално разрешената скорост след приспадане на възможната грешка е с 22 км. /ч.
Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът
се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на
кого е предоставил моторното превозно средство. Видно от справката за собственост
автомобилът, с който е било извършено нарушението е собственост на жалбоподателя
Г. Т. Х.. След получаване на електронния фиш в съответната структура на СДВР не е
6
представена декларация от последния в качеството му на собственик на заснетото
МПС с посочване на лицето, което на процесната дата е управлявало заснетия
автомобил. Законът ясно е посочил /което е вписано и в електронния фиш/, че
собственикът разполага с възможност да подаде декларация, в която да посочи лицето,
което е управлявало автомобила. В такава хипотеза издаденият на собственика
електронен фиш се анулира и се издава такъв на посоченото от собственика лице.
Жалбоподателят не е депозирал такава декларация, а е оспорил фиша с жалба до съда.
Член 188, ал. 1 от ЗДвП предвижда изрично отговорност за собственика /дори и в
хипотеза, в която не е управлявал лично МПС, с което е извършено нарушение/, ако не
посочи кой е управлявал автомобила. След като жалбоподателят не е посочил лицето,
на което е предоставил автомобила, то съдът намира, че правилно именно
жалбоподателят като собственик на МПС, с което е извършено нарушение е бил
санкциониран за последното.
Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано с разпоредбата на чл.
182 от ЗДвП, като за конкретното превишение от 22 км. /ч. за населено място
законодателят в разпоредбата на ал. 1, т. 3 от същия текст е предвидил глоба в размер
на 100 лева. Размерът на глобата е фиксиран такъв, поради което обсъждането на
въпроса за нейната справедливост е безпредметно.
Пространните възражения относно правната квалификация на деянието са
неоснователни, на първо място тъй като в електронния фиш е посочена ясна и точна
правна квалификация, съответстваща на установените факти.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното
нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обичайните нарушения от този вид, а отделно от това превишаването на максимално
разрешената скорост повишава риска от реализиране на ПТП и от евентуално
увреждане на здравето на участниците в движението. По изложените съображения
съдът намира, че издаденият електронен фиш е законосъобразен и следва да бъде
потвърден изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното искане в писмените бележки от страна на
представител на въззиваемата страна съдът следва да присъди в полза на СДВР
разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН вр. чл.
37 ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 80
лева, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, вида и обема на
извършената от процесуалния представител работа.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия *****************, издаден от СДВР, с
който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) на Г. Т. Х., ЕГН: ********** е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗДвП Г. Т. Х., ЕГН: ********** да
заплати на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред Административен
7
съд - София град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8