РЕШЕНИЕ
№5/9.1.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Девня
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на втори декември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при протоколист Искра Василева,
като разгледа докладваното НАХД № 276/2019
г. по описа на РС - Девня, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по
жалба на С.В.М., ЕГН: ********** *** против Наказателно постановление № 18-0253-001296,
издадено на 25.01.2019 г. от Началник група към ОДМВР – Варна, РУ – Девня, с
което на въззивника за нарушение по чл. 20 ал. 2 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева,
а за нарушение по чл. 123 ал. 1 т. 1 от ЗДвП са наложени административни
наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от шест месеца.
Въззивникът обжалва наказателното постановление в срок, като твърди, че
същото е неправилно и незаконосъобразно. Категорично отрича да е извършил
нарушенията, описани в АУАН и НП. В с.з. въззивникът участва чрез редовно
упълномощен процесуален представител – адвокат, който поддържа жалбата и
искането за отмяна на издаденото наказателно постановление. Ангажира гласни
доказателства в подкрепа на тезата, че не е извършил нарушенията, за които е
санкциониран.
Въззиваемата страна – РУ на МВР - Девня, редовно
призована, не се представлява и не представя становище по жалбата.
Контролиращата страна – ДРП, редовно призована, не
изпраща представител и не ангажира становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните
по делото гласни и писмени доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
На 20.12.2018 г. в РУ на МВР – Девня постъпила писмена жалба от Н.А.А., в
която същият заявил, че около 00, 50 часа л.а. „***“ комби с рег. $ В *** ВМ се
е блъснал в оградата на къщата му, вследствие на което причинил щети по
оградната мрежа. В хода на оперативно – издирвателните мероприятия било
установено, че въпросната вечер процесния автомобил, който е собственост на свид.
И.А.И. се е управлявал от въззивника М.. На 22.12.2018 г. свид. А.П.С. съставил
АУАН против въззивника за допуснати от него нарушения по чл. 20 ал. 2 и по чл.
123 ал. 1 б. Б от ЗДвП. Въззивникът подписал акта без възражения. Такива не
постъпили в законоустановения тридневен срок, поради което на 25.01.2019 г. било
издадено атакуваното пред настоящата съдебна инстанция наказателно
постановление, като наказващия орган възприемайки изцяло фактическите
констатации, описани в акта наложил гореописаните санкции.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на показанията
на разпитаните по делото свидетели, както и на приобщените по делото писмени
доказателства – жалба, справка за собственост на МПС. В своята съвкупност наличните
по делото доказателства не налагат различни фактически изводи. Въззивникът не
отрича, че въпросната вечер е управлявал автомобила на свид. И., но категорично
твърди, че не е предизвиквал ПТП и не се е блъскал в никаква ограда. Твърденията
му ще бъдат обсъдени по – долу.
При така
установената по делото фактическа обстановка, въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление по отношение законосъобразността, обосноваността и правилността му,
съдът прави следните правни изводи:
Относно
допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета
от съда за разглеждане.
Относно
компетентността на органа, издал обжалвания административен акт:
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган – Началника на РУ – Девня, упълномощен с това правомощие съгласно заповед
№ 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.
Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания
административен акт:
Служебната проверка на въззивния съд констатира, че
обжалваното наказателно постановление и акта за установяване на административно
нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от процесуални нарушения,
даващи основание за отмяната му. В АУАН и НП фигурират всички нужни реквизити,
които гарантират правото на защита на нарушителя и възможността да разбере в
както точно е обвинен. Спазена е
процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН. Нарушението
е описано ясно и точно, визирана е конкретно нарушената правна норма и всички
свързани с нея законови и подзаконови нормативни актове, което е гарантирало
правото на нарушителя да разбере какво именно нарушение му се вменява, за да
може адекватно да организира защитата си по него.
Относно материално-правната
законосъобразност и обоснованост на обжалвания административен акт.
Въз основа на приетите за доказани фактически
обстоятелства, съдът не би могъл да обоснове извод, че въззивникът е допуснал
описаните в АУАН и НП нарушения. В подкрепа на неговите твърдения са
показанията на двама свидетели, които също заявяват, че той не е допускал ПТП в
процесната нощ. Под страх от наказателна отговорност собственика на автомобила
свид. И. заявява, че често е предоставял автомобила си на въззивника да го
управлява, като никога той не го е връщал със следи от удар или други повреди.
Свид. Недялков пък заявява, че пътя им изобщо не е минавал през процесното
кръстовище на ул. „Тодор Каблешков“ и ул. „Здравец“. Данни за това, че лек
автомобил марка „***“ с горепосочения рег. номер e предизвикал
ПТП се съдържат единствено в показанията на свид. А.. Същият заяви пред съда,
че е записал рег. номер на автомобила и го е предоставил на полицейските
органи. Свид. А. обаче не установява по никакъв начин, че автомобила се е
управлявал от въззивника. Той не е видял шофьора на автомобила, респ. не го е
разпознал. Интерес заслужават и показанията на актосъставителя, който два пъти
заяви, че АУАН е бил съставен на местопроизшествието, където е бил установен и
нарушителя. Едно такова твърдение противоречи както на датата, отразена в АУАН,
така и на всякаква логика, тъй като ако беше вярно, то няма как въззивника да е
допуснал второто нарушение, изразяващо се в напускане на ПТП и неизчакване на
контролните органи.
С оглед на установеното въз
основа на наличните по делото доказателства, съдът приема, че в хода на
проведеното съдебно производство въззивникът провежда успешно оспорване на
фактическите обстоятелства, описани в АУАН. Показанията на ангажираните от
защитата свидетели са дадени под страх от наказателна отговорност, в същите не
се констатират съществени противоречия, поради което съдът няма основание да не
ги кредитира с доверие. Недоказано по безспорен и категоричен начин остава
твърдението, че въззивникът е предизвикал описаното ПТП в резултат на движение
с несъобразена скорост. По никакъв начин от доказателствата по делото не се
установява той да е напускал местопроизшествие, поради което санкционирането му
с обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно. Като
такова същото подлежи на отмяна от страна на съда, поради което и на основание
чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0253-001296, издадено на 25.01.2019 г. от
Началник група към ОДМВР – Варна, РУ – Девня, с което на С.В.М., ЕГН: **********
*** за нарушение по чл. 20 ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, а за нарушение
по чл. 123 ал. 1 т. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - Варна в 14 дневен срок от
съобщаването на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: