Р Е
Ш Е Н
И Е № / 03.2011г., гр.Варна
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - гр.Варна, XXXI състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и
единадесета година, в състав: АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА
при секретаря Д.Д., като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№ 2327/2010г.,за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 ал.1 от ЗУТ.
Образувано е
по жалба на П.А.А. срещу Решение № 1809-2 по протокол № 18/13.11.2009г. от
заседание на Общински съвет-Варна, с
което на основание чл.45 ал.9 от
ЗМСМА е
прието повторно Решение № 1732-13 по протокол № 17 от 13 и 14.10.2009г. на
Общински съвет-Варна, с което е одобрен ПУП-ПУР на СО”Ален мак”, в частта, засягаща ПИ № *** по ПНИ на СО „Ален мак”.
Оспорващият поддържа, че е собственик на ПИ № ***, което обосновава правния му интерес
от релевираната жалба. Сочи, че при изготвянето на процесния ПУР не е
съобразено фактическото местоположение на изградените в имота сгради, както и необходимостта
от достъп до него, който ще бъде осуетен от предвидената автобусна спирка. По
изложените съображения твърди, че в атакуваната му част процесния ПУП- ПУР е
незаконосъобразен и моли за неговата отмяна.
В о.с.з., чрез пълномощник,
жалбоподателят поддържа оспорването и моли съда да го уважи. Претендира
присъждане на осъществените по делото разноски.
Ответникът- Общински съвет –
Варна, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на
оспорването и моли съда да го отхвърли, ведно с присъждане на разноски.
По
допустимостта : Жалбата, инициирала настоящото производство е депозирана от
лице, което съобразно КНА № 159/1994 год. и Заповед №1441/18.10.2004 год. на Зам. Кмета на Община Варна се легитимира
като собственик на ПИ № *** по ПНИ на СО „Ален мак”. Този
имот е непосредствено засегнат от процесния ПУП - ПУР,с оглед на което и по
аргумент от чл.131 ал.1 от ЗУТ съдът приема, че П.А. е активно процесуално
легитимиран и има правен интерес от оспорването на атакуваното решение в
частта, засягаща собствения му имот. Съпоставката между датите на обнародване на
визирания акт в ДВ - бр.13 от 16.02.2010 год. и тази на депозиране на оспорването
сочи, че то е упражнено в рамките на срока по чл.215 ал.4 от ЗУТ, с оглед на
което настоящият състав приема, че релевираната жалба е допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Съдът,
след като прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, становищата на страните и
съобрази приложимия закон, приема за установено от фактическа страна следното:
С Решение № 003/05.07.2006 год. Кметът на
Община Варна е разрешил изработването на
проект за ПУП – ПУР на СО „Ален мак” при спазване на действащата нормативна уредба за устройство на
територията и „Специфичните правила и
нормативи за устройство и застрояване на
гр. Варна”, одобрени със Заповед № РД-02-14-1734/21.09.1999 год. на МРРБ. Визираният
акт е издаден на основание Решение 3204-6 на Общински съвет – Варна по Протокол
№ 40/04.04.2006 год. и след становище на
Гл. архитект на Община Варна. Съобразно изготвеното от същия техническо
задание, планът за улична регулация следва да се изработи в две фази -
предварителен проект със съдържание по
чл.56 от Наредба № 8/2001 год. и
окончателен проект със съдържание по чл. 49, т.2,3 и 4 от с.а.. Като основни
изсквания към проекта са предвидени
съответствието му с чл.110 ал.1 т.2 от ЗУТ и чл.58 от Наредба № 8/2001 год. за
обема и съдържание на устройствените схеми и планове, както и съобразяване с
проектите и с влезлите в сила ПРЗ за територията, за отделни имоти или групи
имоти, включително с подземните и надземни проводи. Предметът на проекта за ПУР
на СО „Ален мак” е конкретизиран чрез посочване на границите на общата
територия от 152.3 ха – „Св. Св. Константин и Елена”, път Варна - Зл. Пясъци,
КК „Чайка” и местност „Баба Арино”. Гл. архитект е посочил още, че следва да се
представят : опорен план, изработен върху
действащия кадастрален план с нанесена
съществуваща информация, ПУ с режим на
устройствена зона, транспортно- комуникационна схема, сборна схема на
инженерната инфраструктура и обяснителна записка.
Същата е събрана като
доказателства по делото и от изложеното се установява, че възложител на проекта
е Община Варна. За територията на СО „Ален мак” е изработен ЗРП, който не е
влязъл в сила. Осъщественото строителство в селищното образувание е извършено
на базата на частични ПУП, които не са били съобразени с проекто-уличната регулация. Посочено е, че
в много случаи застроителните линии съвпадат с имотните граници на поземлените
имоти към съществуващите улици. Дефинирано е, че целта на проектирането е да се
създаде оптимална улична мрежа, която да съответства на увеличената моторизация и да осигури достъп до всеки имот с възможности за прокарване на
необходимата инфраструктура. Уточнено е, че достъпът до СО
„Ален мак” се осъществява чрез пътен
възел между път I-9 и III - ти клас улица, която разделя вилната
зона на две части и осъществява връзката на КК „Чайка” с комплекс „Журналист” и
морето. Предвидената нова улична мрежа следва трасетата на съществуващите
улици, като ширината им съответно се увеличава от 9м. на 10 м. Тупиците са с
ширина 6м, а тези, които обслужват до
четири имота - с ширина от 3.5 м.
Габаритите на улиците, в зависимост от тяхната класификация са : за III- ти клас улици- ширина
21.5м., с две платна по 7м., разделителна ивица от 1.5м и тротоари по 3м.; за IV-ти клас – ширина 13м с платно от 7м и два
броя тротоари по 3м.; за V-ти клас : ширина 10м и платно
6м. и два тротоара по 2м. , с възможност за изключение при ширина от 9м. – платно от 6м. и два
тротоара по 1.50 м. С оглед нагънатия и разнообразен терен и решаване на проблема
с отичането на дъждовните води са предвидени напречни пешеходни връзки през
кварталите.
От представеното съобщение и извадка от публикация в местен ежедневник е
видно, че горепосоченото решение на Кмета на Общината за изработване на ПУП -
ПУР е обявено по реда на чл.128 ал.1 от ЗУТ в приложимата му редакцията.
На 14.09.2007 год. ЕСУТ при
Община Варна е приел решение,
обективирано в протокол № 33, с което е одобрен предварителният проект
за ПУП – ПУР на СО „Ален мак”. С последващо решение по протокол № 49 от 17.12.2007 год. /л.410/
същият орган е приел ПУР на СО „Ален
мак”, фаза окончателен проект със съпровождащите го схеми: Ел, В и К, комуникационна
схема, вертикална планировка и сборна схема на инженерната инфраструктура. Визираното
решение е съобщено чрез публикация в ДВ бр.10/01.02.2008 год., обявление в
сградата на Общината и в два ежедевника при изрични указания до
заинтересованите лица за възможността на основание чл.128 ал.5 от ЗУТ да
подадат писмени възражения, предложения и искания по окончателния проект.
В рамките на едномесечния срок
от обнародването на обявлението, П.А. е депозирал възражения срещу одобрения
ПУП, което наред с останалите е разгледано от
ЕСУТ при Община Варна на заседание, проведено на 18.12.2008 год.
Колективният орган се е произнесъл по него с решение по т.309 от протокола
/л.347/, приемайки същото за неоснователно. Изложени са мотиви, че ширината на
улицата е определена съгласно нормативната уредба за оразмеряване на пътно – кумуникационни съоръжения и
предвид бъдещото развитие на територията.
По
предложение на № РД- 9-0300/23//11.08.2009 год. на Кмета на Община Варна и на
основание чл.129 ал.1 от ЗУТ, Общинският съвет – Варна е одобрил ПУР на СО
„Ален мак” с решение № 1732-13 по протокол № 17/13 и 14.10. 2009 год. Решението
е прието на основание чл. 21 ал.1 т.11 от ЗМСМА вр. с чл. 129 ал.1 от ЗУТ в присъствието на 36 общински съветници от общо 51 и с
мнозинство от 27 гласа.
По реда на чл.45 ал.4 от ЗМСМА и със Заповед № РД- 09-7706-341/30.10.2009
год. Областният управител на област Варна е върнал за ново обсъждане визираното
решение за одобряване на ПУР. В срока по чл.45 ал.7 от ЗМСМА то е разгледано отново от Общинския съвет на
заседение, проведено на 13.11.2009 год., като с решение № 1809-2 по протокол №
18 върнатият за ново обсъждане акт е приет повторно от всички присъствали 33-
ма общински съветници.
Съобразно заключението на вещото лице по проведената СТЕ, кредитирано от съда в коментираната част като
обективно и компетентно дадено въз основа на притежаваните специални знания и
подкрепящо се от събраните по делото други доказателства, процесният имот попада
в територията на СО ”Ален мак”. През 1994-1995год. е изработен ЗРП за територията на местност „Ален мак”, но
същият не е влязъл в сила. Досежно процесния имот няма одобрен и влязъл в сила
нито предходен ПУР, нито ПУП. Същият е предмет на одобрения ПНИ на СО „Ален
мак”, който е влязъл в сила досежно процесния ПИ № ***. Впоследствие
този план е изполван като основа на изготвената кадастрална карта на адм. район
„Приморски”, одобрена със Заповед № РД- 18-92/14.10.2008 год. на ИД на АГКК. Част от този административен район
е и СО „Ален мак”. Съпоставката на границите на процесния имот според
заснеманията по ПНИ и КК сочи на идентитет между тях. Спорният ПУП е изработен
върху ПНИ, който е актуалната кадастрална основа към този момент. Впоследствие,
при одобряването на спорния ПУР актуалния
кадастрален план е посочената КК от 2008 год. В частта, засягаща имота на
жалбоподателя оспореният ПУР предвижда първична регулация, с която се отнемат
131 кв.м. и се придават 2 м., в резултат на което площта се редуцира до 658
кв.м. и със 17 %, при лице от 31 м. От приложената към заключението комбинирана
скица е видно, че предвидената улица, засягаща имота на жалбоподателя е от
изток – III – ти клас с ширина между регулационните линни 23м. и
платно с ширина 14м. Допълнително от запад в участъка пред имота е предвидено
уширение за спирка на междуградския транспорт с ширина 3м. Проектираните двустранно
тротоари също са с ширина от три метра, а наклонът на улицата в тази част е 8
%. Експертът излага, че коментирана улица отговаря на всички технически
изисквания съобразно приложимите нормативни актове, при посочване на
конкретните показатели по т.8 от заключението.
На запад от имота е предвидена и улица - тупик, която не отнема от
неговата площ. Същата е от VI-ти клас, обслужваща, с ширина между регулационните линии от 6м, платно с
ширина 4.5м. и тротоар едностранно – 1.5м. До северната граница на ПИ № 179
преминава напречна пешеходна връзка. На посочената скица отнетата площ от имота е повдигната в зелен
цвят. В нея попадат две масивни полуподземни постройки, представляващи единичен
и двоен гараж и се засяга целия подпорен стоманобетонов зид /ограда/, с височина от 1 до 4 м. по фронта
на имота. Те ще бъдат разрешени при
евентуално прилагане на процесния ПУР, тъй като не съществува техническа
възможност за преместването им. Еспертът сочи, че оспореният ПУП- ПУР е съобразен с наличието
на съществуващата улична мрежа, с
класификацията на проектната улична мрежа, зададена от компетентния
орган и предвижданията на ОГП - 82 на
гр. Варна, с техническите характеристики по Наредба № 2/2004 год., със
съществуващата застрояване и наличната и
бъдеща инфраструктура, поради което намира, че не съществува друг по-
благоприятен, икономичен и целесъобразен вариант за улична регулация.
Настоящият състав не кредитира заключението на вещото лице в останалата му
част, както и обясненията, дадени в о.с.з., тъй като същите обективират правни
изводи, за извеждането на които съдът не се нуждае от специални знания.
При горната фактическа установеност, съдът
формира следните правни изводи :
По аргумент от чл.215 ал.1 от ЗУТ вр. с чл.168 от АПК, законосъобразността
на оспорения административен акт е обусловена от компетнетността на издалия го
административен орган, от спазването на законоустановената форма, на приложимите
процесуалноправни и материалноправни разпоредби, както и от съобразността му с
целта на закона.
Анализът на оспореното решение в контекста и на приложената административна
преписка мотивира съда да приеме, че то е издадено от териториално и материално
компетентен орган, в законоустановената форма и при спазване на приложимите
процесуалноправни разпоредби. Съобразно чл. 129 ал.1 от ЗУТ подробните
устрйствени планове за територии, с обхват извън посочения в чл.129 ал.2 и ал.3
от ЗУТ, се одобряват с решение на Общинския
съвет. В съотвествие с това свое правомощие, при наличие на законоустановения
кворум по чл. 27 ал.2 от ЗМСМА и с изискуемото се абсолютно мнозинство по чл.
45 ал.10 от ЗМСМА Общинският съвет е приел при явно гласуване оспореното
решение, с оглед на което съдът приема, че то не страда от пороци, които да
имат за своя последица неговата нищожност.
Преценката на формата на атакувания административен акт сочи, че тя
съответства на изискванията на чл. 59 ал.2 от АПК. Решението е издадено в писмена
форма, включваща изискуемите реквизити, както и правните основания за приемането
му, а фактическите основания се съдържат
в приложената административна преписка, обективираща мотивите на решението.
Съпоставката на горната фактическа
установеност с приложимите процесуално правни разпоредби обуславя извода, че в
хода на проведеното административто производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Изработването на процесния ПУР е възложено от
компетентния орган и с конкретно решение на ответника съобразно чл.124 ал.1 от ЗУТ. Проектът за ПУР е изработен въз
основа на техническо задание, съставено от възложителя, съдържащо всички
изискуеми текстови и графични части, предвидени в чл. 125 от ЗУТ и чл.. В
съответствие с техническото задание и чл. 56 и 57 от Наредба № 8/14.06.2001
год. за обема и съдържанието на
устройствените схеми и планове проектът е изготвен в две фази - предварителен и
окончателен, които са разгледани и
одобрени от ЕСУТ. По реда на чл.128 ал.2 от ЗУТ изработеният проект за ПУР е
съобщен на заинтересованите лица, а постъпилите възражения са разгледани от ЕСУТ
на основание чл.128 ал.7 от ЗУТ. След приемането на проекта от посочения
колективен орган и в съответствие с чл.129 ал.1 от ЗУТ, Кметът е изготвил
доклад и е внесъл предложение за приемане на решение от ОбСъвет – Варна.
Предвижданията на подробния
устройствен план за територии с неурегулирани поземлени имоти, както и за
територии с неприложена първа регулация
по предходен ПУП са дефинирани с нормата на чл.16 ал.1 от ЗУТ. Тя конкретизира,
че с този ПУП се определят необходимите площи за изграждане на обектите на
социалната инфраструктура - публична собственост, на озеленените площи,
обединени в зелена система и на общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. След
влизането му в сила, осъществяването на тези предвиждания предпоставя
сключването на прехвърлителни сделки между собствениците и Общината с предмет
процентна част от площта на имотите им, определена с плана, но не повече от 25
%. Същевременно, по аргумент от чл.16 ал.7 от ЗУТ, за неурегилирани поземлени
имоти и горепосочените територии може да бъде създаден план за улична регулация
и имоти за обекти на публичната собственост вместо плана по ал.1. Логическото и
систематично тълкуване на двете норми сочи, че изр. първо на ал.1 се отнася към
ал.7 от същия член като обща към специална разпоредба. Приложението на
специалната изключва общата, като алтернативността им е изрично подчертана от
законодателя чрез съюза „вместо”. Ограничението по отношение на допустимия
процент на редуциране на площта на засегнатите имоти по изр. второ на чл.16
ал.1 от ЗУТ обаче не е изключено от специалната норма на чл.16 ал.7, поради
което съдът приема, че то е приложимо както при изработването на ПУП по ал.1 и
чл.110 ал.1 т.1 ЗУТ, така и на ПУР по чл.16 ал.7 от ЗУТ и 110 ал.1 т.2 ЗУТ, при
който не се определят вътрешните регулационни линии на имотите.
Както в хипотезата на чл.16 ал.1, така и в тази по чл.16 ал.7 от ЗУТ,
съответният ПУП следва да се изработи на базата на кадастралната карта,
одобрена по реда на ЗКИР, като предвижданията се съобразят и с разпоредбите на
чл.19 ал.1 от ЗУТ. Същият изисква при урегулиране на поземлени имоти в селищни
образувания за ниско жилищно застрояване, свободно или свързано в два имота да
се спазват установените размери от 16м. лице и 500 кв.м.повърхност. Тези
параметри в случая следва да се преценят като материалноправно релевантни за
правния спор, тъй като след влизане в сила на процесния ПУР по чл.16 ал.7 от ЗУТ, вътрешните граници на имотите могат да се регулират именно по реда на чл.17
от ЗУТ, изискващ имотните граници на съответните имоти да са идентични с вътрешните регулационни.
Съобразно чл.77 ал.1 от ЗУТ, уличната мрежа в селищните образувания се
разпределя съобразно функционалното й
предназначение на първостепенна и второстепенна. Към първата категория спадат улиците до IV клас, които се определят при липса на ОУП с подробен
устройствен план. Конкретните параметри
по отношение на различните класове улици са дефинирани в Наредба № 2 от
29.06.2004 год. за планиране и проектиране на
комуникационно- транспортни схеми на урбанизираните територии. В таблица
1.3 от същата Наредба да посочени изискванията за III- ти
клас улици по отношение на максималния
надлъжен наклон, броят на пътните ленти и тяхната ширина, съответно до 7.5%,
увеличен по т.7 с 1%, 2бр. пътни ленти във всяка посока и минимална ширина на
една пътна лента от 3.5м.. В чл.115 ал.3 т.3 се конкретизира най- малката
допустима широчина на тротоарите – 3 м., а съобразно чл.104 ал.3 надлъжният
наклон в зоната на спирките не може да бъде по - голям от 3 %, при допустимите изключения – най-
много 6 %.
Така очертания нормативен регламент и конкретната фактическа установеност
мотивират съда да приеме, че атакуваното решение е прието в противоречие с
материалния закон. Процесният имот е неурегулиран, поради което спорният ПУР
следва да се квалифицира като такъв по чл.16 ал.7 от ЗУТ. Същият е изготвен на
базата на влезлият в сила ПНИ, който към релевантния момент на изработването му /а не на приемането/ е актуалната
кадастрална основа. Предвижданията по ПУР засягат площта на процесния имот само
чрез една от трите улици, граничещи с него, като общата редуцирана площ не
надхвърля допустимите 25 %. След приспадане на тези квадратни метри, имотът
остава с площ от 658 кв.м. и лица
от 31м., в съответствие с изискванията
по чл. 19 ал.1 т.2 от ЗУТ. Предвидената улица, в частта, засягаща процесния
имот, с изключение на „джоба”, отговаря както на изискванията на чл.77 ал.1
т.1 от ЗУТ, така и на всички технически
изисквания по Наредба № 2/2004 год. за планиране и проектиране на
комуникационно – транспортните системи
на урбанизираните територии. Независимо, че с оспорения ПУР се засягат изградените в имота ограда и две масивни
полуподземни постройки, то тези обстоятелства сами по себе си не обуславят
извод за незаконосъобразност на плана. Това е така, тъй като приложимите
разпоредби на ЗУТ не предвиждат задлъжение за запазване на съществуващите в
имотите строежи при проектиране на
уличната регулация. В случаите, при които неговото прилагане причинява вреди на собствениците, нормата
на чл.108 ал.6 от ЗУТ предвижда
изплащане на дължимото им обезщетение, но не и отмяна на одобрения ПУР.
По аргумент от чл. 75 ал.1 от ЗУТ предвижданията на ПУП са основа за
изграждането по общия ред на елементите на транспортната техническа
инфраструктура. В урбанизираните територии комуникационно – транспортната система
обхваща както уличната мрежа, така и
съоръженията за обслужване на транспорта, като по аргумент от чл.104 ал.3 от
Наредба № 2/2004 год. спирките на
превозните средства от редовните линии на обществения транспорт не могат да се разполагат в зони, в които надлъжният
наклон надвишава дори по изключение 6%. В случая, предвиденото местоположение на спирката, разположена пред имота на
оспорващия и проектирания за това „джоб” попадат в зона с надлъжен наклон от 8
%, поради което съдът приема, че в тази си част предвижданията на плана не са
съобразени с визираната норма на чл.104 ал.3. Действително, при изграждането на
спирката по общия ред на ЗУТ може да се проектира изискуемия напречен наклон, но не би могло да се промени
надлъжния наклон на зоната. Ето защо, съдът приема, че атакуваното решение на
Общински съвет досежно процесния имот
страда от порока материална незаконосъобразност, в резултат на което следва да
бъде отменено.
На
основание чл.173 ал.2 от АПК, преписката следва да бъде върната на ответника за
разрешаване на въпроса по същество с указания да съобрази предвиденото с
процесния ПУР местоположение на автобусната спирка и съответстващото му уширението
/”джоб”/ в частта, засягаща ПИ № ***, с разпоредбата на чл. 104 ал.3 от
Наредба № 2/2004 год. за планиране и проектиране на комуникационно -
транспортните системи на урбанизираните територии. При произнасянето си
ответникът следва да отчете, че наклонът на тази зона е от 8.5 % и не позволява разполагането на автобусна
спирка пред ПИ № ***. След промяна на местоположението на спирката,
чрез разположението й в зона с допустимия надлъжен наклон, ситуирането на уличната
регулационната линия, засягаща ПИ № ***следва да се съобрази с новото фактическо
положение и липсата на необходимост от уширение.
Съобразно изхода на спора, направеното искане и на основание чл.143 ал.1 от АПК, в полза на оспорващия следва да се присъдят осъществените по делото
разноски, възлизащи на сумата от 639 лв. / шестстотин тридесет и девет лв./
На основание чл.215 ал.7 вр. с чл.77 ал.1 т.1 от ЗУТ настоящото решение не
подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1809-2 на Общински съвет –
Варна по протокол № 18/13.11.2009г., с
което е прието повторно Решение № 1732-13 по протокол № 17 от 13 и 14.10.2009г.
на Общински съвет-Варна, одобряващо ПУП-ПУР на СО”Ален мак”, в частта, засягаща ПИ № *** по ПНИ на СО „Ален мак”, по жалбата на П.А. ***.
ВРЪЩА преписката на Общински съвет – гр.
Варна за произнасяне по същество съобразно задължителните указания по тълкуването
и прилагането на закона, конкретизирани в мотивите на настоящото решение, на
основание чл. 173 ал.2 от АПК.
ОСЪЖДА Общински съвет – гр. Варна да заплати
на П.А. *** сумата от 639 /шестстотин
тридесет и девет/ лв., представляваща осъществените по делото разноски, на
основание чл.143 ал.1 от АПК.
Решението не
подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :