РЕШЕНИЕ
№ 1306
гр. Пловдив, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надежда Г. Славчева Андонова
при участието на секретаря Десислава В. Кръстева
като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева Андонова Гражданско
дело № 20215330114423 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.439 ГПК и чл.55, ал.1,
предложение трето ЗЗД.
В исковата молба от Н. Т. А. против „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД се твърди, че
ищцата е наследник на В.Р.С., ЕГН **********, поч. на ***г., като ищцата била приела
наследството. Въз основа на заявление от ответното дружество било образувано ч.гр.дело №
6237 по описа на ПРС за 2013г., в рамките на което е издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, по силата на които е осъдена същата да заплати 1473.15 лв. главница –
стойност на топлинна енергия за периода 01.10.2011г. – 31.10.2012г., ведно със законната
лихва от 11.04.2013г. до изплащане на вземането, 114.54 лв. мораторна лихва от 01.12.2011г.
до 10.04.2013г., 131.75 лв. присъдени разноски. Ответникът образувало изп.дело с вх.№
***г. под № ***г. по описа на *** М. К., рег.№ ***, ***. На 22.11.2013г. бил наложен запор
върху притежаваното от длъжника МПС, а с молба от взискателя от 25.03.2015г. било
поискано налагане на съответни запори и възбрани върху имуществото и доходите на
длъжника. По същото изпълнително дело ответникът подал молба на 25.07.2017г., с който
представил изпълнителен лист от 23.06.2017г., издаден въз основа на друго депозирано от
негова страна заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което било образувано
ч.гр.дело № 5446 по описа на ПРС за 2017г., по което В.Р.С. била осъдена да заплати сумите
от 356.10 лв. главница, стойност на топлинна енергия, доставена за периода от 01.05.2016г.
до 30.09.2016г. по партидата на длъжника с клиентски номер ********** в обект на
потребление ИТН ***, находящ се в ***, ведно със законната лихва от 13.04.2017г. до
1
изплащането, 21.33 лв. обезщетение за забавено плащане за периода от 02.07.2016г. до
12.04.2017г., 75 лв. присъдени разноски по заповедното производство. Същото вземане с
разпореждане на съдебния изпълнител от 25.07.2017г. било присъединено за събиране към
изпълнително дело № ***г. при *** М.К.. По делото била депозирана молба на 28.09.2017г.
от взискателя с искане за налагане на запор върху притежаваните от длъжника банкови
сметки, въз основа на която били изпратени на 08.12.2017г. запорни съобщения до „ЦКБ“
АД и „Юробанк“ АД. Вследствие на наложения запор по делото били правени принудителни
удръжки от банковата сметка на наследодателя на ищцата на дати 08.05.2018г., 08.06.2018г.,
08.01.2019г. Тези действия според ищцата били правени по едно перемирано дело, а не по
признание на това задължение. На 26.10.2020г., след като било констатирано, че длъжникът
В.Р.С. е починала, на основание чл.429, ал.2 ГПК била конституирана като длъжник ищцата
Н. Т. А., а на 25.11.2020г. на нея като длъжник била връчена покана за доброволно
изпълнение. След дата 25.03.2015г. в продължение на две и повече години взискателят не
поискал извършване на конкретни изпълнителни действия, както и такива не били
извършени по делото. Поради това ищцата счита, че перемпция е настъпила на дата
25.03.2017г. Съдържа се в исковата молба позоваване на Тълкувателно решение № 2/2013г.
по тълк.дело № 2 от 2013г. на ОСГТК на ВКС. Твърди се, че на дата 13.11.2020г. било
подадена молба от длъжника до съдебния изпълнител, с искане да се произнесе с
постановление за прекратяване на соченото дело, но същият не уважил молбата, видно от
постановление от дата 18.11.2020г., в сила от 10.12.2020г. Ответникът-взискател търсил по
принудителен ред събиране на вземанията си, които били погасени и поради изтичане на
обикновената погасителна давност. Поради това за ищцата бил налице правен интерес да
установи погасяването по давност на процесните кредиторови вземания. Освен това на
ищцата следвало да се възстановят всички неправомерно удържани вследствие наложения
запор парични средства в размер от 1169.70 лв., тъй като удръжките станали след вече
настъпило по силата на закона перемиране на делото. Тези суми били неоснователно
събрани. Изложени са правни съображения в подкрепа на предявените установителни и
осъдителни искове. Посочено е, че по отношение на вземанията е приложима кратката 3-
годишна давност, като според ищцата давността е започнала да тече от 26.06.2015г. и е
изтекла на 26.06.2018г. Това е така, тъй като се касаело за вземания, за които е образувано
заповедно производство и срещу заповедта не било подадено възражение. По отношение на
вземането по другия изпълнителен лист от 23.06.2017г. още към датата на депозирането от
кредитора на листа това действие не било произвело никакъв ефект по прекъсване на
погасителната давност. Поради изложеното е направено искане за постановяване на
решение, с което да се признае за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество
сумите от 1473.15 лв. главница – стойност на топлинна енергия за периода 01.10.2011г. –
31.10.2012г., ведно със законната лихва от 11.04.2013г. до изплащане на вземането, 114.54
лв. мораторна лихва от 01.12.2011г. до 10.04.2013г., 131.75 лв. присъдени разноски, както и
356.10 лв. главница, стойност на топлинна енергия, доставена за периода от 01.05.2016г. до
30.09.2016г. по партидата на длъжника с клиентски номер ********** в обект на
потребление ИТН ***, находящ се в ***, ведно със законната лихва от 13.04.2017г. до
2
изплащането, 21.33 лв. обезщетение за забавено плащане за периода от 02.07.2016г. до
12.04.2017г., 75 лв. присъдени разноски по заповедното производство, както и 727.89 лв.
такси по Тарифата за ***, като погасени по давност. Направено е и искане за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумите от 331.55 лв., преведени на 08.05.2018г., 301.55 лв.,
преведени на 08.06.2018г., 536.60 лв., преведени на 08.01.2019г. Претендирани са
направените по делото разноски.
С уточняваща молба от 02.02.2022г. се сочи, че не се предявява нарочен иск за погасяване по
давност на разноски по изпълнителното дело в размер на 727.89 лв., тъй като това вземане е
акцесорно и с установяване погасяването по давност на главното ще се погаси и
акцесорното вземане.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответното дружество,
със становище за неоснователност на предявените искове. Течащата погасителна давност
била петгодишна. Освен това, за да се прекрати изпълнението на основание чл.433, ал.1, т.8
ГПК законодателят не бил въвел като изискване фактическото извършване на определено
изпълнително действие. Видно било от молбата на взискателя за образуване на делото, че
същият овластил *** с правомощията по чл.18 ЗЧСИ, така съдебният изпълнител можел сам
да определя кога и какви изпълнителни действия да предприеме. Възлагането за изпълнение
по смисъла на чл.18, ал.1 според ответника представлявало действие, водещо до прекъсване
на давността. Съдържа се позоваване на ТР № 2/2013г. от 26.06.2015г. Посочено е, че
редовно от взискателя са изисквани изпълнителни действия, така и са предприемани такива
по инициатива на ***, които действия са подробно описани в отговора на исковата молба.
Посочено е също, че постъпилите погашения на дълга прекъсват погасителната давност
относно вземането, поради което плащанията през 2018г. и 2019г. имат такъв ефект. Според
ответника присъединяването на взискател също прекъсва погасителната давност, поради
което присъединяването на дата 25.09.2017г. на втория изпълнителен лист срещу г-жа ***
също имало такъв ефект. От последното предприето действие преди завеждане на исковата
молба бил изминал период от една година, поради което вземанията не били погасени по
давност. Неоснователен бил и предявеният осъдителен иск, тъй като плащанията били
реално вземане, признато за дължимо с влезли в сила заповеди за изпълнение по ч.гр.дело №
6237/13г. и № 5446/2017г. Позовава се ответникът и на разпоредбата на чл.118 ЗЗД. Поради
това е направено искане за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен изпълнителен лист от 04.06.2013г. по ч.гр.дело № 6237 по описа
на ПРС за 2013г., с който е разпоредено длъжникът В.Р.С., ЕГН ********** да заплати на
„ЕВН България Топлофикация“ ЕАД сумата от 1473.15 лв. главница, стойност на топлинна
енергия, доставена в обект на потребление в ***, за периода от 01.10.2011г. до 31.10.2012г.,
както и сумата от 114.54 лв. обезщетение за забавено плащане за периода от 01.12.2011г. до
10.04.2013г., ведно със законната лихва върху главницата от 11.04.2013г. до пълното
изплащане, както и сумата от 131.75 лв. платена държавна такса и 31.75 лв. юрисконсултско
3
възнаграждение.
По делото е представен изпълнителен лист от 23.06.2017г. по ч.гр.дело № 5446 по описа
на ПРС за 2017г., с който е разпоредено длъжникът В.Р.С., ЕГН ********** да заплати на
„ЕВН България Топлофикация“ ЕАД сумата от 356.10 лв. главница, стойност на топлинна
енергия, доставена в обект на потребление в ***, за периода от 01.05.2016г. до 30.09.2016г.,
както и сумата от 21.33 лв. обезщетение за забавено плащане за периода от 02.07.2016г. до
12.04.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от 13.04.2017г. до пълното
изплащане, както и сумата от 25 лв. платена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
С покана по изпълнително дело № *** от 30.10.2020г. Н. Т. А. е поканена да заплати
сумите по изпълнителен лист от 04.06.2013г. и изпълнителен лист от 23.06.2017г.
С молба до *** М.К., вх.№ *** от 13.11.2020г. Н. Т. А. е поискала прекратяване на
изпълнителното дело, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. С постановление от 18.11.2020г.
*** е отказал прекратяване на изпълнителното дело.
Видно от представения препис-извлечение от акт за смъртта на В.Р.С., същата е
починала на ***г., а според представеното удостоверение за наследници, ищцата Н. Т. А. е
неин законен наследник.
По делото е постъпило в заверено копие изпълнително дело № *** по описа на ***
М.К., както и е приложено изисканото ч.гр.дело № 5446 по описа на ПРС за 2017г.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
В производството по издаване на заповед за изпълнение, законодателят е предвидил
редица средства за защита на длъжника. Така, съгласно чл.414, ал.1 ГПК длъжникът може да
възрази срещу заповедта за изпълнение, от което следва правото на кредитора съгласно
чл.415 ГПК да предяви иск за установяване на вземането си. Когато обаче възражение не е
подадено, респективно е уважен предявеният от кредитора иск с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, заповедта за изпълнение влиза в законна сила – арг. чл.416 ГПК. Изпълнителният
лист се издава въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение и следователно
изпълнителното основание се ползва със стабилитет. Затова неподаването на възражение по
чл.414, ал.1 ГПК, оттеглянето му или влизане в сила на съдебното решение по иска с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК имат за последица създаване на стабилитет за заповедта за
изпълнение. В случая, издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
№ 6237/2013 г. по описа на Районен съд - Пловдив, както и по ч.гр.дело № 5446 по описа на
ПРС за 2017г. се ползват с посочените по-горе правни последици, видно от разпечатката от
деловодната програма по отношение на първото от делата /унищожено поради изтичане
срока му на съхранение/, както и от материалите по приложеното ч.гр.дело. Именно поради
това искът по чл.439 ГПК може да се основа само на факти, настъпили след стабилизирането
на изпълнителното основание, послужило за реализиране на принудителното
удовлетворяване на кредитора. Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към
ликвидността и изискуемостта на вземането, които са били известни на ищеца и които е
4
могъл да посочи в срока за възражение по чл.414, ал.1 ГПК, се преклудира. Не се установява
от длъжника да са постъпили възражения за недължимост, поради което заповедите за
изпълнение, въз основа на които са издадени процесните изпълнителни листове, са влезли в
сила.
Задължението за заплащане на ползвана топлоенергия представлява такова за периодично
плащане по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен
период от време еднородни задължения при ежемесечно отчитане на ползваната
топлоенергия, която следва да бъде заплатена през месеца, следващ ползването й /ТР № 3 от
18.05.2012 год. на ВКС, ОСГК/. В тази връзка, съдът не споделя становището на ответника,
че вземанията по изпълнителния лист се погасяват с 5- годишна давност. Съгласно чл. 117,
ал. 2 ЗЗД, давността е винаги 5- годишна, ако вземането е установено със съдебно решение.
Настоящият случай не е такъв. В действителност са налице влезли в сила заповеди за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, но те имат единствено преклудиращ
ефект и препятстват оспорването на задълженията въз основа на обстоятелства или
доказателства, които са били известни на длъжника и, с които е разполагал или е можел да
се снабди, до изтичането на срока за възражение. Влизането на заповедите в сила обаче не
създават сила на пресъдено нещо между страните, както влязлото в сила съдебно решение, а
поражда изпълнителната й сила. Поради това без изрична законова разпоредба в този
смисъл, заповедта не може да бъде приравнена на решение по спора и не може да се ползва
от всички негови последици, особено силата на пресъдено нещо.
От ищцата няма наведени доводи за погасяване по давност преди образуване на
изпълнително дело № *** по описа на *** М.К. за 2013г., поради което следва да се обсъдят
доводите на страната за погасяване по давност след образуване на изпълнителното
производство. При преценката дали е изтекъл давностният срок, следва да се вземе предвид
дали са налице обстоятелства, които да прекъснат течението на срока. В Тълкувателно
решение № 2/2013г. от 26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2013г. на ОСГТК
на ВКС е прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие
в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
било поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяване на кредитор,
възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис или оценка на
вещ, назначаването на пазач и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязло в сила разпределение. Преценката дали е прекъсната давността е конкретна във всеки
конкретен случай с оглед активността на кредитора по делото и предприетите по отношение
на длъжника изпълнителни действия.
5
От приложеното изпълнително дело № *** се установява, че същото е образувано на дата
02.07.2013г. по молба на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, въз основа на изпълнителен
лист от 04.06.2013г. по ч.гр.дело № 6237 по описа на ПРС за 2013г. В случая молбата за
образуване на изпълнително дело от 02.07.2013г. е изпълнително действие и прекъсва
давността, предвид направеното искане за пристъпване към изпълнение с предвидени в ГПК
способи /в този смисъл задължителните разяснения, дадени в ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г.
на ОСГТК на ВКС, т.10/. Впоследствие са извършени справки за имуществото на длъжника,
като искането за тях и самото им осъществяване, не представляват действия по
изпълнението и не прекъсват давността, доколкото не са част от динамичния фактически
състав на предвиден в ГПК изпълнителен способ. Изпращането на покана за доброволно
изпълнение на 22.11.2013г. също не представлява изпълнително действие и не прекъсва
предвидената в закона давност, съобразно цитираното Тълкувателно решение.
С разпореждане от 22.11.2013г. е наложен запор на собственото на длъжника В.Р.С. МПС,
лек автомобил ***, за което ОД на ***, сектор Пътна полиция, е уведомена на 03.12.2013г.,
което е действие, прекъсващо давността. Давността е прекъсната отново с подаване на
молба от 25.03.2015г. от взискателя, с искане за извършване на справки за имущественото
състояние на длъжника, като се наложат съответни запори и възбрани, както и насрочване
на опис на движими вещи. С молба от 12.08.2016г. взискателят е поискал пристъпване към
изпълнение с всички предвидени в ГПК способи, вкл. и чрез изпълнение върху
притежаваните от длъжника недвижими имоти, движими вещи и вземания от трети лица.
Поискал е също уведомяване от страна на ***, в случай, че се установи, че длъжникът е
починал, относно това кои са неговите наследници, с цел предприемане на действия за
принудително изпълнение. Подаването на тази молба съдът намира, че е действие,
прекъсващо давността. Не може да се възприеме становището на ищцата, че молбата
съдържа общи и условни формулировки и не представлява искане от взискателя на
изпълнителни действия, тъй като изрично е поискано изпълнение с всички предвидени в
ГПК способи, вкл. и чрез изпълнение върху притежавани от длъжника недвижими имоти,
движими вещи и вземания от трети лица. С оглед на изложеното не се установява според
настоящия съдебен състав твърдяното в исковата молба бездействие от страна на взискателя
в продължение на две години. И след посочената дата взискателят е продължил регулярно
да подава молби до съдебния изпълнител, като с молба от 25.09.2017г. взискателят е
представил изпълнителен лист и по ч.гр.дело № 5446 по описа на ПРС за 2017г., като е
поискал присъединяване на вземанията по изпълнителния лист към вече образуваното
изпълнително дело; с молба от 28.09.2017г. взискателят е поискал извършване на справки и
налагане на запори. С разпореждане от 08.12.2017г. на *** е наложен запор върху банкови
сметки на длъжника в „ЦКБ“ АД и „Юробанк България“ АД, като на същата дата са
изпратени и запорните съобщения, които са действия, прекъсващи давността. Молби от
взискателя са подавани и на 15.10.2018г. – с искане за пристъпване към изпълнение, чрез
налагане на запор и насрочване на опис на притежавани движими вещи; на 15.08.2019г. – с
искане за налагане на запор и възбрана, насрочване на опис; на 29.09.2020г. – с искане за
налагане на запор и възбрана, насрочване на опис; на 01.10.2021г. - с искане за налагане на
6
запор и възбрана, насрочване на опис.
Видно от гореизложеното по делото регулярно са извършвани действия, водещи до
прекъсване на давността по смисъла на ТР № 2/2013 Г. ОСГТК на ВКС. Не съществуват две
отделни действия, между които да е изтекъл срок по-голям от две години, поради което и не
е настъпила перемцията по смисъла на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. Не са налице и две действия,
между които да е изтекъл 3-годишен давностен срок, поради което и вземанията на
взискателя според настоящия състав не са погасени по давност. По изложените съображения
предявените отрицателни установителни искове за недължимост на процесните суми са
неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Неоснователни са и предявените искове за осъждане на ответното дружество да върне
на ищцата, в качеството й на *** на В.Р.С. сумата от 331.55 лв., преведени на 08.05.2018г.
по сметка на *** М.К., ***, въз основа на наложен запор върху банкова сметка на В.Р.С. в
„ЦКБ“ АД, сумата от 301.55 лв., преведени на 08.06.2018г. по сметка на *** М.К., ***, въз
основа на наложен запор върху банкова сметка на В.Р.С. в „ЦКБ“ АД, сумата от 536.60 лв.,
преведени на 08.01.2019г. по сметка на *** М.К., ***, въз основа на наложен запор върху
банкова сметка на В.Р.С. в „ЦКБ“ АД, ведно със законната лихва върху посочените суми от
датата на подаване на исковата молба – 09.09.2021г. до окончателното им изплащане. Не се
установява по делото сумите да са недължимо платени, доколкото съдът прие, че
изпълнителното дело не е перемирано, както и не е изтекла погасителната давност за
вземанията, предмет на издадените заповеди за изпълнение. Поради това и предявените
осъдителни искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, вр. чл. 78, ал.8 ГПК
ответникът има право на присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно
действителната фактическа и правна сложност на делото и материалният интерес от него,
конкретният размер на присъденото юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 25,
ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде определен на 150 лева.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. Т. А., ЕГН ********** от ***, *** против „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.
„Христо Г.Данов“ № 37 искове за признаване за установена недължимостта на сумата в
размер на 1473.15 лв. – стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление ***
за периода от 01.10.2011г. до 31.10.2012г., сумата от 114.54 лв. обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода от 01.12.2011г. до 10.04.2013г., ведно със законната лихва
от 11.04.2013г. до пълното й изплащане, сумата от 131.75 лв. деловодни разноски, за които
суми е издаден изпълнителен лист от 04.06.2013г. по ч.гр.дело № 6237 по описа на ПРС за
2013г., както и сумите от 356.10 лв. главница – стойност на топлинна енергия, доставена в
обект на потребление *** за периода от 01.05.2016г. до 30.09.2016г., сумата от 21.33 лв.
7
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 02.07.2016г. до 12.04.2017г.,
ведно със законната лихва от 13.04.2017г. до пълното й изплащане, сумата от 75 лв.
разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист на 23.06.2017г. по ч.гр.дело № 5446 по
описа на Районен съд Пловдив за 2017г., въз основа на които е образувано изпълнително
дело № *** г. по описа на *** М.К., ***.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. Т. А., ЕГН ********** от ***, *** против „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.
„Христо Г.Данов“ № 37 искове за осъждане на ответното дружество да й върне, в качеството
й на *** на В.Р.С., ЕГН **********, поч. на ***г., сумата от 331.55 лв., преведени на
08.05.2018г. по сметка на *** М.К., ***, въз основа на наложен запор върху банкова сметка
на В.Р.С. в „ЦКБ“ АД, сумата от 301.55 лв., преведени на 08.06.2018г. по сметка на ***
М.К., ***, въз основа на наложен запор върху банкова сметка на В.Р.С. в „ЦКБ“ АД, сумата
от 536.60 лв., преведени на 08.01.2019г. по сметка на *** М.К., ***, въз основа на наложен
запор върху банкова сметка на В.Р.С. в „ЦКБ“ АД, ведно със законната лихва върху
посочените суми от датата на подаване на исковата молба – 09.09.2021г. до окончателното
им изплащане.
ОСЪЖДА Н. Т. А., ЕГН ********** от ***, *** да заплати на „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.
„Христо Г.Данов“ № 37сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/ направени по делото
разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8