Решение по дело №23/2020 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                                             10.6.2020 г.                       град Велико Търново

 

  В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                                                              

Великотърновски районен съд                                               VІ-ти граждански състав  

на двадесет и шести май                                               две хиляди и двадесета година               

в публично заседание в следния състав:

                                                                                        Районен съдия: Георги Георгиев

при секретаря Милена Радкова

като разгледа гражданско дело № 23 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на Р.Х.Т. срещу С.Б.Т., с която се иска прекратяване на сключения между страните граждански брак по вина на ответницата. С молбата се претендира упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца да бъде предоставено на бащата, като за майката бъде определен режим на лични отношения и последната да заплаща месечна издръжка за децата.

Ищецът твърди, че с ответницата са съпрузи, както и че през 2017 г. последната е заминала за чужбина, а той е поел грижите за родените от брака им деца. Заявява, че от тогава ответницата се е връщала при семейството си само един път – през м. юли 2019 г. за период от около 10 дни, както че за последните повече от две години същата не е полагала грижи за децата и не е проявявала интерес към техните нужди. Сочи, че месец преди подаването на исковата молба е установил, че съпругата му е публикувала в социална мрежа снимка с новия си приятел, като въпросната публикация е видяна от децата, които силно са се разстроили. Счита, че заздравяването на брака е невъзможно и същият следва да бъде прекратен, за което негово намерение ответницата не се противопоставяла.   

В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа молбата и моли за допускане на искания развод, като заявява, че не поддържа искането за произнасяне по въпроса за вината относно разстройството на брачната връзка. Аргументира претендираните размери на издръжките за родените от брака деца с нуждата от средства, присъща за възрастта им, с недостатъчните доходи на бащата, както и с обстоятелството, че майката е в трудоспособна възраст и в добро здравословно състояние, респ. че същата няма задължения към трети лица.

Процесуалният представител на ответницата изразява становище на своята доверителка, че предявените брачни искова са основателни, като не възразява бракът да бъде прекратен, а родителските права върху родените от същия деца да бъдат предоставени на ищеца. Оспорва размера на претендираните издръжки, като заявява, че всяка сума над 160.00 лева би довела до неоснователното обогатяване на ищеца.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно е от представеното удостоверение за граждански брак, че страните са съпрузи, като гражданският им брак е сключен на 13.12.2003 г. в с. Павел, Община Полски Тръмбеш.

Страните имат две деца – Х. Р. Т., роден на *** г. и Б. Р. Т., роден на *** г.

От показанията на св. К. С. се установява, че през последните няколко години ответницата живее в чужбина, а ищецът и родените от брака им деца – в с. Павел, Община Полски Тръмбеш. Свидетелката заявява, че ответницата се е прибрала в България през лятото на миналата години, както и че след като същата се е върнала в Чехия е видяла качена в социалните мрежи нейна снимка с друг мъж. Твърди, че ищецът и децата са й споделяли, че са повдигали пред ответницата въпроса за издръжката, но същата им е заявила, че няма средства да заплаща такава.

Съобразявайки показанията на разпитания свидетел, които кореспондират и с твърденията на страните, съдът намира предявеният иск за развод поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака за доказан по основание. От показанията на свидетеля може да се направи несъмнен извод, че в отношенията между страните липсва взаимна привързаност, че е налице непоправимо разстройство на брачната връзка, която не може да бъде заздравена и да се възстанови нормалното й съдържание. Потвърждение за това състояние е и установената фактическа раздяла, с което е нарушен принципът, установен в чл. 15 СК за съвместно съжителство между съпрузите. Настъпилата фактическа раздяла и емоционално отчуждение обезсмислят брачната връзка и я правят ненужна, лишена от социалната й функция, поради което и настоящото фактическо състояние в отношенията им е несъвместимо с целите на брака. По тези съображения съдът намира, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на чл. 49, ал. 1 СК. С оглед разпоредбата на чл. 49, ал. 3 СК и предвид липсата на изрично изразено желание, съдът не следва да се произнася по въпроса за вината за разстройството на брачната връзка.

Съдът намира за основателно искането на ищеца упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца да бъде предоставено на него, при когото да бъде и тяхното местоживеене, като за ответницата да бъде определен режим на лични контакти. Тъй като при възлагане упражняването на родителските права следва да се вземе предвид възрастта на децата и установеното вече фактическо положение, а в случая – и изразеното съгласие на майката, съдът намира, че интересите на децата биха били защитени пълноценно от бащата, при когото същите живеят и понастоящем.

Следва да се отбележи и необходимостта от контакт с майката с цел недопускане синдрома на родителско отчуждение. В исковата молба се моли за определяне на режим на лични контакти, както следва: всяка първа седмица от месеца, за времето от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя по местоживеенето на деца, по време на Коледните празници на всяка четна година и по време на Новогодишните празници на всяка нечетна година, два дни по време на Великденските празници и две седмици през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск. Посоченият режим се възприема и от ответницата с оглед изложеното от нейния процесуален представител. В случай на промяна в обичайното местоживеене на майката, последната може да инициира производство по промяна на така утвърдения режим или да съгласува евентуалната промяна с бащата.

Относно дължимата издръжка, съдът съобразява установения в чл. 142 СК минимален размер на същата и липсата на категорични данни за получаваното от ответницата трудово възнаграждение, но също и обстоятелството, че последната е лице в активна трудоспособна възраст, което може да полага труд и да отделя част от получените доходи за издръжката на своите деца. В съдебно заседание процесуалният представител на ответницата заяви, че доверителката му полага спорадичен труд в областта на селското стопанство в Република Чехия, където получава възнаграждение, чиито приблизителен размер в тамошна валута се равнява на около 1 042.00 лева. Същият заяви още, че този доход не е сигурен, както и че доверителката му има разходи за квартира, транспорт и храна, което значи, че нейните доходи на практика са еквивалентни с тези на ищеца. Съдът не възприема тези аргументи, като приема, че доколкото ответницата е лице в активна трудоспособна възраст, то същата може да полага труд, включително постоянен, а не спорадичен такъв, от който да реализира доходи, част от които да отделя за издръжката на своите деца. Съдът приема също, че полагането на труд в чужбина е личен избор на ответницата, която правейки въпросния избор добре е съзнавала, че същият неминуемо ще е свързан с разходи по осигуряването на жилище и храна. В случая обаче безспорен приоритет имат нуждите на децата, като според св. Славчева именно тези нужди са една от причините ответницата да замине да работи в чужбина. Ако се възприеме становището на последната, то това би означавало да се стимулира поведение, при което даден родител се установява в чужбина, където работи спорадично (или въобще не работи), и на практика абдикира от задължението да осигурява издръжка за своите деца. От друга страна, с определението по чл. 140 ГПК на ответницата беше указано, че следва да представи доказателства за реализираните от нея доходи към настоящия момент и за една година назад, като същата беше предупредена, че в противен случай може да намери приложение разпоредбата на чл. 161 ГПК и съдът да приеме за доказани фактите, относно които е създала пречки за събиране на допуснати доказателства, а именно – че има възможност да дава издръжка за децата си в претендираните от ищеца размери. Такива доказателства по делото не бяха ангажирани, като аргументът на процесуалния представител на ответницата беше, че доверителката му е в чужда държава и не знае нейния език съдът намира за несъстоятелен. Горното, разбира се, не означава, че не следва да бъдат отчетени моментните възможности на майката и необходимостта същата да разполага със средства за задоволяване на своите основни потребности. В тази връзка, възприемайки изявлението на процесуалния представител на ответницата за получаваното от доверителката му трудово възнаграждение като признание на неизгоден факт, а именно – че същата, макар и спорадично, все пак работи и реализира доходи от труда си, но и че въпросното изявление е направено при зачитане на установения принцип на добросъвестност при упражняването на процесуални права, съдът намира, че последната следва да бъде осъдена да заплаща издръжка в размер на 190.00 лева - за Християн Т. и в размер на 170.00 лева - за Борислав Т..

Съдът намира, че искането за заплащане на издръжка следва да бъде уважено от посочената в исковата молба дата – 15.8.2019 г. Това е така, доколкото с доклада по делото на ответницата беше указано, че нейна е тежестта да установи, че е осигурявала издръжка на децата за периода от 15.8.2019 г. до подаване на исковата молба, като същата беше предупредена, че не сочи доказателства за това обстоятелство. Такива доказателства не бяха представени и в проведеното открито заседание, поради което и ответницата следва да понесе неблагоприятните последици от неустановяването на въпросното обстоятелство. Твърдението, че св. Славчева е заявила, че страните са ходили на море през лятото на 2019 г. (факт, който не се отрича от ищеца), по никакъв начин не установява осигуряването на издръжка за децата за периода от 15.8.2019 г. до подаване на исковата молба.   

След прекратяване на брака съпругата ще запази брачното си фамилно име – Т., предвид изразеното от нея желание, обективирано в представеното пълномощно по делото.

Семейното жилище, находящо се в с. Павел, Община Послки Тръмбеш, ул. „Тридесет и пета” № 16, следва да бъде предоставено за ползване на ищеца.

Страните не си дължат издръжка един на друг, предвид липсата на искания в тази насока.

Съгласно разпоредбата на чл. 329, ал. 1 ГПК по брачните дела, когато съдът не се произнася по въпроса за вината разноските остават в тежест на страните така, както са ги направили. На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса за допускане на развода в размер на 40.00 лева, която на чл. 329, ал. 1 ГПК следва да бъде заплатена от страните по равно, а именно - по 20.00 лева за всеки от съпрузите. На основание чл. 69, ал. 1, т. 7, вр. чл. 1 от Тарифата, ответницата следва да заплати по сметка на съда и сумата от 518.40 лева, представляваща дължимата държавна такса върху размера на присъдените издръжки.

Мотивиран от горното и на основание чл. 322 ГПК, вр. чл. 49 СК, съдът

 

                                                  Р Е Ш И :

 

ДОПУСКА РАЗВОД и ПРЕКРАТЯВА, като дълбоко и непоправимо разстроен, гражданския брак, сключен на 13.12.2203 г. в с. Павел, Община Полски Тръмбеш между Р.Х.Т., ЕГН ********** и С.Б.Т., ЕГН **********, без да се произнася по въпроса за вината.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на родените от брака на страните деца Х. Р. Т., ЕГН ********** и Б. Р. Т., ЕГН ********** на бащата Р.Х.Т., ЕГН **********, при когото да бъде и местоживеенето на децата.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между родените от брака на страните деца Х. Р. Т., ЕГН ********** и Б. Р. Т., ЕГН **********, от една страна, и майката С.Б.Т., ЕГН **********, от друга, както следва: всяка първа седмица от месеца, за времето от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя по местоживеенето на деца, по време на Коледните празници на всяка четна година и по време на Новогодишните празници на всяка нечетна година, два дни по време на Великденските празници и две седмици през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.

ОСЪЖДА С.Б.Т., ЕГН ********** да заплаща на детето си Х. Р. Т., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Р.Х.Т., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 190.00 (сто и деветдесет) лева, считано от 15.8.2019 г. до настъпването на законна причина за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

ОСЪЖДА С.Б.Т., ЕГН ********** да заплаща на детето си Б. Р. Т., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Р.Х.Т., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 170.00 (сто и седемдесет) лева, считано от 15.8.2019 г. до настъпването на законна причина за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

ПОСТАНОВЯВА семейно жилище, находящо се в с. Павел, Община Послки Тръмбеш, ул. „Тридесет и пета” № 16, да се ползва от Р.Х.Т., ЕГН **********.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака С.Б.Т., ЕГН ********** да запази брачното си фамилно име – Т..

ПОСТАНОВЯВА, че съпрузите да не си дължат издръжка един на друг след прекратяването на брака.

ОСЪЖДА С.Б.Т., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Велико Търново държавна такса в размер на 20.00 (двадесет) лева за допускане на развода, както и държавна такса в размер на 518.40 (петстотин и осемнадесет лева и четиридесет ст.) лева, дължима върху определените издръжки.

ОСЪЖДА Р.Х.Т., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Велико Търново държавна такса в размер на 20.00 (двадесет) лева за допускане на развода.

 

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: