Р Е Ш Е Н И Е
№ 66/22.3.2019г. Година
2019 Град Варна
Варненският окръжен съд Наказателно отделение
На двадесет четвърти януари Година две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНИЧКА СЛАВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛОЗАР Г.
ЯНА ПАНЕВА
Секретар Галя Иванова
като разгледа докладваното от съдия Панева
ВНЧХД №
1357 по
описа на съда за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството
е по реда на чл.313 и сл. от НПК и е образувано по въззивна жалба от адв.И.Р.
от ВАК, защитник на подс. В.Г.В. срещу присъда № 255 постановена на 04.10.2018г.
по НЧХД № 4639/17г. по описа на РС- Варна, 29 състав с която същият е признат
за виновен в извършване на престъпление по смисъла на чл.130 ал.1 от НК за
това, че на 01.10.2017г., в гр.Аксаково, обл.Варна, причинил на Д.П.Е. лека
телесна повреда, изразяваща се в: контузия на главата, разкъсно-контузна рана и
кръвонасядания по главата, травматичен оток и кръвонасядане в областта на
долната челюст, дълбоко ожулване и травматичен оток по десния лакът,
кръвонасядания по гръдния кош, кръвонасядане и травматичен оток по дясното
ходило обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота като
пострадалият Д.П.Е. е отвърнал веднага на дееца със също такава лека телесна
повреда, изразяваща се в кръвонасядания и ожулване повътрешната лигавична
повърхност на устните, разклащане на първи долен ляв и втори долен десен зъби,
разкъсно-контузни рани и кръвонасядане по лявата предмишница и дясната длан,
ожулвания по десния лакът, лявото коляно и кръвонасядания по дясното коляно,
обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, престъпление
по чл. 130 ал.1 от НК, поради което
и на основание чл. 130 ал.3 от НК
освободил и двамата от НАКАЗАНИЕ.
С присъдата
първоинстанционният съд осъдил подсъдимия В. да заплати 200.00 /двеста/ лева на Д.П.Е. неимуществени
вреди, резултат от деянието по чл. 130 ал.1 от НК, ведно със законната лихва от
датата на инкриминираното деяние – 01.10.2017 г., до окончателното изплащане на сумата, като отхвърлил
предявения граждански иск от Д.П.Е. срещу подсъдимия В.Г.В. за сумата над
200.00 лева до 5 000 лева, като
недоказан.
С присъдата първоинстанционният съд осъдил
подсъдимия В., да заплати
направените по делото разноски от частния тъжител Д.П.Е. в размер на
800.00 лв. - адв. възнаграждение, които
да бъдат заплатени в полза на частния тъжител.
На основание
чл.189, ал.3 от НПК, първоинстанционният
съд осъдил подсъдимия В. да заплати направените по делото разноски в размер на
200.00 лева и държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 50.00
лева в полза на бюджета на Съдебната
власт, по сметка на Районен съд - Варна.
По
същество в жалбата се сочи, че подс. В. е недоволен от присъдата единствено в
частта за разноските, като се навеждат твърдения, че при прилагане института
„реторсия“ разноски не се присъждат, а остават за сметка на страните.
В
съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на жалбоподателя В.
поддържа жалбата, като моли първоинстанционната присъда в частта за разноските
да бъде отменена, като неправилна, незаконосъобразна и в противоречие с
трайната съдебна практика, тъй като при прилагане на института „реторсия“ разноски не се
присъждат, а остават за сметка на страните.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция
повереникът на частния тъжител моли съда да остави жалбата без уважение, като
изразява становище, че първоинстанционният акт е правилен и законосъобразен,
като моли съда да потвърди присъдата в частта за разноските.
Жалбоподателят
В. редовно призован, не
се явява.
След
преценка на доводите, изложени в жалбата, както и предвид позицията на
страните, както и след цялостна служебна проверка на решението на основание
чл.313 и 314 от НПК, настоящият състав намери жалбата за основателна.
От
доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено от фактическа
страна следното:
Подс. В. и част. тъжител Е. ***. Част. тъжител Е. бил брат на съпругата
на подс. В.. Отношенията между подс. В. и ч.т Е. били влошени по повод на
различни битови проблеми. На 01.10.2017г. подс. В. пресрещнал ч.т. Е. в едно от
помещенията на къщата. Подс. лице искало да обясни на частния тъжител какво е
научил във ВИК Варна по повод сметките им за вода. Частният тъжител не пожелал
да изслуша подс. лице и двамата се скарали. Тогава двамата се нахвърлили един
срещу друг и започнали да си нанасят удари-ритници и юмруци. Започнали да се
бутат, сборичкали се и паднали на земята, като Е. бил отдолу. Подсъдимият
хванал ръцете на Е. и тогава частният тъжител ухапал В.. След това се отскубнал
и влязъл в стаята на майка си, откъдето се обадил в полицията. Дошлите на място
полицаи –свид. Станчев заварили подс. В. и ч.т Е. в къщата, като по лицата на
двамата имало кръв. След което повикали екип на Спешна помощ да прегледа и
двамата.
Подробните
и задълбочени мотиви на присъдата позволяват на въззивната инстанция да се
убеди, че фактите и обстоятелствата от предмета на доказване са били установени
след аналитична оценка на съвкупността от доказателствени източници, в т. ч.
прецизно изясняване на повода за конфликтните отношения между частния тъжител и
подсъдимия, времето, мястото, обстановката, конкретните действия и начина на
причиняване на обективно констатираните телесни увреждания.
В
рамките на фактическите положения, установени по делото въззивният съд е приел,
че са налице условията на реторсията по смисъла на чл. 130, ал. 3 НК -
подсъдимият е причинил умишлено лека телесна повреда на пострадалия, който
веднага му е отвърнал със същата лека телесна повреда и упражнявайки собствените
си правомощия е преценил да не налага и на двамата наказание.
Във връзка с правните изводи на
съда, законосъобразно и в справедлив размер е уважен частично и гражданския
иск. По отношение на гражданския иск същия е справедливо определен в размер на
200 лева, като е отхвърлен до разликата от
5 000 лева и следва присъдата да бъде потвърдена в тази си част.
Това че подсъдимия се освобождава от наказание не означава, че същия не е
виновен и не следва да дължи обезщетение за причинените от него неимуществени
вреди, ведно със законите последици. Съответно следва и да заплати дължимата
държавна такса върху уважения размер на гр. иск, така както е определена от РС.
Искането
на частния тъжител за присъждане на разноски е неоснователно. По отношение
разноските в тази част се прилагат общите правила на гражданското право, докато
в наказателната част при прилагане на реторсия разноски не се присъждат, -
остават за сметка на страните така, както са направени. В този смисъл е
постоянната практика на Върховния съд - решение № 53/57 г., ОСНК, решение №
96/72 г., I н.о., решение № 255/92
г. по н. д. № 144/92 г., І н. о., решение № 464/81г.
по н.д.№ 466/81г. на I н.о., решение № 428/11г.
по н.д.№ 2271/11г. на I н.о., решение
№ 184/13г. по н.д. № 416/13г.,ІІ н.о. и др.
Предвид
изложеното и на основание чл.334, т.3 от НПК, съдът
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ частично
присъда постановена 04.10.2018г. по НЧХД № 4639/17г. по описа на РС- Варна, 29
състав по отношение възлагане на разноските по делото, като ОТМЕНЯ присъдата в частта в която
подсъдимия В.Г.В. е осъден да заплати на Д. П. Е. разноски в размер на 800
лева, като разноските направени от всяка една от страните остават за тяхна сметка.
Направените разноски пред въззивната инстанция остават също за сметка на
страните.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата
ѝ част.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: