№ 18
гр. Свиленград, 19.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20235620200783 по описа за 2023
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С постъпилата Жалба от „Дйес 2011” ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Свиленград, бул.„България” № 16,
област Хасково, със съдебен адрес: град Свиленград, бул.„България” № 77,
етаж 2, област Хасково, чрез адвокат М. Д., представлявано от управителя Ю.
Н. И., се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия Г № 0058347 на ОДМВР -
Хасково, с който на дружеството-жалбоподател за извършено нарушение по
чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) и на основание чл. 638,
ал. 4, вр.ал. 1, т. 2, вр.чл. 461, т. 1 от КЗ е наложено административно
наказание „Имуществена санкция” в размер 2 000 лв. С Жалбата са
релевирани оплаквания за незаконосъобразно издаване на ЕФ – налице било
несъответствие между описаното нарушение, посочената за нарушена
разпоредба и санкционната норма, неправилно бил определен субектът на
админстративнонаказателната отговорност и липсвали доказателства за
местоположението на радара, за техническата му изправност и за датата на
1
издаване на ЕФ.
В съдебната фаза, редовно призовано, дружеството-жалбоподател, не
изпраща представител. С Писмена защита процесуалният представител –
адвокат М. Д., излага доводи по същество, касаещи отмяна на обжалвания акт,
тъй като в него липсвали описани елементи от състава на нарушението.
Претендират се разноски по делото. Представен е Списък на разноските.
В съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) и
издател на ЕФ – ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат
представител.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат
представител и не вземат становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени доказателства, установи следното от
фактическа страна:
На 14.08.2023 година в 11.39 часа в град Свиленград, област Хасково, в
квартал „Изгрев”, на улица „Сан Стефано” до блок № 7, с автоматизирано
техническо средство или система (АТСС) (радар) № 656/14, представляващо
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
TFR 1-М е регистрирано и заснето движещо се в посока към хотел „Сахара”
моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка „Ауди”, модел КУ
7 с държавен регистрационен номер **********, регистрирано в Република
България, което не е спряно от движение (видно от Справка от централната
база на КАТ при МВР). След обработване на информацията от заснемането,
от ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия Г № 0058347 на дружеството-
жалбоподател в качеството му на собственик на превозното средство, видно
от Справките за собствеността на автомобила преди и след датата на
деянието, за това, че няма сключен и действащ Договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за текущата
2
година 2023 година, респ. към датата на заснемането - нарушение по чл. 483,
ал. 1, т. 1 от КЗ. ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от
29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към
нея, представляващ Приложение № 2 към т. 1.2 от посочената Заповед. Видно
от обстоятелствената част на ЕФ на основание чл. 638, ал. 4, вр.ал. 1, т. 2,
вр.чл. 461, т. 1 от КЗ на дружеството-жалбоподател е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2 000 лв.
Фишът е връчен на дата 04.12.2023 година (, видно от Картона на ЕФ и
отметката, направена на ЕФ, приложен към Жалбата).
За работата и използването на конкретното АТСС TFR 1-M на
процесната дата - 14.08.2023 година, когато е установено нарушението, е
изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за
контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият е
проверен от Началника на структурното звено срещу подпис, приложен е по
делото и приет като доказателство. От съдържанието на Протокола се
установяват данни за датата на използването на АТСС - 14.08.2023 година,
времето (09.15 часа до 12.00 часа) и точното местонахождение на мястото за
контрол, където е използвана системата – град Свиленград, област Хасково, в
квартал „Изгрев”, на улица „Сан Стефано” до блок № 7, режима на измерване
- стационарен, номера на служебния автомобил, където е поставено, така и
броя на установените нарушения, свързани с превишение на допустимата
скорост и други сведения, съгласно реквизитите на образеца. ЕФ е съставен
на основание снимков материал, въз основа на направените записи от
системата, общо налични са 4 броя снимки за конкретния клип, на които е
виден автомобила. От същите се установява, че е заснет автомобил с
държавен регистрационен номер ********** в процес на приближаване към
мобилната система за видеоконтрол.
От представения Протокол № 7-52-23/10.05.2023 година, издаден от
Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на
посочената дата е извършена периодична проверка на мобилна система за
видеоконтрол TFR 1-M № 656/14, според който съответства на одобрения тип.
В публичния регистър на Българския институт по метрология (БИМ),
3
който е общодостъпен в интернет-страницата на посочения институт, след
извършена служебно от Съда справка, се установява, че мобилната система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е одобрен
тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година.
Издаденото за одобряването му Удостоверение (, приложено в кориците на
делото) е от датата 24.02.2010 година и е валидно до 24.02.2020 година.
От справката в интернет-страницата на Гаранционния фонд се
установява, че за процесното МПС има сключена застраховка „Гражданска
отговорност” на 14.08.2023 година, но валидна от 12.17 часа.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр.чл. 189, ал. 8
от ЗДвП и чл. 647, ал. 3 от КЗ, от надлежно легитимирано за това действие
лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ) – законният представител на
дружеството-нарушител, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по
аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд.
Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ –
аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал.
1 от ЗАНН) ефект.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че за разлика
от възможността дадена с разпоредбата на чл. 79б, ал. 1 от ЗАНН за
заплащане на наложената санкция в намален размер – 80%, по отношение на
ЕФ по КЗ е налице изрична и специфична уредба в чл. 647, ал. 3, изречение
трето, която императивно вменява задължението на собственика за заплащане
на санкцията, без да е предвидена възможност за намаляване на нейния
размер: „Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да
заплати Глобата или Имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и ал. 6”. Това
4
заплащане, още повече имайки се предвид израза „длъжен”, за разлика от
посоченото в чл. 79б от ЗАНН, не съставлява съгласие с установеното
нарушение и не изключва правото на обжалване. По тези съображения
настоящият състав на Съда намира, че следва да бъде прието, че за ЕФ по КЗ
разпоредбата на чл. 79б от ЗАНН е неприложима, поради което и
евентуалното заплащане на пълния размер на санкцията, наложена със същия,
няма за последица влизането му в сила, респ. недопустимост на подадената в
срок Жалба против ЕФ.
Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага
следващите правни съображения, идентични по съдържание с тези наведени
от адвокат Д. в Писмената му защита:
В санкционния акт е посочено, че от правна страна „Дйес 2011” ЕООД е
осъществило нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Нормата на чл. 483, ал. 1 от КЗ въвежда задължение за всички лица,
притежаващи МПС, регистрирано на територията на Република България и не
е спряно от движение, да сключат за същите Договор за застраховка
„Гражданска отговорност”.
Съгласно чл. 647, ал. 3 от КЗ, „когато с АТСС е установено и заснето
управление на МПС, за което няма сключен и действащ Застрахователен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на
нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движението по
пътищата (ЗДвП). ЕФ се изпраща на собственика на МПС с препоръчано
писмо с Обратна разписка. Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от
получаването му да заплати Глобата или Имуществената санкция по чл. 638,
ал. 4 и ал. 6. Чл. 189, ал. 5 от ЗДвП не се прилага.”.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, „при нарушение, установено и заснето с
АТСС, за което не е предвидено наказание „Лишаване от право да се
управлява МПС” или отнемане на контролни точки, се издава ЕФ в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на Глоба в
размер, определен за съответното нарушение. ЕФ съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика,
5
на когото е регистрирано ПС, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на Глобата, срока, сметката, начините за доброволното
заплащане. Образецът на ЕФ се утвърждава от Министъра на вътрешните
работи.”.
В санкционния акт от правна страна осъщественото от „Дйес 2011”
ЕООД е квалифицирано като нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, която
норма въвежда задължение за всички лица, притежаващи МПС, регистрирани
на територията на Република България и не спрени от движение, да сключат
Договор за застраховка „Гражданска отговорност”.
Според настоящия Въззивен състав в случая не е налице надлежно
описание на нарушението по смисъла на цитирания в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
вр.чл. 647, ал. 3 от КЗ.
Това е така тъй като в ЕФ макар да са отразени датата, часа и населеното
място, в което е извършено нарушението, както и че същото е заснето с
конкретно цитираното в същия АТСС, то словесно не е посочено в
изискуемата пълнота в какво точно се изразява конкретното изпълнително
деяние. Отразеното, че „с АТСС е установено управление на МПС,
регистрирано в Република България и не е спряно от движение, за което
собственикът не е сключил задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”. По никой начин не е изпълнено задължението за надлежно
описание на осъщественото от обективна страна. При това положение няма
как да е налице яснота за кое точно действие или бездействие е санкциониран
въззивният жалбоподател. Производството по установяване на
административни нарушения и налагане на административни наказания, респ.
санкции е строго формално и е недопустимо по тълкувателен път да се
извежда волята на АНО относно това за какво точно нарушение е било
повдигнато административнонаказателно обвинение.
Казано по друг начин процесното нарушение не е описано достатъчно
ясно, тъй като в ЕФ не е посочено словесно в необходимата пълнота в какво
точно се изразява изпълнителното му деяние. Процесуално недопустимо е
Съдът да предполага за какво нарушение е било действителното
административнонаказателно обвинение, като по пътя на тълкуването или
подразбирането въз основа на други твърдения на контролния орган или чрез
изписването цифром на нарушените разпоредби, да извежда волята му.
6
Следователно въззивната инстанция приема, че атакуваният ЕФ не
съдържа всички изискуеми законови реквизити, а оттук и че е допуснато
нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените такива,
довело до ограничаване правото на защита на санкционираното лице и до
препятстване на осъществявания от Съда контрол за неговата
законосъобразност поради невъзможност да се установи в какво точно се
изразява изпълнителното деяние на нарушението, за което е ангажирана
отговорността му.
Констатираното от Въззивната инстанция обосновава
незаконосъобразност на обжалвания ЕФ, респ. отмяната му.
В този смисъл са Решение № 920 от 27.11.2023 година, постановено по
КАНД № 855/2023 година на Административен съд – Хасково, докладчик
Съдията Цветомира Д.а, Решение № 679 от 14.08.2023 година, постановено по
КАНД № 522/2023 година на Административен съд – Хасково, докладчик
Съдията Петър Вунов и др.
По разноските:
По делото се констатираха действително направени разноски от страна
на дружеството-жалбоподател в размер на 500 лв. за адвокатски хонорар
съобразно представените Договор за правна защита и съдействие и Списък на
разноските.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните
производства пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза
на дружеството-жалбоподател действително следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от
АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен
Договор за правна защита и съдействие, видно от които е заплатено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., която сума, представляваща
сторените в настоящото производство разноски, следва да бъде осъдена
7
ОДМВР - Хасково да заплати на жалбоподателя „Дйес 2011” ЕООД с оглед
изхода на делото.
Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния извод, то
Съдът излага следните съображения:
Обжалваният ЕФ би бил законосъобразен от формална,
процесуалноправна страна.
Съдът би приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения
по образуването и приключването на административнонаказателната
процедура.
В настоящия случай административнонаказателната отговорност на
дружеството-жалбоподател е ангажирана за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1
от КЗ, установено с АТСС № 656 (радар) на основание издаден против него
ЕФ. Последният според легалното си определение, съдържащо се в
разпоредбата на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП
представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или
друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС (в същия
смисъл е и определението, съдържащо се в § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН). Съдът би
приел, че ЕФ съдържа минимално изискуемото съдържание и задължителни
реквизити, изчерпателно изброени в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Що се отнася до правосубектността и персонификацията на органа, издал
процесния ЕФ, законодателното изискване се свежда до посочване
териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено
нарушението, което е достатъчно касателно авторството. И тук отново,
изключението следва по силата специалната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
установяваща отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият
задължителен реквизит, Съдът би приел че е налице, видно от съдържанието
на ЕФ, в който фигурира вписана териториалната единица - ОДМВР -
Хасково в структурата на МВР. ОДМВР представлява основна структура на
МВР по силата на нормата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от Закона за
МВР. Посочването на дата на издаване на ЕФ, датата на връчване, в какъв
срок и пред кой орган подлежи на обжалване, не са след задължителните
реквизити на ЕФ.
