Р Е Ш Е Н И Е

302/16.5.2019г. гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, ХІІ състав

На осемнадесети април 2019 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                       Председател: Ивелина  Димова

Секретар: М.М.

 

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 680/19г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от М.П.М. от гр.Велики Преслав срещу Наказателно постановление № 407844-F467461/13.02.2019г. на директора на офис Шумен при ТД на НАП –гр.Варна, с което на лицето било наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл.80, ал.1 от Закона за данъка върху доходите на физическите лица. Жалбоподателят счита наказателното постановление за издадено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Поради това моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. Представител на въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, от фактическа страна се установява следното: През 2017г. жалбоподателят реализирал доходи от производство на непреработени продукти от селско стопанство в размер на 500,00лв., както и доходи под формата на субсидии с платец Държавен фонд „Земеделие“ в размер на 4689,12лв. На 18.04.2018г. жалбоподателят подал годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за 2017г., в която отразил полученият доход от друга стопанска дейност в размер на 500,00лв. Същият обаче не декларирал доходите в размер на 4689,12 лв., представляващи субсидии с платец Държавен фонд „Земеделие“. Впоследствие в ТД на НАП-Варна, офис Шумен от Държавен фонд „Земеделие“ били изпратени списъци с изплатени субсидии на земеделски производители. В тази връзка от А.И.А.- инспектор по приходите в Офис Шумен била извършена съпоставка между сумите, изплатени като субсидии през 2017г. и доходите, отразени от жалбоподателя в подадената от него данъчна декларация, при която било установено, че М. не е декларирал получените субсидии. Поради това на 12.12.2018г. проверяващият изпратил уведомление до жалбоподателя, с което го поканил да отстрани несъответствието чрез подаване на коригираща декларация с коректните данни. Коригираща декларация била подадена на 18.01.2019г., като с нея несъответствието било отстранено и били декларирани всички реализирани доходи. При явяването на лицето във връзка с подаване на коригираща декларация, на същата дата  проверяващият съставил на М. акт за установяване на административно нарушение за това, че не е декларирал всички получени доходи по чл.50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ през календарната 2017г. в годишна данъчна декларация, подадена не по-късно от 30.04.2018г. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 13.02.2019г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на М.М. било наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 лв. за нарушение на чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: от разпита на свидетеля А.И.А., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетеля следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ задължава местните физически лица да подават годишна данъчна декларация по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък. Срокът за изпълнение на това задължение е визиран в чл.53, ал.1 от с.з., а именно- от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода. Безспорно е установено по делото, че в подадената годишна данъчна декларация жалбоподателят не е декларирал всички доходи, получени през 2017г.- обстоятелство, което не се оспорва от санкционираното лице. Макар и правилно да е констатирано наличието на административно нарушение обаче, съдът намира, че при провеждането на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В съставеният акт се приема, че с деянието си жалбоподателят е нарушил нормата на чл.50, ал.1, т.1, вр. с чл.80, ал.2 от ЗДДФЛ. В наказателното постановление е посочено, че нарушението се изразява в неизпълнение на задължение за подаване на ГДД по чл.50, ал.1 от ЗДДФЛ за данъчната 2017г. в срока по чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ. Наказващият орган е приел също, че по този начин е осъществен състава на нарушение по чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ, предвиждащ специална санкция за лице, което не подаде в срок данъчна декларация по този закон. В действителност обаче не би могло да се приеме, че е налице нарушение на чл.50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ. Както беше посочено, цитираната норма установява задължение за подаване на ГДД в определен за това срок. В случая жалбоподателят е подал такава данъчна декларация, като е спазил и законоустановения срок за изпълнение на посоченото задължение. Нарушението на практика се изразява в неупоменаване в декларацията на всички подлежащи на деклариране доходи. Същото обаче по никакъв начин не би могло да бъде приравнено на неподаване изобщо на ГДД. При това положение съдът приема, че наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН да посочи точно законните разпоредби, които са нарушени виновно. Предвид установената фактическа обстановка съдът споделя становището на актосъставителя, че е осъществен състава на нарушение по чл.80, ал.2 от ЗДДФЛ, предвиждащ наказание за лице, което не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства в данъчна декларация, водещи до определяне на данъка в по-малък размер или до освобождаване от данък, тъй като деянието се изразява именно в невярно посочване на данни в процесната декларация. В наказателното постановление обаче неправилно е прието, че наказанието следва да се наложи на основание чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ, който в действителност е неприложим в случая, тъй като не е налице нарушение на чл.50, ал.1, т.1, вр. с чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ. При това положение наказателното постановление се явява незаконосъобразно, тъй като жалбоподателят е санкциониран за нарушение, което в действителност не е осъществил, като допуснатият порок не може да бъде саниран от обстоятелството, че лицето е извършило друго нарушение на същия закон. Отделно от изложеното следва да се отбележи, че е налице твърде съществено разминаване между правната квалификация на нарушението, възприета в акта и тази в наказателното постановление. Както беше посочено, в съставения АУАН се приема, че жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл.50, ал.1, т.1, вр. с чл.80, ал.2 от ЗДДФЛ. В същото време в наказателното постановление нарушението е квалифицирано като такова по чл.80, ал.1 от същия закон. Действително, разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН предоставя възможност да бъде издадено наказателно постановление и при допусната нередовност на акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В случая обаче допуснатите непрецизности при квалифицирането на нарушението в акта не само че не са отстранени, а са задълбочени в издаденото наказателно постановление.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление се явява незаконосъобразно, тъй като с него жалбоподателят е санкциониран не за действително извършеното от него нарушение, а за друго такова, каквото той не е осъществил. Налице са и значителни несъответствия между съставения акт и издаденото наказателно постановление, които следва да бъдат квалифицирани като съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като несъмнено са затруднили правото на защита на санкционираното лице.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

 

Р Е Ш И :

 

Отменя изцяло Наказателно постановление № 407844-F467461/13.02.2019г. на директора на офис Шумен при ТД на НАП –гр.Варна, с което на  М.П.М. от гр.Велики Преслав, ЕГН:**********, е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл.80, ал.1 от Закона за данъка върху доходите на физическите лица, като незаконосъобразно.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

 

                                                          

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: