РЕШЕНИЕ
№ 1274 дата 08 октомври 2020г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ХIIІ-ти състав,
в публично заседание на 24 септември 2020г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ЙОСИФОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
2. ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ
Секретар: Илияна
Георгиева
Прокурор: Дарин
Христов
разгледа докладваното от съдия СТОЙЧЕВА
КНАХ дело №
1498 по описа за 2020год. и за
да се произнесе
взе предвид следните обстоятелства:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административно процесуалния кодекс.
Образувано е по две касационни жалби – едната на Т.Н.И.
- изтърпяващ
наказание в Затвора - Бургас и втората - на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.София,
двете против Решение № 1156/21.06.2019г.,
постановено по адм. дело № 3121/2018г. по описа на Административен съд
гр.Бургас.
С
подадената от касатора И.
жалба, решението се обжалва като неправилно
и необосновано в частта, в която са отхвърлени предявените от него срещу Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" обективно съединени искове за
обезщетяване на причинените му имуществени и неимуществени вреди – по т.2, т.3
и т.4 от жалбата, както и в частта за разликата над присъдения размер от
2 800лв. до претендирания размер от 10 000лв. по т.1 от жалбата.
Счита, че присъденото обезщетение не е съразмерно на причинените му
неимуществени вреди, както и не споделя изводите на съда, с които е обосновано
отхвърляне на останалите му искови претенции като недоказани. Иска се отмяната
на решението, като се постанови друго по съществото на спора, с което се уважат
предявените от него искове в пълен размер, както и да му се присъдят разноските
по делото.
С
подадената от касатора Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"
жалба, решението се обжалва като неправилно и необосновано в частта, в която е
уважен предявения против дирекцията иск за обезщетяване на претърпени
неимуществени вреди до размер от 2 800лв. и е осъдена да заплати разноски по
делото. Касаторът възразява, че претендираните вреди не са били успешно
доказани, както и причинно-следствената връзка между тях и твърдяното
незаконосъобразно действие/бездействие на администрацията. Иска се отмяна на
решението в обжалваната му част и присъждане на разноските по делото съобразно
отхвърлителната му част.
В съдебно заседание касаторът Т.И. се
явява лично и поддържа жалбата на сочените в нея основания.
Касаторът Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията“, гр.София, не изпраща
представител.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава
заключение за неоснователност на
касационната жалба на касатора И., както и за уважаване на касационната жалба,
подадена от Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията“.
Касационните жалби са процесуално допустими, подадени
от надлежни страни, в законоустановения срок.
Разгледани
по същество съдът счете и двете за неоснователни.
Производството
пред Административен съд - Бургас се е развило по исковата молба на Т.Н.И., лишен от свобода и
изтърпяващ наказанието в Затвора гр.Бургас против Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“, с която, на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, е предявил обективно съединени искове за
претърпени неимуществени и имуществени вреди, както следва: 1) за сумата от
10 000 лв., за периода от 01.12.2013г. до 28.08.2018г. – обезщетение за
претърпени неимуществени вреди поради лошите битови условия в Затвора в
Бургас, а именно - недостатъчна жилищна площ, неосигуряване на непрекъснат достъп
до санитарен възел и течаща вода, свободна площ, светлина и достъп до свеж
въздух по време на изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“. 2) за сумата
от 7 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди поради
възлагането му за изпълнение на несвойствена за лишен от свобода дейност, а
именно правене на превръзки на лишени от свобода, хранене на болни лишени от
свобода, включително и такива с туберкулоза и хепатит Е, раздаване на
лекарства, поставяне на системи и поставяне на инсулин, неосигуряване на
предпазни средства при ежедневни контакти с болни от инфекциозни болести и
попълване на медицинска документация, настъпили в периода от 18.10.2016г. до
28.08.2018г.; 3) за сумата от 1 000 лв. –
обезщетение за настъпили имуществени вреди поради неправомерно прекратяване
участието му в трудова дейност по време на изтърпяване на наказанието „лишаване
от свобода“ за периода от 28.08.2018г. до датата на исковата молба, произтичащи
от лишаване от трудово възнаграждение, както и извършване на извънредни разходи
за правни консултации и услуги по този повод за посочения период; и 4) за сумата от 2 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди
поради прекратяване участието на ищеца в
трудова дейност на 28.08.2018г. и последвало тенденциозно отношение на
служители от администрацията, изразено в препланиране на присъдата, извършване
на претърсвания и лични обиски и отказан достъп до лекар, породили у ищеца
чувство на страх, незащитеност и малоценност, настъпили в периода от
28.08.2018г. до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху
посочените суми, считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното им изплащане.
Съдът
е обосновал извод за частична основателност на исковата претенция по т.1, която
е уважил до размер от 2 800 лв. и е отхвърлил в останалата част до
претендирания от ищеца размер от 10 000 лв. Като неоснователни са намерени
предявените от И. искове за присъждане на обезщетение по т.2, т.3 и т.4 и като
такива са отхвърлени.
За
да постанови този резултат, съдът е приел, че в периода на изтърпяване на
наказание в Затвора – Бургас, Т.И. е претърпял неимуществени вреди, настъпили в
резултат на преживяно нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл.3, ал.2
от ЗИНЗС, произтичащо от условията на изтърпяване на наказанието, като при
съобразяване на принципа на кумулативното въздействие по смисъла на чл.284,
ал.2 от ЗИНЗС и съобразно нормата на чл.52 от ЗЗД, е определил размера на
дължимото обезщетение. Останалите три обективно съединени искове за претърпени
неимуществени и имуществени вреди, са намерени от съда за неоснователни, при
липса на доказателства за настъпили вреди от незаконосъобразни действия и
бездействия на затворническата администрация.
Решението
е правилно.
Съдът
е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното
решаване на спора доказателства, при приложението на чл.284, ал.3 от ЗИНЗС,
обсъдил ги е в тяхната съвкупност и при съобразяване разпоредбата на чл.284,
ал.5 от ЗИНЗС е обосновал изводи, които се споделят от настоящата инстанция.
Съгласно
разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3, който в ал.1
предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Според чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, за нарушение на
ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според
чл.284, ал.5 от ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди
се предполага до доказване на противното, като на основание чл.52 от ЗЗД съдът определя
размера на обезщетението по справедливост.
Възраженията на касатора И. за
несправедливост на размера на обезщетението, настоящият съд счете за
неоснователни. Естеството и характера на причиненото страдание съдът преценява
не само с оглед субективното възприятие
и усещане на ищеца за причинена вреда, но и с оглед на конкретни обективни
факти. Негативното въздействие на условията, при които този касатор е
пребивавал в Затвора – Бургас е несъмнено, като поставен в
тези условия, в тяхната съвкупност, същите с основание са приети като
представляващи отклонение от подходящата жизнена среда за изтърпяващите
наказанието, като неудобствата надхвърлят обичайните, свързани с изпълнението
на наложеното наказание и водят до понасяне на страдания, трудности и негативни
емоционални преживявания, надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на наказанието
„лишаване от свобода“. При
преценката на въздействието на тези условия, съдът е съобразил и тяхната
продължителност, като е разграничил периодите, в които лишеният от свобода е
бил настаняван в различни помещения, в част от които условията са били
по-добри, не са били пренаселени, ищецът е разполагал с повече жилищна площ,
бил е ангажиран в трудова дейност с възможност за повече двигателна активност и
общуване и в съответствие с тези особености е изведена и дължимата се
справедливост, като е определена сумата от 2800лв., възмездяваща претендираните
вреди на това фактическо основание, който размер и настоящият съд счете за
справедливо присъден.
Аналогично на изложените мотиви
касационната инстанция счете за неоснователни оплакванията на касатора ГД
„Изпълнение на наказанията“ относно недоказаност на претърпените вреди, респ.
размера на присъденото обезщетение.
Решението е правилно и в частта относно
отхвърлените три обективно съединени иска – тези по т.2, т.3 и т.4 от исковата
молба, по отношение на които първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви,
които настоящият касационен състав напълно възприема. Твърдението за възлагане
на несвойствени дейности на лишения от свобода, свързани с грижи за болни лица,
е останало недоказано по делото. В касационното производство беше представено
копие на документ за доказване на тези твърдени факти, който документ съдът не
кредитира, тъй като не е ясно част от какъв документ представлява тази извадка,
липсва неговата титулна част, неясно остава дали той има за адресат именно
ищецът И., респ. дали касае неговата дейност в медицинския център в Затвора
Бургас. Също така, с основание решаващият съд е приел за недоказани
настъпването на неимуществените вреди въз основа на фактическите основания по
т.2 от исковата молба, които, за разлика от тези по т.1 не се презюмират, а
подлежат на доказване на общо основание. Касателно исковете по т.3 и т.4
правилно съдът се е позовал на обстоятелството, че за затворническата
администрация не е налице нормативно задължение да осигурява на лишените от
свобода трудова дейност, а извършваните действия по претърсване на килията и
лични обиски не съставляват неправомерни такива, въз основа на които да се
претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като аналогично на
изложеното по-горе, тези вреди остават и недоказани.
На основание изложените мотиви, поради
неоснователност на двете касационни жалби и при липса на отменителни основания,
решението следва да се остави в сила, като с оглед този изход на процеса
разноски за присъждане не са дължими на никоя от страните.
Така
мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен
съд гр. Бургас, XIІІ – състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 1156/21.06.2019г., постановено по адм. дело № 3121/2018г. по
описа на Административен съд гр.Бургас.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: