№ 40
гр. Варна, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
в присъствието на прокурора А. Вл. П.
като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Наказателно дело за
възобновяване № 20253000600041 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид:
Производството пред апелативния съд е по реда на чл.420, ал.2,
вр.чл.422, ал.1, т.5 от НПК, и е образувано по искане на адвокат П., като
пълномощник на осъдения И. Т., за възобновяване на НОХД № 791/2024 г. на
Районен съд Търговище, отмяна на постановеното с него определение за
одобряване на споразумение за решаване на делото, и връщане за ново
разглеждане.
Прокурорът от въззивната прокуратура оспорва основателността на
искането по съображения за липса на твърдените с искането нарушения.
Съставът на Апелативния съд, след проверка на материалите в делото
съгласно доводите на искателя намира, че подаденото в срок и от легитимна
страна искане е неоснователно.
Съдебното производство по НОХД № 791/2024 г. е образувано след
внесено от Районна прокуратура гр.Търговище споразумение по чл.381 от
НПК за решаване на делото. Досъдебното производство № 38/24 г. на РУ ОД
МВР Търговище, първоначално е било водено с оглед престъпление по чл.343,
ал.1, б.“б“, вр.чл.342, ал.1 от НК, от което е пострадала М.И., а е приключено с
1
мнение за предаване на съд на обвиняемия И. Т., с оглед извършено
престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“, вр.ал.1, б.“б“, пр.2, вр.чл.342, ал.1 от НК.
По въпросите от чл.381, ал.5, т.1 НПК в споразумението е било
отбелязано съгласието на страните, че на 17.01.2024 г., на пешеходна пътека в
гр.Търговище, при управление на лек автомобил, обвиняемият е нарушил
чл.116 и чл.119, ал.1 от ЗДвП, с което по непредпазливост е причинил средна
телесна повреда на М.И. – престъпление по чл. 343, ал.3, б.“а“, вр.ал.1, б.“б“,
вр.чл.342, ал.1 от НК. Същевременно е било добавено изречението, че от
субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл.
Съдията-докладчик насрочил и приключил делото по реда на Глава
двадесет и девета от НПК, като от съдебния протокол не е видно страните да
са коментирали неуместно вмъкнатото последно изречение, а съдът не
проявил активност с оглед правомощията си по чл.382, ал.5 от НПК, и в
резултат споразумението било вписано и подписано в същия вид.
Разбирането на защитата в настоящото производство, че с оформянето
на споразумението по посочения начин, е допуснато нарушение на
материалния закон, не се споделя от съдебния състав.
Безспорно е от правна страна, че едно престъпно деяние не може да е
осъществено едновременно и при двете възможни форми на вина – умисъл и
непредпазливост. В случая стои въпросът дали предметното споразумение
позволява по един несъмнен начин да се установи действителната воля на
страните, одобрена от съда, относно това какво е виновно извършеното от
осъдения И. Т. деяние, представляващо престъпление по транспорта – дали е
умишлено, или непредпазливо. И отговорът на този въпрос категорично е
положителен, тъй като въз основа на материалите от цялото досъдебно
производство, в частност постановлението за привличане на обвиняем,
словесното описание на елементите от престъпния състав и дадената правна
квалификация, които са идентични във внесеното споразумение и вписаното в
съдебния протокол окончателно такова, не може да има съмнение, че
предметът на инкриминация е било непредпазливо транспортно престъпление.
Съществуването на последващото изречение за пряк умисъл създава
само едно привидно противоречие, но поради своята изолираност, то няма
достатъчната тежест, за да постави под съмнение постигнатото между
страните съгласие и волята на решаващия съд, тъй като е очевидно, че се касае
2
за техническа грешка, при което не са налице нито нарушение на материалния
закон, нито съществено процесуално нарушение.
При липсата на законови основания по чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1,
т.1-3 от НПК, искането за възобновяване не може да бъде удовлетворено, но
ако и след постановяване на настоящото решение се пораждат затруднения
и/или съмнения, свързани със съдебния акт, редът за тяхното преодоляване е
предвиден в разпоредбите на чл.414 от НПК.
По изложените съображения, и по реда на чл.424, ал.1 и чл.426 от НПК,
настоящият състав на Апелативен съд Варна
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат М. П., като
пълномощник на осъдения И. Д. Т., за възобновяване на НОХД № 791/2024 г.
по описа на Районен съд Търговище.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3