Присъда по дело №131/2014 на Районен съд - Русе

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД №131/2014г., по описа на РРС, ХІ н.с.

 

Русенска Районна прокуратура е обвинила П.Г.Г., с ЕГН – ********** в това, че : 

1. За периода от 10.10.2011г. до 06.01.2012г. в гр. Русе, в условията на продължавано престъпление, на три пъти, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у лицата:

1.1. М.К.Д. ***/чрез управляваната от него фирма „Блу пейджис плюс” ЕООД гр. Бургас, ще извърши за 6438.00 лв. ремонт на жилищен апартамент №3, намиращ се в жилищна кооперация с адрес : гр. Русе, ул.”Драган Цанков” № 18а,

б/ще регистрира в гр. Русе съвместно търговско дружество - ООД и закупи консумативи, на обща стойност 1800.00 лв.;

1.2. В. Иовиев И. ***, че щял да му плати за извършен таксиметров превоз, с маршрут Русе-Бургас-Русе, сумата от 300.00 лв.,

и с това е причинил на М.К.Д. имотна вреда в размер на 8238.00 лв.и на В. И. И.- имотна вреда в размер на 300.00 лв., на обща стойност 8 538 лева - престъпление по чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК

2. За периода от 15.10.2011г. до 17.10.2011г. в гр. Русе, противозаконно присвоил чужди движими вещи -преносим компютър „ТОШИБА” С 650, сериен номер S7АЗ52840Q и ИМЕЙ -8605470026263061; модем и мобилен апарат марка „САМСУНГ”, модел: Е1230 със СИМ карта № 89359050000420127808 с ИМЕЙ: 358735040866757, на обща стойност 1180.00 лв., собственост на „Космо България Мобайл” ЕАД гр. София , ползвани по Договор за лизинг от М.К.Д.,***, с ЕГН:********** /лизингополучател/, които владеел - престъпление по чл.206, ал.1 от НК.

Прокурорът поддържа обвинението.

Подсъдимият П.Г. изцяло признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти, по смисъла на чл.371, ал.1, т.2 от НПК. В хода на досъдебното производство дава обяснения, в които се признава за виновнен.

Съдът, след като съобрази, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, същите са събрани при условията и по реда на НПК, приема за установена следната фактическа обстановка въз основа на фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт:

Подсъдимият П.Г.Г. е роден на ***г. в гр.Пловдив, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, осъждан.

Пострадалият и свидетел М.К.Д. *** отдал под наем на обвиняемия Г. собствено жилище - апартамент, намиращ се в сграда на ул.”Драган Цанков” №18а, ет.2, ап.2 в гр. Русе. По този повод на 10.10.2011г. е сключил договор за наем на това жилище.Уговорили се , че договора ще бъдел сключен само формално с „Блу Пейджис Плюс” ЕООД гр. Бургас, на което управител бил подсъдимият Г.. По повод предстоящо саниране на наетия от обвиняемия апартамент и ап.3 намиращ се на ет. З на същия адрес, който бил собственост на св.Д., последният споделил намерението си да санира двата апартамента.Тъй като на подс.Г. му трябвали пари за друг бизнес, а нямал такива видял възможност да си ги набави от св.Д.. Подс.Г. предложил той в качеството му на физическо лице да организира ремонта на двете жилища, като разходите и документите да се осчетоводят през собствената му фирма „Блу Пейджис Плюс” ЕООД гр. Бургас, тъй като към момента на подписване на договора бил подал молба за регистрация по ЗДДС и на дружеството му трябвали такива договори и фактури с оглед признаване на разходи. Подсъдимият изобщо нямал намерение да закупи материалите и да извърши договорените строително монтажни работи, но успял да убеди св.Д., че е в състояние да изпълни договореното между тях. Пострадалият му се доверил и по тази причина изготвили по-късно договор за наем, който бил сключен между него и ю.л. „Блу Пейджис Плюс” ЕООД гр. Бургас, както и била включена и допълнителна клауза, свързана с външното саниране само на ап.2, въпреки , че реално сумата била за санирането на двете жилища. Санирането следвало да се извърши в срок до 25.10.2011г. срещу сума от 6438.00 лв. като тази сума двамата щели да осигурят поравно. В договора лично подс. Г. собственоръчно попълнил видовите строителни дейности и стойността им в офис, намиращ се на ул.”П. Берон” № 1, ет.2, офис № 5, в гр. Русе, който бил нает от „Вулкан В.С.”ЕООД-гр.Русе и ползван от обвиняемия Г.. Непосредствено преди подписване на договора, св. Д. предал на подс.Г. половината от сумата, уговорена за ремонта. След 25.10.2011г. подс.Г. решил да закупи малка част от строителните материали, необходими за санирането, за да пъддържа заблуждение в Д., че е абсолютно добронамерен и ще изпълни поетия ангажимент по договора. Закупените материали складирал в едно от избените помещения на св. Д.. Една седмица след това подс.Г. изнесъл материалите с обяснението, че ще ги замени с по качествени и по евтини материали и ги продал, като не закупил други. Непосредствено след изнасянето на материалите, подс.Г. заедно с Д. провели разговори със св. С. П. управител на строителна фирма „Жорела”ООД- гр.Русе да им достави и монтира скеле по фасадата на кооперацията на ул.”Драган Цанков” № 18а. Подсъдимият предложил капаро на П., но тя отказала , като се договорили като започнат ремонта тогава да й дадат определена сума с пари. В изпълнение на намеренията си след монтирането на скелето и създадената от него у Д. представа, че санирането ще започне до дни подсъдимият поискал от Д. останалата половина от договорените 6438.00 лв., като му обяснил, че му били необходими за заплащане на труда на работниците по ремонта, каквито всъщност не бил наемал, а нямал свободни парични средства. Паричната сума, като разлика до 6438.00 лв. , св.Д. броил и платил на ръка на подс.Г. в дома си в присъствието на баба му. След няколко дни управителката на строителната фирма „Жорела”ООД- гр.Русе - свидетелката С.Г. П. по телефона информирала св.Д., че подс.Г. не й вдигал телефона си и се криел от нея. По тази причина след около 20 дни работници на „Жорела”ООД-гр.Русе си демонтирали и прибрали скелето.

Междувременно през м.октомври 2011г., подсъдимият Г. след като разбрал, че св.Д. му има доверие решил да си осигури още парични средства от него като му предложи да регистрират съвместна фирма - ООД и да развиват печеливш бизнес, като за целта св.Д. следвало да осигури средствата за регистрация на фирмата, закупуване на канцеларски материали за дейността й и да сключи лизингов договор за закупуване на лаптоп и мобилен телефон. Подс.Г. от своя страна следвало да регистрира фирмата, да закупи консумативите и да развие дейността на фирмата. Реалните намерения на обвиняемия били Д. да му даде известна сума пари за канцеларски материали, а той да ги ползва съвсем за други лични цели. Предложението се харесало на Д. и той се съгласил да осъществят заедно това начинание. Подсъдимият за да не задължен към мобилни оператори умишлено изразил притеснение, че бил следен и затова поискал лаптопа и телефона да бъдели закупени на името на св.Д..След направената договорка през м. октомври 2011г., в офис, намиращ се на ул.”П. Берон” №1, ет.2, офис №5, гр.Русе, пострадалият Д. дал на ръка на обвиняемия Г. парична сума в размер на 1800.00 лв., която последният му поискал за регистриране на съвместното търговско дружество с ограничена отговорност и за закупуване на консумативи, свързани с дейността й, като на самото предаване не присъствали други лица. Впоследствие пак същия месец двамата посетили адвокат Б. К. С. от АК-Русе в кантората й намираща се на ул.”Църковна независимост” в гр. Русе. Подс.Г. се договорил със С. да се видят допълнително и да й предаде съответните документи и да й плати хонорар от 300.00 лв. Подсъдимият й казал, че в момента не носел пари и документи у себе си.На Д. обяснил, че се били разбрали с адвокатката да се видят пак двамата. Такава среща не се състояла, тъй като намеренията на обвиняемия били само да въведе в заблуждение Д., че е стартирал процедурата по регистрацията на търговското дружество.Впоследствие такова така и не било регистрирано. Същевременно мотивиран за осъществяване на печеливш съвместен бизнес и в изпълнение на уговорката си с обвиняемия , пострадалият Д. сключил на 11.10.2011г. договор за мобилни услуги между „Космо България Мобайл” ЕАД-София и М.К.Д., свързан и с предоставяне на мобилен апарат марка „САМСУНГ” модел Е1230 със СИМ карта № 89359050000420127808 с ИМЕЙ №358735040866757.

На 15.10.2011 г. св.Д. сключил договор за лизинг между „Космо България Мобайл” ЕАД-София и М.К.Д. с предмет лаптоп модел „ТОШИБА” С 650, сериен номер S7А352840Q и ИМЕЙ- 8605470026263061.С оглед сключените договори от Д. от „Космо България Мобайл” ЕАД-София му бил предоставени и 1 бр. модем с оглед предоставяне на услуги от самия мобилен оператор.

На 15.10.2011г. св.Д. предал на обвиняемия лаптопа, модема и мобилния апарат в ползвания от него офис, за да ги ползва временно - като негов съдружник във връзка с бъдещата обща търговска дейност и да поддържат връзка. Договорили се, че подс.Г. ще ползва техниката, като следва да заплаща месечните вноски по горепосочените два договора.

На 17.10.2011г. в гр. Русе подсъдимият променил субективното си отношение към тези три вещи и решил да ги ползва занапред като свои. В изпълнение на това свое решение той не заплатил нито една от месечните вноски по договорите за лизинг и цената за разговорите по телефона. Св. Д. разбрал това и започнал да го търси, с искане да му върне вещите, но подсъдимият отказвал контакти с него и не ги върнал. Ползвал ги около месец и половина, след което ги продал на неустановено лице.

Към края на октомври подс.Г. спрял да ползва предоставеният му апартамент под наем. Св.Д. го търсил по телефона по повод ремонта на апартаментите, той все му казвал, че бил извън гр. Русе - в гр. Плевен, гр.Бургас, гр.Пордим. За извършването на ремонта го успокоявал, че ще го извършел, но на по късен етап. Все отлагал да му даде и документ по повод предоставената му парична сума в размер на 6438.00 лв. Оправдавал се постоянно с действията на счетоводителката на собствената му фирма. След 20-25.11.2011г., след демонтажа на скелето, подс.Г. спрял отговаря на обажданията на Д. и изчезнал.

Тогава Д. разбрал, че подс.Г. го измамил и въобще не бил имал намерение да организира както извършването на ремонта, съгласно клаузата в договора за наем, както и да заплати необходимите суми за регистрация на общо търговско дружество. На 22.11. 2011 г. подал жалба до Районна прокуратура гр. Русе срещу Г. по повод взетите от него пари за ремонта , както и взетите и невърнати вещи - лаптоп, модем и телефонен апарат.

На 15.12.2011г. св. Д. отишъл до офиса на подс.Г. *** тъй като имал достъп до него и взел от там следните вещи - 3бр. модула „ПДЧ” етажерки с размери 2м./0.8м./0.3м, 1 бр. ъглово офисно бюро с размери 1,6м./0.9м./плот/ и доп. ъгъл с плот с размери 0.5м./05м. и 4 бр. офисни столове, тапицирани с метална конструкция като залог за парите и вещите, които подсъдимият бил взел от него, знаейки от обвиняемия, че същите били негова собственост.

С микробус ги пренесъл до мазето на блока, в който живеел. Впоследствие Д. предлагал многократно на обвиняемия Г. да му върне дължимите пари и вещи , а той щял да му даде офис оборудването , което взел и съхранявал като залог.Разпоредителни действия с тези вещи св.Д. не бил извършвал. По време на досъдебното разследване било установено , че тези вещи били собственост на „Вулкан- В.С.- ЕООД” гр. Русе .След като разбрал тези обстоятелства Д. се свързал със св.И. И. -представител на „Дилия”ООД- Русе , която действала като посредник между „Вулкан- В.С.- ЕООД” -гр. Русе при отдаване на офиса, като двамата се договорили да му предаде вещите на „Вулкан- В.С.- ЕООД” гр. Русе в удобно за него време.

На 06.01.2012г. св.В.Й.И. бил нает от подс.Г. да извърши услуга като го закара от гр. Русе до гр. Бургас и обратно с управлявания от него таксиметров автомобил марка „Мерцедес” с рег. № Р 99 13 АН за сумата от 300лв. Тъй като нямал сумата необходима за плащане на договорената таксиметрова услуга подс.Г. въвел И. в заблуждение, че бързал за бизнес сделка в гр. Бургас и поради тази причина не е имал време да изтегли пари от банка в гр. Русе. Като пристигнели в гр. Бургас щял да изтегли пари и да му плати. Тъй като Г. и друг път бил наемал И. с оглед извършване на таксиметрови услуги и си бил плащал, И. се съгласил Г. да му плати в гр.Бургас и потеглили.След като пристигнали в гр.Бургас подсъдимият обяснил на И., че нямало как да изтегли пари поради това, че работното време на банките било приключи л о. Такива щял да получи от негов партньор в гр. Поморие и го помолил да продължи да там. В гр. Поморие спрели на една бензиностанция. Подс.Г. провел среща с някакъв негов познат, но пари за превоза не подсигурил и излъгал отново И., че негов познат, който трябвало да му плати комисионна по сделка ще го чакал в хотел „Черно море” в гр.Варна.Двамата потеглили за гр.Варна. Като пристигнали пред хотела подсъдимият излязъл от колата и след известно време се е върнал като споделил пред св.И., че неговият човек не се е явил и не може да му подсигури необходимата сума за транспорта. Провел още няколко телефонни разговора. Впоследствие отново излъгал И., че чичо му щял да му даде парите и да потеглят за гр.Русе. По пътя за гр. Русе за да бъде по-убедителен подс.Г. извадил от една кутия с бижута.От там извадил синджир, бял на цвят и казал на И., че бил от бяло злато и бил семейна ценност, а бижутата в кутията били на стойност около 1 600лв. Дал кутийката с бижутата на св. И. като гаранция, че ще му бъде платена сметката от 300.00 лв.След като се прибрали в гр.Русе двамата се разделили. Св.И., след като се е прибрал в гр. Русе, посетил заложна къща заедно с брат си, където му казали,че въпросните бижута изобщо не били от злато и той разбрал, че всъщност бил измамен от обвиняемия и последния изобщо не е имал намерение да плаща услугата за превоз. Впоследствие И. провел няколко разговора с подс.Г.. Последният му обещавал, че ще му плати направения таксиметров превоз, но отказвал да се среща с него. По време на един от телефонните разговори, подс.Г. му споделил, че в гр. Русе държал на склад лютеница, която взел на консигнация, въпреки , че това не отговаряло на обективната истина. Предложил на И. да я продаде и да си прихване вземането. Св.И. за да си получи сумата от 300лв. създал организация за продажбата на лютеницата - склад, транспорт и купувач, но подс. Г. спрял да му отговаря на обажданията и така И. разбрал, че и предложението му за продажба на лютеницата било лъжа и подал жалба в Първо РУП-Русе.

В заключението си вещото лице, по назначената съдебно ценова икономическа експертиза е посочило,че предоставените от св.И. с протокол за доброволно предаване вещи - 1 бр. сребрист на цвят синджир с дължина 50 см,заключващ се с тока, 1 бр. гривна сребриста на цвят с дължина 21 см., заключваща се с тока, 1 бр. обеца сребриста на цвят с винт, с формата на листо и гравиран безцветен камък, и чифт обици, сребристи на цвят, с винт с монтирани по три бр. безцветни камъни, не били изработени от благороден метал.

Видно  от  заключението  на назначената СЦИЕ  стойността на вещите предмет на обсебване била 1 180лв.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на В.Й.И., М.К.Д., Е.Ж.И., И. Й.И., Л.Е.П., С.Г. П., Е.В.Ч.,В.Н.С.-А., П.К.И., Т.Н.Л., Б. К. С., И.С.И., както и от писмените доказателства и доказателствени средства по делото -СЦИЕ, справка за съдимост, декларация по ЗСГ, протоколи за доброволно предаване, разписки, писма.

Анализ на доказателствата и правни изводи :

Съгласно чл.102 от НПК в наказателното производство подлежи на доказване извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него. Съдът счита, че от всички събрани по делото доказателства, безспорно се установи факта на извършено престъпление, в извършването на което е обвинен подс. Г.. Доказателствата, имащи за източник всяко от доказателствените средства по делото са съответстващи си и логично разкриват фактическата обстановка на деянието, отразена по-горе. В събрания доказателствен материал по делото не съществуват противоречия. От събраните доказателства, съдът е достигнал до единствено възможният извод за виновността на подсъдимия и за постановяване на осъдително решение спрямо него.

Съдъдт намира за несъмнено и безспорно доказано по делото, че с деянието си подсъдимият П.Г.Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като за периода от 10.10.2011г. до 6.01.2012г. в гр. Русе, в условията на продължавано престъпление на три пъти с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у лицата:

1.М.К.Д. *** че, чрез управляваната от него фирма „Блу пейджис плюс” ЕООД гр. Бургас, ще извърши за 6438.00 лв. ремонт на жилищен апартамент № 3,намиращ се в жилищна кооперация с адрес- гр. Русе, ул.”Драган Цанков” № 18 а и ще регистрира в гр. Русе съвместно търговско дружество - ООД и закупи консумативи, на обща стойност 1800.00 лв.;

2. В. Иовиев И. ***, че щял да му плати за извършен таксиметров превоз, с маршрут Русе-Бургас-Русе, сумата от 300.00 лв., и с това е причинил на Д. имотна вреда в размер на 8238.00 лв.и на И.- имотна вреда в размер на 300.00 лв.

Изпълнителното деяние било осъществено чрез действие - чрез възбуждане и поддържане на заблуждение у пострадалия М.К.Д. *** че:

- чрез управляваната от него фирма „Блу пейджис плюс” ЕООД гр. Бургас, ще извърши за 6438.00 лв. ремонт на жилищен апартамент № 3,намиращ се в жилищна кооперация с адрес - гр. Русе, ул.”Драган Цанков” № 18а и

-ще регистрира в гр. Русе съвместно търговско дружество с Д. -ООД и закупи консумативи, на обща стойност 1800.00 лв.

Също така подсъдимият безспорно и несъмнено възбудил и поддържал заблуждение у пострадалия В. И. И. ***, че ще му плати за извършен таксиметров превоз, с маршрут Русе-Бургас-Русе, сумата от 300.00 лв. извършен на 06.01.2012г. като дори му оставил в залог вещи, представяйки ги за ценни семейни бижута от благороден метал, а всъщност те били от обикновен метал. Това било осъществено чрез проведени разговори с двамата пострадали, сключване на посочените договори с тях .В резултат на тези действия на обвиняемия у св. Д. и И. създадени неверни представи - че подс. Г. може и ще извърши горепосочените действия - строително-монтажни работи и заплащане на необходимите суми за регистрация на търговско дружество и покупка на канцеларски материали за дейността на бъдещото такова дружество, съответно ще заплати дължимата сума за извършения таксиметров превоз. Вследствие на тези действия на обвиняемия настъпила имотна вреда в размер на 8238.00 лв. - за св. Д. и на св. И.- имотна вреда в размер на 300.00 лв. , като общо причинената вреда е в размер на 8 538 лева, тъй като подс. Г. не изпълнил поетите от него ангажименти.

Налице е пряка причинно-следствена връзка между въвеждането и поддържането на заблуждението и настъпилата вреда, тъй като разпореждането с имуществения предмет от страна на св.Д. и И. е извършено именно в резултат на създадените от обвиняемия неправилни представи - относно това, че може да извърши, съответно да заплати договорените услуги с пострадалите лица, касаещи престъплението по чл. 209, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК.

Деянието по чл.209, ал.1 от НК е извършено от обвиняемия на различни дати през периода 10.10.2011г. до 06.01.2012г. в гр.Русе, при една и съща обстановка и при еднородност на вината.Ето защо всяко следващо деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предшествуващото го по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.

От субективна страна подс. Г. извършил престъплението при пряк умисъл и специална цел - да набави за себе си имотна облага. Както към момента на деянието, така и към настоящия момент бил пълнолетен и психически здрав. Същият нямал намерение да изпълни поетите ангажименти към пострадалите М.К.Д. *** и В.Й.И. ***. Предварително знаел, че няма да извърши за 6438.00 лв. ремонт на жилищен апартамент № 3, намиращ се в жилищна кооперация с адрес - гр. Русе, ул.”Драган Цанков” №18 а и няма да заплати сумите, необходими за регистрацията на съвместно търговско дружество - ООД и закупи консумативи, на обща стойност 1800.00 лв., както и нямал изобщо намерение да заплати сумата от 300лв. за извършения му таксиметров превоз, с маршрут Русе-Бургас-Русе.Единствено целял да усвои горепосочените суми, както и направил.

Съдът намира за несъмнено и безспорно доказано по делото, чи с деянието си подсъдимият П.Г.Г. осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.206, ал.1 от НК, тъй като за периода от 15.10.2011 г. до 17.10.2011 г. в гр. Русе, противозаконно присвоил чужди движими вещи -преносим компютър „ТОШИБА” С 650, сериен номер S7А352840Q и ИМЕЙ -8605470026263061 ; модем и мобилен апарат марка „САМСУНГ”, модел: Е1230 със СИМ карта № 89359050000420127808 с ИМЕЙ: 358735040866757, на обща стойност 1180.00 лв., собственост на „Космо България Мобайл” ЕАД гр. София , ползвани по Договор за лизинг от М.К.Д.,***, с ЕГН-**********, /лизингополучател/, които владеел.

Видно от събраните по делото доказателства, предмет на обсебването осъществено от обвиняемия били чужди движими вещи, които се намирали във негова фактическа власт. Преносимият компютър, модема и мобилния апарат му били предоставени за ползване за известен период от време от св. М.К.Д., който ги владеел на законно основание, а именно договор за лизинг сключен със собственика на вещите - „Космо България Мобайл” ЕАД гр. София , с уговорката впоследствие вещите да му бъдат върнати. Подсъдимият противоправно променил субективното си отношение към тези вещи и започнал за ги третира занапред като свои.

Обсебването извършено от обвиняемия е резултатно престъпление и е било довършено с осъщественото засягане на възможността собственика на вещите да се разпорежда с тях като пряка последица от акта на имуществено разпореждане извършен от обвиняемия.

Подсъдимият при осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението обсебване действал при пряк умисъл. Съзнавал, че преносимият компютър „ТОШИБА” С 650, сериен номер S7А352840Q и ИМЕЙ -8605470026263061 ; модема и мобилният апарат марка „САМСУНГ”, модел: Е1230 със СИМ карта № 89359050000420127808 с ИМЕЙ : 358735040866757 са чужда движими вещи закупени от св.Д. на лизинг.Подсъдимият ги владеел като свои, не заплащал лизинговите вноски и цената за предоставената услуга от мобилния оператор, отказвал срещи със св. Д. и отказвал да му ги върне.

Причини за извършване на престъпленията-ниско правосъзнание, незачитане правата на чуждата личност и незачитане на чуждата собственост , стремеж за облагодетелствуване по неправомерен начин.

При индивидуализацията на наказанието което следва да се наложи на  подс. Г. за деянието по чл.209, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК, съдът отчита смекчаващи отговорността –направените самопризнания  на досъдебното производство и в съдебно заседание от подсъдимия с които спомогнал за разкриване на обективната истина. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът приема лошите характеристични данни, а именно предишните осъждания преди деянието предмет на настоящото производство, както и наличие на осъждания в последствие, а освен това и високата стойност на имуществената вреда която е причинена в резулстат на това престъпление – по чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК. Предвид това, съдът приема, че е налице превес относителен квалитет на отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства, налагащ определяне на наказание към средния размер на предвидения в закона. Мотивиран така и съобразявайки чл.373, ал.2 от НПК за задължителното прилагане на чл.58а от НК, съдът приема, че целите на наказанието ще се постигнат с определяне на наказание на основание чл.54 вр. чл.36 от НК, а именно “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ТРИ ГОДИНИ, което следва да се намали с една трета, поради което да се наложи наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ДВЕ ГОДИНИ, изтърпяването на което крайно опредено наказание, следва да се изтърпи в затворническо заведение от ЗАКРИТ ТИП при първоначален СТРОГ РЕЖИМ, съгласно разпоредбите на чл.60 и 61 от ЗИНЗС.

При индивидуализацията на наказанието което следва да се наложи на  подс. Г. за деянието по чл.206, ал.1 от НК, съдът отчита смекчаващи отговорността –направените самопризнания  на досъдебното производство и в съдебно заседание от подсъдимия с които спомогнал за разкриване на обективната истина. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът приема лошите характеристични данни, а именно предишните осъждания преди деянието предмет на настоящото производство, както и наличие на осъждания в последствие. Предвид това, съдът приема, че е налице относителен квалитет на отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства, налагащ определяне на наказание малко под средния размер на предвидения в закона. Мотивиран така и съобразявайки чл.373, ал.2 от НПК за задължителното прилагане на чл.58а от НК, съдът приема, че целите на наказанието ще се постигнат с определяне на наказание на основание чл.54 вр. чл.36 от НК, а именно “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ДВЕ ГОДИНИ, което следва да се намали с една трета, поради което да се наложи наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, изтърпяването на което крайно опредено наказание, следва да се изтърпи в затворническо заведение от ЗАКРИТ ТИП при първоначален СТРОГ РЕЖИМ, съгласно разпоредбите на чл.60 и 61 от ЗИНЗС. При наличие на формалните предпоставки, следва да се приложи чл.23 от НК, като от наложените по-горе две наказания „лишаване от свобода”, следва да се определи едно общо наказание – най-тежкото измежду тях, а именно „лишаване от свобода за срок” от ДВЕ ГОДИНИ, което да се изтърпи в затворническо заведение от ЗАКРИТ ТИП при първоначален СТРОГ РЕЖИМ, съгласно разпоредбите на чл.60 и 61 от ЗИНЗС.

Определеното наказание съдът намира за справедливо съобразно чл.35, ал.3 от НК, а и е съобразено както с личната, така и с генерална превенция по чл.36 от НК.

Подсъдимият дължи и направените разноски на досъдебното  производство, а веществените доказателства – описани в присадата и приобщени по делото следва да се отнемат в полза на държавата, на осн. чл.53, ал.1, б.”а” от НК.

По гражданския иск :

Приетият по делото граждански иск за извършено престъпление по чл.209, ал.1 от НК по отношение на пострадалият В.Й.И. е доказан по своето основание и размер. Деянието на подсъдимия  представлява непозволено увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД и той следва да възстанови вредите, които е причинил на пострадалото физическо лице, с оглед което предявения своевременно иск за причинени имуществени вреди на горепосочият ищец следва да се уважи изцяло за сумата от 300,00лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датат на деликта  - 06.01.2012г., до окончателното изплащанена сумата, така както е предявен в писмената молба по делото. Подс.Г. следва да заплати и  държавна такса в полза на Русенски Районен съд от 50,00лв. съобразно уваженият размер на граждансия иск.

 

Мотивиран така, съдът постанови присъдата си.

 

 

Районен съдия :