Решение по дело №44/2018 на Районен съд - Своге

Номер на акта: 62
Дата: 22 май 2018 г. (в сила от 8 юни 2018 г.)
Съдия: Надя Стефанова Бакалова
Дело: 20181880100044
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 януари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

   гр.Своге, 22.05.2018г.

В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

Свогенският районен съд, втори състав, в публичното заседание на двадесет и втори май, двехиляди и  осемнадесета година, в състав:

Председател: НАДЯ   БАКАЛОВА

при секретаря Ирена Стоянова, като разгледа докладваното от районния съдия БАКАЛОВА гр.д.№  44/2018 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството по делото е по чл.12 и сл.от ЗЗДН.

Делото е образувано на основание молба от С.Я.Б. ЕГН ********** *** И.М.В. ЕГН ********** ***.От молителката се поддържа, че с ответника живели на семейни начала в продължение на девет години и, че са родители на малолетен син. Б. сочи, че ответникът системно й упражнявал психически тормоз, като я обиждал, упреквал, контролирал  и изисквал обяснение за всяко нейно действие, воден от  параноична ревност.Молителката твърди, че след като се разделили на 22.10.2017г.ответникът превърнал живота й в кошмар, като я следял непрекъснато, не спирал да звъни по телефона й(на 19.12.2017г.били отбелязани 23 повиквания), принуждавал я да се подчинява на ултимативни нареждания, под заплахата, че ще се самоубие, а на 29.12.2017г.я заставял да излезе от банката, в която се намирала, заявявайки, че в противен случай ще влезе вътре и ще я направи за срам, причаквал я във всяка почивка на местоработата й.Б.  твърди, че била обезпокоена от В. по време на празнуване на Нова година, както и когато посетила рождените дни на свои роднини, като той я заплашвал, че ако я намери –там ще си остане, заканил се, че докато тя не се върне при него няма да я остави намира.

 Иска се от съда да предприеме спрямо ответника мярка за защита срещу домашно насилие.

В о.с.з.молителката лично  се явява и поддържа молбата.

Ответникът се явява лично и изразява становище за неоснователност на молбата, като подробни съображения е развил в писмен вид.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните, във връзка с доказателствата по делото, приема за установено следното:

Не се спори от страните, че са живели в едно домакинство и, че имат малолетен син.

Молителката е представила декларация по чл.9, ал.3 от Закона за защита от домашното насилие, в която е заявила, че от месец ноември 2017г.ответникът й упражнява системен психически тормоз, като постоянно й звъни по телефона, стои, причаквайки я пред работното й място, следи я постоянно, независимо от това къде се намира, на 13.01.2018г., когато била на гости при роднини, чрез непрекъснато звънене по телефона я принудил да излезе.

Видно от материалите  по преписка  № …/2018г. по описа на РУ Своге и прокурорска преписка № …/2018г. по описа на РП Своге(копия), както и от показанията на свидетеля С.Ц. и свидетелките И.Д.Ц. и М.А.П., на 26.03.2018г., въпреки издадената от съда заповед за незабавна защита № .. от 16.01.2018г., ответникът обезпокоил молителката на работното й място – в обувен цех в село И., ул.”…” №…, където била завела и детето си, заканил се към тях с думите „От тук натам бял ден да не видите и за мен сте мъртви!”, а на колегите й предложил кока кола и бонбони, твърдейки, че ги черпи за новия мъж на Б..От показанията на свидетелката П. се установява, че В. притеснявал молителката във всяка почивка на работното й място, ежедневно, а когато черпил с бонбони и кока – кола, за да я уличи във връзка с друг мъж, довел до емоционален стрес и роденото от съвместното му съжителстване с Б. дете.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства(показанията на свидетелката В. Я.-майка на молителката)се установява по безспорен начин, че мотивиран от болезнена ревност отвентикът непрекъснато звъни по телефона на С.Б., след раздялата им, заплашва, че ще я унищожи, злепоставя я пред съседите и колегите на работното й място, като ги посещава със специална цел – да ги почерпи за „нов прител на жена му”, разлепил във вид на некролози надписи”Обичам те, не мога без теб”, разпилял дрехите, включително бельото на молителката –на тротоара, пред дома на родителите й.От показанията на свидетелката Я. се установява, че, когато  С.Б., принудена от оказвания й от В. натиск, се връщала в дома, в който преди раздялата живеели заедно, той бил груб към нея, дори я ударил в главата със саксия, пълна с пръст.

По делото се установява по безспорен начин, че ответникът е посетил местоработата на молителката, с единствената цел да я злепостави, унизи, заплаши, като заявил пред колегите й, че носи кока кола  и бонбони, за да ги почерпи за новия мъж на С.Б..

От месец ноември 2017г. ответникът е упражнявал психическо насилие по отношение на ищцата, като на 13.01.2018г.за пореден път я безпокоял непрекъснато по телефона, изисквайки точна информация за местонахождението й и заканвайки се, че ако я намери –„там ще си остане”, израз, асоцииращ се с посегателство върху човешкото здраве и живот.Ответникът не съобразил поведението си с издадената от съда заповед за незабавна защита и на 26.03.2018г.отново упражинил психически и емоционален тормоз по отношение на майката на детето си, дори в негово присъствие, унизил човешкото й достойнство, пред колегите, опитвайки се да създаде негативна представа за нея – като за жена, често сменяща интимните си партньори, заканил й се”да не види бял ден”.

С поведението си ответникът предизвиква състояние на страх у молителката, че би могъл да я посещава и тормози в дома й, на улицата, както и на работното й място.Принуждавайки я почти ежедневно да го среща или чува по телефона, с всички заплахи, обиди, ултиматуми, заставяйки я да търпи   злепоставяне и иронизиране пред колеги и съседи, В. създава у Б. усещане за безизходност и безпомощност, кара я да изпитва перманентна тревожност.

Съгласно легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл.2, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

Въз основа на представената от  молителката декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, както и, след преценка на всички събрани доказателства, като единствено възможен следва да се приеме извода за осъществяване на твърдения акт на домашно насилие, съставляващ психическо насилие над   Б..Ответникът упражнява натиск чрез заплахи за посегателство върху здравето и живота на молителката, чрез непрекъснат контрол върху действията й, опитва се да подчини начина й на живот единствено на своите правила и желания, без да зачита конституционно установените основни човешки права и свободи(правото на лично пространство и на свободно придвижване).Мотивиран от болезнена ревност, чрез постоянни телефонни позвънявания, следене, неочаквана поява на посещавани от молителката места, В. довежда психиката й до силен стрес, внушава  й усещане, че е жертва, която е в безалтернативно и безпомощно състояние.

Съдържащите се в молбата данни за постоянен ежедневен психически тормоз/дори  да не са посочени конкретни дати на противоправните действия/, налагат извода, че молбата за закрила е подадена в срок. В тази насока е и съдебната практика- Определение №676 от 25.09.2009 г.на ВКС по гр.д. № 3175/2008 г., IV г.о., Решение № 1001/14.11.08 г. на ВКС по гр. д. № 962/08 г. III г.о, Опр. № 27/11.01.11 г. на ВКС по ч.гр. д № 584/10 г. на ІV г.о.

В ЗЗДН изрично се предвижда и провеждането на спорно съдебно   производство по реда на чл.12, ал.1  и чл.15, ал.1 с възможност  за събиране на допустими от ГПК доказателства, съгласно чл.13,ал.1.По този начин се осигурява и правото на ответника да защити  своите права в процеса, като ангажира доказателства, опровергаващи доказателствената  стойност на декларацията  по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, която законът й придава. След анализ на всички събрани по делото доказателства, съдът приема, че ответникът не опроверга истинността на изложените в молбата твърдения относно упражненото по отношение на молителката домашно насилие.

Доказателствата сочат, че след  раздялата ответникът е упражнявал непрекъснат психически тормоз по отношение на С.Б., обаждайки се всеки ден по телефона, търсейки я на работното място, отправяйки й обиди, заплахи и закани. Налице е недопустимо ограничаване на правата на молителката, противоречащо на общоприетите норми на поведение в обществото.

Съдът намира, че молбата е основателна и доказана и следва да бъде уважена.Ответникът следва да бъде задължен да се въздържа от домашно насилие(включително  и да се обажда по телефона и да отправя обиди и закани за упражняване на физическо и психическо насилие) спрямо молителката. Предвид отношението, което ответникът има към молителката – като към своя жертва и своя собственост, следва да му се забрани да приближава на повече от сто метра жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на С.Я.Б. за срок от  осемнадесет месеца. При определяне на санкцията по  чл.5, ал.4 от ЗЗДН  настоящият съдебен състав съобрази тежестта на осъществения акт на домашно насилие. От данните по делото се установява, че ответникът не осъзнава укоримостта на поведението си, което налага извода, че по-малък срок на мярката няма да има възпиращо действие.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати глоба в размер на 200,00 лева, както и държавна такса по сметка на РС – Своге в размер на 80,00 лева на основание чл.11, ал.2 от Закона за защита от домашното насилие.

С оглед гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ЗАДЪЛЖАВА  съгласно чл.5, ал.1, т.1 от   Закона за защита от домашното насилие  И.М.В. ЕГН ********** *** се въздържа от извършване на домашно насилие(включително  и да се обажда по телефона и да отправя обиди и закани за упражняване на физическо и психическо насилие)  по отношение на С.Я.Б. ЕГН ********** ***.

ЗАБРАНЯВА съгласно чл.5, ал.1, т.3 от   Закона за защита от домашното насилие на И.М.В. ЕГН ********** *** приближава на повече от сто метра дома, местоработата и местата за социални контакти и отдих на С.Я.Б. ЕГН ********** *** срок от осемнадесет месеца.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита в полза на молителката, в която да се впише, че при неизпълнение на същата, нарушителят ще бъде задържан от органите на МВР, съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗЗСДН.

ОСЪЖДА   И.М.В. ЕГН ********** *** ЗАПЛАТИ глоба в размер на 200,00/двеста /лева, на основание чл.5, ал.4 от Закона за защита от домашното насилие, както и държавна такса в размер на 80,00/осемдесет /лева по сметка на РС – Своге на основание чл.11, ал.2 от Закона за защита от домашното насилие.

Решението да се връчи на страните и на РУ МВР – Своге на осн.чл.16, ал.3 от ЗЗДН.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски окръжен съд в 7 – дневен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН  СЪДИЯ: