№ 53
гр. Благоевград, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Лилия Масева
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Гражданско дело №
20201200100747 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от СВ. В.
ДЖ., с ЕГН **********, адрес: с. Хв., общ. Г., чрез адв. М.Н. - Тр. от
Софийска адвокатска колегия със служебен и съдебен адрес: гр. С., ул. „Сл.“
№ 29, ет. 3; тел: ****, срещу ЗД „Б.И.” АД, ЕИК ,,,,,,,,,,,, със седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. ,Дж.Б.” № 87. След като съдът е приел исковата
молба за редовна и е счел че на същата следва да даде ход, е разпоредил на
основание чл.131 ГПК на ответника да бъде изпратен препис от нея, заедно с
приложените към същата писмени доказателства. В срока по чл.131, ал.1 от
ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответната страна.
В исковата молба се сочи, че на 24.09.2019г. около 12:50 часа, С. Х. Б., с ЕГН
**********, при управление на л.а. „Ф.М.“ с per. №******* по път II-19, на
км. 66, на дясна крива от пътя, навлизайки в насрещната пътна лента е
блъснал челно л.а. „БМВ 320 Д“ с per. №Е1318МР, управляван от Х.А.Ч. с
ЕГН **********. Твърди се, че причина за пътнотранспортното
произшествие са неправомерните действия на водача на л.а. „Ф.М.“, per. №
*******, който не е съобразил поведението си с правилата на ЗДвП и виновно
е причинил телесни увреждания на Св.В. Д. с ЕГН **********, която е била
пътник на предна дясна седалка в л.а. „Ф.М.“. Сочи се още, че за събитието е
съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №14 и е
1
образувано ДП №204/2019г. по описа на РУ- Б.. Навежда се в исковата молба,
че след настъпване на ПТП-то пострадалата е била откарана от пристигналия
на място медицински екип в МБАЛ „Разлог - ЕООД и приета в Хирургичното
отделение на заведението в увредено общо състояние, със силна палпаторна
болезненост в лява гръдна половина и корема. Сочи се, че са били проведени
множество прегледи, амбулаторни и рентгенови изследвания, от които са
установени: изразена палпаторна болезненост и патологични крипитации в
лява гръдна половина, нодуларна лезия с размер до 6 мм, проектираща се на
нивото на седмо дясно ребро отзад, свободни КДС и ребрени фрактури на 6то
и 7мо ребра вляво, както и малък плеврален излив в корема вляво.
Окончателно й е била поставена диагноза- фрактури на 6-то и 7-мо ребро
вляво, гръдно-коремна травма и плеврален излив вляво. По повод
настъпилите увреждания било проведено консервативно лечение с
медикаментозна терапия. Сочените в исковата молба наранявания причинили
болки и страдания на С.Д., които са били със значителен интензитет в
първите месеци след ПТП и продължавали да предизвикват остри и
спорадични болки и към момента, като за задоволяване на нуждите си тя е
получавала помощ от своите близки. Навежда се, че в следствие на
инцидента, ищцата станала апатична и безжизнена, затворила се в себе си и
занемарила външния си вид. Навеждат се доводи за психологически
последици, а именно изживян стрес и душевни страдания. Твърди се, че Лек
автомобил „Ф.М.“, per. № ******* е застрахован по задължителна
застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите" при ЗД „Б.И.“, със
застрахователна полица № BG/02/119002599669, валидна към датата на
събитието. Твърди се още, че от страна на ищцата е предявена
застрахователна претенция с вх. № ОК-128700/04.03.2020г., на основание чл.
429, ал. 1 от Кодекса за застраховане, с депозирано искане за обезвреда на
С.Д., като до момента, ЗД „Б.И.“ АД не се е произнесъл с окончателно
становище. С оглед изложеното се иска от съда постановяване на решение, с
което да се осъди ЗД „Б.И.“, ЕИК ,,,,,,,,,,, да заплати на СВ. В. ДЖ. с ЕГН
********** сумата от 26 000 /двадесет и шест хиляди лева/, представляващи
обезщетение за претърпени от нея в резултат на ПТП неимуществени вреди -
болки и страдания, ведно със законната лихва върху тях, считано от
04.06.2020г. /датата на изтичане на 3-месечния срок за произнасяне/ до датата
на окончателното плащане. Претендира се присъждане на сторените по
2
делото разноски.
Ответникът по реда на чл.131, ал.1 ГПК е изразил становище за
неоснователност на предявените по делото искове, като оспорва същите както
по основание, така и по размер. С отговора се оспорва претенцията за
плащане на имуществени вреди, размера на претендираното застрахователно
обезщетение, като се прави и възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия, както и претенциите за заплащане на
лихви. Моли се да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни,
като при условията на евентуалност да бъдат съобразени направените в
настоящия отговор възражения по отношение на размера на претендираните
застрахователни обезщетения.
В откритото съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество,
ответникът ЗАД „Б.И.“ АД се представлява от адв. Д., която оспорва исковата
молба и поддържа отговора.
Ищцата, представлявана от адв. Тр., в съдебно заседание, моли да бъде
допусната поправка на техническа грешка в исковата молба, относно
посочените увреждания на същата, като с Определение от 24.06.21 г., съдът е
допуснал поправка на констатирана техническа грешка в искова молба на стр.
2 и пренесена респ. в доклада на съда, като малък плеврален излив да се чете
и да се има предвид, че става въпрос за белия дроб, а не в корема в ляво така,
както е посочено.
Въз основа на събраните по делото доказателства и след като обсъди
доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
От съвкупната преценка на показанията на свидетеля С.Б. и от констативния
протокол за ПТП с пострадали лица с рег.№14 р-11129/04.10.2019 г. по описа
на РУ- Б., неоспореното заключение на инж.В.Н. за извършената САТЕ, се
установява механизма на ПТП, при което е пострадала СВ. В. ДЖ..
Установява се, че обстоятелствата, при които е настъпило ПТП са: светлата
част на денонощието в обхвата на двупосочен път 11-84, имащ по една лента
във всяка една посока, разделени от единична бяла непрекъсната лента между
двете ленти, при наличие на валеж и мокра асфалтова настилка и участък на
завой. Механизмът на протичане на ПТП и удар между двата автомобила е
подробно изяснен и описан в констативно част от експертизата, след изготвен
3
подробен анализа на всички приети доказателства. Описано е и това, какви са
били предприетите действията на всеки от водачите в конкретната ситуация и
в какви режими е било движението на л.а. „ФИАТ“ и на л.а. „БМВ“ преди,
към момента на удара и след него. От САТЕ се установява още, че причините
за настъпване на процесното ПТП са били управлението на л.а. „ФИАТ“ от
водача Б. със скорост от 90,4 км./ч. и технически неправилно избрана маневра
за изпреварване при управлението на автомобила в участък от пътя преди
десен завой. Скоростта, с която се е движил л.а. „ФИАТ“ и насрещното
движение на л.а.“БМВ“ не е предоставило техническа възможност на водача
Б. да върне автомобила в лента към град Гоце Делчев. От експертизата става
ясно още, че заводски л.а. “ФИАТ“, модел „МАРЕА“, произведен през 1999
година заводски е оборудван предпазни инерционни колани за водача и за
седалките на пътниците ( четири броя ) монтирани в купето. Правилно
поставените предпазните колани от водача ( в съчетание с въздушната
възглавница ) и от пътничката при удар на л.а. „ФИАТ“ със скорост 90,4
км./ч. от техническа гледна точка в много значителна степен са намалили,
ограничили и предотвратили настъпването на тежки травми.
Според заключението на съдебно-медицинската експертиза, извършена от
вещото лице д-р К.А., в резултат на претърпяното ПТП, СВ. В. ДЖ. е
получила счупване на две ребра в лявата гръдна половина, натъртване на
меките тъкани на гръдния кош и корема.
Установява се от експертизата, че всички установени травматични
увреждания - счупване на две ребра в лявата гръдна половина, натъртване на
меките тъкани на гръдния кош и корема - са в причинно-следствена връзка с
претърпяното на 24.09.2019 г. ПТП. Установената при ултразвуковото
изследване киста на единия яйчник е заболяване, предхождащо получаването
на травмите и не е в причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП.
Гръдната травма - счупване на две съседни ребра в лявата половина на
гръдния кош без разместване на костните фрагменти, малък плеврален излив
и ограничено увреждане на белодробната тъкан й е причинила временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Коремната травма -
натъртвания на меките тъкани на коремната стена са й причинили болка и
страдание. СВ. В. ДЖ. първоначално е изпитвала болка с голям интензитет,
която е продължила около 1-2 седмици. В последствие болката постепенно
намалявала. Сочи се в експертизата, че е възможно в продължение на 3-4
4
месеца да изпитва понякога болка в областта на гръдния кош на мястото на
счупване на двете ребра при физическо натоварване и вдигане на тежки
предмети. Установява се, че счупването на две ребра без разместване на
костни фрагменти и малък плеврален излив не са затруднили дишането.
Заради счупването на ребра са били затруднени движенията на снагата за
около 2-3 седмици. Според експертизата, в момента на ПТП С.Д., като
пътник в лек автомобил е била с поставен предпазен колан, което личи: от
разположението на травмите в гръдната и коремната области, т.е, на местата
от където преминавал правилно поставен триупорен колан - косо през
гръдния кош и напречна част през корема; от липсата на външно видими
травматични увреждания местата от където преминава колана; от липсата
травматични увреждания по главата, тялото и крайниците, каквито
непременно се получават при удара на пътника върху части вътре в купето на
лекия автомобил от инерционните сили и придвижването напред и нагоре при
непоставен предпазен колан. Експертизата установява още, че установените
натъртвания се дължат на силно притискане на тялото върху текстилния
предпазен колан в следствие на действие на инерционните сили при рязкото
намаляване на скоростта и спиране на автомобила при удара с насрещния
автомобил. По този начин колана е задържал тялото на пътника към
седалката и е предотвратил удара му върху други части вътре в купето на
автомобила.
По делото не е спорно обстоятелството, че към датата на събитието,
описано в исковата молба лек автомобил „Ф.М.“, per. № ******* е
застрахован по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите" при ЗД „Б.И.“, със застрахователна полица №
BG/02/119002599669, валидна към датата на събитието. По силата на
застрахователния договор застрахователят е поел задължението да покрие
отговорността на водача на автомобила за причинените от него при ПТП
/застрахователно събитие/ неимуществени вреди на увреденото лице/или
лица.
Установява се от представените доказателства, че с претенция за изплащане
на застрахователно обезщетение по застраховка „ГО“, от страна на ищцата е
предявена застрахователна претенция с вх.№ОК-128700/04.03.2020г., на
основание чл. 429, ал. 1 от Кодекса за застраховане, с депозирано искане за
5
обезвреда на С.Д., като до момента на предявяване на исковата молба, ЗД
„Б.И.“ АД не се е произнесъл с окончателно становище.
От свидетелските е показания на свидетеля Шефкет Джамбазов се установява,
че съпругата му С.Д., след изписване от болницата, е изпитвала болки от
уврежданията, поради което се нуждаела от чужда помощ. Установява се, че
ищцата изпитва болки и към настоящия момент, поради което се наложило да
не посещава работа и ползва болничен, тъй като изпитва силни болки в
областта на ребрата. Станала е апатична и затворена в себе си и към момента
изпитва страх при пътуване.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като
еднопосочни б и взаимосвързани кореспондиращи с останалия събран по
делото доказателствен материал.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Нормата на чл.429, ал.1 от КЗ установява, че с договора за застраховка
„Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования
за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а
разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от
застрахователя. За да се породи това право следва да бъдат изпълнени
изискванията на нормата на чл.380 от КЗ, а именно отправена писмена
претенция до застрахователя по риска „ГО“ и изтичане на срока за
окончателно произнасяне от страна на застрахователя, визиран в
разпоредбата на чл.496, ал.1 от КЗ – 3 месечен срок, считано от предявяване
на претенцията пред застрахователя.
В настоящото производство са ангажирани доказателства за заявена писмена
претенция пред застрахователя – ответник на 04.03.20 г. предвиденият
тримесечен срок е изтекъл на 04.06.2020, поради което настоящият съдебен
състав намира, че предявените искове са допустими.
Правно релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване
на договорно правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска
„Гражданска отговорност“, сключен между делинквента и ответното
6
дружество, противоправно деяние на делинквента, от което са настъпили
вредни последици, които са в причинно-следствена връзка с деянието,
техният вид. Същите, съобразно правилата за разпределяне на
доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца. В тежест на
ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност, залегнала
в нормата на чл.45, ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно обстоятелството, че
ответникът – застраховател е в застрахователно правоотношение, покриващо
риска „гражданска отговорност“ с делинквента.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна
на извършителя е установена с оглед изводите на вещото лице по допуснатата
САТЕ, респ. констатациите в протокола за ПТП, която настоящият съдебен
състав кредитира като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице по
САТЕ изрично посочва в експертизата, че причините за настъпване на
процесното ПТП са били управлението на л.а. „ФИАТ“ от водача Б. със
скорост от 90,4 км./ч. и технически неправилно избрана маневра за
изпреварване при управлението на автомобила в участък от пътя преди десен
завой. Скоростта, с която се е движил л.а. „ФИАТ“ и насрещното движение на
л.а.“БМВ“ не е предоставило техническа възможност на водача Б. да върне
автомобила в лента към град Гоце Делчев.
Настъпилите вреди в резултат на противоправното поведение на делинквента,
както и причинно-следствената връзка между деянието и вредите се
установяват от съдебно-медицинската експертиза, която настоящият съдебен
състав кредитира като обективна и обоснована. Според посочената
експертиза, получените травматични увреждания от С.Д. са в причинно-
следствена връзка с претърпяното ПТП.
Следователно отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, на основание чл.432 от КЗ, следва да бъде
ангажирана, като предявеният иск за неимуществени вреди се явява доказан
по основание. Налице са предпоставките за уважаване на исковата претенция-
виновно противоправно поведение на водача на застрахованото МПС,
вредоносен резултат и причинно-следствена връзка между деянието и
претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди. Следователно
отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
7
автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, следва да бъде
ангажирана, като предявените искове се явяват доказани по основание.
Що се отнася до размера на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди, съдът намира следното: Според разпоредбата на чл. 493а, ал. 2 от КЗ,
размерът на обезщетението се определя съгласно методиката, утвърдена с
наредбата, която се предвижда, че ще се приеме за утвърждаване на методика
за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени
вреди от смърт и телесно увреждане на пострадало лице. Съгласно § 96, ал. 1
от ПЗР на ЗИДКЗ/ДВ бр. 101/2018 г. /, на която разпоредба е придадено
обратно действие, с оглед изричната норма на § 96, ал. 3, до влизането в сила
на наредбата за утвърждаване на методиката, /според § 103 ПЗР на ЗИД КЗ/,
същата трябва да бъде приета в срок от 1 година от влизане в сила на този
закон/обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл.
493а, ал. 4 се определя в размер до 5000 лв. Спорният правен въпрос по
делото е дали тази разпоредба противоречи на действащото право на ЕС,
уреждащо застрахователните отношения. Съдът намира, че определянето на
обезщетение в съответствие с § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ/ДВ бр. 101/2018 г
противоречи на първо място на принципа за определяне размера на
обезщетение по справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД.
На следващо място противоречи на европейското право. Видно от § 7 от ДР
на КЗ, с последния в националното законодателство са въведени и нормите на
редица директиви, между които специалната, касаеща
застраховка"Гражданска отговорност"-Директива 2009/103 ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. Относими към процесния
спор са нормите, касаещи обхвата на лицата, на които се дължи обезщетение
и подходът при определяне на размерите му в националното законодателство.
Предвиждайки, че при телесно увреждане на лице се изплаща максимално
обезщетение, което е в размер по- малък от лимитите на Директивата,
даденото разрешение с § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ е в противоречие с чл. 9,
ал. 1 от директивата, според който "Без да се засягат всякакви по-високи
гаранции, които държавите-членки могат да предвиждат, всяка държава
членка изисква застраховката, посочена в чл. 3, да бъде задължителна най-
малко по отношение на следните максимални суми: а/в случай на телесно
увреждане-максимална застрахователна сума 1000000 евро за пострадал или
5000000 евро за събитие, независимо от броя на пострадалите, /в случай на
8
имуществени вреди-1000000 евро за застрахователно събитие, независимо от
броя на пострадалите". Цитираната разпоредба на Директивата е
транспонирана в чл. 226 от КЗ (отм.); , възпроизведена е и в чл. 492 от КЗ.
Според чл. 346 от КЗ, застрахователната сума/лимит на отговорност/ е
"договорената между страните или определената с нормативен акт и посочена
в застрахователния договор парична сума, представляваща горна граница на
отговорността на застрахователя към застрахования, третото ползващо се
лице или към третото увредено лице. " Въвеждането на застрахователната
сума, като предел на отговорността на застрахователя в действащия КЗ и
уреждането на нейния минимален размер в директива 2009/103/ЕО, която е
част от правото на ЕС, означава, че при настъпване на застрахователно
събитие с причинени телесни увреждания, отговорността на застрахователя
може да бъде ограничена по размер единствено от минимума на
застрахователната сума, възприет с в Директива 2009/103/ЕО. Налице е
противоречие на § 96, ал. 1 от ЗИДКЗ с разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от
Директива 2009/103/ЕО. Въпреки че директивата не е регламент и не става
автоматично част от вътрешното право на страна – член на Европейския съюз,
гражданите на ЕС могат да се позоват непосредствено на директива на
Европейския парламент и Съвета на ЕС за защита на свои права, свободи и
законни интереси. Поради това съдът намира, че в този случаи следва да се
тълкува разширително разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от ЗНА и Директива
2009/103/ЕО да намери непосредствено приложение, като се дерогира
прилагането на § 96, ал. 1 от ЗИДКЗ относно определения размер на
обезщетението от 5000 лева. В съответствие с горното, съдът следва да
определи размер на обезщетението според общия принцип на
справедливостта, прогласен в чл. 52 от ЗЗД, без да съобразява фиксирания
размер на обезщетението в § 96 от ЗИДКЗ.
Във връзка с приложението на тази норма е налице и отговор на Съда на ЕС
на отправено преюдициално запитване, отправено на основание член 267
ДФЕС от Augstakas tiesas Senats (Латвия). С Решение на СЕС от 24.10.2013 г.
по дело С-277/12/ съдът е отговорил, че "държавите -членки трябва да
упражняват своята компетентност в тази област при спазване на правото на
Съюза и че разпоредбите на националното право, които уреждат
обезщетението при произшествия при използването на моторни превозни
9
средства, не могат да лишат посочените по-горе директиви от тяхното
полезно действие". Тълкуването, което съдът дава е, че "Член 3, § 1 от
Директива 72/166 и чл. 1параграфи 1 и 2 от Втората директива 84/5, трябва да
се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно
която задължителната застраховка "Гражданска отговорност" при
използването на моторни превозни средства покрива обезщетението за
неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на
гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството,
настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена
максимална сума, която е по-малка от посочените в чл. 2 от Втората
директива 84/5. "
Ето защо, при зачитане на горните актове и решения, съдът приема, че в
процесния случай, за да се реализира справедливо възмездяване на
претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителния размер на моралните вреди, съобразен с нивата на
застрахователното покритие за неимуществени вреди за процесния период
септември 2019 г. които за случай на телесно увреждане-максимална
застрахователна сума 1000000 евро за пострадал и обезщетението дължимо на
ищеца, следва да се определи по справедливост, по правилата на чл. 52 от
ЗЗД, без да се съобразява предвидения в § 96, ал. 1 от ЗИД на КЗ максимален
размер.
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на
увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като
е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД,
предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Критериите за определяне на този размер са възрастта на
пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди,
интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания,
продължителността на възстановителния период, общовъзприетото понятие
за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е
от значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за
цялостните последици за здравето и претърпени от ищеца болки, в каквато
10
насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република
България. В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление
№ 4/68 г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС,
съдебната практика по сходни случаи (определение № 57/08.02.2018 г. по т. д.
№ 2004/2017 г. на ВКС, I ТО, решение № 2204/30.10.2017 г. по гр. д. №
1718/2017 г. по описа на САС, ГО, 8 състав, решение № 2147/10.08.2018 г. по
гр. д. № 6191/2017 г. по описа на САС, ГО, 10 състав) и отчете вида и
характера на доказаните по делото увреждания, възрастта на пострадалия;
доказаните болки и страдания; общият лечебен и възстановител период;
отсъствието на негативни последици, обществено - икономическите условия
и лимита на застрахователното обезщетение към датата на ПТП.
Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и
характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на
увреждане и ефектът, който са оказали и ще окажат върху начина на живот на
ищеца, съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди възлиза общо на сумата от 20 000 лева. Съдът определи
размера на обезщетението вземайки предвид възрастта на ищеца-50 г. към
датата на ПТП, характера на уврежданията, преживяният стрес и психическа
травма, страхът й да се вози в МПС в резултат на претърпяния инцидент,
продължителността на възстановителния процес /три - четири месеца /, както
и обстоятелството, че ищецът към момента не се е напълно възстановил от
травматичните увреждания, тъй като все още изпитва болка при физически
труд.
Всички тези обстоятелства се установяват по безспорен начин от показанията
на разпитаните по делото свидетели, които са кредитирани от съда и от
кредитираната от съда съдебно-медицинска експертиза.
При това положение, съдът следва да разгледа възраженията на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия.
По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за
съдилищата съдебна практика – т. 7 от ППВС № 17/1963 г. В константната си
практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на
чл. 290 ГПК практика (решение № 45/ 15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на ІІ
т. о., решение № 159/24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. на ІІ т. о., решение
№ 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ІІ т. о., решение №
11
58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2011 г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011 г.
по т. д. № 286/2010 г. на І т. о., решение № 153/31.10.2011 г. по т. д. №
971/2010 г., решение № 169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на ІІ т. о.,
решение № 54 от 22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.),
Върховният касационен съд последователно е застъпвал становище, че
намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2
ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от
пострадалия по смисъла н а чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение
обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т. е.
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или, от съществено
значение е конкретното проявление на действието или бездействието на
пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за
причинените вреди. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.
51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без
който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на делинквента)
до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от
съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което
увреденият има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от
деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за
съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на ППВС №
17/63 г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС
(решение № 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение
№ 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение №
59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 98/24.06.2013
г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от 28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010
г. на ВКС, II ТО и мн. други) е прието, че изводът за наличие на
съпричиняване на вредата не може да почива на предположения. т. е. във
всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл.
432, ал. 1 КЗ срещу застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от
ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице.
Освен това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните
12
нарушения на ЗДвП от страна на пострадалия, имат значение при преценката
на приноса му, само ако се намират в причинна връзка и са допринесли за
настъпване на вредоносните последици, тъй като вината на увреденото лице
не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, т. е. във всички
случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 432, ал. 1
КЗ срещу застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от
ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по
т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т. о. и решение № 44/26.03.2013 г. по т. д. №
1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е прието, че вината на пострадалия не е
елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това
способността на увредения да действа разумно и да предвижда евентуалните
негативни последици от своите действия и бездействия са правно
ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите
вреди.
С отговора на исковата молба ответникът твърди, че ищецът е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат, тъй като при настъпване на процесното
ПТП е бил без поставен предпазен колан.
В заключението по съдебно-медицинска експертиза и САТЕ е посочено, че
автомобилът е бил оборудван с инерционни предпазни колани, както и че
установените увреждания на ищеца, сочат, че ищецът е бил с поставен
предпазен колан към момента на настъпване на ПТП и ако същият не е бил с
поставен предпазен колан настъпилите увреждания са щели да бъдат много
по-тежки.
Следователно, възражението за съпричиняване е неоснователно, поради което
и определеното по-горе обезщетение не следва да бъде намалявано. Искът е
основателен и доказан за сумата от 20 000 лева, а за разликата до пълния
предявен размер от 26 000 лв., искът следва да се отхвърли.
В чл.429, ал.2, т.2 и чл.493, ал.1, т.5 от КЗ изрично е регламентирано, че
застрахователното покритие включва и лихвите за забава. Следователно
13
застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря
за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от
правилото на чл.84, ал.3 от ЗЗД, но само за лихвите за забава в рамките на
застрахователната сума и считано от датата на уведомяване от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие или от датата на уведомяване
или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която
от датите е най-ранна – арг. от чл.429, ал.3 и чл.430, ал.1, т.2 от КЗ. В случая
основателността на частичната основателност на главния иск в посочения
размер води до основателност и на акцесорната претенция за лихва върху
сумата, която следва да се присъди, считано от 04.03.2020 г. (датата, на
предявяване на писмената претенция) до окончателното плащане на сумата.
По разноските:
Съобразно резултата от делото и на основание чл.78 ал.1 ГПК на ищеца се
дължат разноски от ответната страна съразмерно на уважената част на иска,
възлизащи според доказателствата по делото в размер на 1180 лв. за заплатена
държавна такса, разноски за депозити по допуснатите експертизи и разноски
за призоваване на свидетел. Следва също така, на основание чл.38 ЗАдв., да се
осъди ответника да заплати на процесуалните представители на ищцата –
адв.М.Н. - Тр., сума в размер на 1007,70 лв. за осъщественото процесуално
представителство по делото.
Съобразно резултата от делото и по арг. от чл.78, ал.3 ГПК ответникът също
има право на сторените от него разноски съобразно отхвърлената част от
иска. Същите според доказателствата по делото възлизат в размер на 542,31
лв.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Окръжен съд – гр.Благоевград държавна такса за разглеждане на
делото съобразно уважената част от иска, възлизаща по арг. от чл.1
ТДТССГПК в размер на 260 лв., а останалата част в размер на 540 лв. е
заплатена от ищцата по делото.
С оглед горното, Благоевградският окръжен съд
Р Е Ш И:
РЕШИ:
14
ОСЪЖДА на основание чл.432, ал.1 КЗ вр. с чл.52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД ЗД „Б.И.”
АД, ЕИК ,,,,,,,,,,,, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ,Дж.Б.” №
87 да заплати на СВ. В. ДЖ., с ЕГН **********, адрес: с. Хв., общ. Г., чрез
адв. М.Н. – Тр. сумата в размер на 20 000(двадесет хиляди лева)лв.,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в
резултат на възникналото ПТП на 24.09.2019 г., ведно със законната лихва
върху присъдената сума, считано от 04.03.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до пълния
предявен от ищцата размер от 26 000 лв. (двадесет и шест хиляди лева), ведно
със законната лихва върху отхвърления размер, считано от 04.06.2020 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ЗД „Б.И.” АД, ЕИК ,,,,,,,,,,,, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ,Дж.Б.” № 87 да заплати на СВ.
В. ДЖ., с ЕГН **********, адрес: с. Хв., общ. Г., чрез адв. М.Н. – Тр. сумата
в размер на 1180 лв., разноски, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ЗАдв. ЗД „Б.И.” АД, ЕИК ,,,,,,,,,,,, със седалище
и адрес на управление: гр. С., бул. ,Дж.Б.” № 87 да заплати на адв. М.Н. – Тр.
сумата в размер на 1007,70 лв. за осъщественото процесуално
представителство по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Св.В. Д., с ЕГН **********, адрес:
с. Хв., общ. Г. да заплати на ЗД „Б.И.” АД, ЕИК ,,,,,,,,,,,, със седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. ,Дж.Б.” № 87 сумата от 542,31 лв.(петстотин
четиридесет и два лева и 31ст.) – разноски, съобразно отхвърлената част от
иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК ЗД „Б.И.” АД, ЕИК ,,,,,,,,,,,, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ,Дж.Б.” № 87 да заплати по
сметка на Окръжен съд – Благоевград, държавна такса за разглеждане на иска
съобразно уважената част, в размер на 260 лв. (двеста и шестдесет лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Апелативен съд – гр. С..
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
15