Р Е Ш Е Н И Е № 260399
гр. Бургас, 29.10.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в открито съдебно заседание, проведено на 15.10.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: А. ВЪЛКОВ
при секретаря Калина Събева, като разгледа докладваното от съдия Вълков НАХД № 2066 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от С.П.П., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 954/18.05.2020 г., издадено от заместник-кмета на Община Бургас, с което за нарушение на чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредбата за опазване на обществения ред на територията на Община Бургас /НООРТОБ/, приета с Решение на Общински съвет Бургас от 31.03.2005 г., на основание чл. 35, ал. 2 и чл. 34, ал. 1 от НООРТОБ, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното НП.
Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с пълномощника си - адв. С.К., който поддържа жалбата. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 28.04.2020 г., в гр. Бургас, свидетелят М.И.М. – полицейски инспектор в 05 РУ ОД МВР - Бургас, съставил на жалбоподателя С.П. акт за установяване на административно нарушение за това, че в два последователни дни - на 21.03.2020 г. и 22.03.2020 г., през светлата част на деня, е положил /поставил/ маркировка, с бяла боя, наподобяваща пешеходна пътека тип „зебра“, върху улицата пред вход 7, на бл. **, к-с И., в гр. Бургас, без да има съответното разрешение от кмета на общ. Бургас.
АУАН е съставен за нарушение на чл. 8, ал. 1, т. 3 от НООРТОБ.
Жалбоподателят е подписал акта, като в срок е подал и възражение.
По случая е била образувана преписка с рег. № 338800-854/2020 г. по описа на 05 РУ ОД МВР Бургас.
От представеното по делото писмо на л. 51 се установява, че по повод на подадени сигнали от и срещу А. Г. и С.П. има образувани пет полицейски преписки.
От представеното по делото писмо от община Бургас /л. 11/ се установява, че не е издавано разрешение за полагане на хоризонтална бяла маркировка пред вх. 7 на бл. **, ж.к. И., гр. Бургас.
Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, е счел фактическите констатации за безспорно установени и е издал обжалваното постановление, с което за нарушение на чл. 8, ал. 1, т. 3 от НООРТОБ, и на основание чл. 35, ал. 2 и чл. 34, ал. 1, ал. 1 от НООРТОБ, е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 100 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства.
Съдът,
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост,
както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и
предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата
е депозирана в рамките на седемдневния
срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е и основателна
по следните съображения.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (аргумент за това е разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, съгласно представената по делото Заповед № 1133/09.05.2012 г. /л. 19/, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно от представените по делото писмени доказателства /л. 29 - 34/. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Въпреки това, съдът счита, че са налице основания за отмяна на наказателното постановление, доколкото по делото не се доказа по безспорен начин авторството на деянието и в частност то да е извършено от страна на жалбоподателя.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 3 НООРТОБ (в редакцията към датата на нарушението), която предвижда забрана за ограждането на тротоари и части от улици, алеи, площади и други, поставянето на съоръжения и маркировки (графични, цифрови и други обозначения) върху същите, без съответното разрешение от кмета на Община Бургас или упълномощено от него лице.
От събраните по делото доказателства - писмени, гласни и веществени, се установи, че на самата улица, пред вход 7, на бл. **, к-с И., в гр. Бургас, е била положена бяла пътна маркировка, действително наподобяваща пешеходна пътека тип „зебра“. За поставянето на пътната маркировка не е било издавано съответно разрешение от кмета на общината, видно от представеното писмо на л. 11 от делото. В случая обаче, от събраните в кориците на делото доказателства, не се доказа по един несъмнен и безспорен начин, че именно жалбоподателят е този, който е поставил маркировката. Разпитаният по делото св. А.К. /л. 58/, живущ в същия блок, установи, че на въпросните две дати - събота и неделя, е видял как жалбоподателят прекопава само градинката пред блока, но тогава е нямало очертаване, а същото се появило по- късно през седмицата. Свидетелката Ц.Р. /л. 58-59/, живуща във въпросния блок, също е видяла как жалбоподателят прекопава само градинката пред входа, но през въпросните два почивни дни пътеката я нямало, като същата се появила през седмицата. В това отношение и двамата свидетели с категорично заявяват, че очертаването на пътя е станало през седмицата. Показанията на тези свидетели са логични и последователни, и в много голяма степен допринасят за изясняването на посочените обстоятелства и поради тази причина съдът им дава вяра. Актосъставителят М.М. /л. 47-48/ също не е видял жалбоподателя да полага маркировката, а се е позовал единствено на сведенията, дадени от св. А.Г., поради което показанията на свидетеля М. не могат да бъдат кредитирани от съда тъй като те не отразяват преки и непосредствени впечатления на свидетеля, а само пресъздават казаното му от свидетеля Г.. Разпитан в съдебно заседание св. Г. /л. 48/ посочва, че жалбоподателят е положил маркировката в два последователни дни - на 21.03.2020 г. и 22.03.2020 г. Съдът обаче не кредитора с доверие показанията на св. Г. в тази част. От една страна, по делото се установи, че между свидетеля Г. и жалбоподателя С.П. има образувани преписки в полицията, по повод сигнали, които всеки един е подавал срещу другия, и същите са във влошени междусъседски отношения. Представените от св. Г. факти противоречат на поддържаната от жалбоподателя защитна теза. От друга страна, показанията на св. Г. не се подкрепят от показанията на другите двама свидетели - К. и Р., относно това кой и кога е поставил маркировката. Изложеното от свидетелите К.и Р. разколебават повдигнатото „обвинение“ срещу жалбоподателя, че именно той е извършил деянието на посочите две дати. Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства дават основание на съда да приеме, че не е доказано по един безспорен и несъмнен начин авторството на деянието.
В обобщение на гореизложеното наказателното постановление е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено изцяло.
С оглед изхода на спора, разноските следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. По делото е представен договор за правна защита и съдействие /л. 36, 57/, съгласно който договореното възнаграждение за процесуално представителство на жалбоподателя е 300 лв. С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноските от 300 лева, които да се заплатят от АНО.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 954/18.05.2020 г., издадено от заместник-кмета на Община Бургас, с което за нарушение на чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредбата за опазване на обществения ред на територията на Община Бургас /НООРТОБ/, приета с Решение на Общински съвет Бургас от 31.03.2005 г., на основание чл. 35, ал. 2 и чл. 34, ал. 1 от НООРТОБ, на жалбоподателя С.П.П., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв.
ОСЪЖДА Община Бургас да заплати на жалбоподателя С.П.П., ЕГН **********, съдебно-деловодните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: /п/
КС