Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на пети
юли през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 2008 по описа на съда за
2021 г., взе предвид следното:
Делото е образувано по предявен от А.С. П.– Д.осъдителен иск
срещу З. „Л.и.“ АД за присъждане на сумата от 2 800 лева месечно, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за полагане на
ежедневни грижи и придружители за периода от 15.02.2016 г. до настъпване на
основания за изменение в размера на обезщетението или до отпадане на
задължението, ведно със законните лихви върху всяко месечно вземане, считано от
11-то число на месеца до окончателното изплащане.
Твърди се в исковата молба, че на 15.02.2016 г. около
19.20 часа в гр. София, на бул. „Райко Даскалов“, в района на бл. 519 при
управление на МПС марка „Мерцедес“, модел № 190Е“ с ДК № В ****ВВ, поради
движение с несъобразена с пътните условия скорост водачът Д.Г.И. станал причина
за настъпване на ПТП. Пострадалата А.П. получила тежки телесни повреди. С
решение на ТЕЛК й била определена 100% трайна загуба на работоспособността с
чужда помощ.
Състоянието й не позволявало да се грижи за себе си и
била настанена в хоспис. За заплащане на
възнаграждение за болногледач ищцата се нуждаела ежемесечно от 2 800 лева.
За управлявания от Д.И. л.а. „Мерцедес“ имало валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при З. „Л.и.“
АД, поради което ответникът следвало да поеме отговорността за заплащане на
търпените от пострадалата имуществени и неимуществени вреди. В настоящото
производство предявява иск за сумата от 2 800 лева месечно, считано от
15.02.2016 г. до настъпване на основание за изменение на размера или за
отпадане на задължението за заплащане на обезщетението, ведно със законните
лихви върху всяко месечно вземане, считано от 11-то число на месеца до
окончателното изплащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
оспорва вината на водача Д.И.. Произшествието настъпило по изключителна вина на
ищцата, която не спазила правилата за движение на пешеходците. Евентуално
възразява за съпричиняване на вредите от пострадалата.
Претендираният размер на обезщетението счита за
завишен, тъй като ищцата имала предходни травми. Оспорва и нуждата от
болногледач и заплащането на възнаграждение в сочения в исковата молба размер.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен
е иск с правно основание § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл.
226, ал. 1 от КЗ (отм.)
Уважаването на предявената от ищцата претенция е
обусловено от доказване на всички елементи от фактическия състав на иска - претърпени
вреди от участие в ПТП на 15.02.2016 г., наличие на валидно възникнало
застрахователно правоотношение между делинквента и
ответното застрахователно дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, противоправно поведение на
застрахования, причинно-следствена връзка между поведението на застрахованото
лице и вредите, наложили извършване на разходи за болногледач в посочения
размер, както и необходимостта от ползване на такива услуги за времето след
подаване на исковата молба и заплащането на исковата сума от 15.02.2016 г. до
датата на подаването на исковата молба.
Безспорно по делото е обстоятелството, свързано с
наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
управлявания на 15.02.2016 г. от Д.Г.И. автомобил „Мерцедес“, модел „190 Е“ с
ДК № В ****ВВ, съгласно определение от 13.12.2021 г.
С влязла
в сила на 21.12.2023 г. присъда по НОХД № 1067/2022 г. по описа на СРС, НО, 107
състав Д.Г.И. е признат за невиновен в това, че на 15.02.2016 г. около 19.00
часа в град София, на бул. „Райко Даскалов”, с посока на движение от бул. „Панчо
Владигеров” към ул. „Добринова
скала” и в района на спирка на бл. 519 при управление на МПС - лек автомобил
марка „Мерцедес”, модел „190 Е”, с рег. № В ****ВВ, нарушил правилата за
движение по пътищата, предвидени в ЗДвП: чл. 21, ал. 2 от ЗДвП: „Когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал. 1 от ЗДвП, това се сигнализира с пътен знак.” - „В26“ от ППЗДвП: „Забранено е движението със скорост, по-висока от
означената“, като управлявал автомобила със скорост от около 50 км/ч при
максимална разрешена такава от 30 км/ч за населено място, в резултат на което
реализирал пътно - транспортно произшествие с пресичащата от дясно на ляво
спрямо посоката му на движение (приплъзваща се напред
със седалищните си части, бутайки с ръце патериците си) платното за движение на
бул. „Райко Даскалов” в района на спирка на бл. 519 пешеходка А.С. П.и по
непредпазливост й причинил следните травматични увреждания: „контузия на
мозъка, в съвкупност с контузия и хеморагията на
челния и слепоочния дял вляво, с травматичната субарахноидна
хеморагия, със субдоралния
хематом теменно, със счупването на черепната основа и наложилата се изкуствена
белодробна вентилация и трахеостомия, реализирали
медико-биологичния квалифициращ признак „постоянно общо разстройство на
здравето, опасно за живота”, представляващо тежка телесна повреда по смисъла на
чл. 128, ал. 2, пр. посл. вр.
ал. 1 от НК и е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.
343, ал. 1, б. „б”, пр. 1 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3
от НК.
Съгласно
чл. 305 от НПК, присъдата се състои от уводна част, мотиви и диспозитив. Затова и обстоятелствата относно механизма на
настъпване на произшествието, неговата предотвратимост,
и изобщо наличието на противоправност в поведението
на водача, задължителни за граждански съд, следва да се извлекат и от мотивите,
представляващи част от присъдата.
Решението
по НОХД № 1067/2022 г. по описа на СРС е подложено на въззивен
контрол. В решение № 921/21.12.2023 г. по ВНОХД № 4128/2023 г. по описа на СГС
е прието категорично, че без забавяне водачът е предприел спиране, но ударът е
бил непредотвратим. Въззивният съд се е солидаризирал
с извода на СРС за обективна невъзможност на подсъдимия Д.И. да предотврати
настъпването на ПТП и че в случая е налице „случайно деяние“ по смисъла на чл.
15 от НК. Отречена е причинно- следствена връзка между скоростта на движение на
автомобила и настъпилия вредоносен резултат. Д.И. нито е бил длъжен, нито е
могъл да предотврати вредоносния резултат - травматичните увреждания на
пострадалата. Каквото и поведение да е предприел И., той не би могъл да
предотврати настъпването на общественоопасните
последици. Случайното деяние е мотивирано и от състоянието, в което водачът на
л.а. „Мерцедес“ е бил поставен – за него е било невъзможно да избегне
настъпването на общественоопасните последици. Процесното ПТП е настъпило вследствие субективните действия
на пострадалата – ищцата А.С.П., която изненадващо и неочаквано е навлязла на
платното за движение на автомобили на място, което не е определено за пресичане
от пешеходци, без да вземе мерки за гарантиране на своята безопасност, при
ограничена видимост.
Гражданският
съд е обвързан от присъдата (мотиви и диспозитив),
според която противоправно поведение на водача Д.И.
не е реализирано.
Изключителната
вина на ищцата А.П. за настъпване на произшествието на 15.02.2016 г. изключва
ангажиране на отговорността на застрахователя на гражданската отговорност на
водача на л.а. „Мерцедес“ Д.И. – З. „Л.и.“ АД.
Искът е
неоснователен и по други съображения.
Видно от
съдържанието на договорите от 25.03.2016 г. и от 20.02.2017 г. с Хоспис „Безден“, техен предмет е медицинско обслужване на А.С.П.,
изразяващо се в лекарско наблюдение и лечение, сестринско обслужване и
манипулации, санитарно-болногледаческо обслужване,
храна, хотелско обслужване (смяна и пране на спално и лично бельо и дрехи) и
рехабилитация. В хипотеза като настоящата – поети от хоспис
грижи по цялостно и ежедневно хигиенно-битово обслужване, не се очертава
необходимост от допълнителни грижи, полагани от болногледач. Характерът на грижите,
полагани от служители на хосписа, не позволява
паралелно отглеждане на ищцата от болногледач. Последният не би могъл физически
да престира труд, различен от този, който е в
изпълнение на договора с Хоспис „Безден“. Заплатените
от ищцата суми по него, както и за бъдещ период, са предмет на друго дело –
гр.д. № 14912/2018 г. по описа на СГС, I-16 състав. Присъждане на сума за
болногледач, отделно от тази, заплащана на хосписа за
обема на обслужването по чл. 3 от договора, би представлявало неоснователно
обогатяване за ищцата.
Накрая,
след като институция е поела срещу определено заплащане обслужването на А. П.,
предвидена е в чл. 6 възможност за допълнителни медицински или немедицински
услуги срещу допълнително заплащане. Това изключва основанието и възможността за
ищцата да се оказва помощ от трето, външно за хосписа
лице, което да изпълнява специално функцията на болногледач.
Неоснователността
на иска поражда право на разноски за ответника. Представителят на ищцата е
възразил за дължимост на адвокатски хонорар, предвид
представителството на ответника от юрисконсулт. Действително, упълномощеният от
З. „Л.и.“ АД юрк. В. е подала отговор на исковата
молба, явила се е в съдебните заседания на 25.03.2022 г., 20.05.2022 г. и 07.10.2022
г., като с нейно участие са събрани писмени и гласни доказателства.
Адв. Н. Д.
е представил становище по доказателствените искания на
ищцата и е допълнил въпросите към експертизите на 27.03.2024 г., а адвокат К.се
е явила в съдебното заседание на 14.06.2024 г., на което не е даден ход, и на
05.07.2024 г., когато е представила молба с възражения относно допустимостта на
иска, идентични с посочените от юрк. В. с молба от 06.01.2022
г.
С
отговора на исковата молба ответникът е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като правната защита и
съдействие са оказани в пълна степен от юрк. В..
Присъждане на дублиращо тези разноски адвокатско възнаграждение е неоснователно.
Юрисконсултското възнаграждение съдът определя в
размер на 500 лева. Ищцата дължи на ответника разноски на обща стойност 620
лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А.С.П., ЕГН **********, действаща чрез настойника си Р.И.М., ЕГН **********,
срещу З. „Л.и.“ АД, ЕИК ****иск с правно основание § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) за заплащане на сумата от 2 800
лева месечно, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
разходи за полагане на ежедневни грижи и придружители за периода от 15.02.2016
г. до настъпване на основания за изменение в размера на обезщетението или до
отпадане на задължението, ведно със законните лихви върху всяко месечно
вземане, считано от 11-то число на месеца до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, А.С.П., ЕГН **********,
действаща чрез настойника си Р.И.М., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на З.
„Л.и.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** сумата от 620
лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: