О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ ІІІ - 1428 31.07.2019 год.
гр.
Бургас
Бургаски окръжен съд трети въззивен граждански
състав
на тридесет и първи юли две хиляди и деветнадесета година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ : КАЛИНА ПЕНЕВА
КРЕМЕНА
ЛАЗАРОВА
като разгледа
докладваното от съдия Калина Пенева
ч.гр.дело номер 1123
по описа за 2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 274 и сл. от ГПК.
Постъпила
е частна жалба от адв. Панайот Панайотов
от ВАК, в качеството му на процесуален представител на Е.А.Т., гражданка на Р.Ф.,
родена на *** ***, срещу определение № 344/03.06.2019 год. по гр.д.№ 737 / 2017
год. по описа на Районен съд-Поморие, с което е оставен без разглеждане като недопустим предявения от Е.А.Т.,
гражданка на Р.Ф., родена на *** г., с паспорт № *********/23.03.**** г., с
адрес в Р.Ф. г.П., С. област, проспект И., дом **, квартира **, със съдебен
адресат в гр.Варна, ул. „Драган Цанков”, № 4, офис 1 – адв.Панайот Панайотов против
Етажната собственост на комплекс „Феста Поморие Ризорт”, с административен
адрес в гр.Поморие, ул. „Княз Борис І”, № 211, представлявана от Мартин
Чолаков, със съдебен адресат в гр.Бургас, ул. „Възраждане”, № 28, ет.2 –
адв.Станимир Стоичков, иск за отмяна на решенията на Общото събрание на
Етажната собственост, проведено на 12.11.2014 г., обективирани в протокол от
същата дата, като незаконосъобразни. Осъдена
е Е.А.Т., гражданка на Р.Ф., родена на *** г., с паспорт № *********/23.03.****
г., с адрес в Р.Ф. г.П., С. област, проспект И., дом **, квартира **, със
съдебен адресат в гр.Варна, ул. „Драган Цанков”, № 4, офис 1 – адв.Панайот
Панайотов, да заплати на Етажната
собственост на комплекс „Феста Поморие Ризорт”, с административен адрес в
гр.Поморие, ул. „Княз Борис І”, № 211, представлявана от Мартин Чолаков, със
съдебен адресат в гр.Бургас, ул. „Възраждане”, № 28, ет.2 – адв.Станимир
Стоичков, сума в размер 360 лв. (триста и шестдесет лева), представляваща
разноски по делото. Оставено е без
уважение искането на Е.А.Т., гражданка на Р.Ф., родена на *** г., с паспорт
№ *********/23.03.**** г., с адрес в Р.Ф. г.П., С. област, проспект И., дом **,
квартира **, със съдебен адресат в гр.Варна, ул. „Драган Цанков”, № 4, офис 1 –
адв.Панайот Панайотов, за присъждане на разноски по делото и е прекратено производството по гр.дело №
737/2017 г. по описа на РС – Поморие.
В
частната жалба се твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно и
постановено в нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че в нарушение на
процесуалните правила в последното проведено по делото заседание районният съд,
въпреки преклузията и направено от ищцата възражение в този смисъл с депозирана
писмена молба, е приел ново доказателство представено от ответника за
установяване на обстоятелството, че ищцата е била уведомена за обжалваните
решения – препис на хартиен носител от електронно съобщение от 17.11.2014 год.
Изложени са подробни съображения относно тезата на жалбоподателя, че незаконосъобразно
районният съд е приел и кредитирал представеното доказателство, тъй като за
приемането му е настъпила преклузия. Заявено е оспорване на истинността и
относимостта на представеното електронно съобщение. Твърди се, че електронното
съобщение е неистинско, тъй като не съществува и ищцата не е получавала подобно
електронно писмо. С оглед направеното оспорване се иска настоящият съд да
назначи съдебно-техническа експертиза по въпроси поставени в частната жалба относно
установяване на твърденията на жалбоподателя. Евентуално е направено искане за
изискване на доказателството в електронен формат /на електронен носител/.
Твърди се също, че дори да бъде кредитиран електронния документ, той не доказва
получаването на имейла от ищцата. Направено е искане за отмяна на обжалваното
определение и за връщане на делото на районния съд за разглеждане на спора по
същество, евентуално – за решаване на спора по чл.40, ал.1 от ЗУЕС по същество
от настоящия съд или за отмяна на обжалваното определение, връщане на делото за
произнасяне от районния съд и даване на указания за отстраняване на
съществените процесуални нарушения допуснати от районния съд. Направено е
искане за присъждане на разноските по настоящото дело.
В
срок е постъпил отговор по частната
жалба от адв. Станимир Стоичков в качеството му на процесуален представител на
ответника по делото - Етажна собственост на „ФЕСТА АПАРТМЪНТС ПОМОРИЕ“,
представлявана от председателя на управителния съвет Мартин Чолаков. Изложени
са подробни съображения за неоснователност на частната жалба и правилност на
обжалваното определение. Твърди се, че за ищцата срокът за обжалване на
процесните решения е изтекъл и предявеният иск е недопустим. Отречено е
възражението на ищеца, че районният съд е допуснал процесуални нарушения като е
събрал представеното от ответника доказателство. Твърди се, че приемането на
доказателството е в съответствие със закона, а по делото са приложени и други
доказателства от които се установява, че много преди предявяване на иска ищцата
е узнала за протокола от общото събрание и решенията , които то обективира.
Твърди се, че с предходното си отменително определение въззивният съд за първи
път е въвел нов факт от предмета на доказване – момента на узнаване от ищцата,
че протоколът е изготвен, поради което ангажираното дказателство в този смисъл
не е преклудирано и районният съд правилно го е приел и обсъждал като относимо
към делото. Твърди се, че представеното ново доказателство не е било надлежно
оспорено от ищцовата страна, поради което районният съд не е има основание да
извърши последващи процесуални действия по чл.193, ал.1, изр.2 от ГПК. Изразено
е становище за неоснователност на доказателствените искания, посочено е, че
приемането на исковата молба за подадена в срок и допустима би допуснало правна
несигурност и би влязло в противоречие с вече разрешени правни спорове по други
дела.
Частната
жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на съда, в срок, от
легитимирано лице и е ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С
искова молба подадена по пощата на 15.11.2017 год. входирана в Поморийския
районен съд на 16.11.2017 год. е предявен иск с правно основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС – за отмяна на решения на ОСЕС взети на проведено ОСЕС на 12.11.2014 год.,
по което е образувано гр.д.№737/2017 год. по описа на Поморийския районен съд.
С
определение №386/11.07.2018 год. по гр.д.№737/2017 год. по описа на ПРС, като е
приел, че не е спазен срока по чл.40, ал.2 от ЗУЕС, районният съд е оставил без
разглеждане исковата молба и е прекратил производството по делото.
С
определение №387/28.02.2019 год. по ч.гр.д.№1699/2018 год. на Бургаския окръжен
съд е отменено определение №386/11.07.2018г. по гр.д.№737 по описа за 2017г. на
Районен съд- гр.Поморие, в частта, в
която е върнат иска с правно основание чл.40, ал.1 ЗУЕС предявен от Е.Т. против
Етажната собственост на комплекс „ФЕСТА АПАРТМЪНТС ПОМОРИЕ“, с адрес
гр.Поморие, ул.“Княз Борис I“ за отмяна на решенията, приети на Общо събрание
на Етажна собственост, проведено на 12.11.2014г. и е прекратено производството
по гр.д.№737/2017г. по описа на РС-Поморие, както и в частта за разноските по
гр.д.№737/2017г. на РС-Поморие, като в
тази част делото е върнато на Районен съд-Поморие за продължаване на
съдопроизводствените действия. За да постанови този резултат съставът на
БОС по отменителното опредение е приел, че протоколът от 12.11.2014
год.,приложен на л.60 от делото/, който удостоверява че на информационното
табло, находящо се на общодостъпно място- до рецепцията в главното фоаийе на
Комплекса са изложени материалите от проведеното ОСЕС на 12.11.2014 год., а
именно : Протокол от проведеното Общо събрание на 12.11.2014 год. и Правилник
за вътрешния ред , приет с решение на ОС на 12.11.2014 год., не е съставен по
надлежния ред. Прието е, че към датата на съставянето му не е бил избран
председател на управителния съвет на ЕС, поради което е възприета тезата на
частния жалбоподател, че в тази хипотеза вместо от управителя /или председателя
на управителния съвет/ протоколът е следвало да бъде подписан съвместно от
трите лица, избрани за членове на управителния съвет /Мартин Чолаков,
Звезделина Кьосева и Сергей Ворочалков/. Прието е, че протоколът по чл.16, ал.7 ЗУЕС от 12.11.14г. не е подписан от Ворочалков /който не е присъствал и на
събранието, видно от регистрационния списък на собствениците/, което опорочава
процедурата по удостоверяване оповестяването на изготвянето на протокола от ОСЕС
от 12.11.2014г. Прието е, че по-късното избиране на Мартин Чолаков за
председател на управителния съвет на ЕС /на 18.11.2014г./, както и
обстоятелството, че протоколът по чл.16, ал.7 ЗУЕС е подписан и от един от
етажните собственици- Д. Р., не може да санира този порок. Посочено е, че
съгласно трайната практика на ВКС следва да се приеме, че срокът за ищцата
започва да тече от действителното
узнаване, че протокол от ОС е изготвен. Прието е, че по делото липсват
конкретни доказателства за това обстоятелство. Твърденията в исковата молба са
общи и не съдържат признание за конкретна дата на узнаване, а ответникът не
ангажира доказателства, от които би могло да се направи извод, че
действителното узнаване за съставянето на протокола от ищцата е станало преди
17.10.2017г. /преди изтичането на 30-дневния срок по чл.40, ал.2 ЗУЕС/. Прието
е, че срокът по чл.40, ал.2 ЗУЕС е спазен, независимо от това, че към датата на
предявяването на иска на Е.Т. са били изтекли три години от процесното общо
събрание.
След
връщане на делото в Поморийския районен съд е насрочено открито съдебно
заседание, за което страните са били редовно уведомени. Ищцата чрез
процесуалния си представител е депозирала писмена молба преди провеждане на
откритото съдебно заседание, в която е заявила , че поддържа иска, че няма
доказателствени искания и се противопоставя на доказателствени искания на
противната страна, тъй като възможността за представяне на доказателства и
доказателствени искания е преклудирана.
В
проведеното открито съдебна заседание на 03.04.2019 год. представител на ищеца
не се е явил. Съдът е докладвал подадената молба от процесуалния представител
на ищеца в горепосочения смисъл. Явил се е представил на ответника, който след
даване ход на делото е представил писмено доказателство – разпечатано на
хартиен носител електронно съобщение, което е изпратено на електронната поща на
ищцата и с което същата е уведомена за резултата от проведеното на 12.11.2014
год. ОСЕС. Съдът е счел, че представеното ново доказателство не е засегнато от
доказателствената преклузия и го е приел като доказателство по делото.
С
обжалваното определение, въз основа на приетото ново доказателство районният
съд е направил изводи, че ищцата е узнала за решенията на ОСЕС взети на 12.11.2014
год., на 17.11.2014 год. – на датата на постъпване на електронното съобщение в
информационната система на ищцата, поради което исковата молба е подадена много
след изтичане на срока по чл.40, ал.2 от ЗУЕС и като недопустима следва да се
остави без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати.
Настоящият
съдебен състав споделя изводите на районния съд за недопустимост на предявения
иск поради неспазване на срока по чл.40, ал.2 от ЗУЕС, като не споделя
възраженията и исканията на жалбоподателя по частната жалба.
На
ответника по делото, който носи тежестта на доказване относно възражението за
неспазване от ищцата на срока по чл.40, ал.2 от ЗУЕС, не са били дадени
конкретни указания по реда на чл.146 от ГПК от районния съд, че за
обстоятелството кога ищцата е узнала за обжалваните от нея решения на ОСЕС от
12.11.2014 год. не са представени годни доказателства /тъй като според
изложеното от състава на въззивния съд по отменителното определение
представените до момента доказателства са негодни за установяване на това
обстоятелство/. Ето защо настоящият съд намира, че правото на ответника да
представи доказателства относно това обстоятелство в проведеното открито
съдебно заседание след отмяната на прекратителното определение не е
преклудирано. Съдът не е обвързан от възражението на страната относно настъпила
преклузия, като сам преценя преклузията на базата на всички обстоятелства по
делото. Настоящият съд намира, че в случая преценката на районния съд за
ненастъпила преклузия за събиране на доказателството е правилна, поради което
възраженията в частната жалба в обратния смисъл са неоснователни. Правилно
районният съд е приел и кредитирал представеното в открито съдебно заседание на
03.04.2019 год. доказателство – разпечатано на хартиен носител електронно
съобщение изпратено на ел.пощата на ищцата, което сочи, че на 17.11.2014
год. тя е уведомена за проведеното на
12.11.2014 год. ОСЕС, като е получила протокола от събранието и Правилника за
вътрешния ред.
По
съображенията изложени от районния съд в обжалваното определение относно
доказателствената стойност на представеното разпечатано на хартиен носител
електронно съобщение, към които настоящият съд препраща, този съдебен състав
също приема, че ищцата е била редовно уведомена
и е узнала за взетите на 12.11.2014 год. решения от ОСЕС на 17.11.2014
год. с постъпването на съобщението в посочената от адресата информационна
система, което видно от разпечатката е станало на 17.11.2014 год.
Настоящият
съд не дължи произнасяне по направените с частната жалба оспорвания на
представената разпечатка от електронен документ, тъй като такова оспорване не е
надлежно извършено пред районния съд по реда на чл.193 от ГПК. Предвид липсата
на надлежно заявено оспорване районният съд не е бил задължен да предостави
възможност на насрещната страна за допълнително становище по документа, а
поради пропускане на срока посочен в закона оспорването не може да бъде
проведено по-късно, включително не може да бъде проведено и пред настоящия съд.
Ето защо са неоснователни исканията на частния жалбоподател за ангажиране на
доказателства пред въззивния съд в този смисъл.
В
допълнение към изложеното по-горе следва да се посочи, че настоящият съдебен
състав извършва самостоятелна преценка за редовността и доказателствената
тежест на всички представени по делото доказателства, поради което не е
обвързан от приетото от друг състав на съда при предходно произнасяне.
Настоящият съдебен състав намира, че с представения по делото на л.60 протокол
от 12.11.2014 год. се установява надлежно изпълнение на изискванията на чл.16,
ал.7 от ЗУЕС в редакцията след изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г., която е била
действаща към релевантния момент, поради което същият е годно доказателство за извършеното
на посочената в него дата разгласяване на протокола за взети решения от ОСЕС
проведено на 12.11.2014 год., от който момент започва да тече срока по чл.40, ал.2
от ЗУЕС. Касае се за изпълнение на задължение за уведомяване за изготвения на
12.11.2014 год. протокол за взети решения от ОСЕС, което е свързано с
удостоверяване на извършване на фактическо действие – залепване на уведомление.
Предвидена е писмена форма за доказване на извършването на това действие –
протокол подписан от определени лица. Тъй като не се отнася за представителство
на етажните собственици, което при липса на избран председател следва да се
осъществява от всички членове на управителния съвет, нито до удостоверяване на
взето решение на управителния съвет, за което е приложим чл.22 от ЗУЕС, то
всеки член на управителния съвет заедно с един собственик, ползвател или
обитател може да удостовери с протокола извършването на това фактическо
действие.
Изложеното
по-горе дава основание да се приеме, че подадената по пощата на 15.11.2017 год.
искова молба е сезирала съда много след изтичане на преклузивния срок по чл.40,
ал.2 от ЗУЕС, поради което предявеният иск е недопустим и следва да бъде
оставен без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено.
В
подкрепа на този извод са и косвените доказателства приложени по делото за
проведена между ищцата и председателя на управителния съвет електронна
кореспонденция по други въпроси. Приложеното на л.42 от делото електронно писмо
от 05.02.2015 год. с подател ищцата, адресирано до управителя на ЕС, чийто
превод е представен на л.83, не е
надлежно оспорено и оборено. От него също става ясно, че ищцата е била
запозната с взетите решения на ОСЕС проведено на 12.11.2014 год. много преди
предявяване на исковата молба.
Като
е възприел същото разрешение на спорния въпрос Поморийският районен съд е
постановил валидно, допустимо и правилно определение, което следва да бъде
потвърдено от настоящия съд.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №
344/03.06.2019 год. по гр.д.№ 737 / 2017 год. по описа на Поморийския районен
съд.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.