Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 16.03.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание на втори март
две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при
секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 557/2020 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Производството
е образувано по жалба срещу Електронен фиш
серия Г №0012207 на ОДМВР София, с който на А.Н.С., ЕГН ********** за нарушение
на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховане е наложена глоба в размер на
250 лв. на основание чл.638, ал.4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1
от КЗ.
Твърди
се, че ЕФ е незаконосъобразен поради това, че
автомобилът е предаден през 2011г. на ОДМВР Хасково, както и че не е
посочен моментът на извършване на нарушението.
Жалбоподателят
в съдебно заседание се представлява от адвокат, който поддържа жалбата и
претендира разноски. Постъпило е писмено становище, в което се поддържа
жалбата.
Въззиваемата
страна не изпраща представител, в писмено становище излага съображения за
неоснователност на жалбата.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена от легитимирана страна и срещу подлежащ на съдебен контрол акт. В
конкретния случай ЕФ е връчен на 28.08.2020г. (видно от разписка на л. 17 от
делото), а жалбата е депозирана на 10.09.2020г. (л. 5 от делото), поради което
същата е подадена в срок.
Жалбоподателят
е санкциониран за това, че на 26.11.2019 г. в 14,42 ч. на АМ Тракия, км 46+000,
с посока гр. Пловдив физическо лице, което притежава МПС Тойота Авенсис
с рег. №*******, регистрирано в Република България и неспряно от движение, не е
сключило ЗЗ ГО. Нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство №
11743с1 и е квалифицирано по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ и на основание чл.638,
ал.4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, като е наложена глоба
в размер на 250 лв.
В
ЕФ е посочено, че собственик на МПС е А.Н.С..
От
протокол за доброволно предаване от 11.03.2011г.
(л. 8 от НАХД №550/2020г. на РС- Димитровград) се установява, че
жалбоподателят е предал процесният автомобил на служител на ОДМВР Хасково.
От
Постановление от 23.03.2012г. по ДП
№43/2011г. по описа на ОДМВР Хасково, пр.пр. №910/2011г. по описа на РП-
Хасково (л. 6 от НАХД №550/2020г. на РС-
Димитровград )
се установява, че е разрешено процесният автомобил да се предаде на директора
на ОДМВР Хасково за ползване според предназначението му.
С
разпореждане от 16.12.2020г. по настоящото дело служебно е изискана от РП-
Хасково следната информация: след като с Постановление от 23.03.2012г. по ДП
№43/2011г. по описа на ОДМВР Хасково, пр.пр. №910/2011г. по описа на РП-
Хасково, веществено доказателство л.а. Тойота, модел Авенсис, с рег. №******* е
предадено на основание чл. 111, ал. 4 от НПК на директора на ОДМВР Хасково, към
26.11.2019г. има ли последващо произнасяне касателно това МПС или същото продължава
да се ползва от ОДМВР Хасково по предназначение?
В
връзка с горното разпореждане е постъпило писмо
от РП- Хасково (л. 12 от делото), в което се посочва, че към 26.11.2019г. и към
„настоящия момент“ (датата на писмото е 04.01.2021г.) няма последващо
произнасяне относно лекия автомобил и същият продължава да се ползва от ОДМВР
Хасково по предназначение.
Отново
във връзка с горецитираното разпореждане по делото е представено и писмо от
ОДМВР Хасково (л. 18 от делото), в което се установява, че процесният автомобил
има Договор „Гражданска отговорност“ за срок от 01.01.2019г. до 31.12.2019.
Съдът не кредитира писмото в тази му част, тъй като от Проверка за сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ в сайта на Гаранционен фонд (л. 13 от НАХД
№550/2020г. на РС- Димитровград) се установява, че към датата на
нарушението- 26.11.2019г., процесното МПС няма активна застраховка
"Гражданска отговорност".
Съдът
намира че атакуваният ЕФ следва да бъде отменен, като съображенията за това са
следните.
На
първо място в
обжалвания електронен фиш е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 483,
ал.1, т.1 от КЗ, според която разпоредба договор за застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко
лице, което : притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на
територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не
забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно
средство, да сключи застрахователния договор.
Съответна
на посоченото нарушение е разпоредбата на чл.638, ал.1, т. 1 или т.2 от КЗ,
според която на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си
да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, се налага глоба от 250 лв. - за физическо лице, респ.
имуществена санкция от 2000 лв. - за юридическо лице или едноличен търговец.
В
случая с оглед посочването в електронния фиш, че е налице нарушение на чл.483,
ал.1 т. 1 от КЗ, в която разпоредба се въвежда задължение за сключване на
договор за застраховка ГО на автомобилистите за всяко лице, което притежава
моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република
България и не е спряно от движение, неправилно е приложена съответната на
нарушението санкционна норма. В този случай не е следвало да бъде наложено
наказание на основание чл.638, ал.4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т.
1 от КЗ.
Посочената
в ЕФ санкционна норма- чл.638, ал.4 от КЗ, отговаря на друго по вид
нарушение, а именно на това по чл.638, ал.3 от КЗ и санкционира всяко управление
на МПС, за което няма сключена застраховка ГО. Същевременно при нарушение по
чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ (посочено в ЕФ) „управлението“ не е част от
изпълнителното деяние. Нарушението по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ е различно
от нарушението по чл. 638, ал. 4 от КЗ, като първото е формално и наказуемо по
чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ от момента на придобиване и регистриране на МПС или
от изтичането валидността на предходната полица за застраховка ГО на
автомобилистите. За съставомерността по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ е без
правно значение дали автомобилът се управлява. За съставомерността по чл.
638, ал. 4 от КЗ обаче е необходимо управление на МПС, за което няма
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка ГО на
автомобилистите. В обжалвания ЕФ обаче никъде не е отразено, че е констатирано
управление на процесния автомобил.
С
оглед това смесване между посоченото нарушение и посочената санкционната норма
остава неясна волята на административнонаказващия орган досежно твърдяното
нарушение и се стига до невъзможност жалбоподателят да разбере за какво е
наказан - дали за това, че като собственик на посоченото в електронния фиш МПС
няма сключена задължителна застраховка ГО или за това че е налице управление на
МПС, за което няма сключена задължителна застраховка ГО. Касае се за две
различни нарушения- в единия случай отговорността е за собственика на МПС,
който няма сключена задължителна застраховка на автомобилистите ГО, а в другия
случай е за лице, което управлява МПС без сключена задължителна
застраховка гражданска отговорност. Горното е самостоятелно основание за отмяна
на ЕФ.
На
второ място
ангажирането на административнонаказателната отговорност при нарушение на
разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ (посочена като нарушена в процесния
ЕФ) се реализира със съставяне на АУАН, респ. издаване на НП (по арг. от чл.
647, ал. 1 и ал. 2 от КЗ), а не чрез издаване на ЕФ. От друга страна,
когато се касае за управление на моторно превозно средство, за което няма
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка ГО на
автомобилистите се прилага процедурата, регламентирана в чл. 647, ал. 3 от КЗ.
Този ред е приложим само по отношение на собственика на моторното превозно
средство и е в отклонение от общото правило, въведено в чл. 647, ал. 1 и ал. 2
от КЗ. В издадения ЕФ никъде не се посочва, че е налице управление на МПС и
наред с това като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 438, ал. 1, т. 1 от КЗ, която не предполага управление на МПС. Следователно в случая неправилно е
издаден ЕФ вместо да бъде съставен АУАН, респ. издадено НП.
В
подкрепа на горните два извода са Решение № 168 от 12.11.2020 г. по к.
адм. н. д. № 181 / 2020 г. на Административен съд – Ловеч, Решение № 1492 от
03.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 1760 / 2020 г. на Административен съд –
Бургас, Решение от 02.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 10214 / 2020 г. на
Административен съд - Велико Търново.
На последно
място дори да не са
налице горепосочените основания за отмяна на ЕФ, то съдът намира, че
установените по делото фактически водят до извод за маловажен случай по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН. По
делото се установи, че с
протокол за доброволно предаване от 11.03.2011г. жалбоподателят е предал
процесното МПС на служител на ОДМВР Хасково. Впоследствие с постановление от 23.03.2012г.
по ДП №43/2011г. по описа на ОДМВР Хасково, пр.пр. №910/2011г. по описа на РП-
Хасково (л. 6 от НАХД №550/2020г. на РС- Димитровград ) е разрешено процесният
автомобил да се предаде на директора на ОДМВР Хасково за ползване според
предназначението му. Във връзка с изискана по настоящото дело информация в
писмо от РП- Хасково (л. 12 от делото) се посочва, че към 26.11.2019г. и към
„настоящия момент“ (датата на писмото е 04.01.2021г.) няма последващо
произнасяне относно лекия автомобил и същият продължава да се ползва от ОДМВР
Хасково по предназначение. Противно на правната и житейската логика би било да
не се касае за маловажен случай, когато административното
нарушение се изразява в несключване на ЗЗ ГО от собственик, който във връзка с
висящо досъдебно производство повече от 8 години е лишен от възможност да
ползва собственото си МПС, а същевременно последното се ползва от държавен
орган в лицето ОДМВР Хасково по предназначение, считано от 23.03.2012г..
Следователно са налице смекчаващи обстоятелства, с оглед на които е налице по-
ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от този вид.
С
оглед всичко гореизложено съдът приема, че обжалваният ЕФ следва да бъде
отменен, поради което
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия Г №0012207 на
ОДМВР София, с който на А.Н.С., ЕГН ********** за нарушение на чл.483, ал.1,
т.1 от Кодекса за застраховане е наложена глоба в размер на 250 лв. на
основание чл.638, ал.4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд София
област.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: