№ 107
гр. Свиленград, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Радина В. Хаджикирева
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Гражданско дело №
20225620100008 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени установителни с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „УниКредит
Булбанк” АД срещу Б. АНТ. АЛ. за признаване за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца следните суми: 500 лв. – главница, дължима по Договор
за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по
разплащателна сметка № 0051 от 25.10.2016 г. за периода от 24.10.2018 г. до 30.09.2020
г., 57,18 лв. – неразрешен овърдрафт, 120,25 лв. – лихви за просрочена главница за
периода 31.01.2019 г. – 30.09.2020 г., 75,84 лв. – неустойка за просрочена главница за
периода 31.01.2019 г. – 30.09.2020 г., 8,67 лв. – неустойка за просрочена редовна лихва
за периода 31.01.2019 г. – 30.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 30.09.2020 г., до окончателното изплащане
на вземането, за които суми е издадена Заповед № 260032/01.10.2020 г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 581/2020
г. по описа на РС Свиленград.
Ищецът „УниКредит Булбанк” АД твърди, че на 25.10.2016 г. сключил с
ответника Б. АНТ. АЛ. Договор за банков потребителски кредит на физическо лице,
усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № 0051 с разрешен размер от 500
лв. със срок на погасяване до 25.10.2017 г. Посочено е, че кредитът бил усвоен. Поради
допуснато просрочие на задълженията кредитът бил обявен за предсрочно изискуем,
считано от 24.10.2018 г. Банката била уведомила кредитополучателя посредством
покана за доброволно изпълнение, връчена по реда на чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ от ЧСИ
Самуил Пеев. Поради това ищецът пристъпил към принудително събиране на
вземанията си по договора чрез подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК. Образувано било ч. гр. д. № 581/2020 г. по описа на РС
Свиленград, по което била издадена заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение. Тъй като издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжника при
1
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, в съответствие с указанията на съда предявил иск за
съществуване на вземането си. По тези съображения моли да бъдат уважени
предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Б. АНТ. АЛ..
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 581/2020 г. по описа на РС Свиленград в
полза на ищеца е издадена Заповед № 260032 от 01.10.2020 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу ответника за
следните суми: 500 лв. – главница, дължима по Договор за банков потребителски
кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № 0051
от 25.10.2016 г. за периода от 24.10.2018 г. до 30.09.2020 г., 57,18 лв. – неразрешен
овърдрафт, 120,25 лв. – лихва за просрочена главница за периода 31.01.2019 г. –
30.09.2020 г., 75,84 лв. – неустойка за просрочена главница за периода 31.01.2019 г. –
30.09.2020 г., 8,67 лв. – неустойка за просрочена редовна лихва за периода 31.01.2019 г.
– 30.09.2020 г., 72 лв. – разходи за връчване на покана за доброволно изпълнение,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 417
ГПК – 30.09.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по
делото, от които 25 лв. – за държавна такса и 60 лв. – за адвокатско възнаграждение.
Тъй като заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК на
длъжника, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК ищецът е предявил иск по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК за установяване на вземането си в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
От представения Договор за банков потребителски кредит на физическо лице,
усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № 0051/25.10.2016 г., се установява,
че „УниКредит Булбанк” АД се е задължил да отпусне на кредитополучателя Б. АНТ.
АЛ. кредит под формата на овърдрафт в размер на 500 лв. Възнаградителната лихва се
определяла като сбор от пазарен лихвен индекс плюс фиксирана надбавка в размер на
15,016 %, като ГЛП към датата на сключване на договора бил в размер на 15,05 %.
Уговорено е, че при забава кредитополучателят дължи неустойка в размер на 10,019 %.
Крайният срок на погасяване на кредита е 25.10.2017 г., като се удължава многократно
с период от 1 г., при условие че кредитополучателят не е в просрочие.
С покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника на 08.02.2020 г.,
банката го е уведомила, че поради изтичане на договорения краен срок за погасяване и
поради неизпълнение за задълженията за връщане на падежа на усвоените суми, което
се явява нарушение на сключения договор, следва в 14-дневен срок да заплати
дължимите суми в пълен размер.
От заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
възприема като компетентно и обективно изготвено, се изяснява, че дължимите суми
са, както следва: 500 лв. – главница, 120,25 лв. – лихва за просрочена главница за
периода 31.01.2019 г. – 30.09.2020 г., 75,84 лв. – неустойка за просрочена главница за
периода 31.01.2019 г. – 30.09.2020 г., 8,67 лв. – неустойка за просрочена редовна лихва
за периода 31.01.2019 г. – 30.09.2020 г., 57,18 лв. – неразрешен овърдрафт. След
24.10.2018 г. не били извършвани погасявания.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
2
За успешното провеждане на предявените искове ищецът следва да установи
наличието на валидно правоотношение по договор за кредит, по който е била
предоставена и усвоена твърдяната парична сума. Също така следва да установи и
наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита
с лихва, както и размера на дължимите лихви.
От наличните по делото доказателства може да се направи извод, че ищецът, от
една страна, и ответникът, от друга, са сключили договор за кредит, съгласно който
кредиторът е предоставил на кредитополучателя сумата от 500 лв., която последният
се е задължил да върне. Договорът съдържа информация за общия размер на кредита и
условията за усвояването му, лихвения процент по кредита, годишният процент на
разходите, условията за промяна на лихвения процент и за издължаване на кредита,
поради което съдът намира, че са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 ЗПК.
Породила е правно действие и клаузата, уреждаща годишния лихвен процент, тъй като
е съответна по размер на възнаградителната лихва определяна обичайно при този вид
договори. Поради това съдът намира, че е налице валидно сключен договор за кредит,
като за длъжника е възникнало задължение да върне на кредитора главницата ведно с
уговорената възнаградителна лихва.
Тъй като ищецът претендира дължимата до изтичане срока на договора
главница, следва да се установи дали е упражнил надлежно правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.
на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД,
настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две
предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да
обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по
смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия
кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й. В случая ответникът е бил в забава,
поради което ищецът е отправил изявление за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем. Поканата е връчена на длъжника на 08.02.2020 г. Съдът, като съобрази
указанията на горецитираното тълкувателно решение и дадения от ищеца
четиринадесетдневен срок за доброволно изпълнение, приема, че на 24.02.2020 г. е
настъпила предсрочната изискуемост. От това следва, че ответникът дължи връщането
на кредита, който е в размер на 500 лв.
Вземайки предвид заключението на вещото лице и факта, че длъжникът е
изпаднал в забава, съдът намира, че дължи и заплащането на следните суми: 120,25 лв.
– лихва за просрочена главница за периода 31.01.2019 г. – 30.09.2020 г., 75,84 лв. –
неустойка за просрочена главница за периода 31.01.2019 г. – 30.09.2020 г., 8,67 лв. –
неустойка за просрочена редовна лихва за периода 31.01.2019 г. – 30.09.2020 г., и 57,18
лв. – неразрешен овърдрафт. Също така следва да се присъди и законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 30.09.2020 г., до
окончателното изплащане на вземането.
Съобразно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, разноските, сторени в
заповедното производство, следва да се присъдят с решението по исковото
производство, като съдът се произнася с осъдителен диспозитив. В хода на
3
заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на 85 лв. за
държавна такса и адвокатско възнаграждение. В исковото производство е заплатил
държавна такса в размер на 125 лв. и възнаграждение за вещо лице в размер на 200 лв.
Доколкото настоящият иск не е предявен за цялата сума, предмет на заповедното
производство, на ищеца следва да се присъдят разноски съобразно уважената част,
които възлизат на 77,66 лв. – арг. чл. 78, ал. 1, вр. ал. 4 ГПК. На основание чл. 78, ал.
1 ГПК ответникът трябва да бъде осъден да заплати на ищеца и сторените в исковото
производство разноски, които възлизат общо на 325 лв.
Така мотивиран, РС Свиленград
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на Б. АНТ.
АЛ., ЕГН: **********, адрес: гр. ************, че дължи на „УниКредит Булбанк“
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Неделя“ №
7, следните суми: 500 лв. – главница, дължима по Договор за банков потребителски
кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № 0051
от 25.10.2016 г. за периода от 24.10.2018 г. до 30.09.2020 г., 57,18 лв. – неразрешен
овърдрафт, 120,25 лв. – лихви за просрочена главница за периода 31.01.2019 г. –
30.09.2020 г., 75,84 лв. – неустойка за просрочена главница за периода 31.01.2019 г. –
30.09.2020 г., 8,67 лв. – неустойка за просрочена редовна лихва за периода 31.01.2019 г.
– 30.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК – 30.09.2020 г., до окончателното изплащане на вземането,
за които суми е издадена Заповед № 260032/01.10.2020 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 581/2020 г. по описа
на РС Свиленград.
ОСЪЖДА Б. АНТ. АЛ., ЕГН: **********, адрес: гр. ************, да заплати
на „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, пл. „Неделя“ № 7, сумата от 77,66 лв., представляваща разноски в
заповедното производство, и сумата от 325 лв. – разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
4