№ 147
гр. ***, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20214430105095 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Постъпила е искова молба от „*** със седалище и адрес на управление
гр.П*** представлявано от *** против СП. К. Т. с ЕГН ********** от гр.***
Ищецът твърди, че ответникът е собственик на топлоснабден имот и е клиент на
топлинна енергия по смисъла на чл.153 ал.1 ЗЕ. Твърди, че всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение са клиенти на топлинна енергия и за тях важат разпоредбите на
действащото за посочения период законодателство в областта на
енергетиката. Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната
комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Твърди, че
съгласно чл.150 ал.2 ЗЕ, същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Твърди, че Общите условия са били публикувани във вестник ****“ от
13/14.12.2007г. и във вестник “Посоки” бр.239 /13.12.2007г. Твърди, че с тях
се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на
топлинна енергия и Дружеството, правата и задълженията на двете страни,
1
редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна
енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди, че
в Раздел VІІ от Общите условия е определен срока и реда, по който
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните суми за
топлинна енергия в тридесет дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Твърди, че в този смисъл, задължението на ответника за
заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца
на доставка на топлинна енергия. Твърди, че с изтичане на последния ден от
месеца, ответникът е изпаднал в забава за тази сума като на основание чл.31
ал.6 от Общите условия ежедневно е начислявана лихва върху дължимата
сума. В заключение моли съда да признае за установено, че ответникът му
дължи 204,54 лева главница за ползвана но незаплатена топлоенергия за
периода 01.02.2019г – 31.01.2021г. и сумата от 14,40 лева лихва за забава за
периода 02.04.2019г. до 05.04.2021г. Прави искане за допускане на експертиза
със задачи, посочени в исковата молба.
Назначеният особен представител оспорва предявените искове. Твърди,
че не са представени доказателства, че ответникът е бил собственик на имота
през периода, за който се претендира заплащане на топлоенергия.
В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от
процесуалния си представител и поддържа исковата молба. Ответникът се
представлява от назначения си особен представител и поддържа подадения
отговор.
По допустимостта на молбата: Видно от приетото като доказателство
ч.гр.дело № 2418/2021г., ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК
срещу ответника. Заповедта е връчена на длъжника чрез залепване.
Съдът е указал на кредитора да предяви установителен иск относно
вземането си. Съобщението е получено от кредитора на 07.07.2021г. и в
едномесечния срок, кредиторът е предявил установителни искове по реда на
чл.422 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното: Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл.422 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК относно дължимостта на
вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 2418/2021г. по описа на *** Предявените искове са
допустими, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е
издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт (несъдебно
изпълнително основание) и заповедта за изпълнение е връчена по реда на
чл.47 ал.5 ГПК, заявителят (кредиторът) разполага с възможността да
реализира правата си, предявявайки претенцията по чл.422 от ГПК.
Разгледани по същество, исковете са основателни.
В исковата молба ищецът твърди, че ответникът е собственик на
2
недвижим имот, находящ се в ****. Тези твърдения се доказват от
представените по делото писмени доказателства. Установява се от
представения нотариален акт № ****, че **** Т. е купил от баща ¾ идеални
части от процесния недвижим имот. Установява се от представената справка
от НБД от 05.01.2022г., че е починал на 14.03.2019г.. Установява се също, че
същият е бил разведен от 19.07.1991г. В справката е отразено, че има д*** –
СП. К. Т. с ЕГН ********** и ****. с ЕГН **********.
По делото ищецът е представил нотариален акт №14 том I рег.№222
дело №12/2021., на *** с № 376 на НК с райно на действие района на РС ***,
от който се установява, че на 08.02.2021г. ****. и СП. К. Т. са прехвърлили на
**** процесния имот.
Представена е справка от АВп, която кореспондира с представените по
делото нотариални актове. При така събраните писмени доказателства, съдът
приема за установено, че ответникът е собственик на половината от
процесния недвижим имот, който е придобил по наследство от своя баща..
Ответникът като собственик, има качеството на потребител на топлинна
енергия и е страна по Общите условия на договора за предоставяне на
топлинна енергия.
Представени са Договор с етажната собственост от 27.09.2001г. и
Споразумителен протокол от същата дата, с които Етажната собственост в
качеството на възложител е възложила на топлинния счетоводител да
извършва индивидуално отчитане на разходите за отопление по показанията
на топлинните разпределители на всеки радиатор и разходите за топла вода.
По делото е изготвена справка от ищцовото дружество, в която е
отразено, че задълженията за имот находящ се в гр.***за периода 01.02.2019г.
– 31.01.2021г. са в размер на 409,08 лева.
От приетото по делото заключение на назначената съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че сумите за топлинна енергия за процесния период
са начислявани от „*** по изготвяни отчети от фирмата, осъществяваща
дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база нейни отчети.
По делото са приложени фактури за задълженията на ответника за процесния
период, за който се претендира заплащане и които фактури не са оспорени по
делото. От заключението се установява, че топлинната енергия за имота е от
сградна инсталация172,21 лева, щранг лира в банята 232,14 лева и услуга
дялово разпределение – 9,95 лева.
С оглед на така приетите и обсъдени доказателства, съдът приема за
установено, че ответникът е собственик на половината от топлоснабден имот
с абонатен номер 4720, в сграда в режим на етажна собственост на адрес
гр.***, ул.Д.*** №***. За периода 01.02.2019г. – 31.01.2021г. ответникът е
ползвал топлоенергия в имота и не е представил доказателства за извършено
плащане, каквато тежест съдът е указал в определението за насрочване, нито
е посочил правоизключващи или правопогасяващи факти и обстоятелства. За
имота е начислена топлоенергия на стойност 409,08 лева. Половината от тази
3
сума е заплатена от другия собственик, който е направил плащане на
21.05.2021г. на сума в общ размер н 259 лева и с която е погасил главница,
мораторна лихва, разноски.
При така събраните доказателства, от правна страна, съдът приема, че
страните са били в облигационни отношения, като през процесния период
01.02.2019г. до 31.01.2021г. (имотът е прехвърлен от ответника на
08.02.2021г.) ищцовото дружество е продало на ответника топлоенергия на
стойност 409,08 лева. От тази сума е заплатена половината, като заплащенот е
извършено от другия съсобственик. Другата половина от сумата, а именно
204,54 лева не е платена от ответника и ответникът приема, че предявеният
иск за главница е доказан по основание
С оглед уговореното в Общите условия, че сумите за ползвана
топлоенергия се дължат в тридесет дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, то задължението на ответника за заплащане на дължимите
от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-
късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставка на топлинна
енергия. С изтичане на последния ден от месеца, ответникът е изпаднал в
забава за тази сума като на основание чл.31 ал.6 от Общите условия
ежедневно е начислявана лихва върху дължимата сума. Поради това и съдът
приема, че предявеният иск за сумата от 14,40 лева лихва за забава върху
главницата от 204,54 лева за периода 02.04.2019г. до 05.04.2021г. е
основателен и предвид заключението на вещото лице следва да бъде уважен
изцяло.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати
направените по делото разноски. Ищецът претендира разноски в настоящето
производство в размер на 100 лева за юрк.възнаграждение, 180 лева за вещо
лице за икономическа експертиза, 75 лева за държавна такса и 150 лева за
назначен особен представител. С оглед изхода на спора, ответникът следва да
заплати на ищеца разноски в общ размер на 505 лева.
По отношение на заповедното производство, длъжникът следва да
заплати на ищцовото дружество разноски в размер на 37,50 лева, от които
12,50 лева за държавна такса и 25 лева юрк. възнаграждение.
По изложените съображения ***ският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на длъжника СП. К. Т. с
ЕГН ********** от гр.*** ул.Д.*** №***, че дължи на кредитора „****, със
седалище и адрес на управление гр.***, ****, представлявано от *** сумата
204,54 лв. – главница, за периода 01.02.2019г. – 31.01.2021г; сумата от 14,40
лв. – лихва за забава, за периода 02.04.2019г. – 05.04.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 14.04.2021г. до окончателното изплащане на вземането, за
4
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
1460/15.04.2021г. по ч.гр.дело № 2418/2021г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА СП. К. Т. с ЕГН ********** от гр.***да заплати на „****, със
седалище и адрес на управление гр. ***, ****, представлявано от *** сумата
505 лв., представляваща направени деловодни разноски.
ОСЪЖДА СП. К. Т. с ЕГН ********** от гр.*** ул.Д.*** №***, да заплати
на „****, със седалище и адрес на управление гр. ***, ****, представлявано
от *** сумата 37,50 лв., представляваща направени деловодни разноски по
ч.гр.дело № 2418/2021г. по описа на ПлРС.
Решението подлежи на обжалване пред ***ския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
5