Решение по дело №2177/2019 на Районен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е  № 1345

 

гр. Сливен, 26.11.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА

 

при секретаря АНДРЕАНА СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2177 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявен иск с правна квалификация чл. 87, ал. 3 ЗЗД от М.М.У., ЕГН: ********** за разваляне на договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане в частта му, с която е прехвърлена ½ ид. част от имота на ответницата Д.Т.Д..

В исковата молба се твърди, че с Нотариален акт № 173, т. X, дело № 3310/1997 г. от 22.09.1997 г., ищцата продала на дъщерите си Пенка Т. Иванова и Д.Т.Д. собствения си недвижим имот, представляващ апартамент № 3, вх. „Б“, в жилищен блок № 18, кв. „Република“, гр. Сливен, застроен върху 46 кв. м., състоящ се от стая, кухня и сервизно помещение, ведно с прилежащите таванско помещение № 3 с полезна площ 14,42 кв. м., избено помещение № 3 с полезна площ 10,92 кв. м., както и 13,01 % ид. ч. от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху държавна земя, срещу задължението на Пенка Т. Иванова и Д.Т.Д. да поемат грижата по гледането и издръжката на майка си - ищцата М.У., лично или чрез трети лица, като й осигурят спокоен и нормален живот какъвто е водила досега докато е жива и да ползва имота необезпокоявано докато е жива. Ищцата твърди, че от сключване на договора до настоящия момент ответницата Д.Д., придобила имота в СИО със съпруга си - ответникът Б.Д., не полага никакви грижи за ищцата, нито й дава средства за издръжка. Излага твърдения, че в продължение на повече от 5 години за нея се грижи внукът й Иван Иванов, син на дъщеря й Пенка Иванова, чрез който Пенка Иванова изпълнява задълженията си по договора за издръжка и гледане. Ищцата твърди, че е с установена намалена работоспособност от 72 % и единственият й източник на доходи е получаваната от нея пенсия от 271,79 лв., като същата страда от редица заболявания - хипертония, захарен диабет, диабетна полиневропатия, артериална хипертозия, исхемична болест, хронично предсърдно мъждене и херния артроза двустранна на двата крака, което налага денонощното й обслужване, приготвяне на храна, помощ в санитарно-хигиенните нужди, посещение при лекари, закупуване на медикаменти, престой в болнични заведения, попълване и подаване на документи в различни институции. Ищцата излага твърдения, че всички тези грижи се полагат единствено от внукът й Иван Иванов и с негови средства. Твърди, че многократно е водила разговори с ответниците, че има нужда от финансова и морална помощ, но такава й е била отказвана.

Ето защо ищцата претендира от съда да развали Договора за продажба на имота срещу задължение за издръжка и гледане в частта му, с която е прехвърлена ½ ид. част от имота на ответницата Д.Д., поради пълно неизпълнение от ответниците на задълженията им по договора за издръжка и гледане.

В законоустановения едномесечен срок ответниците не са подали отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, се явява лично и се представлява от процесуален представител - адвокат, назначен й по реда на Закона за правната помощ, чрез който излага становище за основателност на предявения иск и претендира уважаването му.

Ответниците, редовно призовани, не се явяват лично. Чрез своя пълномощник - адвокат оспорват предявения иск и молят да бъде отхвърлен. Претендират направените по делото разноски.

Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото, а и се установява от приложените писмени доказателства, че с Нотариален акт № 173, т. X, дело № 3310/1997 г. на Нотариус Елена Шидерова от 22.09.1997 г., ищцата продала на дъщерите си Пенка Т. Иванова и Д.Т.Д. собствения си недвижим имот, представляващ апартамент № 3, вх. „Б“, в жилищен блок № 18, кв. „Република“, гр. Сливен, застроен върху 46 кв. м., състоящ се от стая, кухня и сервизно помещение, ведно с прилежащите таванско помещение № 3 с полезна площ 14,42 кв. м., избено помещение № 3 с полезна площ 10,92 кв. м., както и 13,01 % ид. ч. от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху държавна земя, срещу задължението на Пенка Т. Иванова и Д.Т.Д. да поемат грижата по гледането и издръжката на майка си - ищцата М.У., лично или чрез трети лица, като й осигурят спокоен и нормален живот какъвто е водила досега докато е жива и да ползва имота необезпокоявано докато е жива.

Към момента на сключване на договора ответницата Д.Д. имала сключен граждански брак с ответника Б.Д., поради което двамата придобили съответната част от процесния имот в режим на съпружеска имуществена общност.

От показанията на разпитаната по делото свидетелка Янка Коева - съседка на ищцата, се установява, че за ищцата пряко се грижи внукът й - свид. Иван Петров Иванов, а понякога и неговата майка Пенка Иванова. Свидетелката излага, че ищцата е много доволна от грижите, които полага за нея внукът й, като той се грижел за прането, готвенето и всички нужди на ищцата, основно в последните две години, тъй като ищцата не била добре здравословно, а миналата година била в реанимация, като Иван се е грижил за нея. Преди около 40 дни ищцата си счупила крака и отново свид. Иванов се грижил за нея. Свидетелката Коева излага, че ответницата Д. е рехабилитатор и когато ищцата си счупила крака, дошла за известно време и й правила масажи. По отношение на свид. Иванов споделя, че същият е пенсионер, не работи, като се е налагало и свид. Коева да му дава пари на заем, за да посрещне нуждите на ищцата.

Разпитан в съдебно заседание, свидетелят Иван Иванов, син на приобретатателката по процесния Договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане - Пенка Т. Иванова и внук на ищцата, потвърждава, че повече от 5 години се грижи за баба си М., за битовите нужди, за поддръжка на апартамента, за здравето й и за всичко необходимо. Съдът прецени внимателно показанията на свидетеля, отчитайки евентуалната му заинтересованост от изхода на спора и предвид наличието на известни противоречия в тях, например относно твърдяното от свидетеля обстоятелство, че ответницата Д. имала ключ от апартамента на своята майка, като от друга страна свидетелят сам излага, че има два ключа, които се намират у него и у майка му Пенка. В показанията си, свидетелят очевидно се старае да умаловажи грижите, които ответницата - леля му Д., е полагала за майка си, но въпреки това излага, че ответницата е дошла в гр. Сливен, оставала е да нощува у ищцата, правила й е масажи и рехабилитация, закупувала е храна и необходими медицински препарати. Съдът кредитира показанията на свид. Иванов и в частта им относно обстоятелството, че ответницата не е предоставяла на ищцата средства за издръжка, тъй като по делото не бяха събрани доказателства от страна на ответниците за противното.

Показанията на свид. Иванов в кредитираните от съда части се потвърждават и от показанията на разпитаната свидетелка Недялка Ненчева. Свидетелката излага, че познава ищцата от дълго време, тъй като е работила заедно с нейна племенница и са ходили заедно на гости у ищцата. От показанията на свид. Ненчева се установява, че от преди една - две години ищцата е започнала да се нуждае от постоянни грижи, като ответницата Д.,***, е идвала всеки месец, за да се погрижи за майка си. Свидетелката излага, че ходенето на Д. у майка й е било затруднено и тя е отсядала другаде, тъй като не разполагала с ключ за жилището, а домашният телефон на ищцата бил закрит. Свидетелката описва, че при посещенията си в гр. Сливен, ответницата Д. е отсядала да нощува при нея, а през деня е ходила при майка си да се грижи за нея. Ответницата, по професия рехабилитатор, правила на ищцата гимнастика на счупения й крак, купувала продукти и лекарства. Свид. Ненчева пояснява, че най - дългият период, през който Д. не е идвала при майка си е бил около 5 - 6 месеца, когато ответницата си счупила крака. Свидетелката излага още, че лично не е виждала Д. да е помагала финансово на майка си, но ответницата й е споделяла, че е дала пари за закупуването на жилището, а ищцата е споделила на свид. Ненчева, че е прехвърлила апартамента на двете си дъщери. Свид. Ненчева споделя също, че когато ответницата е в гр. София, за ищцата се грижи внукът й Иван. Съдът кредитира изцяло показанията на свид. Ненчева като логични и кореспондиращи с показанията на останалите разпитани свидетели относно посещенията на ответницата в гр. Сливен и грижите, които е полагала за ищцата. От друга страна съдът ги кредитира и поради тяхната обективност и незаинтересованост, тъй като свидетелката излага, че за ищцата действително се грижи внукът й Иван.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е процесуално допустим, но по същество се явява неоснователен.

По въпроса ако недвижим имот е прехвърлен на две лица срещу задължение за издръжка и гледане, което се изпълнява само от единия длъжник, може ли кредиторът да развали договора с другия длъжник поради неизпълнение, на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, или няма това право, поради съответното приложение на правилата за солидарните задължения спрямо неделимото за издръжка и гледане, на осн. чл. 129, ал. 2 ЗЗД, е било образувано тълк. дело № 6/2011 г. на ОСГК на ВКС.

В мотивите си съдът е изложил, че алеаторният договор е такъв, при който кредиторът срещу прехвърляне право на собственост върху недвижим имот получава като насрещна престация грижи и издръжка. За да е налице точно изпълнение на същия от страна на длъжника той следва да предоставя ежедневно и непрекъснато грижи и издръжка в натура на кредитора в обем да бъдат задоволени нуждите му от място за живеене, храна, отопление, осветление, медицинско обслужване, лекарства и други ежедневни нужди. Тези грижи и даването на издръжка в натура с оглед свободата на договаряне могат да бъдат предложени на кредитора за изпълнение от повече от един длъжник, с което той се съгласява, сключвайки алеаторния договор с тях.

Точното изпълнение на поетите задължения изисква кредиторът да получи желаните от него грижи и натурална издръжка непрекъснато и ежедневно, но не извън договорения обем. Приемайки задължението да бъде изпълнявано от няколко лица кредиторът по същество изисква от длъжниците пълно и точно да престират, но не едновременно и заедно. По силата на облигационното отношение, длъжникът трябва да престира, т. е. да осъществи един резултат.

За да се разделят престациите на делими и неделими от значение е дали престацията може да се изпълни на части, така че частичното изпълнение да представлява интерес за кредитора. При неделимото задължение е невъзможно частично изпълнение. С оглед спецификата на договора и липсата на изрична регламентация в действащото право, при множество длъжници по договора, водещо следва да бъде дали е постигнато в крайна сметка пълно изпълнение на задължението /точно изпълнение/ и дали кредиторът е напълно удовлетворен. Дължимата престация по своя характер е неделима и поради това задължението на множеството длъжници по алеаторния договор е също неделимо съгласно чл. 128, ал. 1 ЗЗД. От тук следва и изводът, че когато на кредитора по алеаторния договор се предоставят грижи и издръжка в пълния уговорен обем от един длъжник, липсата на изпълнение от някой от другите длъжници не може да доведе до разваляне на договора на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД - поради неговото неизпълнение.

Ето защо ВКС на РБ, ОСГК, е постановил в своето Тълкувателно решение № 6 от 15.05.2012 г. по тълк. д. № 6/2011 г., че ако недвижим имот е прехвърлен на две лица срещу задължение за издръжка и гледане, което се изпълнява само от единия длъжник като на кредитора се предоставят грижи и издръжка в пълния уговорен обем, неизпълнението от другия длъжник не може да доведе до разваляне на договора на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД нито изцяло, нито само по отношение на неизпълнилия, тъй като намират приложение правилата на солидарните задължения спрямо неделимото такова за издръжка и гледане, на основание чл. 129, ал. 2 ЗЗД.

По делото се събраха безспорни доказателства, че за ищцата ежедневно и непрекъснато полага грижи и предоставя издръжка в натура нейният внук свид. Иван Иванов, който, както самата ищца изтъква, задоволява всичките й нужди от храна, медицинско обслужване, лекарства, поддържане на лична хигиена и други ежедневни нужди. Чрез сина си - свид. Иван Иванов, приобретателката по процесния договор за продажба на недвижим имот Пенка Т. Иванова изпълнява пълно и точно задълженията си по договора за издръжка и гледане, поради което и съгласно цитираното Тълкувателно решение дори и да бе установено по делото неизпълнение от другия длъжник - ответницата Д.Д., то това не би могло да доведе до разваляне на договора на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД по отношение на неизпълнилия.

Съдът намира за необходимо да отбележи също, че по делото се събраха и доказателства, че ответницата Д.Д. също е полагала грижи за ищцата, тъй че не може да се приеме, че е налице пълно неизпълнение на задължението й за издръжка и гледане.

Предвид изложеното, предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Тъй като ищцата е освободена от заплащане на такси и разноски за производството по делото, същата не следва да бъде осъждана да заплати на ответниците направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.М.У., ЕГН: **********, с адрес ***  срещу Д.Т.Д., ЕГН: ********** и Б.К.Д., ЕГН: **********, двамата с адрес гр. София, ж. к. „Люлин“, 5-ти микрорайон, бл. 531, вх. В, ет. 4, ап. 63 иск с правна квалификация чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на Договор за продажба на недвижим имот, представляващ апартамент № 3, вх. „Б“, в жилищен блок № 18, кв. „Република“, гр. Сливен, сключен с Нотариален акт № 173, т. X, дело № 3310/1997 г. на Нотариус Елена Шидерова от 22.09.1997 г., срещу задължение за издръжка и гледане, в частта му, с която е прехвърлена ½ ид. част от имота на ответницата Д.Т.Д., ЕГН: **********, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: