Р Е
Ш Е Н
И Е №39
гр. Силистра, 05.04.2021 г.
В И М
Е Т О Н
А Н
А Р О
Д А
Административен съд гр.Силистра, в открито
съдебно заседание на единадесети март две хиляди двадесет и първа година в
състав –съдия Павлина Георгиева-Железова, при участието на секретаря Румяна
Пенева, разгледа докладваното от съдията АД № 262 / 2020 г. по описа на
Административен съд Силистра, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите
от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 215, ал. 1 от
Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на ЕТ “***“ със
седалище в гр.Силистра, чрез адв. Д. срещу
Заповед № РД-04-775/03.12.2020 г. на Кмета на община Дулово, с която е
разпоредено премахването на незаконен строеж -„Бетонова площадка и основи за
автомобилна везна”, находящ се в поземлен имот /ПИ/ с идентификатор
66038.182.429 по КК и КР на село Секулово, област Силистра с правно основание -
чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 148, ал. 1 от ЗУТ.
Счита се, че заповедта е издадена при липса
на мотиви и в противоречие с материалния закон. Бетоновата площадка не била
строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, поради което за нея не е относим
разрешителен режим – одобряване на проект и строително разрешение. Тя
представлявала „техническа инфраструктура“. При условията на евентуалност, ако
съдът приемел, че бетоновата площадка съставлява „строеж“, то спрямо него също
не бил относим разрешителен режим на основание чл. 151, ал. 1, т. 2 от ЗУТ
„текущ ремонт и поддържане елементите на техническата инфраструктура по чл. 64,
ал. 1 от ЗУТ, с която ремонт не се променя трасето и техническите
характеристики на строежа.
По отношение на основите за автомобилна везна
– излетият бетон, възприет от административния орган като основи за автомобилна
везна, отново не бил строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, а бил
елемент от благоустрояването на имота, за който също бил неотносим разрешителен
режим.
В обобщение се манифестира, че поземленият
имот принадлежи на жалбоподателя и „при желание може да положи бетон там и
толкова, колкото му е необходимо“.
Претендира се за отмяна на заповедта и за
присъждане на разноски.
Ответната страна -
Кметът на община Дулово, чрез писмено становище /л. 60/ и чрез процесуални
представители в съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна по
подробно изложени съображения. Претендира за отхвърляне на оспорването и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение – 200 лева. Процесният обект -
бетонова площадка с площ от 412 кв.м. с излети основи за монтиране на
съоръжение-автомобилна везна, с изпълнени 8 броя опори,разположени симетрично,
които основи са обрамчени с U профили,
с монтирани тръби за отводняване- съставлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от
ДР на ЗУТ. Ето защо не е налице противоречие с материалния закон. Оспорената заповед
е валиден административен акт, издаден в кръга на материалната и териториална
компетентност на издателя, с мотиви, съдържащи се в акта и в административната
преписка, при спазване на процесуалните правила.
Съдът, след като разгледа оплакванията, изложени
в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на
задължителната проверка по чл. 168 от АПК, приема за
установено следното от фактическа страна:
Предмет на оспорване в настоящото
производство е унищожаемостта на Заповед № РД-04-775 от 03.12.2020 г. на Кмета
на община Дулово за премахване на незаконен строеж на основание чл. 225а, ал. 1
от ЗУТ.
По повод писмо на РДНСК Силистра от
08.09.2020 г. за заведен сигнал за незаконно строителство, подаден от
суперфициар спрямо процесния поземлен имот – „В и К“ ООД – Силистра,
контролните органи при община Дулово извършили проверка на процесния поземлен
имот, собственост на жалбоподателя ЕТ „***“. В същия имот съществувал и
водопровод, спрямо който „В и К“ ООД притежава сервитут по силата на закона
/чл. 103 от Закона за водите/.
Било установено, че в посочения имот с
идентификатор 66038.182.429 по КККР на с. Секулово, община Дулово собственикът Ж.И.Ц.,
регистриран като ЕТ “***“ през 2020 г. е извършил строително-ремонтни дейности,
в резултат на които е изградил следния обект: бетонова настилка с размери
8.90м./46.30м, = 412.00 кв. м., с различна дебелина от 0.15 ~ 0.20м, на
разстояние З.60 м. от уличната регулация; на 1.30 м. от края на бетоновата
площадка са излети основи за монтиране на автомобилна везна с размери
3.15м./18.00 м. и дълбочина 0.45м. Изпълнени са 8 бр. опори с размери 0.50/0.50/0.12
м., разположени симетрично от двете страни с разстояние между тях 5.40 м.;
всички страни на основите са обрамчени с U профили. Монтирани са тръби за отводняване.
За обективиране на резултатите от проверката
бил съставен Констативен акт № 11 / 19.10.2020 г., в присъствието на
жалбоподателя, който не възразил както по време на проверката, така и в
определения срок по чл. 224а, ал. 2 от ЗУТ.
По делото не е спорно, че за описания в
констативния акт обект не са издавани строителни книжа и че строежът е изпълнен
от жалбоподателя през 2020 г.
Спорът е правен и касае третирането на
изградения обект като строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ.
В срока по чл. 224а, ал. 2 от ЗУТ била
издадена оспорената заповед № РД-04-775/03.12.2020 г. на Кмета на община
Дулово, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж -„Бетонова
площадка и основи за автомобилна везна”, находящ се в поземлен имот /ПИ/ с
идентификатор 66038.182.429 по КК и КР на село Секулово, област Силистра с
правно основание - чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 148, ал. 1 от ЗУТ.
Характеристиките на строежа го квалифицирали
като такъв от V-та категория /чл.
137, ал. 1, т. 5, буква „б” от ЗУТ и чл. 10, ал. 2 от Наредба № 1 на МРРБ за
номенклатурата на видовете строежи.
В
заключение бил изведен извод за незаконен строеж – съоръжение по смисъла на чл.
225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, изпълнен в нарушение на разрешителния режим по ЗУТ,
без одобрен проект и издадено разрешение за строеж. В обхвата на имота е
изградена монолитна бетонова конструкция с габарити 43,60 м дължина и ширина 8,90м. Тя се състои се от възходяща рампа, с дължина 3,60 м, равна площадка и низходяща рампа, В равната площадка е
изпълнена шахта за разполагане на автомобилна везна с размери 18x3,05 m и дълбочина 0,45 м. На ниво дъно шахта са разположени 8 броя „товарни
клетки" или сензорни фундаменти за монтаж на т.н. тензодатчици. Размерите им са 0,5x0,5x0,12 m, Шахтата е обрамчена
от всички страни с метални профили, На дъното й е оставена отводнителна тръба.
Върху горната повърхност на сензорните фундаменти са монтирани квадратни
метални планки със заготвени отвори в центъра им. Те, заедно с шахтата и
рампите за подход, се интегрират като част от цялостното съоръжение на
автовезната,
Назначената по делото съдебно-техническа експертиза дава
следните пояснения: процесният поземлен имот, в който е изграден строежът,
се намира в границите на бившия стопански двор на село Секулово. Строежът
представлява: монолитна бетонова конструкция с габарити 43,60 м. дължина и
ширина 8,90 м.,състояща
се от възходяща рампа с дължина 3,60 м, равна площадка и низходяща рампа. В равната площадка е
изпълнена шахта за разполагане на автомобилна везна с размери 18
x 3,05 м. и дълбочина
0,45 м. На ниво „дъно шахта“ са разположени 8 броя „товарни
клетки"/сензорни фундаменти за монтаж на т.н. тензодатчици с размери - 0,5 x 0,5 x 0,12 m. Шахтата е обрамчена
от всички страни с метални профили. На дъното й е оставена отводнителна тръба.
Върху горната повърхност на сензорните фундаменти са монтирани квадратни
метални планки със заготвени отвори в центъра им. Те, заедно с шахтата и
рампите за подход, се интегрират като част от цялостното съоръжение на
автовезната.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Изложените по-горе
факти за категоризация на строежа – пета категория, определят издателя на акта
– Кметът на община Дулово за материално и териториално компетентен орган да
разпореди процесните действия /чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ/. Не е налице нищожност
на оспорения акт.
По преписката не се разпознават
признаци на допуснати нарушения във формата. Актът е мотивиран не само с
фактическите обстоятелства, вписани в същия, а и със съдържащите се в
преписката доказателства – писмо от „В и К“ ООД до РДНСК - Силистра,
констативен акт от извършена проверка от 19.10.2020 г., декларация на
жалбоподателя от 19.10.2020 г. за времето за извършване на строежа,заключение
по съдебно-техническата експертиза. Фактическите обстоятелства предоставят
възможност за анализиране съдържанието на волеизявлението и осигуряват
възможност за преценка за приложението на материалния закон. Не е налице
отменителен порок по чл. 146, т. 2 от АПК за унищожаемост на оспорения акт.
Не
са налице и съществени нарушения на процесуалните правила. Правото на участие
на жалбоподателя е обезпечено; волеизявлението е формирано след събиране и
анализиране на всички факти,относими към въпроса за законността на строежа
съгласно разпоредбите на чл. 35 - чл. 37 от АПК. Не е налице отменително
основание по чл. 146, т. 3 от АПК за унищожаемост на акта.
Проверка
за приложението на материалния закон:
Установените
по делото факти сочат, че процесният обект – бетонова площадка с излети
бетонови основи за монтиране на автовезна, съставлява съоръжение, което трайно
променя субстанцията и трасето на земята ,върху която строежът се изпълнява. По
смисъла на § 5, т. 38. от ЗУТ: "Строежи" са надземни, полуподземни и
подземни постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни
работи, съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени
съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със
и без промяна на предназначението." Процесиите бетонови площадка, рампи,
шахта с отводнителни тръби и сензорни фундаменти, са съоръжение на техническа
инфраструктура. В подкрепа на този извод са конкретните данни за размери на
съоръжението, факта на поставени отводнителни тръби, сензорни фундаменти, заготовки
за трайно закрепване на автовезна, цялостния изглед на изградената конструкция
с габарити –дължина 43,60 м., ширина 8,90 м.,състояща се от възходяща рампа с дължина 3,60 м, равна площадка и низходяща рампа. Този начин на
изпълнение предполага използването на автовезна, на която автомобили да могат
да бъдат придвижвани контролирано с възможност за мониторинг. В противен случай
какво е предназначението на шахтата с размери 18 x 3,05
м. и дълбочина
0,45 м., в
която се намират 8 броя
„товарни клетки"/сензорни фундаменти за монтаж на т.н. тензодатчици с размери - 0,5
x 0,5 x 0,12 m. В същото време шахтата е обрамчена от
всички страни с метални профили, а на дъното й е ситуирана отводнителна тръба.
Следва да се обърне внимание и че върху горната повърхност на сензорните
фундаменти са монтирани квадратни метални планки със заготвени отвори. В
обобщение следва да се приеме, че описания в оспорената заповед обект
представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, тъй като е
съоръжение, трайно прикрепено към земята, което променя трасето и конструкцията
на земята, върху която е изградено.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя за приложение на чл. 151, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, преодоляващ
изискването за разрешителен режим. Цитираният текст изисква да е налице текущ ремонт, с който не се
променя трасето и техническите характеристики на земята, върху която е изпълнен
процесният строеж. По делото се установява, че процесните строително-монтажни
работи обективират конструкция, която променя трасето и техническите
характеристики на обекта, която конструкция не е преместваема, а бетонирана,
трайно прикрепена към земята.Тази конструкция съставлява строеж,който при липса
на разрешение за изграждането му, е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2
от ЗУТ във вр. с чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ - строеж, извършен без одобрен
инвестиционен проект и без разрешение за строеж.
Периодът на извършване на строежа – 2020 г., поставя
казусът извън преценка за търпимост на строежи, изпълнени преди 07.04.1987 г. /§
16 от ПР на ЗУТ/.
В
заключение, съдът намира, че не е налице отменителен порок по чл. 146, т. 4 от АПК - материална незаконосъобразност.
Не е налице и
несъответствие с целта на закона. Оспорената Заповед е издадена в съответствие
със законовоустановената цел - да се регулират обществените отношения, свързани
със строителството, като не се допуска изграждането на строежи без
предварителното им проектиране и разрешение, а съответно - съществуващите
незаконни строежи– да се премахват.
В обобщение, съдът намира, че оспореният индивидуален
административен акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност, респ. унищожаемост,
поради което оспорването следва да се отхвърли като неоснователно.
Съдът посочва практика на ВАС, постановена по
сходен случай – Решение № 10 955 от 18.09.2017 г. по адм. дело №
13 885/2016 г.
Искането на жалбоподателя за присъждане на
разноски следва да се отхвърли като неоснователно при този изход на спора.
Съответно,
в отговор на искането в писмения отговор за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, същото следва да се уважи. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на ответника
следва да се присъдят съдебни
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Същите се определят по реда на чл.
24 от Наредбата за правна помощ и се присъждат в общ размер на 100. 00 лв.
независимо, че в процеса участват двама процесуални представители.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд - гр. Силистра
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
ЕТ “***“, ЕИК:***със седалище и адрес на управление: гр. Силистра, ***, чрез адв. Д.,***, оф. № * срещу Заповед №
РД-04-775/03.12.2020 г. на Кмета на община Дулово, с която е разпоредено
премахването на незаконен строеж„ Бетонова площадка и основи за автомобилна
везна”, находящ се в поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 66038.182.429 по КК и
КР на село Секулово,област Силистра.
ОТХВЪРЛЯ искането на жалбоподателя за
присъждане на разноски.
ОСЪЖДА ЕТ “***“, ЕИК: *** със седалище и
адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на община Дулово разноски в размер на 100
/сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.