Относно спазването на срока по чл. 34 от ЗАНН - ЕФ е своеобразен
8
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към Акта за установяване на административно нарушение
(АУАН) и Наказателното постановление (НП), но само по отношение на
правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и процедури (включително
срокове) за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани
в ЗАНН, са неприложими по отношение на ЕФ. Предвид изложеното, и в
светлината на Тълкувателно решение (ТР) № 1/2014 година по т.д.№ 1/2013
година на ВАС, настоящият Съдебен състав би намерил, че разпоредбите на
чл. 34 от ЗАНН не намират приложение и не следва да се прилагат по
аналогия при липса на изрична разпоредба. Дори и да се приеме обратното,
релевантно в случая би било, че към датата на връчване на ЕФ не е бил
изтекъл, респ. несъмнено е спазен общия давностен срок - една година от
извършване на нарушението, според неговия вид (с основание по ЗДвП извън
изключенията с предвидена по-дълга давност).
Мобилното средство за контрол е одобрен тип, съгласно правилата на
Закона за измерванията (ЗИ), притежава надлежното Удостоверение № 4835,
издадено от БИМ и регистрирано във водения Регистър, констатация от
служебната проверка на Съда в същия - общодостъпен на интернет -
страницата на органа и видно от наличното по делото Удостоверение. Същото
Съдът би приел, че е в съответствие с метрологичните изисквания,
технически изправно и преминало последваща проверка, както би се
установило от приетите доказателства по делото. Съгласно чл. 30, ал. 5 от ЗИ,
когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в
употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип (както би
било в настоящия случай), се считат от одобрен тип. Извършена е последваща
проверка на процесната АТСС в съответствие с чл. 43 от ЗИ (в този ред на
мисли биха били неоснователни наведените в Жалбата възражения, касаещи
техническа неизправност на АТСС). Фактът на извършване на последваща
проверка на посочената в ЕФ АТСС в Лаборатория на МВР не би било
основание за приемане на Протокола за извършена последваща проверка № 7-
50-23 от 10.05.2023 година за негодно доказателство. Т.е. контролните органи
са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
година. В обжалвания ЕФ се съдържа наименованието на АТСС, използвано
9
за заснемане на автомобилите, както и номерът му. В този смисъл не би имало
нарушение на нормата на чл. 6, ал. 1 от цитираната Наредба. Действително в
кориците на делото липсват данни по чл. 6, ал. 2 от посочената Наредба за
анализ относно избора на място за контрол с АТСС, но в случая това би било
ирелевантно, тъй като мястото за контрол с АТСС е определено от
контролния орган и дори да не отговаря на критериите, посочени в ал. 2 на чл.
6 това не би представлявало нарушение на цитираната Наредба, тъй като по
безспорен и категоричен начин би било установено нарушението.
Съдът би приел, че ЕФ отговаря на образеца, изготвен от Министъра на
вътрешните работи.
Предвид изложеното биха липсвали предпоставки за отмяна на
процесуално основание поради недостатък във формата на акта или
допуснато друго процесуално нарушение от категорията на съществените
такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице.
Задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите по раздел ІІ, буква „А”, т. 10.1 от Приложение № 1 към КЗ е
въведена с нормата на чл. 461, т. 1 от КЗ. От своя страна съгласно даденото в
§ 1, т. 33 от ДР на КЗ, легално определение на понятието „автомобилист” –
това е собственикът, ползвателят, държателят или водачът на МПС, който във
връзка с притежаването или използването му може да причини вреди на трети
лица. Съгласно чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, Договор за застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което
притежава МПС, което е регистрирано на територията на Република България
и не е било спряно от движение. Правното основание за издаване на ЕФ би
била разпоредбата на чл. 638, ал. 4, вр.ал. 1, т. 2 от КЗ, според която, на
юридическо лице по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, което не изпълни задължението
си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, се налага Имуществена санкция в размер на 2 000 лв.
Достатъчно би било с АТСС да е установено и заснето управлението на
процесното МПС, като не би било необходимо АТСС да установява и заснема
пряко и непосредствено и липсата на валидна застраховка „Гражданска
отговорност”.
Ето защо използването на АТСС по смисъла на § 6, т. 65, б. „б” от ДР на
ЗДвП, което е технически изправно, би довело до законосъобразно
10
ангажиране на административнонаказателната отговорност на
дружеството-жалбоподател по коментирания специален правов ред.
Фактът, че при посочване на санкционната норма, наказващият орган я е
посочил по следния начин: чл. 638, ал. 4, вр.чл. 638, ал. 1, т. 2 ... от КЗ, не би
довело до различни правни изводи, тъй като този подход не би засегнал
правото на защита на наказаното лице, защото Съдът би приел, че в ЕФ се
съдържат конкретните факти по случая.
По отношение на мястото на извършване на нарушението - същото Съдът
би приел, че е посочено коректно с текстово описание и координатите,
индивидуализиращи точно определено място на извършване. От приложените
доказателства, както и от изготвения от полицейските служители Протокол,
също бе се установило точното място, на което е извършено нарушението.
Иначе казано мястото на нарушението, респ. местоположението на АТСС,
Съдът би приел, че съвпада с мястото на установяване на нарушението;
поради което и наведеното в Жалбата възражение в този смисъл би било
неоснователно.
С разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
година е въведено изискването при работа с временно разположени на
участък от пътя АТСС, Протоколът по ал. 1 на същата норма да се попълва за
всяко място за контрол и да се съпровожда със снимка на разположението на
уреда. Като част от Административнонаказателната преписка (АНП) по
делото е представен Протокол за използване на АТСС, съставен по образец –
Приложение към чл. 10, ал. 1 от посочената Наредба. Представена е и снимка
на разположението на уреда на патрулния полицейски автомобил, с който се
извършва заснемането.
Следва да се отбележи, че доколкото работният процес на АТСС, в
конкретика мобилното такова, не изисква непосредствена манипулация от
страна на контролен орган през времетраенето на неговата работа, а само
включване и изключване, физическото присъствие на контролния орган на
мястото на контрол не оказва влияние върху работата на техническото
средство за контрол, намиращо се в автоматичен режим, а оттам - на
достоверността на отчитанията му.
В случая правилно би бил издаден процесният ЕФ в съответствие с
разпоредбите на чл. 189, ал. 4, изречение първо от ЗДвП. ЕФ за
11
санкциониране на допуснато нарушение на КЗ може да бъде издаден, когато
нарушението бъде установено и заснето с мобилно АТСС, при условие, че са
изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година,
какъвто би бил и настоящият случай. Изпълнено би било и правилото на чл.
638, ал. 4 от КЗ, съгласно което когато с АТСС е установено управление на
МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен Договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, на
собственика на МПС се налага Глобата или Имуществената санкция по ал.
1. Наред с това Съдът би приел, видно от представените снимки и справка
към тях, че ПС е заснето движещо се по път от републиканската пътна мрежа,
без да е налице възможност за спирането или паркирането му на посоченото
място. Още повече, обстоятелството, че нарушението е установено с
техническо средство, което може да бъде използвано само по отношение на
ПС, които са в процес на движение, би довело до извода, че лекият автомобил
е управляван по пътната мрежа.
Деянието би било съставомерно от обективна страна, като с оглед
обстоятелството, че е ангажирана административнонаказателната отговорност
на ЕООД, доколкото се касае за обективна отговорност, не би следвало да се
обсъжда въпроса за субективната страна на деянието. Т.е. отговорността за
нарушението на юридическото лице е обективна и не подлежи на изследване
от субективна страна - установяването на предвидените в санкционната норма
обстоятелства от обективна страна, влече съответно
административнонаказателна отговорност за този субект.
Както вече бе посочено дружеството е собственик на МПС, който факт е
описан в ЕФ. Не би имало никакво съмнение по отношение на субекта на
нарушението, така както е определен с ЕФ. Имуществената санкция е
наложена на юридическото лице, собственик на автомобила, а Ю. Н. И. е
посочен като законен представител, тъй като именно законният представител
е лицето, което осъществява представителството по закон на дружеството.
Т.е. доколкото санкционираното лице е ясно индивидуализирано посредством
посочване фирмата на търговския субект, ЕИК, седалище и адрес на
управление, настоящата инстанция би приела, че отразяването в ЕФ на
законния представител касае пълнотата на индивидуализацията на
санкционираното юридическо лице, тъй като законните представители са част
от индивидуализацията на търговците. В случая адресат на наложената
12
Имуществена санкция е юридическото лице като собственик на МПС и в този
смисъл заявеното възражение в Жалбата би се приело за неоснователно.
Административното наказание „Имуществена санкция” в размер на 2 000
лв. би било правилно и законосъобразно определено както по вида си, така и
по размер, индивидуализиран в предвидения от закона такъв – фиксиран за
посочената сума. Така наложеното с обжалвания ЕФ административно
наказание Съдът би намирил за необходимо за постигане на предвидените в
чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание.
Процесното административно нарушение не би разкрило пред настоящия
Съдебен състав характеристиките на маловажен случай. Съобразявайки
признаците на осъществения фактически състав на административно
нарушение, процесното деяние не би разкрило обществена опасност, по-ниска
от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава,
поради което не би съставлявало маловажен случай, според Съда. Касае се за
формално нарушение - на просто извършване – за съставомерността му не е
предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен резултат. В този смисъл
не биха били налице основания за приложение на чл. 28, вр.§ 1, ал. 1, т. 4 от
ДР на ЗАНН, за отпадане на наказуемостта. Този извод на Съда не би се
променил предвид факта, че застраховката по отношение на процесния
автомобил е сключена около час след установяване на нарушението, тъй като
при настъпило пътно-транспортно произшествие в момента на заснемането
застраховката не е била валидна, респ. биха били нарушени материалните
права и интереси на другите частници в движението.
Предвид изложеното би било неоснователно наведеното с Жалбата
възражение, касаещо несъответствие между описанието на нарушението,
посочената като нарушена материална норма и санкционната такава.
При този вариант на разсъждение Съдът би изградил изводите си на
базата на писмените доказателства. С правна преценка за достоверност, Съдът
би кредитирал писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха по тяхното съдържание от
която и да е от страните в процеса, като би ценил същите при формиране на
фактическите и правните си изводи. Същите биха се ценили изцяло по
съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по
признак – авторство. По своя доказателствен ефект и стойност, така
13
обсъдените и оценени с кредит на доверие писмени доказателства биха били
пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и
неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му. Биха се
ценили и допълнително представените доказателства, тъй като не биха били в
противоречие с ценените такива.
По разноските:
При този вариант на разсъждение в полза на дружеството-жалбоподател
не биха се дължали разноски.
Водим от изложеното и на основание чл 63, ал. 1 и ал. 2, т. 1, вр.ал. 3, т. 2
и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и чл. 647, ал. 3 от КЗ,
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕФ серия Г № 0058347 на ОДМВР - Хасково, с който на „Дйес
2011” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
Свиленград, бул.„България” № 16, област Хасково, представлявано от
управителя Ю. Н. И., е наложено административно наказание „Имуществена
санкция” в размер 2 000 лв.
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, ОСЪЖДА ОДМВР – Хасково с
адрес: град Хасково, бул.„България” № 85, ДА ЗАПЛАТИ на „Дйес 2011”
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
Свиленград, бул.„България” № 16, област Хасково, представлявано от
управителя Ю. Н. И., сумата от 500 лв. (петстотин лева), представляваща
извършените от последното разноски за адвокатско възнаграждение по АНД
№ 783/2023 година по описа на Районен съд - Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
14