РЕШЕНИЕ
№ 11.06.2018 г. Град Пазарджик
В И
М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - ПАЗАРДЖИК, ХІІ – ти граждански състав
На единадесети май, две хиляди и осемнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО Г.
СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова
Като разгледа докладваното от Районен съдия
Г.
Гражданско дело №309 по описа
за 2018 година.
Съдът е сезиран с искова молба с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 ГПК от „ Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК-*********, със
седалище и адрес на управление - гр.София, ул. „**********“№*, представлявано
от В. М. С. - главен изпълнителен директор и Д. Н. Н. – изпълнителен директор, срещу И.Г.М.,ЕГН-********** *** и П.Г.Ф.,ЕГН-**********
***.
Подадена е искова молба от ищцовото дружество,
в която се твърди, че на 08.05.2015г. в
гр. Пловдив е сключен Договор за кредит за текущо потребление между „Банка
ДСК"ЕАД, ЕИК ********* от една страна като кредитор и ответниците И.Г.М. ЕГН:********** *** и П.Г.Ф.,ЕГН-**********
***, като кредитополучатели, който договор за кредит е обезпечен с договор за
залог на вземане от 08.05.2015 г.
Твърди се, че кредитът е разрешен
на 08.05.2015 г. и усвоен на 08.05.2015 г. в размер на 17 400 лева със срок за
издължаване 120 месеца и лихва 8,70 % годишно или 0, 02 % на ден видно от
приложени извлечения от разплащателна и кредитна сметка.
Сочи се, че кредитът е усвоен на
08.05.2015 г. От момента на усвояване на кредита до превръщането му в
предсрочно изискуем, длъжниците не са обслужвали редовно същият и не са внасяли
дължимите вноски по кредита съгласно погасителния план. Кредитът е станал
изискуем на 20.11.2017 г. Не са били платени 4 броя месечни вноски по лихва
и/или главница до датата на изискуемост Брой, размер и падеж на непогасените
(частично погасени) месечни вноски по лихва и/или главница, лимити до датата на
предсрочната изискуемост. Към датата на подаване на заявлението за издаване на
ИЛ и ЗИ -29.11.2017 г. съгласно приложено извлечение от сметка не са погасени 4
броя погасителни вноски с падежи както следва: 1. Вноска с падеж 20.08.2017 г.-208,42
BGN; 2. Вноска с падеж 20.09.2017 г. - 215,92 BGN; 3. Вноска с падеж 20.10.2017
г. - 215,92 BGN; 4. Вноска с падеж 20.11.2017 г. - 215,92 BGN; На Длъжникът И.Г.М.
е изпратено писмо за предсрочна изискуемост Изх. № 09 20 04283 от 01.11.2017 г.
получено на 08.11.2017 г., лично от същият. На ответника Ф. също е било
изпратено такова писмо за предсрочна изискуемост Изх. № 09 20 04285 от
02.11.2017 г. получено на 02.11.2017 г., лично от Ф..
Твърди се в исковата молба, че на
20.11.2017 г. на основание забава в плащанията повече от 90 дни /неплатени 4
пълни вноски/ и настъпила предсрочна изискуемост и след редовно уведомяване на
длъжниците, вземането по гореописания
договор за кредит е осчетоводено като изцяло изискуемо съгласно чл.13.1. и
чл.19.2 и сл. от раздел VI. "Отговорности и санкции" на Общите
условия, неразделна част от договора за кредит. Започва начисляване на
санкционна лихва върху целия размер на главницата.
Сочи се, че на тази дата
20.11.2017 г. се начислява и дължимата такса за „оперативно обслужване на
кредити в случаите, когато станат изискуеми" в размер на 120 лева, дължима
съгласно Тарифа за видове такси - физически лица.
Твърди се в
исковата молба, че на 29.11.2017 г. кредиторът е предприел действия за
принудително събиране на вземането си като е подал заявление за издаване на заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и кредитът е станал съдебен.
Заявлението е уважено и по ЧГД № 4834 от 2017 г., по описа на Пазарджишки
районен съд, срещу И.Г.М. ЕГН:********** *** и П.Г.Ф.,ЕГН-********** ***, като
кредитополучатели са издадени Изпълнителен лист от 05.12.2017 г. и Заповед за
изпълнение № 2948 от 05.12.2017 г. за следните суми: : сумата от 14 626,35 лева,
съставляваща главница, сумата от 463,73 лева редовна / договорна лихва за
периода 20.08.2017 г. до 28.11.2017 г., сумата от 39,83 лева санкционираща
лихва за периода от 27.08.2017 г. до 28.11. 2017 г. и сумата от 120 лева
дължими заемни такси, законна лихва върху главницата от датата на подаване на
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение-29.11.2017 г., съдебни
разноски по делото 305 лева и 50 лева юрисконсултско възнаграждение по реда на
чл. 78 ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 26 от Наредба за заплащане на правната
помощ .
Моли се съдът да
постанови решение, с което да признае за установено спрямо И.Г.М. ЕГН:**********
и П.Г.Ф. с ЕГН **********, че същите дължат на „Банка ДСК“ ЕАД сумата от 14 626,35 лева, съставляваща
главница, сумата от 463,73 лева редовна / договорна лихва за периода 20.08.2017
г. до 28.11.2017 г., сумата от 39,83 лева санкционираща лихва за периода от
27.08.2017 г. до 28.11. 2017 г. и сумата от 120 лева дължими заемни такси,
законна лихва върху главницата от датата на подаване на Заявлението за издаване
на заповед за изпълнение - 29.11.2017 г., съдебни разноски по делото 305 лева и
50 лева юрисконсултско възнаграждение по реда на чл. 78 ал. 8 от ГПК във връзка
с чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ .
В срока по чл. 131 от ГПК са постъпили писмени отговори от ответниците, в
който се сочи, че предявеният установителен иск е допустим, но неоснователен. Твърди
се в отговора на исковата молба, че договорът е недействителен на специалното
основание по чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.12 от Закона за потребителския кредит
(ЗПК), тъй като бил налице липсващ в
договора реквизит, а именно информацията по чл.11, ал.1, т.12 ЗПК. Липсата
й означавало, че договорът е недействителен (нищожен) на специалното основание
по чл.22 ЗПК.
Твърди се в отговора на исковата
молба, че възнаградителната лихва определена в договора била нищожна поради
обстоятелството, че същата е неравноправна клауза. Като следствие от тази
недействителност, подлежало на възстановяване надвнесената от кредитополучателя
възнаградителна лихва.
Сочи се, че съгласно т.8 от
договора, възнаградителната лихва е била определена от страните, като
променлива и размерът й се изчислява на база аритметичния сбор на две събираеми
- стойността на 6-месечния пазарен индекс SOFIBOR/EURIBOR + фиксирана преференциална
надбавка от 7.513 процентни пункта (п.п.). При неизпълнение на договорените
задължения, преференциалните условия за лихвата губят своето действие изцяло
или отчасти, като възнаградителната лихва нараства. Посочено, е максималният
размер на лихвения процент се определя от променливия лихвен процент, обвързан
с пазарните индекси, посочени по-горе, плюс надбавка от 13.769 п.п.
Отпадането на преференциалната възнаградителна лихва било
регламентирано в т.7.6 от ОУ, които освен че възпроизвеждат разпоредбата на т.8
от договора, има и добавка, според която, при отпадане на преференциалния
режим, банката определя нов размер на месечната вноска.
Твърди се в отговорите на
исковата молба, че с исковата молба се претендира заплащане на сумата от 120
лева представляваща такса за „оперативно обслужване на кредити в случаите,
когато станат изискуеми". В т.15 от договора е предвидено задължение за
кредитополучателите да заплащат такси, несвързани с усвояването и управлението
на кредита, които определени в специална тарифа. Тази такса по своето същество
представлявала такава по усвояване и управление на кредита и била недължима на
основание чл.10а, ал.4 ЗПК.
Предвид изложеното можело да се
направи извод, че клаузата за възнаградителната лихва и клаузата за заплащане
на таксата били недействителни. Оставало дължима само получената в заем сума,
която е в размер на 17 400 лева. От тази сума следвало да се приспаднат
заплатените до този момент сума. Сочат се доказателства. Правят се
доказателствени искания, както и особено искане.
Районният съд, като се запозна с твърденията и
исканията, изложени в молбата и доразвити в хода на производството,като обсъди
и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при
съблюдаване на разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено
следното:
Правната квалификация на така
предявените обективно кумулативно съединени искове е чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК.
Приложено е ч. гр. д. №4834/2017 г. по описа на
РС-Пазарджик, от което се установява, че по заявление на „Банка ДСК“ЕАД,
депозирано на 29.11.2017г. е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК срещу длъжниците М. и Ф. за вземанията, предмет на настоящия
иск. Срещу ответниците, като кредитополучатели, са били издадени Изпълнителен
лист от 05.12.2017 г. и Заповед за изпълнение № 2948 от 05.12.2017 г. за
следните суми: сумата от 14 626,35 лева, съставляваща главница, сумата от
463,73 лева редовна / договорна лихва за периода 20.08.2017 г. до 28.11.2017
г., сумата от 39,83 лева санкционираща лихва за периода от 27.08.2017 г. до
28.11. 2017 г. и сумата от 120 лева дължими заемни такси, законна лихва върху
главницата от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 29.11.2017 г., съдебни разноски по делото 305 лева и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение по реда на чл. 78 ал. 8 от ГПК във връзка с чл.
26 от Наредба за заплащане на правната помощ.
Срещу заповедта е подадено
възражение в срока по чл. 414 ГПК, в резултат на които е изпратено съобщение до
заявителя с указанията по чл. 415 ГПК. Искът е предявен в срока по чл. 415 от ГПК. Изложеното сочи, че за ищеца е налице правен интерес от предявения
установителен иск по чл. 422 ГПК и същият е процесуално допустим.
С Определение №54 от 23.01.2018г.,
постановено по ч.гр.д.№44/2018г. по описа на ОС-Пазарджик, влязло в законна
сила, съдът е отменил допуснатото незабавно изпълнение и е обезсилил издадения
въз основа на заповедта изпълнителен лист.
От приетите по делото
доказателства, съдът намира за безспорно
установени по производството следните обстоятелства:
На
08.05.2015г. в гр. Пловдив е сключен Договор за кредит за текущо
потребление между „Банка ДСК"ЕАД, ЕИК ********* от една страна като
кредитор, и И.Г.М. ЕГН:********** *** и П.Г.Ф.,ЕГН-********** ***, като
кредитополучатели, който договор за кредит е обезпечен с договор за залог на
вземане от 08.05.2015 г., приложени по делото.
От приетите по делото
доказателства е видно,че кредитът е разрешен на 08.05.2015 г. и усвоен на
08.05.2015 г. в размер на 17 400 лева със срок за издължаване 120 месеца и
лихва 8,70 % годишно. Кредитът е бил
усвоен от ответниците Ф. и М.. От момента на усвояване на кредита,
длъжниците не са обслужвали редовно същият и не са внасяли дължимите вноски по
кредита съгласно представения погасителния план.
Към датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист - 29.11.2017г.,
съгласно приложено извлечение от сметка не са били погасени 4 броя погасителни
вноски с падежи както следва: 1. Вноска с падеж 20.08.2017 г.-208,42 BGN; 2.
Вноска с падеж 20.09.2017 г. - 215,92 BGN; 3. Вноска с падеж 20.10.2017 г. -
215,92 BGN; 4. Вноска с падеж 20.11.2017 г. - 215,92 BGN.
На Длъжникът И.Г.М. е изпратено
писмо за предсрочна изискуемост Изх. № 09 20 04283 от 01.11.2017 г. получено на
08.11.2017 г., лично от същият. На ответника Ф. също е било изпратено такова
писмо за предсрочна изискуемост Изх. № 09 20 04285 от 02.11.2017 г. получено на
02.11.2017 г., лично от Ф..
По делото е била допусната и извършена съдебно-счетоводна експертиза, видно
от заключението на която, сумата от 17 400.00лв. е била предоставена по разплащателна сметка
на ответника М.,т.е кредитът е бил отпуснат и усвоен от ответника М.. Кредитът
не е бил погасяван в уговорените съгласно договора и погасителния план вноски и
срокове, като след датата на настъпване на предсрочна изискуемост няма
постъпили вноски за погасяване на кредита. Размерът на непогасената главница
към 20.11.2017г. е 14 626.35лв. Размерът на неплатената възнаградителна лихва
е
463.73 лв., като размерът на дължимите санкциониращи лихви върху всяка
от неплатените вноски е 39.83 лв.
Съдът кредитира изготвеното от
вещото лице експертно заключение по делото като обосновано, компетентно
изготвено и правилно.
Предвид установената фактическа обстановка, от
правна страна съдът съобрази следното: От приетите по делото доказателства се
установява, че действително процесният заем е бил отпуснат на ответниците М. и Ф.,
същият е бил усвоен от кредитополучателя М.. Установява се по несъмнен начин от
приложените по делото доказателства и от извършената съдебна експертиза размерът на отпуснатия креди, както и че
същият не е бил погасяван в уговорените съгласно договора срокове и вноски. Съгласно
заключението на вещото лице, размерът на непогасената главница към
20.11.2017г. е 14 626.35лв. Размерът на неплатената възнаградителна
лихва е
463.73 лв., като размерът на дължимите санкциониращи лихви върху всяка
от неплатените вноски е 39.83 лв.
Във връзка с възраженията на ответната страна, съдът намира следното:
Относно действителността на процесния договор за кредит: съдът е длъжен да констатира и отстрани всяко
нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор,
вкл. следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора, когато:
- е нарушена норма предвидена в закона в
обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства;
- е относимо е до формата
/външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/;
- е налице противоречие с добрите
нрави, съгласно решение № 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год. на II
т.о. на ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др.
- е налице неравноправна клауза,
както и някои други особени от правна или фактическа страна хипотези, но всички
свързани с охраняването на блага от специфичен обществен порядък, които
преодоляват поради изключителната си значимост основния принцип на
диспозитивността в гражданското съдопроизводство.
В конкретният случай, Договор за
кредит за текущо потребление от 08.05.2015г.
между „Банка ДСК"ЕАД, ЕИК *********, и И.Г.М. ЕГН:********** *** и П.Г.Ф.,ЕГН-**********
***, е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин,
като формат и размера на шрифт е не по-малък от 12. Липсват нарушения на
формата, съгласно специалния ЗПК. Съобразно чл. 11, ал. 1 ЗПК : „Договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: 1. датата и
мястото на сключването му; 2. вида на предоставения кредит; 3. името, единния
граждански номер (личен номер или личен номер за чужденец), постоянния и
настоящия адрес на потребителя; 4. името/наименованието, правноорганизационната
форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на кредитора; 5. данните по
т. 3 за физически лица и по т. 4 за еднолични търговци и юридически лица -
когато в договорите участва кредитен посредник; 6. срока на договора за кредит;
7. общия размер на кредита и условията за усвояването му; 8. стоката или
услугата и нейната цена в брой - когато кредитът е под формата на разсрочено
плащане за стока или услуга или при свързани договори за кредит; 9. лихвения
процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни
обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя
за всички приложими лихвени проценти; 10. годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин; 11. условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването; 12. информация за правото
на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да
получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на
договора, извлечение по сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания;
погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за
извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато
лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да
бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва
ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на
допълнителните разходи съгласно договора за кредит; 13. извлечение, показващо
периодите и условията за плащане на свързаните повтарящи се или еднократни
разходи и лихвата, когато те трябва да се заплатят, без погасяване на
главницата; 14. всички разходи за откриване и обслужване на една или повече
банкови сметки, предназначени за обслужване (усвояване и погасяване) на кредита
15. лихвения процент, който се прилага при просрочени плащания, изчислен към
момента на сключване на договора за кредит, начините за неговото променяне,
както и стойността на всички разходи, които се дължат при неизпълнение на
договора; 16. предупреждение за последиците за потребителя при просрочие на
вноските; 17. наличието на нотариални и други такси, които са свързани с
договора за кредит, ако има такива; 18. обезпеченията, които потребителят е
длъжен да предостави, ако има такива; 19. изискуемите застраховки, ако има
такива; 20. наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора,
срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото
упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси
усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4
и 6, както и за размера на лихвения процент на ден; 21. информация
за правата на потребителя, произтичащи от чл. 27 и 28,
както и условията за упражняване на тези права; 22. правото на предсрочно
погасяване на кредита, реда за неговото осъществяване и когато е необходимо,
информация за правото на кредитора на обезщетение в случаите по чл. 32, както и начина за неговото
изчисляване; 23. реда за прекратяване на договора за кредит; 24. наличието на
извънсъдебни способи за решаването на спорове и за обезщетяване на
потребителите във връзка с предоставяне на потребителски кредит, както и
условията за тяхното използване; 25. другите клаузи и условия по договора; 26.
адреса на Комисията за защита на потребителите като контролен орган по спазване
изискванията на този закон; 27. подписи на страните.”
От ответната страна е наведено
възражение за недействителност на договора за кредит поради неспазване
изискванията на чл.11. Съгласно чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 -
9, договорът за потребителски кредит е недействителен. В настоящия случай
според ответниците не са спазени изискванията на чл.11,ал.1,т.12. Както
беше посочено, съгласно чл.11,ал.1,т.12 от ЗПК договорът за потребителки кредит
трябва да съдържа информация за правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно,
във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания;
погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за
извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато
лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да
бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва
ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за
кредит. Съдът намира, че това
изискване е спазено в процесния договор за кредит, доколкото неразделна част от
него са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, в чл.14.1.2 от които изрично е посочено, че
кредиторът се задължава да предоставя в офисите си при поискване и безвъзмездно
на кредитополучателя информация за състоянието по кредита по време на действие
на договора за кредит под формата на извлечение по сметка за извършените
плащания и погасителен план за предстоящите плащания.
Ответниците не са оспорили
обстоятелството, че Общите условия са им били предявени и подписани от тях на всяка страница. С оглед на гореизложеното съдът намира за
неоснователно възражението на ответниците, че договорът за потребителски кредит
е недействителен поради неспазване изискванията на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК. Следователно неоснователно е правоизключващото
възражение на ответната страна, че договорът е недействителен, тъй като не
отговаря на изискванията за съдържание.
По отношение твърдяната от
ответниците недействителност на уговорената лихва: безспорно критериите, на
които следва да отговаря възнаградителната лихва са: 1) обстоятелствата, при
чието настъпване може да се измени лихвата, трябва да са изрично уговорени в
договора или в общите условия; 2) тези обстоятелства следва да са обективни,
т.е. да не зависят от волята на кредитора - тяхното определяне или приложение
да не е поставено под контрола на кредитора; 3) методиката за промяна на
лихвата да е подробно и ясно описана в договора или ОУ (чл. 144, ал. 4 от Закон
за защита на потребителите (ЗЗП), т.е. да е ясен начинът на формиране на
лихвата; 4) при настъпването на тези обстоятелства да е възможно, както
повишаване, така и понижаване на първоначално уговорената лихва - ако е
предвидена възможност само за повишаване, това несъмнено води до „значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя"
съгласно чл. 143 ЗЗП. Съдът споделя становището на ответната страна,че
уговорената възнаградителна лихва по
договора не отговаря на тези критерии.
В правната доктрина и в съдебната
практика безспорно е установено, че методът на изчисляване на съответния лихвен
процент, трябва да съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура,
посочваща вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от
отделните компоненти – пазарни индекси и/ или индикатори. Поради това и предвид
правната характеристика на договора за кредит, безспорна е и необходимостта от
постигнато между съконтрахентите съгласие за начина на формиране
възнаграждението на кредитодателя, т.е относно конкретната формула за
определяне възнаградителната лихва - съществен елемент от съдържанието на този
вид банкова сделка. От тук съдът извежда, че методиката за изчисление на
лихвата, респ. БЛП, също се явява елемент от договора за кредит, което само по
себе си изключва възможността същият да бъде едностранно променян от
кредитодателя след сключване на кредитния договор, независимо дали се касае до
фиксиран лихвен процент или до променлив такъв. Когато потребителят не е
получил предварително достатъчно конкретна информация относно това как
кредитодателят едностранно може да промени цената на доставената му финансова
услуга, за да може на свой ред да реагира по адекватен съобразно интересите си
начин, както и когато методологията, създадена от банката-кредитор, като нейни
вътрешни правила, не са част от кредитния договор, последният не може да се
счита за добросъвестен по см. на общата дефиниция за неравноправната клауза по
чл.143 ЗЗП, за да е приложимо правилото на чл.144, ал.3, т.1 ЗЗП, т.е. дали
изменението на цената се дължи на външни причини, които не зависят от търговеца
или доставчика на финансови услуги, а са породени от въздействието на свободния
пазар и/или от държавен регулатор. Ето защо, неяснотата и неинформираността
досежно част от договора, от която зависи размерът на договорната лихва, според
настоящия съдебен състав, поставя кредитополучателите в неравностойно спрямо банката положение. В
този смисъл е и практиката на ВКС постановена по реда на чл. 290 ГПК – решение
№ 95/13.09.2016г. по т.д. № 240/2015г. на 2-ро т.о.; решение № 424/02.12.2015г.
по гр.д. № 1899/2015г. на 4-то г.о. и решение № 77/22.04.2015г. по гр.д. №
4452/2014г. на 3-то г.о.
Предвид изложеното по-горе,
клаузата към процесния договор, въз основа на която банката-кредитор
едностранно е променила размера на лихвите по кредита, като неравноправна по
см. на чл.143 ЗЗП е нищожна на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП, тъй като не е
ясна методиката за промяна на лихвата.Липсва договорен максимален размер на
възнаградителната лихва, а фиксирането й до един по-нисък размер е в нарушение
на условието за валидност на лихвата.
Налага се изводът,че клаузата за
възнаградителна лихва в договора е недействителна, поради което следва да се
отхвърли исковата претенция за заплащане на договорна лихва в размер на 463.73 лв.
възнаградителната лихва.
Относно размера на исковата
претенция, съдът намира следното: Непогасената главница по процесния договор е
14 626.35 лв. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, прието
по делото, се установява, че за периода от 27.08.2017г. до 28.11.2017г. санкционната
лихва е в размер на 39.83 лв., до които
размери предявените искове се явяват основателни и доказани.
Относно претенциите на ищеца за
заплащане на дължими заемни такси: Досежно искането за заплащане на сумата от
120.00 лв. заемни такси , съдът го намира за неоснователно. Съгласно чл. 154,
ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава
своите искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение
относно осъществяването на правопораждащи факти в обективната действителност. В
противен случай влизат в сила неблагоприятните последици за разпределение на
доказателствената тежест, които задължават съда да приеме недоказаното за
нестанало. В настоящия казус ищецът не ангажира никакви доказателства, които да
установят дължимостта на така предявения акцесорен иск.
По разноските: При този резултат и двете
страни имат право на деловодни разноски на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Поради частичното уважаване на
предявените установителни искове за вземанията, за които ищецът се е снабдил
със заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №4834/2017 г. на РС – Пазарджик,
следва да бъдат редуцирани и разноските присъдени по заповедното производство до размера на сумата
от 341.40 лв.
На ищеца му се дължат разноски и
в исковото производство - заплатена
държавна такса по установителния иск в размер на 305.00 лева, за експертиза – 200
лева. Освен това на същия му се дължи юрисконсултско възнаграждение. Съгласно разпоредба
на чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани
от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за
заплащане на правната помощ, която в чл.
25, ал. 1, предвижда възнаграждение за исковото производство– от 100 до 300
лева. Съгласно чл. 25, ал. 2 от Наредбата, за защита по дела с материален
интерес, продължила повече от три съдебни заседания, или когато материалният
интерес е над 10 000 лева /какъвто е настоящия случай/, възнаграждението
може да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално предвидения размер по ал.
1. Съгласно чл.1 от Наредбата съдът следва да определи възнаграждението в
зависимост от вида и количеството на извършената работа. Съдът като съобрази
посочените обстоятелства, намира, че в полза на ищцовото дружество, следва да
се определи и присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 400.00 лева.
Така общият размер на разноските
за исковото производство, направени от
ищеца, възлизат на 905.00 лева, от които по съразмерност следва да му се
присъдят разноски в размер на 870.33 лева.
На ответниците в настоящото производство се
дължат разноски по съразмерност с отхвърлената част от иска. Съгласно чл. 38 ЗАдв.,
на която се позовава пълномощникът на ответниците М. и П. , адвокатът може да
оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. В
исковото производство ответника релевира
искане за присъждане на разноски, на осн. чл. 38, ал.1, т.2 ЗА, която хипотеза
предпоставя предоставянето на безплатна адвокатска помощ на материално
затруднено лице. Посочения текст на чл. 38 ЗА дава възможност на адвоката да
предоставя безплатна правна помощ, и в случай че лицето, на което е била
предоставена така помощ му бъдат уважени претенциите, то насрещната страна,
която се явява задължена за разноски, следва да бъде осъдена да заплати
възнаграждение за процесуално представителство на адвоката предоставил
безплатната правна помощ, като съдът определя размера на възнаграждението
съобразно Наредба №1/09.07.2004г. В посочената хипотеза е и съдебната практика
по приложимостта на чл. 38 ЗА в случая обективирана в определение №
528/20.06.2012 г. по ч. т. д. № 195/2012 г. II т. о. ВКС и определение №
148/13.06.2013 г. по т. д. № 1139/2011 г. II т. о. ВКС. Съгласно тази практика
липсата на изрично уговорен размер на адвокатското възнаграждение, когато
оказаната адвокатска помощ е безплатна, не е основание за отхвърляне на
искането за присъждане на възнаграждение. Съгласно чл.38 ал. 2 ЗАдв., в
случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена
за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Размерът на това
възнаграждение- съобразно цената на иска и чл. 7, ал. 2, т. 4 НМРАВ възлиза на
987.50 лева, а по съразмерност с отхвърлената част от иска е 37.80 лв.
Воден от горното Пазарджишкият
Районен съд,
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявените от „
Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление - гр.София, ул.
„**********“№*, представлявано от В. М. С. - главен изпълнителен директор и Д.
Н. Н. – изпълнителен директор, срещу И.Г.М.,ЕГН-**********
*** и П.Г.Ф.,ЕГН-********** *** ,
положителни установителни искове, че И.Г.М.,ЕГН-********** и П.Г.Ф.,ЕГН-**********, дължат
солидарно на „ Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК-*********,
следните суми, произтичащи от Договор за кредит за текущо
потребление от 08.05.2015г.: 14 626.35 лева /четиринадесет хиляди шестотин
двадесет и шест лева и тридесет и пет стотинки/, съставляваща главница; както
и сумата от 39.83 лева /тридесет и девет
лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща санкционираща лихва за периода от 27.08.2017
г. до 28.11. 2017 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на
подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение-29.11.2017 г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е била
издадена Заповед №2948 от 05.12.2017 г. за изпълнение на парично задължение по
ч. гр. д. 4834/2017г. г. по описа на РС-Пазарджик
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК-*********,
със седалище и адрес на управление - гр.София, ул. „**********“№*,
представлявано от В. М. С. - главен изпълнителен директор и Д. Н. Н. –
изпълнителен директор, срещу И.Г.М.,
ЕГН-********** *** и П.Г.Ф.,ЕГН-********** *** , положителни
установителни искове, за признаването на установено, че И.Г.М.,ЕГН-********** и П.Г.Ф.,ЕГН-********** дължат
солидарно на „ Банка
ДСК“ ЕАД, ЕИК-*********, следните суми, произтичащи от
Договор за кредит за текущо потребление от 08.05.2015г.: сумата от 463,73 лева /четиристотин шестдесет и три
лева и седемдесет и три стотинки / -
редовна / договорна лихва за периода 20.08.2017 г. до 28.11.2017 г., ;
както и сумата от 120 лева /сто и двадесет лева/ дължими заемни такси, за
които суми е била издадена Заповед №2948 от 05.12.2017 г. за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. д. 4834/2017г. г. по описа на РС-Пазарджик, като
неоснователни и недоказани
ОСЪЖДА И.Г.М., ЕГН-********** *** и П.Г.Ф.,
ЕГН-********** ***, да заплатят на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК-*********,
със седалище и адрес на управление - гр.София, ул. „**********“№*,
представлявано от В. М. С. - главен изпълнителен директор и Д. Н. Н. –
изпълнителен директор, сумата от 341.40 лв. /триста
четиридесет и един лев и четиридесет стотинки / за сторените от него разноски
по ч. гр.дело №4834/2017г. , както и сумата от 870.33лв. /осемстотин и
седемдесет лева и тридесет и три стотинки / за разноските по
гр.дело №309/2018г. по описа на РС-Пазарджик
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на
управление - гр.София, ул. „**********“№*, представлявано от В. М. С. - главен
изпълнителен директор и Д. Н. Н. – изпълнителен директор, да заплати на адвокат
Д.Г.Б. ************, с адрес на упражняване на дейността- гр.Пловдив, ул.“*********“№*,
сумата от 37.80лв. /тридесет и седем
лева и осемдесет стотинки/, съставляващи определено от съда възнаграждение за
предоставена в полза на ответниците в производството - И.Г.М., ЕГН-********** ***
и П.Г.Ф., ЕГН-********** ***, безплатна адвокатска помощ по исковото производство
по гр. дело №309/2018г. по описа на Районен съд- Пазарджик, на осн. чл. 38, ал.1, т.2 ЗА.
Решението подлежи, на обжалване с въззивна жалба, в
двуседмичен срок от връчването му на страните,пред ОС- Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: