№ 2841
гр. София, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20241100513742 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 20100095/10.08.2023 г., постановено по гр.д. № 4873/2020 г. на
СРС, 143 състав, поправено с решение № 20119526/30.03.2024 г., са отхвърлени
предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, срещу И. И. А. с ЕГН:
**********, искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца за
отопляем имот с аб.№ *********, с административен адрес – град София, ж.к.
„*********, част от сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК на 27.8.2019 година по ч.гр.дело № 48541/2019
година по описа на Софийски районен съд, а именно сумата от 435,46 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
1.5.2015 г. до 30.4.2018 г., ведно със законна лихва от 22.8.2019 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 79 лв. за периода от 14.9.2016 г. до 12.8.2019
г., сумата от 15,07 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 1.7.2016 г. до 30.4.2018 г. ведно със законна лихва от
22.8.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 3,34 лв. за
периода от 30.8.2016 г. до 12.8.2019 г.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното
производство „Топлофикация София” ЕАД, в която се твърди, че
първоинстанционното решение е необосновано и постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че по делото безспорно се доказало,
че И. И. А. е собственик на ½ ид.ч. от топлоснабдения недвижим имот, поради което и
исковете се явяват основателни. Моли се за отмяна на обжалваното решение, с което
предявените искове да бъдат уважени, като бъдат присъдени и сторените по делото
1
разноски.
Въззиваемият И. И. А., чрез назначения му особен представител, оспорва
подадената въззивна жалба. Поддържа се, че след прекратяване на брака на И. И. А. и
Г.Д.К., семейното жилище /процесният имот/ бил предоставен за ползване от
съпругата и само тя е ползвала топлинна енергия през процесния период. Моли се за
потвърждаване на обжалваното решение.
Не е постъпило становище по въззивната жалба от третото лице – помагач
„Техем Сървисис“ ЕООД.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и
е допустима.
Решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Не са допуснати
нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният
съд е длъжен да следи служебно.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба на „Топлофикация София“
ЕАД против И. И. А. за признаване за установено, че И. И. А. дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД сумата от 435,46 лв., представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2015 г. до 30.4.2018 г., ведно със
законна лихва от 22.8.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху
вземането за топлинна енергия в размер на 79 лв. за периода от 14.9.2016 г. до
12.8.2019 г., сумата от 15,07 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 1.7.2016 г. до 30.4.2018 г., ведно със законна лихва от
22.8.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху вземането за
извършена услуга дялово разпределение в размер на 3,34 лв. за периода от 30.8.2016 г.
до 12.8.2019 г.
От представения по делото нотариален акт от 01.07.1997 г. по н.д. №
187070/1997 г. на нотариус при Софийска нотариална служба при Софийски районен
съд се установява, че И. И. А. и Г.Д.К. са закупили процесния недвижим имот. Нито в
рамките на първоинстанционното, нито по заповедното дело е представено
цитираното от първоинстанционния съд решение от 11.6.2009г. , постановено по
гр.дело № 3362/2008 година по описа на Софийски районен съд за прекратяване
сключения между И. И. А. и Г.Д.К. граждански брак и предоставянето на ползването
на семейното жилище на съпругата. Представен е единствено протокол от 24.06.1998 г.
по гр.дело № 1497/1995 г. на СРС за одобряване спогодба по делба между съвсем
различни лица по отношение на други имот. Ето защо и при липсата на други
доказателства съдът приема, че през процесния период ответникът И. И. А. е бил
собственик на ½ ид.ч. от процесния недвижим имот.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
2
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на
ползване. В качеството на титуляр на правото на собственост ответникът е и страна по
облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот,
като договорът касае обект с абонатен № *********. Ответникът следва да отговарят
за дължимите суми за потребена топлинна енергия съобразно квотата си в
собствеността, т.е. за ½ част.
От приетата пред първоинстанционния съд СТЕ се установява, че количеството
топлинна енергия за абонатната станция на гр. София, ж.к.*********, вх. А, се
измерва и отчита съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване – общ топломер,
монтиран в абонатната станция. Вещото лице е посочило, че в имота на ответника
през исковия период е начислявана топлинна енергия съгласно показанията на три
ИРРО, монтирани на три радиатора, топлинна енергия, отдадена от един брой щранг
лира, за подгряване на топла вода съгласно показанията на 1 брой водомер и за
сградна инсталация на база пълен отопляем обем. Технологичните разходи са
приспаднати за сметка на ищеца. Отчетените стойности са потвърждавани от
потребителите чрез подписване на документите за главен отчет. Съдът кредитира
заключението като обективно и компетентно изготвено от вещо лице, притежаващо
необходимата професионална компетентност.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответницата е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е измервано коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е
количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена.
С отговора на исковата молба ответникът своевременно е релевирал възражение
за погасяване на дълга за главницата за топлинна енергия по давност.
Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело №3/2011г. на
ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111,б.„в” ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ
вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени
признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.„в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането става
изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението
/22.08.2019 г./. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 22.08.2016 г.,
са погасени по давност.
По отношение на предявените вземания са приложими отменените Общи
условия, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г.
(за задълженията за периода м. 05.2016 – м. 06.2016 г.) и новоприетите Общи условия
на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР (за вземанията за
периода след тази дата).
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2014 г. клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на
3
публикуването им на интернет страницата на топлопреносното предприятие. По своята
правна същност ежемесечното публикуване на дължимите суми на общодостъпно
място в интернет представлява покана от кредитора до длъжника, в която е
конкретизиран размерът на дължимата сума за изтеклия отчетен период, т.е. в случая
изискуемостта на задължението е обвързана с изпращането на покана от продавача на
топлинна енергия, поради което следва да се приеме, че давността за тези задължения
започва да тече от датата на възникването им – арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД. Следователно,
задълженията за периода м. 05.2016 – м. 06.2016 г. включително са погасени по
давност. За последния месец от посочения период задължението е станало изискуемо
на 01.07.2016 г. (датата, на която задължението за изтеклия на предходния ден отчетен
период е възникнало), като тригодишната погасителната давност за него е изтекла на
01.07.2019 г. преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК /на 22.08.2019 г./.
По отношение на вземанията за периода от м. 07.2016 г. нататък приложение
намират новоприетите ОУ от 2016 г., като съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, задължението за м.
07.2016 г. (по отношение на което се прилагат новите ОУ) не е погасено по давност –
за този месец задължението е станало изискуемо на 15.09.2016 г., като тригодишната
погасителната давност за него, започнала да тече от падежа на основание чл. 114, ал. 1
ЗЗД, изтича на 15.09.2019 г., т.е. след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на
22.08.2019 г.
Извън погасителната давност остават вземанията за периода 01.07.2016 г. –
30.4.2018 г. Съгласно заключението на приетата пред първоинстанционния съд СТЕ, за
посочения период дължимата сума за потребена топлинна енергия е в размер от 570,89
лв. Доколкото оветникът следва да отговаря за ½ от начислените суми, то искът се
явява основателен за ½ от сумата, т.е. за 285,44 лв. За тази сума искът се явява
основателен, като следва да бъде отхвърлен до пълния предявен размер от 435,46 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен искът за
главницата за цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния период. По
делото се установява, че за исковия период от 1.7.2016 г. до 30.4.2018 г. начислената
цена за предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия е в размер
на 30,14 лв. Възражението за изтекла погасителна давност се явява основателно
единствено за м.07.2016 г., доколкото за вземанията за дялово разпределение не е
предвиден срок за плащане и давността започва да тече след изтичане на съответния
месец. За периода 01.08.2016 г.-30.04.2018 г. стойността на извършената услуга дялово
разпределение е в размер от 28,78 лв. Ответникът следва да отговаря за ½ от сумата,
т.е. за 14,39 лв., поради което и искът се явява основателен за тази сума и
неоснователен до пълния предявен размер от 15,07 лв.
По отношение на установените вземания, приложими са Общи условия на
ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г.
Съгласно чл. 33, ал. 1, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Лихва за забава обаче на основание чл. 33, ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 32, ал. 3 от Общите
условия от 2016 г. започва да се начислява единствено след 45-дневен срок след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
от Търговеца, доколкото падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е
4
изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните
сметки след края на отоплителния сезон. По общите правила на договорната свобода
страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с договора, а в случая
такава уговорка се съдържа в общите условия. Предвижда се лихва да се дължи след
установяване на окончателния размер на задължението, с оглед което и след
настъпване на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на
законната лихва. В случая дължимата лихва върху установената главница за топлинна
енергия /285,44 лв./ е в размер от общо 36 лв., поради което и предявеният иск се
явява изцяло основателен за посочената сума и неоснователен до пълния предявен
размер от 79 лв.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед частичното несъвпадение на изводите на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен
предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл.149 ЗЕ за главница за
потребена топлинна енергия в размер от общо 285,44 лв., за цената на извършена
услуга дялово разпределение в размер от общо 14,39 лв.лева, както и искът с правно
основание чл.86,ал.1 ЗЗД за мораторна лихва върху вземането за топлинна енергия за
сумата от общо 36 лв., като исковете бъдат уважени в тази част. В останалата част
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
В резултат от изводите, до които въззивният съд достигна, решението на
първоинстанционния съд следва да се ревизира и в частта за разноските. С оглед
частичното уважаване на исковете, на ищеца следва да се присъдят разноски по
заповедното производство в размер то 23,63 лв., разноски за първоинстанционното
производство в размер от 850,8 лв., както и разноски за въззивното производство в
размер от 315,11 лв.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20100095/10.08.2023 г., постановено по гр.д. № 4873/2020
г. на СРС, 143 състав, поправено с решение № 20119526/30.03.2024 г., в частта, в която
са отхвърлени предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, срещу И.
И. А. с ЕГН: **********, искове за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца за отопляем имот с аб.№ *********, с административен адрес – град София,
ж.к.„*********, част от сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК на 27.8.2019 година по ч.гр.дело № 48541/2019
5
година по описа на Софийски районен съд, а именно сумата от 285,44 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
1.5.2015 г. до 30.4.2018 г. ведно със законна лихва от 22.8.2019 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 36 лв. за периода от 14.9.2016 г. до 12.8.2019
г., сумата от 14,39 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 1.7.2016 г. до 30.4.2018 г. ведно със законна лихва от
22.8.2019 г. до изплащане на вземането, и вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И. И. А. с
ЕГН: ********** дължи на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК:
*********, сумата от 285,44 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 1.5.2015 г. до 30.4.2018 г. за имот с аб.№ *********, с
административен адрес – град София, ж.к.„*********, ведно със законна лихва от
22.8.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 36 лв. за периода
от 14.9.2016 г. до 12.8.2019 г., сумата от 14,39 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 1.7.2016 г. до 30.4.2018 г. ведно със
законна лихва от 22.8.2019 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение от 27.8.2019 година по ч.гр.дело № 48541/2019 година по описа
на СРС, ГО, 143 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА И. И. А. с ЕГН: **********, да заплати на основание чл.78,ал.1 ГПК
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, разноски ч.гр.дело №
48541/2019 година по описа на СРС, ГО, 143 състав, в размер от 23,63 лв., разноски за
първоинстанционното производство в размер от 850,8 лв., както и разноски за
въззивното производство в размер от 315,11 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „ТЕХЕМ
СЪРВИСИС“ ЕООД, на страната на въззивника „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6