МОТИВИ към присъда №46/25.10.2012г. по нохд №390/2012г. на Плевенски окръжен
съд.
Срещу подсъдимите П.Е.К.
и Е.Е.К. е повдигнато обвинение, за това, че на 12.01.2012г. в землището на с.М.
общ.Гулянци обл.Плевен, в съучастие като извършители, чрез използване на
техническо средство металотърсач и моторно превозно средство, лек автомобил
„Мицубиши Паджеро” с рег. № ЕН-****-ВК, извършвали теренни археологически
разкопки на територията на недвижима културна ценност – антично селище Утус в
местността „през Вита”, съставляващо престъпление по чл.277а, ал.3 вр. ал.2
предл.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК за всеки един от тях.
В съдебно заседание
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Плевен заявява, че поддържа така
повдигнатите обвинения, че са налице на посочения престъпен състав за всеки от
подсъдимите и моли да бъдат признати за виновни, като предлага на всеки от
подсъдимите да се наложи наказание малко под средния размер определен от закона
за съответното престъпление – 2
г. и 6 м.
лишаване от свобода, като изтърпяването му се отложи с изпитателен срок от 4
години.
Подсъдимите заявяват, че разбират
обвинението, не признават вината си. Изграждат защитна теза, че подс. Е.К. е
отишъл в района за да търси желязо и тъй като закъсал за гориво подс.П.К.
отишъл да му занесе и тогава били заловени от органите на полицията.
Защитника на подсъдимите– адв.П.Е.
оспорва частично фактическите обстоятелства, изложени в обвинителния акт, както
и частично оспорва годността на доказателствата, събрани на досъдебното
производство. Излага подробни съображения
в тази
насока. Поддържа защитната теза на
подсъдимите и моли същите да бъдат признати за невиновни по повдигнатите им
обвинения.
По делото не е предявен и приет за
съвместно разглеждане и граждански иск.
Плевенският окръжен съд като взе
предвид повдигнатите срещу подсъдимите обвинения, доводите на страните и
доказателствата, събрани на досъдебното производство, установи следното ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подс. П.Е.К. е
роден на ***г*** обл.Плевен.
Български гражданин. С основно образование. Не работи. Женен. Не е осъждан за
престъпления от общ характер. ЕГН:**********.
Подс. Е.Е.К. е
роден на ***г*** обл.Плевен.
Български гражданин. С основно
образование. Не работи. Не е женен. Не е осъждан за престъпления от общ
характер. ЕГН:**********.
Подсъдимите П.К. и Е.К.
са братя и живеят в едно домакинство в с.М.. Те
знаели, че в землището на същото село се намирало старо римско селище, наречено
Утус, което имало статут на недвижима културна ценност с национално значение.
Ето защо, решили да извършат разкопки в тази местност
и да потърсят автентични предмети от минали епохи. Снабдили се с металотърсач,
2 бр. прави лопати и 2 бр. криви лопати.
На 12.01.2012г., поради влошени атмосферни условия и
липса на изграден път, те използвали моторно превозно средство с висока
проходимост – джип „Мицубиши Паджеро” с рег.№ ЕН-****-ВК и с него се придвижили
до местността „през Вита” където се намирало античното селище Утус. С
предварително подготвените лопати те изкопали дълбок изкоп, като използвали и стар такъв. Използвали техническото средство – металотърсач и
намерили и изровили 12 бр. бронзови предмети – както следва:
-
апликации от
сандъче, плоска шина с врязана украса от растителен елемент – 2 бр.;
-
обков от сандъче,
малък правоъгълник с два отвора – 1 бр.;
-
пирон,
декоративен, полусферична глава – 1 бр.;
-
декоративни
кабари – 2 бр.;
-
ухо за дръжка на
съд или сандъче – 1 бр-.
-
скоба - носач от
усукана обла тел – 1 бр.;
-
елементи от обков
– 2 бр.;
-
мънисто
дисковидно – 1 бр.;
-
монета с три контрамарки, средата на І век – 1 бр.
По същото време в района на с.М. и античното селище
Утус се провеждала полицейска операция от служители на РУП-Гулянци.
Полицейските служители И.Ц., В. М. и М.Р. извършили обход на античното селище и
видели двамата обвиняеми в момента, в който се намирали в изкопания от тях
дълбок изкоп, като изровените от тях антични вещи били поставени в
непосредствена близост върху плетени ръкавици, а металотърсача се намирал в
изкопа. Незабавно съобщили за това в полицейското управление и на кмета на с.М.
– свид.И.А. и задържали двамата обвиняеми. Свидетелят А. от своя страна
взел свидетелките И.Б. и Ю.В. и пристигнали на местопроизшествието, като
последните две присъствали на извършения оглед като поемни лица.
Намерените от подсъдимите
археологически предмети, както и веществените доказателства, включително
металотърсача, лопатите и МПС били иззети от органа на досъдебното
производство.
Така изложената и
възприета от съда фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото
доказателства: свидетелски показания, протокол за оглед на местопроизшествие,
веществени доказателства, съдебно-археологическа експертиза и частично от
обясненията на самите подсъдими, доколкото същите изграждат различна защитна
теза.
Безспорно по делото е и
това се установява от показанията на свидетелите Й.Г., В.М. и И.Ц., а се
потвърждава и от показанията на свид.И.А. и свид.Б. и В., че на посочената в
обвинителния акт и огледния протокол дата 12.01.2012г. тримата свидетели, като
служители на РПУ гр.Гулянци са извършили обход на защитената местност „Утус” в
землището на с.М.. В района на местността видели спрени две – три коли. Установили,
че едната е джип „Мицубиши”. В близост до нея видели дълбок изкоп, в който
забелязали двамата подсъдими. Единият се намирал на най-ниското ниво и държал
лопата, а другият бил на средно ниво на изкопа и до него се намирал подпрян
металотърсач. Свидетелите установили също така, че на повърхността на земята в
непосредсвена близост до изкопа се намират чифт ръкавици и кутия от цигари,
като върху ръкавиците били поставени изброените по-горе археологически находки.
Също в близост се намирали и други лопати.
Свидетелят И.Ц. осигурил местопроизшествието за извършване на оглед и
фотоснимки, а другите свидетели тръгнали да издирват хората, чиито коли се
намирали в околността, като сигнализирали кмета на с.М. – свид.А. да осигури
поемни лица и да дойде на местопроизшествието. Установили при обхода, че в
близост до местопрестъплението се намирал свид.Б.Г., който е тъст /баща на
съпругата/ на подс.П.К., който им обяснил, че си наглеждал нивата, която
обработвал в близост. При пристигане на разследващия полицай и поемните лица
бил извършен оглед и съответно съставен протокол с фотоалбум към него.
Съдът изцяло възприема и
кредитира показанията на тази група свидетели – Ц., Г. и М., както и
показанията на свидетелите А., Б. и В., които независимо, че са отишли по-късно
от полицейските служители заявяват, че са видели изкопа, намерените
археологически находки, както и джипа и металотърсача. Всички тези свидетели
установяват по несъмнен начин, че и двамата подсъдими са се намирали на
местопрестъплението. Свидетелите Ц., Г. и М. са категорични в показанията си,
че двамата подсъдими в момента на тяхното пристигане са се намирали в изкопа
точно по начина, по който е описано в протокола за оглед, както и е онагледено
във фотоалбума към него.
Съдът възприема и
частично обясненията но свид.Г., който предвид родствената си връзка с подс.П.К.
поддържа изградената от него защитна версия, че същият е отишъл по-късно от
брат си Е., за да му закара гориво, тъй като бил закъсал с джипа. Несъмнено е,
че свид.Г. се е намирал в района на същата местност на посочената дата, тъй
като това се установява и от показанията на другите свидетели. Според съда
обаче същият дори и да е отишъл да нагледа нивата си не е закарал подс.К., а
дори и да го е закарал, същият се е включил в изкопните работи, в който момент
именно е бил видян от свидетелите Ц., Г. и М. при пристигането им на мястото.
Ето защо съдът не кредитира показанията на свидетеля Г. относно времето и
причината поради която подс.П.К. е отишъл на местопрестъплението. Поддържаната
от подсъдимите и от този свидетел /Г./ защитна версия се опровергава от
показанията на разпитаните останали свидетели. Всички тези свидетели заявяват,
че нито в близост до джипа, нито в близост до изкопа са видели или се е
намирала туба, с която да е докарано гориво. Също така свидителите твърдят че и
двамата подсъдими са се намирали в изкопа, като съответно са имали разпределени
функции. От друга страна свидетелите заявяват, че при първоначалния разговор с
лицата не е ставало дума за доставка на гориво, както и че подсъдимите не са
твърдяли, че копаят желязо. Очевидно е при тези свидетелски показания, както и при обективно намерените при огледа находки,
че подсъдимите П.К. и Е.К. не са търсели никакви други метални предмети в
изкопа, а единствено и само археологически такива. Факт е, че в близост до
изкопа освен намерените артефакти и лопати не е имало никакви други метални
предмети. Едновременно с това самата дълбочина на изкопа е показателна за
намерението на двата да търсят единствено и само археологически обекти, тъй
като на такава дълбочина не би могло да се намери отпадъчно желязо, независимо
от твърденията, че в близост имало бивши свинарници, което се потвърждава и от
показанията на свид.А.. От същите тези показания става ясно, че изкопът видимо
е бил пресен, т.е. направен скоро преди посещаването на местопроизшествието от
този свидетел, а също и че цитираните постройки не съществуват повече от 20
години. Също така от показанията на този свидетел се установява, че в селото се
знае, че в тази местност е имало римско селище, но не знае да са извършвани
археологически разкопки и да е регистрирано в Община гр.Гулянци, както и че
местността не е обозначена или оградена.
От изисканите и
представени на съда от Община гр.Гулянци и Министерство на културата гр.София
списъци на паметниците на културата с национално значение е видно, че античното
селище „Утус”, на територията на което е извършено престъплението е регистрирано,
като недвижима културна ценност с категория „национално значение”. Античното
селище Утус в с.М., находящо се в местността „през Вита”, на разстояние 2 км. западно от селото и
намиращия се там Римски некропол са вписани в регистъра на недвижимите
паметници на културата от Плевенска област и имат регистрационна карта в
Автоматизираната информационна система „Археологическа карта на България”. Обекта
е обявен като културно наследство в ДВ бр.88, 1965г. в списък на Археологически
паметници на културата в тогавашния
Плевенски окръг.
От назначена
съдебно-археологическа експертиза, заключението на която не бе оспорено от
страните и съдът приема за обективно и кемпетентно се установява, че изровените
от обвиняемите бронзови предмети са археологически находки с качества на
културни ценности от Римската епоха. Те носят историческа и изследователска
информация, дават данни за бита и занаятите на селището Утус през епохата,
когато са били във всекидневна употреба. Те са автентични, датират от Римската
епоха – бронзовата монета е контрамаркиран ас от първата половина на І век, а
обковът и апликациите датират от VІ век.
При разпита си вещото
лице П.Б. е категоричен, че естеството на дейността на двамата подсъдими
съответства на теренни археологически разкопки, които се изразяват в
разкопаване в дълбочина на обекта, за което се изисква изрично разрешение още
повече, че не се касае за извършване на други изкопни работи във връзка със
строителство например, за които също се изисква специално разрешение.
Двамата подсъдими не
притежават висше университетско образование по археология и не са професионални
археолози (те са с основно образование). По тази причина обвиняемите не биха
могли да получат разрешение за теренни проучвания, в това число и
археологически разкопки, тъй като съгласно чл.14 от Правилника за провеждане на
теренните археологически проучвания (ППТАП), „Разрешения за теренни
археологически проучвания се издават само на професионални археолози, български
граждани или с постоянно пребиваване в България, които имат висше
университетско образование по археология или специализация в областта на
археологията и двугодишна практическа специализация като теренни изследователи”.
Съдът счита за изцяло
неоснователни и възраженията на защитата, че огледния протокол следва да се
изключи, като негодно доказателствено средство от доказателствата по делото.
Като цяло не се оспорва, че същият е съставен от компетентен орган и на датата,
която е посочена. Основните възражения са, че поемните лица, не са присъствали
на огледа от самото начало, както и че в него не е описан джипа, а същият е
заснет във фотоалбума. Съдът счита, че от показанията на свидетелките Б. и В.
безспорно се установява, че огледът е извършен на местопрестъплението на датата
и часа посочен в него. Свидетелките наистина заявяват, че не са присъствали,
когато двамата подсъдими са се намирали в изкопа, а при тяхното пристигане
същите били вече излезли. Този факт обаче не се установява от огледния
протокол, а от показанията на свидетелите Ц., М. и Г.. Едновременно с това
двете свидетелки обаче сочат, че са видели веществените доказателства, че не са
видели туба от нафта, че са възприели джипа, който се е намирал наблизо, но не
са ходили до него. Всичко това дава основание да се приеме, че действието е
извършено законосъобразно. В чл.156 от НПК изрично е уредено как се извършва
огледа. Там е посочено, че се извършва в присъствие на поемни лица, а безспорно
такива са присъствали. Как те са възприели част от обектите и субектите
намиращи се на местопроизшествието по време на неговото извършване не опорочава
валидността на самото действие. Както се разбира от показанията на всички
свидетели двамата подсъдими са се намирали в изкопа при пристигане на полицаите
– Ц., Г. и М., а огледът е извършен след пристигането на поемните лица, които
са докарани от свидетеля А.. При неговото извършване само подсъдимите са били
излезли вече от трапа, но всички останали веществени доказателства са се
намирали на указаните в същия места и са били възприети по този начин от
поемните лица. Имайки предвид атмосферните условия неоправдано би било двамата
подсъдими да са били държани в изкопа до пристигане на поемните лица, за да ги
видят по начина, по който са възприети от полицаите. Що се касае до джипа
същият не е предмет /тъй като не е място на престъплението/ на огледа и
независимо дали е фотографиран или не това не променя факта, че се е намирал в
близост до изкопа, както и че е бил управляван от подс.Е.К. /в тази насока няма
противоречиви твърдения или показания, напротив това се твърди и от подсъдимите
и свидетеля Г./.
Същественото в случая е
да се каже, че никъде в огледния протокол не се сочи местоположението на
подсъдимите в момента на извършването му, а само това на изкопа – неговото
отстояние от ориентирите и веществените доказателства – лопати, металотърсач,
метални предмети, ръкавици и кутия от цигари. Тези констатации напълно се
потвърждават от показанията на разпитаните като свидетели поемни лица.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От така изложената и възприета от съда фактическа обстановка е видно, че
с деянието си всеки един от пъдсъдимите П.К. и Е.К. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.277а, ал.3 вр. ал.2 предл.1, във вр. с чл.20
ал.2 от НК, като на 12.01.2012г. в землището на с.М. общ.Гулянци
обл.Плевен, в съучастие като извършители, чрез използване на техническо
средство металотърсач и моторно превозно средство, лек автомобил „Мицубиши
Паджеро” с рег. № ЕН-****-ВК, извършвали теренни археологически разкопки на
територията на недвижима културна ценност – антично селище Утус в местността
„през Вита”.
От обективна страна са налице
всички признаци на посочения престъпен състав. Двамата подсъдими при общност на
умисъла са извършвали теренни археологически разкопки – разкопавали са
археологически обект, който представлява паметник на културата с национално
значение в дълбочина на самия обект, използвали са техническо средство –
металотърсач и моторно превозно средство – джип „Мицубиши”, разкрили са и са
извадили археологически находки с качества на културни ценности от Римската
епоха без да имат за това надлежно разрешение, което се изисква съгласно Закона
за културните ценности.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:
От анализа на
доказателствата по делото, безспорно е установено ,че престъплението е
извършено в съучастие, при форма на вината пряк умисъл, като подсъдимите са
съзнавали че извършват археологически разкопки с цел намиране на културни
ценности, на територията на културна ценност с национално значение и че не
притежават разрешение за извършването на тези разкопки. Двамата са действали
при общност на умисъла и съгласуване на престъпните действия и намерения. Подсъдимите са целели настъпването на
противоправния резултат – намирането на културни ценности в следствие на
извършваните разкопки и разпореждане със същите в своя полза. Същите ясно са
съзнавали противоправността на своите действия, показателно за което е
поведението им при пристигането на свидетелите /свид.А. „бяха загубили дума”/.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЯТА :
За извършеното от подс.П.К. престъплението
по чл.277а, ал.3 вр. ал.2 предл.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК се предвижда
наказание лишаване от свобода от една до шест години и глоба от пет хиляди до
петдесет хиляди лева. Смекчаващи отговорността обстоятелства са чистото съдебно
минало, доброто процесуално поведение, тежкото социално положение. Отегчаващи
отговорността обстоятелства са недобрите характеристични данни и липсата на
критичност към извършеното. Подбуда за извършване на престъплението е
незачитане на установения в страната правов ред и стремежът за
облагодетелстване по неправомерен начин. Ето защо съдът счита, че наказанието
на подс.П.К. следва да бъде определено по правилата на чл.54 от НК при
съобразяване наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, при
превес на смекчаващите такива, малко над минималния предвиден в закона за
съответното престъпление размер на наказанието лишаване от свобода, а именно една
година и шест месеца лишаване от свобода. Следва също така да се наложи и
кумулативното наказание глоба в полза на държавата, като нейният размер се
определи при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства на 6000лв./шест
хиляди/. Съдът счита, че наложеното наказание лишаване от свобода не следва да
се изтърпява реално. Предвид наличието на предпоставките по чл.66 ал.1 от НК,
съдът приема, че изтърпяването на така наложеното наказание следва да се отложи
с изпитателен срок от четири години, тъй като за поправянето на дееца не е
необходимо реално изтърпяване на наказанието. Съдът приема, че тези по вид и
размер наказания, както и продължителния изпитателен срок ще въздейства
поправително-възпиращо и превъзпитателно, както по отношение на подс.П.К., така
и спрямо другите членове на обществото.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЯТА :
За извършеното от подс.Е.К.
престъплението по чл.277а, ал.3 вр. ал.2 предл.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години и глоба от пет
хиляди до петдесет хиляди лева. Смекчаващи отговорността обстоятелства са
чистото съдебно минало, доброто процесуално поведение, тежкото социално
положение. Отегчаващи отговорността обстоятелства са недобрите характеристични
данни и липсата на критичност към извършеното. Подбуда за извършване на
престъплението е незачитане на установения в страната правов ред и стремежът за
облагодетелстване по неправомерен начин. Ето защо съдът счита, че наказанието
на подс.Е.К. следва да бъде определено по правилата на чл.54 от НК при
съобразяване наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, при
превес на смекчаващите такива, малко над минималния предвиден в закона за
съответното престъпление размер на наказанието лишаване от свобода, а именно
една година и шест месеца лишаване от свобода. Следва също така да се наложи и
кумулативното наказание глоба в полза на държавата, като нейният размер се
определи при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства на 6000лв./шест
хиляди/. Съдът счита, че наложеното наказание лишаване от свобода не следва да
се изтърпява реално. Предвид наличието на предпоставките по чл.66 ал.1 от НК,
съдът приема, че изтърпяването на така наложеното наказание следва да се отложи
с изпитателен срок от четири години, тъй като за поправянето на дееца не е
необходимо реално изтърпяване на наказанието. Съдът приема, че тези по вид и
размер наказания, както и продължителния изпитателен срок ще въздейства
поправително-възпиращо и превъзпитателно, както по отношение на подс.Е.К., така
и спрямо другите членове на обществото.
Следва на основание чл. 53, ал. 1, б. „а” от НК в полза на държавата да бъдат
отнети: 1 бр. Металотърсач, като вещ принадлежаща на виновния и послужила за
извършване на престъпление, и на основание чл. 53, ал. 2, б. „б” от НК, като
вещи придобити от престъпление: 12 бр. бронзови предмети - апликации от
сандъче, плоска шина с врязана украса от растителен елемент – 2 бр.; обков от
сандъче, малък правоъгълник с два отвора – 1 бр.; пирон, декоративен,
полусферична глава – 1 бр.; декоративни кабари – 2 бр.; ухо за дръжка на съд
или сандъче – 1 бр.; скоба-носач от усукана обла тел – 1 бр.; елементи от обков
– 2 бр.; мънисто дисковидно – 1 бр.; монета с три контрамарки, средата на І век – 1 бр., поставени
в полиетиленов малък плик, които след взилане в сила на присъдата да се
предадат за съхранение и разпореждане на Исторически музей гр.Плевен.
Следва на основание чл. 53, ал. 1, б. „а” от НК веществените доказателства 1 бр.
кутия от цигари с надпис „ДОН”; 2 бр. ръкавици; 2 бр. прави лопати и 2 бр.
криви лопати, да се отмнемат в полза на държавата, като след влизане в сила на
присъдата да се унищожат поради ниска стойност.
Следва
вещественото
доказателство 1 бр. „Мицубиши Паджеро” с рег. № ЕН **** ВК, находящ се на
съхранение в КАТ Плевен, след влизане в сила на присъдата да се върне на
собственика – наследници на П. Зарков Цанов.
Предвид изхода на процеса и на
основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимите
П.К. и Е.К. следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на ПлОС разноските по делото в размер на 65 лева - за вещи лица
за всеки един от тях поотделно, сумата от 35 лева по сметка на ОД на МВР
гр.Плевен за всеки от тях поотделно.
С оглед
на всичко гореизложено съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: