Р Е Ш
Е Н И Е
№ 93
град Г. О., 08.05.2018 година
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
районен съд – горна оряховица, девети състав, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ПОПОВ
при
секретаря Цветомира Н. а в присъствието на прокурор …, като разгледа
докладваното от съдия Попов гр. дело № 2260
по описа за 2016 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с
правно основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 86
от ЗЗД.
Ищецът Б.Й.К., ЕГН: **********,***, действащ лично и чрез
своя пълномощник в лицето на адвокат Х.В. от ВТАК, твърди в исковата си молба, че е претърпял сериозно увреждане на
здравето след настъпило ПТП на 25.09.2014 г., около 03.20 часа пред № 5 на
улица „Иван Момчилов” в гр. Горна Оряховица, за което бил съставен Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 323/25.09.2014 г. от РУ – Горна Оряховица. К.
пътувал с личния си мотоциклет, с регистрационен № *******, марка „МЗ”, модел „250
ЕТ3” от дома си на ул. „Клокотница” № 3 в гр. Горна Оряховица за да се яви на
работа в „ППП” – Горна Оряховица в 03,30 часа за да обслужи като локомотивен
машинист влак № 40110, пътуващ от Горна Оряховица до Русе. Движел се в дясната
част на пътното платно в посока към гара Горна Оряховица, със скорост 40
км/час. Когато достигнал пред входа на фирма „***” (намираща се в лявата част
на пътното платно, в посока на движението му), от дясно намиращите се на пътя
храсти го издебнало и агресивно го нападнало голямо, безстопанствено, черно
куче, което лаейки силно се впуснало към предната гума на мотоциклета. Водачът К.
се опитал да го заобиколи, но устременото куче се блъснало в предната част на
мотора. Това довело до загуба на управлението на МПС-то от неговия водач. В
резултат ищецът се прехвърлил странично и паднал на лявата си страна в посока
на движението, след което се претърколил няколко пъти и достигнал до тротоара,
намиращ се пред паркинга срещу входа на фирма „***”. Твърди се в исковата
молба, че това куче било доста агресивно и се било впускало и друг път по
преминаващите по този път превозни средства. След ПТП-то катастрофиралият водач
се опитал да се изправи, но усетил силна болка в лява част на тялото си и се
свлякъл на земята. Нощният охранител на фирма „***” му се притекъл на помощ и
веднага позвънил на тел. 112, а пострадалият телефонирал на своята сестра. След
пристигане на органите на МВР и Спешна помощ на MБAЛ „Св. Иван Рилски” гр.
Горна Оряховица на К. веднага била взета кръвна проба за употреба на алкохол,
след което бил откаран в Спешно отделение на МБАЛ – Горна Оряховица. След
извършения преглед и медицински манипулации бил откаран в Спешно отделение на
МБАЛ „Д-р Стефан Черкезов” гр. Велико Търново. След като бил прегледан и там,
предвид сериозните му травми, било взето решение и пострадалият бил транспортиран
с линейка до УМБАЛ „Д-р Георги Странски” гр. Плевен, където бил приет за
лечение в Клиника по ортопедия и травматология. Установило се, че има счупване
на подбедрицата и тазобедрената става на левия долен крайник, както и на лявата
ключица. При огледа в медицинското заведение се установило, че долния крайник е
бил скъсен с
От УМБАЛ „Д-р Георги Странски” Б.К. бил изписан на
20.10.2014 г., а лечението и възстановяването му продължило в домашни условия,
където той бил в лежащ режим на лечение, изцяло зависим от грижите на други
хора. Вкъщи бил посещаван от медицинско лице, което поставяло инжекциите,
предписани за лечението му. През този дълъг период от време били правени
периодично рентгенографии на левия крак в областта на коляното и глезена. Това
се налагало, тъй като левият крак на К. отичал в тези части. Налагало се да
бъде носен на ръце от свои колеги по стълбите в сградата на дома му и в
болничното заведение, както и обратно до дома му. Рентгеновите графии били
отнасяни от сестрата на пострадалия до гр. Плевен, където след запознаване с
тях лекуващия доцент назначавал лечение за спадане на отока на крака. На ищецът
била издадена от ЕТ „ИППМК-ЛК – д-р В. Б.” гр. Горна Оряховица етапна епикриза
за периода от 01.09..2014 г. до 22.10.2014 г., в която, по отношение
претърпяната травма били отразени следните диагнози: „Счупване на ключицата;
Счупване на бедрената шийка, счупване на пателата, счупване на тялото (диафиза)
на тибията.” По отношение анамнезата на пострадалия било отразено, че е
невъзможно извършването на активни движения в лявата тазобедрена става и лявата
колянна става. Било невъзможно и вертикализирането. Поради продължаващият оток
на левия долен крайник, който бил оточен дистално от колянната става и бил
налице синдром на Хоманс (следоперативна тромбоза, получена в резултат на
претърпяната оперативна намеса), се наложило Б.К. да посети съдов хирург през
месец февруари и март на
През целия оздравителен период в болничните заведения
и вкъщи, неотлъчно до ищецът били неговата майка и сестра му, както и нейното
семейство. Майка му денонощно полагала грижи за него. За период от няколко
месеца той бил изцяло зависим от нейните грижи, тъй като бил лежащо болен и
неподвижен. Допълнителен стрес и притеснение за него и близките му било
обстоятелството, че баща му бил загинал при ПТП, няколко години преди
инцидента, случил се с него. Тази тема и до днес била много болезнена както за Б.,
така и за близките му.
От деня на злополуката до месец ноември
В исковата молба се твърди, че преди ПТП, за което
ищецът твърди, че било предизвикано от безстопанствено куче, и получените в
резултат на него трайни увреждания на здравето, същият бил в отлично здраве. Нямал
никакви оплаквания и водел, предвид възрастта си, динамичен и активен начин на
живот. Спортувал. След този момент Б.К. бил с ограничен и щадящ натоварването
на долните му крайници режим на активност. Изживял и все още изживявал сериозен
стрес от инцидента, последвалите интервенции, лечение и рехабилитация. Преживял
и продължавал да изпитва силни болки, които му създавали постоянен дискомфорт и
неудобство в ежедневието. Притеснявал се и от последвалото увреждане на
кръвоносните съдове на левия долен крайник, водещо до невъзможността да се
възстанови напълно двигателната му подвижност и активност. Това увреждане не се
повлиявало от провежданото медикаментозно лечение и било необратимо.
Емоционалните тревоги на К. довели до едно постоянно състояние на безсъние и
трайно понижен жизнен тонус. След преживените в резултат на ПТП увреждания той
променил начина си на живот, с оглед променените обстоятелства, които налагат
това. Принудително бил лишен от младежкия си ентусиазъм. Нямал собствено
семейство, но за в бъдеще изпитвал притеснения и несигурност, че създавайки
такова, той няма да се чувства напълно полезен и пълноценен. Пониженото му
самочувствие било породено и от обстоятелството, че за доста дълъг период от
време, за елементарни ежедневни движения, както и тези, свързани с бита и
личното му обслужване, изцяло бил зависим от близките си, тъй като не е можел
да се справя без тяхна помощ. Животът му завинаги и безвъзвратно се променил
след описаното увреждане на здравето, получено от него в резултат на
претърпяното ПТП, предизвикано от нападението на безстопанственото куче. Според
ищцовата страна за безстопанствените кучета, намиращи се на територията на
Община Горна Оряховица и произтичащите от тяхното агресивно поведение вреди
отговаряла Общината. Отговорността на Общината произтичала от възложените ѝ
със закон задължения, а именно чл. 35, ал. 4 във вр. с § 3, т. 1 от ЗВМД (отм.)
и Закона за защита на животните, гл. „Безстопанствени животни”.
Поради всичко изложено дотук Б.К. счита, че трябва да
бъде справедливо обезщетен за претърпените неимуществени вреди - увреждане на
здравето и претърпените и търпени и в момента болки и страдания. Счита, че
размерът на справедливото обезщетение, което му се дължи е 70 000,00 лева,
като предявява настоящия иск частично за 5000,00 лева от неговия размер, ведно
със законната лихва върху главницата от 5000,00 лева от датата на увреждането -
25.09.2014 г., до окончателното изплащане на задължението.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът Б.Й.К. се явява лично и със
своя пълномощник в лицето на адв. Х.В. от ВТАК. Адв. В. заявява, че поддържа
изцяло исковата молба. След изслушване на част от свидетелите и на назначените
по делото вещи лица, изготвили допуснатите съдебно-медицинска и авто-техническа
експертизи, в срока по чл. 214, ал. 1 от ГПК адв. В. прави изменение в размера
на иска като увеличава същия от 5000,00 лв. на 6000,00 лв. Съдът е допуснал
исканото изменение в размера на иска като е приел, че същият се счита за
предявен за сумата от 6000,00 лв., представляващи частично обезщетение от общо
дължимото се такова от 70 000,00 лв. за причинените на ищеца Б.Й.К.
неимуществени вреди от претърпяно ПТП, предизвикано от агресивното поведение на
безстопанствено куче, намиращо се на територията на Община Горна Оряховица,
ведно с обезщетение за забавено плащане върху главницата от 6000,00 лв. за
времето от датата на деликта – 25.09.2014 г. до окончателното погасяване на
вземането.
В хода на устните състезания адв. В. моли съда да
уважи предявеният иск. Претендира разноски, за които представя списък, съгласно
чл. 80 от ГПК. Излага подробни доводи в писмена защита по делото. Според нея в
хода на настоящото съдебно производство по категоричен и безспорен начин се
установила идентичност между изложените фактически твърдения в исковата молба и
действително осъществилата се фактическа обстановка. Според нея изготвената по
делото АТЕ установява идентичен с посочения в исковата молба механизъм на
настъпване на ПТП. Според вещото лице в
случая действително ставало дума за насочено движение на куче, което не можело
да бъде изчислено, като скоростта, с която се е движел водачът на мотоциклета,
след като се вземе разстоянието на което е паднал е била около
Освен това според ищцовата страна недоказано останало твърдението на ответника, че Общината е предприела
всички законовоопределени мерки и действия за обладяване полулацията на
безстопанствените кучета на нйната територия. Общината не успяла да докаже и че не е знаела за проблемното поведение на
безстопанственото куче, което е причината за претърпените от Б.К. увреждания в
резултат на ПТП.
Адв. В. излага подробни доводи за доказано
бездействие на Община Горна Оряховица, поради което според нея тя следва да
отговоря по реда на чл. 49 от ЗЗД за това доказано
бездействие на нейните органи във връзка със задължението за
изолиране на безстопанствените кучета в определени за това места. За ищцовата страна твърдението, че Общината не е знаела за инцидента се явява безпочвено, тъй като за
същия е дадена гласност чрез регионален общински седмичник, а фактите, които се изнасят в
средствата за масова информация, се третират като всеобщоизвестни такива. Излага подробни доводи в подкрепа
на тезата си. Цитира съдебна практика. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Община Горна Оряховица, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Горна Оряховица, пл. „Георги Измирлиев” № 5, представлявана от Кмета инж. Д.Д. депозира отговор на исковата молба чрез своя процесуален представител в лицето на юрисконсулт В.Е.. Юрисконсулт Е. *** иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД, във връзка с чл. 86 от ЗЗД за допустим, но изцяло неоснователен и недоказан по отношение на основание и размер. Ответната страна твърди, че Община Горна Оряховица е взела всички необходими мерки за справяне с безстопанствените кучета на територията на общината, както и за тяхното агресивно поведение. Според юрисконсулт Е. по делото липсват доказателства, че процесното ПТП е настъпило в резултат на наличие на безстопанствено куче и респективно в резултат на неговото агресивно поведение. Дори и да имало куче, ищецът не бил представил доказателства, че то е било безстопанствено и агресивно. Не била доказана и причинно-следствената връзка за настъпване на ПТП. Никъде в приложените към исковата молба медицински документи не се сочело, че травмата е настъпила в резултат на ПТП и при това реализирало се на 25.09.2014 г. В повечето от тях било записано само, че лицето Б.Й.К. е претърпял травма, което не доказва по безспорен начин, че тя е настъпила в резултат на ПТП. Единственият свидетел на това ПТП - А. Г. А. на длъжност „охранител” към фирма „***” видял мотоциклет, който се преобърнал вследствие на което мотористът паднал, но не давал сведение да е видял или чул лай на бездомно куче. В обясненията си охранителят говорел наистина за куче в района, което се е пускало на други мотористи, но не казва, че това куче се е спуснало къма моториста Б.К..
В изготвения от дошлия на място полицейски служител Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица действително било
записано,че участник 2 е бездомно куче, но никъде не било записано, че мл. автоконтролъор И.
М. е видял наистина бездомното куче. Констатацията била
само по сведение на пострадалия Б.К..
Освен това в графата „Обстоятелства и причини за ПТП” било записано, че са в процес на
изясняване.
Според процесуалния представител на Община
Горна Оряховица същата е
предприела всички необходими мерки за овладяване на популацията на
безстопанствените кучета на територията на общината. За целта била приета с решение на Общински
съвет Горна Оряховица общинска
програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията
на Община Горна Оряховица в изпълнение на чл. 40, ал. 1 от Закона за защита на
животните и разпоредбите на Закона за ветеринаромедицинската дейност като в нея били
регламентирани мерките за трайно решаване на проблема с безстопанствените
кучета. Също така Общината имала сключен договор от 10.03.2014 г. със срок една календарна година с ЕТ „И. М.”, ЕИК ********* за обработка на безстопанствени кучета на територията на
град Горна Оряховица - залавяне, кастриране, ваксиниране, поставяне на трайна
маркировка и задържане на агресивни кучета за наблюдение. Всичко това обуславяло извода, че Община Горна Оряховица не е
бездействала.
Според ответната страна дори
да се приеме, че имало куче и че то е било безстопанствено, то съгласно
разпоредбата на чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ кучетата, настанени в приют, за които не
се явят лица, които желаят да ги отглеждат, се връщат по местата, от които са
взети.
Юрисконсулт Е. сочи в допълнение, че задължението
за настаняване на животните в приюти, съобразно
разпоредбата на § 17 от ПЗР на ЗИД (отм. с ДВ бр. 34 от
Поради изложените съображения моли
съда да отхвърли така предявения срещу Община Горна Оряховица иск. В случай, че
съда все пак уважи същия, юрисконсулт Е. счита, че
е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Б.Й.К.,
тъй като е възможно да е загубил сам управлението на моторното превозно
средство, поради превишена
скорост или несъобразена скорост, невнимание или неразположение в този момент.
Оспорва
размера на исканото
обезщетение като
прекомерно и не съответстващо на
претърпените щети.
Претендира
разноски.
В съдебно заседание юрисконсулт В.Е.
моли съда да отхвърли изцяло предявеният от Б.К. иск като неоснователен и
недоказан. Според нея в хода на съдебното дирене се доказало по безспорен
начин, че нито един от разпитаните по делото свидетели не е присъствал на ПТП и
не е видал дали въобще е имало куче и какво е било това куче. Всички
свидетелски показания, както и заключението на авто-техническата експертиза,
изготвена по делото, били на база предположение за наличието на куче. Счита, че
е недопустимо Община Горна Оряховица да бъде осъдена да заплати обезщетение без
да са налице безспорни доказателства за нейната вина. Представя списък със
разноски, които претендира. Депозира писмена защита по делото, в която излага
подробни доводи. Заема становище, че действително всички изслушани по делото
свидетели говорят за наличие на черно куче в района на ПТП, но всеки един от тях
го е чувал или виждал в друг час, друг ден и при други обстоятелства. Не се
доказало, че именно същото куче е предизвикало ПТП, нито пък че именно това
куче е било безстопанствено и агресивно. Същевременно напълно неизяснени останали
и обстоятелствата по настъпване на ПТП. Някои свидетели сочели, че то е настъпило
в резултат на хвърляне на кучето между колелата на мотора, но липсвали следи от
кучето на местопроизшествието. Нямало никакви следи от кръв и/или косми от
кучето по моторното превозно средство и по асфалта.
Ищецът също така не доказал, че се е движил
със съобразена за градски условия и съответния пътен участък скорост. Според
юрисконсулт Е. при повишено внимание и при избор на подходяща скорост от страна
на водача, същият е могъл да избегне препятствието на пътя, ако е имало такова
и причинената вследствие на това щета. От събраните по делото доказателства не
се доказало по безспорен начин, че ПТП е настъпило в резултат на наличие на
безстопанствено куче и респективно в резултат на неговото агресивно поведение. Вещото
лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза по делото също не обвързвало по
никакъв начин настъпилите травми с агресивното поведение на куче.
Ответната страна сочи, че районът на
ПТП е производствен и било възможно въпросното куче да се отглежда от някой и
нощем да се пуска с цел да пази терена или само да се е отвързало, тъй като
такова черно куче е забелязвано само през нощта.
Поради всички подробно изложени от нея
доводи юрисконсулт Е. заема становище, че ищецът не е доказал по безспорен
начин, че в момента на злополуката е имало безстопанствено куче и че тя е предизвикана
от него; че точно това куче е било безстопанствено и агресивно; че злополуката
е настъпила, именно поради изскачане на агресивно безстопанствено куче.
Ответната страна поддържа твърдението
си, че Община Горна Оряховица е предприела всички законово регламентирани мерки
по чл. 40 от ЗЗЖ, за което по делото били представени съответните
доказателства. По тази причина не можело да се приеме, че е налице
противоправно поведение на общината, изразяващо се в бездействие чрез
неизвършване на действия за предотвратяване на агресивното поведение на
безстопанствените кучета, за настаняване на същите в приюти и осъществяване на
надзор и грижи за върнатите по места след маркиране животни. В своята писмена
защита процесуалния представител на ответната страна отново посочва, че
задължението за настаняване на животните в приюти е скрепено със срок, който
към момента на ПТП не е бил изтекъл. В случай, че съдът уважи иска, поддържа
възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.
Излага подробни доводи в тази насока. Прилага съдебна практика. Претендира
разноски.
По делото са допуснати съдебномедицинска
и автотехническа експертизи. След като се запознава с приложените по делото
материали и с цялата изискана по делото медицинска документация за Б.Й. К.,
вещото лице, изготвило съдебномедицинската експертиза заключава, че в резултат
на претърпяно ПТП на 25.09.2014 г., пострадалият е получил счупване на шийката
на лявата бедрена кост; счупване на външния кондил на лявата тибия; счупване на
лявата клавикула /ключица/; множество травми и охлузвания по цялото тяло. Посочените
травматични увреждания са били получени при падне с мотор и последвал директен
и индиректен удар върху твърди, тъпи предмети и охлузване върху асфалтова
повърхност на пътя, като основна част от травмите е поета от лявата половина на
тялото. Поради тежестта на общото състояние пострадалият е транспортиран към
Ортопедична клиника на Университетска болница гр. Плевен, където са извършени
последователно оперативни интервенции. Според експертът проведеното на К. лечение
отговаря на правилата за добра медицинска практика в България и Европа и обемът
и сложността на извършените оперативни интервенции са съобразени с общото тежко
състояние на пострадалия. На пострадалия са били причинени болки, страдания и
затруднение в движенията на ляв крак и лява ръка за срок от приблизително 18-24
месеца. Вещото лице посочва, че към и момента на има невъзстановени напълно
функции на левия крак в резулат на претърпяното падане и последвали оперативни
интервенции, ограничен обем на движение в лява колянна и лява тазобедрена
става. В процеса на възстановяване е била доказана и дълбока флеботромбоза на
вена поплитеа на левия крак, като и към момента на прегледа – 08.11.2017 г.,
пострадалият провежда поддържаща терапия с антикоагуланти и венопротектори. Пострадалият
изпитва силна болка и чувства описаният преди това дефицит в обема на флексия
на колянната и тазобедрена става в ляво, което го карат да щади крайника и да
съобрази начина си на живот с описаните телесни увреждания. Според вещото лице
важен аспект от по-нататъшната професионална и житейска дейност на пострадалия
е належащата след определен брой години повторна операция за смяна на
изкуствената тазобедрена става в ляво.
В съдебно заседание вещото лице, изготвило
експертизата – д-р Б.Г. обяснява, че травмите,
които ищецът е получил са били доста сериозни, което е наложило и
транспортирането му до Университетска болница в Плевен и там било проведено
основното лечение. Впоследствие са получени усложнения, като едно от
най-тежките е било венозната тромбоза на пострадалия крак, на левия крак, а
другото е и контрактурата на колянната става, която ще бъде за цял живот.
Уточнява, че лично е извършил преглед на Б.К. и вариант за него евентуално би
могъл да се търси в бъдеще с поставяне на изкуствена колянна става. Отбелязва
по отношение на ставата, поставена в тялото му, че още от началото на нейната
експлоатация започва нейното износване. Другият проблем, дълбоката венозна
тромбоза е станала хронично заболяване. С течение на времето оплакванията
намалявали значително, но проблемът с вените е латентен проблем и под
въздействие на някакво физическо натоварване, физически стрес, смяна на
времето, извършване на неправилни движения, при тежки заболявания на организма
се променяла т. нар. реология на кръвта, тоест свойството ѝ да тече
равномерно по кръвоносните съдове. При Б.К. тромбозата била едно от постоперативните
усложнения и съществува риск от белодробна емболия.
Вещото лице, изготвило автотехническата експертиза, описва
следният механизъм на настъпване на ПТП: Произшествието е реализирано на ул. „Иван
Момчилов” в гр. Горна Оряховица до фирма „***”, в населено място, нощем,
намалена видимост. Участъкът от пътя е прав, което определя неограничена
видимост по отношение на релефа на местността, а тъмната част от денонощието
определя видимостта като намалена за времето на настъпване на произшествието – 3,20
ч. Платното за движение е двупосочно, с по една пътна лента за двете посоки,
без разделителна линия. Има наклон на пътя на спускане към гара Горна Оряховица.
Вещото лице инж. А. отбелязва, че по делото са налични данни за агресивно
спуснало се относително голямо черно куче към движещия се процесен мотоциклет,
управляван от Б.К.. Мотоциклетът се е движил в посока юг - север, към гара Горна
Оряховица. Според данните по делото водачът забелязва, че от намиращите се на
пътя храсти отдясно наляво, го издебнало и се спуснало, лаейки към мотоциклета,
относително голямо черно безстопанствено куче. Като възприема опасността от
непредвидимите действия и възможните резултати от агресивно насоченото към
мотоциклета куче, водачът предприема действия с органите за управление за
предотвратяване на произшествие, чрез спиране с натискане на спирачка или чрез
заобикаляне, чрез завиване на кормилото, но не успява. При така създалата се
усложнена пътна обстановка, която в случая водачът не е могъл да възприеме
навреме, както и възможният контакт с мотоциклета и кучето, е нарушено
динамичното равновесие на управлявания от К. мотоциклет. От нарушеното
динамично равновесие мотоциклетът заедно с мотоциклетиста падат върху
асфалтовото покритие на платното за движение към насрещната пътна лента и
бордюр, където е настъпил удар. От удара е пострадал мотоциклетистът.
В съдебно заседание инж. А. уточнява, че скоростта, с
която се е движел водачът, може да бъде около
По делото са ангажирани гласни доказателства от двете
страни. Свидетелят С. К., сестра на ищеца сочи, че в нощта между 24/25.09.2014
г. около 3,00 часа през нощта, получила позвъняване по GSM-а от своя брат, който ѝ казал, че го е съборило
едно куче и че не може да стане. Колева и нейният съпруг отишли до мястото на
инцидента с личния си автомобил. Заварили К. да лежи на асфалта. Линейката вече
била дошла. Полицаите също били там. Брат ѝ бил безпомощен и при всяко
движение изпитвал силни болки и стенел. Помогнали на лекарския екип да го
натовари на носилката, след което бил откаран в Спешна помощ – Горна Оряховица,
после във Велико Търново. Колева останала на местопроизшествието, тъй като
трябвало да се прибере моторът. Той бил паднал по-встрани, на едната страна.
Съпругът ѝ тръгнал с тяхната кола след линейката. В Спешния кабинет в
болницата било установено, че брат ѝ има счупване на тазобедрената кост,
коляно, ключица и се наложило да го транспортират до Плевен. Според сестрата болките
на К. били неописуеми. Свидетелката описва подробно извършените интервенции в
болницата в Плевен и по-късно – в София. Твърди, че след претърпяното птп брат ѝ се променил. Станал
по-нервен, по-избухлив, косата му побеляла след операциите. Движенията му били
ограничени и се налагало да ползва непрекъснато помощта на близките си. Свидетелката
уточнява, че докато е била на мястото на произшествието, не била виждала куче. Виждала
след това, защото всеки ден ходела в Плевен да носи багаж и целенасочено минавала
оттам. Имало голямо черно куче, което накуцвало. К. обаче заявява, че не може
да е сигурно, че точно това е кучето, предизвикало инцидента, защото не е
присъствала по време на самото птп.
Съпругът на С. К. – К. К. уточнява, че Б.К. му е
казал, че едно черно куче му повлияло и загубил равновесие. Пъхнало се между
първата и втората гума на мотора. И сочи, че като отишли на мястото на ПТП, кучето
го нямало там. Разбрал за него от разказа на зет си и от разказа на един
охранител на фирма „***”. Този охранител казал, че това куче е нападало и други
велосипедисти. При повторния си разпит пред настоящия съдебен състав допълва,
че се е запознал с този охранител впоследствие, около три месеца след ПТП. Той
му казал, че видял как кучето е излязло храстите и се е спуснало и е съборило
моториста. Не му е казвал дали това куче е на някого кучето или е било
безстопанствено, а само, че то е било там и преди и след инцидента. Според
това, което му е казал охранителя, кучето се е пъхнало между първата и втората
гума на мотора и явно е оживяло, защото следващите дни пак се въртяло там. Колев
посочва, че не са виждали кръв на мястото.
Въпросният охранител, който е станал свидетел на
инцидента, впоследствие е починал и по тази причина съдът не можа да чуе лично
неговите възприятия от местопроизшествието. По делото са приети и допуснати
като доказателство саморъчните обяснения на друг охранител на фирмата – А. Г.
А., който се е обадил на тел. 112 след инцидента. В тях той посочва, че е видял
мотористът да се преобръща и да пада. Водачът на мотора заявил, че му се е
нахвърлило голямо черно куче. А. казва, че и друг път е виждал такова куче в
района, което се е пускало на други мотоциклетисти и колоездачи, но не описва
как точно е станал инцидента, а само какво му е казал пострадалият.
За черно куче в района на инцидента свидетелства и Н.
Н. – колега на Б.. Той твърди, че на път за работа най-често минава оттам с
автомобила си и му се е случвало понякога нощно време след 2,00-3,00 часа да
изскача черно куче, което скачало по колата и бягало. Понеже доста пътувал по
това трасе, свидетелят доста пъти виждал това куче да излиза и от лявата страна
в посока гарата, и от дясно. Н. не е присъствал на инцидента, научил за това
по-късно. Не е подавал сигнал за въпросното куче. Уточнява, че го е виждал само
през нощта, но не знае дали е безстопанствено. Не бил забелязвал каишка на
врата му.
Свидетелят И. И. също минавал оттам преди и след
инцидента, но не и в самия ден на ПТП. Разказва, че когато минава с колата си
през нощта, когато няма движение на автомобили, черното куче излиза и скача по
колата. Описва кучето като черно, с дълъг косъм. Не е виждал каишка на врата
му, няма марка на ухото. Кучето не излизало от едно и също място, виждал го и
по-нагоре, и по-надолу, и от едната страна на улицата, и от другата. Той също
не бил подавал сигнал за кучето.
Подобни показания дават и разпитаните по делото
свидетели М. Н. и Х. С.. Свидетелят Н. сочи, че на датата на ПТП бил на риболов и
като се прибирал, минал през бензиностанция „Петрол”, чийто управител бил към
него момент. Тръгнал натам рано сутринта, около 3,00 часа, като минал по ул.
„Иван Момчилов” в Горна Оряховица След фирма „***” от ляво изскочило едно
голямо тъмно куче и залаяло колата. За инцидента разбрал по-късно от друг
човек. Уточнява, че въпросната нощ като се прибирал от риболов бил само той на
платното. Видял единична светлина, някакъв моторист да слиза надолу, но не го
разпознал. Докато отивал към бензиностанцията, която е в близост до мястото на
ПТП и по-късно докато се прибирал по ул. „Св. Княз Борис Първи” не чул линейка.
Не е виждал ПТП. Видял само кучето да излиза от лявата му страна над „***”-а,
бившата „Битова техника”. Не видял откъде точно е излязло кучето.
Никой от посочените свидетели не е подавал сигнал за
наличието на такова куче.
От страна на ответника е ангажирана и допусната в
качеството на свидетел И. М., която обработва бездомни кучета по сигнал на
Общината. Свидетелката М. обяснява, че работи като ЕТ „И. М.” и към процесния
период е имала сключен договор с Община Горна Оряховица (приложен като
доказателство по делото – л. 75-76). Служителите на Общината се обаждат на
фирмата и казват на коя улица къде да отидат и кое куче да хванат. При наличие
на сигнал за агресивно куче, особено ако то е ухапало някого, работата на
фирмата била то да се упои и да се прибере. Престоявало прибрано поне 14 дни,
заради възможността от проява на бяс и след това кучето се отстранявало по реда
на Закона на ветеринарномедицинската дейност. Иначе при подаден сигнал за
безстопанствени кучета тяхната работа се изразявала в това да го хванат, след
което следвали кастрация, ваксинация, обезпаразитяване и после кучето се връща
обратно по местоживеенето си. Правел се протокол със снимка на обработените
кучета и се давал отчет в края на месеца. Свидетелката обяснява, че договорът с Общината
се сключва година за година, а след изчерпване на отпуснатия бюджет се
приключва и подновява за следващата година. И добавя, че ако опуснатите по
договора пари са били изчерпани преди изтичане на договора, а кучета има и се
звъни на 112, тогава се коментират и се отпускат още средства. Категорична е,
че не е възможно парите да бъдат изчерпани и да не се работи, ако има сигнал. Но
сигнала трябвало да им бъде подаден от Общината. М. уточнява, че сигналите от
граждани обикновено се подават в Информационния център на Общината, с входящи
номера, или на телефон 112. Възможно било и полицията да сезира Общината. До
48-я час след сигнала фирмата е длъжна да направи нещо. Но трябва Общината да
го постави като задача, тъй като фирмата не можела да работи самоинициативно.
И. М. твърди, че не си спомня да е била ангажирана с
черно безстопанствено куче в района на фирма „***”. Допълва, че когато някой се
обади на Общината със сигнал, тя дава веднага сигналите на фирмата, за да се
вземат мерки. Според свидетелката ако едно куче се нахвърля само през нощта, но
не и през деня, значи някой, който го отглежда през деня, го пуска вечерта на
разходка. М. е категорична, че от
По делото в качеството на свидетел е разпитан и младши
автоконтрольор И.М., отзовал се на сигнала за ПТП в нощта на 26.09.2014 г. М.
сочи, че водачът на мотоциклета е бил паднал до фирма „***”, отпред. В горната
част имало кабинка на охранителя и до неговата кабинка бил паднал
мотоциклетистът. Охранителят казал, че го е съборило едно куче. Полицейският
служител заявява, че не е виждал куче на мястото на произшествието. Разбрал за
това от охранителят и от пострадалия. Охранителят казал също, че според него
кучето е бездомно и че не било за първи път да се хвърля върху мотористи и
коли. На място не е имало следи от кръв или косми на куче. Свидетелят уточнява,
че не е подавал сигнал до Общината за възникнало ПТП в резултат на нападение от
куче.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
За да бъде уважен предявения иск по чл. 49 ЗЗД е необходимо да се установи наличие на вреди, виновно поведение на лицата, на които е възложено извършването на работа, изразяващо се в умишлено или по непредпазливост причиняване на вредата, причинна връзка между вредите и поведението на изпълнителя на възложената работа.
В настоящия случай в тежест на ищеца е да докаже
събитието, от което е настъпило увреждане на неговото здраве, противоправността
му, настъпилите вреди и техния размер, причинно-следствената връзка между
деянието и вредите, както и обстоятелствата, водещи до ангажиране на
отговорността на възложителя – възлагане на работа на деликвента и причиняване
на вредите при или по повод на извършването ѝ.
Не се спори по делото, а и от приложените и приети
писмени и гласни доказателства се установява, че на 25.09.2014 г., около 3,20
часа, пред № 5 на ул. „Иван Момчилов” в гр. Горна Оряховица, ищецът Б.К. е
реализирал ПТП с личния си мотоциклет марка „МЗ”, модел „250 ЕТ3”.
Не е спорно също, че в резултат на гореописаното ПТП
сериозно е пострадал водачът на мотоциклета – ищецът К.. Същият е бил откаран
първоначално в МБАЛ „Св. Иван Рилски” в Горна Оряховица, но предвид тежестта на
получените травми –счупване на шийката на лявата бедрена кост, счупване на
външния кондил на лявата тибия, счупване на лявата клавикула (ключица) и множество
травми и охлузвания по цялото тяло – пострадалият е транспортиран до МОБАЛ „Д-р
Ст.Черкезов” във Велико Търново. Впоследствие се наложило лечение в Ортопедичната
клиника на Университетска болница в гр. Плевен, където били извършени
последователно оперативни интервенции, включващи алопласитка на лявата
тазобедрена става, метална остеосинтеза на лявата тибия горна трета.
Между страните няма спор, че е последвал дълъг и тежък
оздравителен процес. Настоящата съдебна инстанция приема за доказано, че този
процес продължава и към настоящият момент. Съгласно заключението на изготвената
по делото съдебномедицинска експертиза като остатъчно явление от претърпяното
падане е налице контрактура на лява колянна става с възможна флексия до 80
градуса. Контрактура в лява тазобедрена става с флексия до 90 градуса. Предписани
са от лекуващите специалисти периодично провеждане на физиотерапия и
рехабилитация с цел намаляване описаните остатъчни увреждания. Вещото лице беше
категорично, че и към момента на изготвяне на експертизата има невъзстановени
напълно функции на левия крак на пострадалия в резултат на претърпяното падане
и последвали оперативни интервенции. В процеса на възстановяване е доказана и
дълбока флеботромбоза на вена поплитеа на левия крак, като и към
Безспорно доказано със свидетелски показания беше
също, че всичко това е повлияло на начина на живот на ищеца, както и на
неговото емоционално състояние.
Настоящата съдебна инстанция споделя становището на
адв. В., че доказване може да бъде осъществено и на база косвени доказателства,
които разгледани в своята съвкупност, могат да доведат до изводът, който би се
направил и с едни преки доказателства. Такава е съдебната практика. По делото
се събраха достатъчно данни, че в района на ПТП действително се е появявало
куче, което се е хвърляло по преминаващите оттам автомобили. Показанията на
свидетелите могат да обусловят извод, че твърдението на К., че ПТП е
предизвикано от поведението на такова куче се явява доказано. Противно на
възражението на ответната страна не се установи и съпричиняване от страна на
ищеца на вредоносния резултат.
Спорен по делото остана обаче фактът дали въпросното
куче, предизвикало ПТП, е било безстопанствено.
За да се ангажира отговорността на Община Горна
Оряховица в настоящия случай е необходимо да е налице деяние, под формата на
бездействие, извършено виновно и противоправно от нейни служители, като това деяние следва да е в
причинна връзка с настъпилите вредоносни резултати за ищеца. Ищцовата страна твърди, че причина за настъпилото ПТП
и получените в резултат на това травматични увреждания на Б.К. са резултат от
агресивно поведение на голямо безстопанствено куче. И тъй като за
безстопанствените кучета на територията на Община Горна Оряховица по силата на
закона отговаря именно Общината, следва тя да обезщети ищеца за претърпените от
него неимуществени вреди. Следователно в настоящия случай Б.К. следва да докаже
при условията на пълно и главно доказване, че кучето е
действително е било безстопанствено.
В чл. 47, ал. 3 от действащата към момента на
инцидента редакция на Закона за защита на животните се посочва кому принадлежи
задължението за осъществяване надзора и грижите за безстопанствените кучета:
общините, организациите за защита на животните или други лица, които са
подписали декларация за спазване изискванията на чл. 49 и чл. 50 от ЗЗЖ. общинските
съвети приемат програми за овладяване популацията на безстопанствените кучета и
предвиждат средства за изпълнението им, а кметовете на общини организират
изпълнението на тези програми и ежегодно внасят отчет за тяхното изпълнение
пред изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните. Това
не е публичноправно задължение на общинската администрация, а задължение на
общината като юридическо лице, което е посочено да извършва надзора над тези
животни. На общината със закон е възложен надзор върху безстопанствените
кучета, изразяващ се в изпълнение на вменени конкретни задължения във връзка
със здравето, популацията и поведението на кучетата. Отговорността на общината по чл.49 от ЗЗД следва да
бъде ангажирана при доказано бездействие на нейните органи и служебни лица във
връзка със задълженията им за изолиране на безстопанствените кучета в
определени за целта места.
В сега действащия ЗЗЖ, за разлика от отменения Закон
за ветиринарномедицинската дейност, липсва легална дефиниция на понятието
„безстопанствени животни” респ. „безстопанствени кучета”. Съгласно чл. 70, ал.
1 от ЗВМД (отм.) безстопанствени животни са тези родени като такива, загубени,
или изоставени от собствениците, които не обитават дом, ферма или специално
определено за тях място. Съдът намира, че и към настоящият момент преценката
дали едно куче е безстопанствено следва да почива на горните критерий.
Както вече бе отбелязано, събраните по делото гласни
доказателства са достатъчни да обусловят извода за наличие на куче в района на
ПТП, което се появява предимно нощно време и се спуска към движещите по пътя
пътни превозни средства. Никой от свидетелите не сочи това куче да е имало
нашийник или да е било маркирано. Повечето от тях твърдят, че не са видели
такива. Действително районът на инцидента не е жилищен, а производствен. Но
както възразява и ответната страна, възможно е въпросното куче да е собственост
на някоя от фирмите там и нощем да се пуска с цел да пази терена. Само въз
основа на мястото, където е станало произшествието и от обстоятелството, че
кучето е нямало нашийник и не е било маркирано не може да се достигне до
извода, че същото е било безстопанствено. Липсва установяване на такива
обстоятелства, от които да се заключи категорично, че кучето, предизвикало ПТП,
отговаря на посочените по-горе критерии за „безстопанствени животни”. Изслушаните
свидетели не са категорични, че кучето е било безстопанствено. Някой от тях
заявяват, че не на в състояние да кажат дали то е било такова, останалите
твърдят, че вероятно е така на база на своите лични възприятия – „видя ми се
малко дръглесто” (св. К.), „за мен всички са безстопанствени” (св. И.). Също
така никой от тях не е присъствал на ПТП и не може да каже, че кучето, което са
виждали в други дни в района и кучето от инцидента са идентични.
Представените по делото от ответната страна писмени и
гласни доказателства сочат, че от страна на Община Горна Оряховица са били
предприети всички относими действия съобразно действащото законодателство.
Приети са съответните актове и са
сключени съответните договори, за да се организира и контролира популацията на
безстопанствени кучета.
В изпълнение на законовите разпоредби Общината е
сключила Договор от 10.03.2014 г. по реда на Закона за обществените поръчки с
ЕТ „И. М.” с ЕИК: *********, представляван от И. К. М., на когото са възложени
определени функции и задачи, предвидени в ЗЗЖ и Закон за
ветеринарномедицинската дейност и в изпълнение на вменените от закона функции.
На търговеца са били възложени дейностите по овладяване популацията на
безстопанствените кучета, по улавяне, кастриране, обезпаразитяване, ваксиниране
и настаняване в подходящи помещения на такива кучета. В съдебно заседание И. М.
категорично заяви, че дори парите да бъдат изчерпани, не е възможно да не се
работи, ако има подаден сигнал. Тук следва да се посочи, че никой от
свидетелите, които са виждали куче в района на ПТП, не е подал сигнал за това в
Общината.
По делото е представена и Общинска програма за
овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Община
Горна Оряховица, приета с Решение № 412 от Протокол № 27/28.03.2013 г. на Общински
съвет – Горна Оряховица, с период на действие 2013 –
При това положение настоящата съдебна инстанция
приема, че няма деяние, под формата на бездействие, извършено виновно и
противоправно от служители на Община Горна Оряховица.
Тук следва да се отбележи, че според действащото към
момента на ПТП законодателство безстопанствените кучета могат да бъдат
настанявани в приюти, а също така и да бъдат пускани на свобода след извършване
на задължителните ветеринарно-медицински дейности, като и двата варианта са
законосъобразни. Съгласно чл. 47, ал. 3
от ЗЗЖ кучетата, за които не се явяват лица, желаещи да ги отглеждат, се
маркират и се настаняват във временни приюти, определени от съответния общински
съвет или се връщат по местата, от които са взети.
При това положение независимо, че по делото се
установи, макар и косвено, че процесното ПТП е настъпило в резултат на
нападение на куче, при което ищецът е получил сериозна увреда на здравето си,
не се доказа това куче да е било безстопанствено Община Горна Оряховица носи
отговорност за причинени вреди не от всяко куче, а само от безстопанствени
такива, доколкото това ѝ задължение, произтича от самия закон.
За пълнота следва да се отбележи, че задължението на
ответната страна съобразно разпоредбата на § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЗЖ, е
скрепено със срок – до 31 декември
При така установената по
делото фактическа обстановка съдът следва да приеме, че предявеният иск за претърпени
неимуществени вреди е неоснователен, тъй
като не са налице законовите предпоставки на чл. 49 от ЗЗД. Няма деяние, под
формата на бездействие, извършено виновно и противоправно от служители на
ответната община, в причинна връзка с настъпилите вредоносни резултати за
ищеца, за да се ангажира нейната обезпечително-гаранционна отговорност. Ищецът
е претърпял неимуществени вреди
вследствие процесното ПТП, но за тяхното настъпване ответникът не носи
отговорност. Няма причинна връзка между ПТП, вредите и действия или бездействия
на служители на общината, тъй като по делото не беше доказано, че причина за
настъпилото ПТП е агресивното поведение на безстопанствено куче.
При този изход на делото и съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза за ответникът
Община Горна Оряховица следва да се присъдят направените по делото разноски в
размер на 580,00 лв. за заплатено юрисконсултско възнаграждение.
Водим от изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Б.Й.К., ЕГН: **********,***, чрез неговият пълномощник в
лицето на адвокат Х.В., иск с правно
основание чл. 49 във вр. с чл. 86 от ЗЗД за сумата от 6000,00 лв.
(шест хиляди лева), представляващи
частично обезщетение от общо дължимото се такова от 70 000,00 лв.
(седемдесет хиляди лева) за причинените му неимуществени вреди от претърпяно
ПТП, предизвикано от агресивното поведение на безстопанствено куче, намиращо се
на територията на Община Горна Оряховица, ведно с обезщетение за забавено
плащане върху главницата от 6000,00 лв. за времето от датата на деликта –
25.09.2014 г. до окончателното погасяване на вземането, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Б.Й.К., ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Община Горна Оряховица, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Горна Оряховица, пл. „Георги Измирлиев” № 5, представлявана от Кмета инж. Д.Д. сумата от 580,00 лв. (петстотин и осемдесет лева), представляващата направените от ответната страна по делото разноски за заплатено юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Да се изпрати препис от решението на
страните.
Районен
съдия: