РЕШЕНИЕ
№ ...
гр. Пирдоп, 26.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-
ПИРДОП, трети състав, в публичното заседание, проведено на
двадесет и шести септември две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
при участието секретаря Петя Александрова, сложи за разглеждане
докладваното от съдията Паралеева АНД № 189 по описа на съда за 2018 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Л.Т.Б., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Наказателно постановление № 5-4/17.04.2018
г., издадено от началника на РУ-Пирдоп към ОДМВР-София, с което на основание чл.53
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.212 от Закона
за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/
на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер 500 лв. за
нарушение на чл.87, ал.1 ЗОБВВПИ, изразяващо се в това, че на 17.04.2018 г.,
около 14.50 часа в гр.Пирдоп, бул. „Цар Освободител“ №49, не е подал заявление
по образец в едномесечен срок преди изтичане на срока за РНУСООБ, серия
№20160265695 с валидност 06.11.2017г.
В жалбата се твърди, че при издаване на наказателното постановление е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, опорочаващо цялата
административнонаказателна процедура и представляващо абсолютно основание за
отмяна на атакуваното наказателно постановление /НП/. На първо място се сочи,
че е допуснато нарушение на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, вменяващи
задължение на актосъставителя и административно наказващия орган да посочи
датата на извършване на нарушението. Както в АУАН, така и в НП била посочена
датата на изтичане на разрешителното за съхранение и носене на оръжие, но не и
периода на нарушението, което в случая е извършено чрез бездействие от
06.10.2017г. до 06.11.2017г., а към датата 17.04.2018г. (посочена в АУАН и НП)
бездействието на жалбоподателя е било несъставомерно. На следващо място,
жалбоподателят навежда доводи и за нарушение на материалния закон, тъй като
разпоредбата на чл.87, ал.1 ЗОБВВПИ не била императивна по своя характер и не
вменявала задължение, а визирала само една правна възможност за лицата, придобили
първоначално разрешение за съхраняване на огнестрелно оръжие и боеприпаси, да
го подновят преди още да е настъпил крайният срок на валидността му, поради
което законодателят не е посочил в същата разпоредба, че лицето е „длъжно“ да
подаде подобно заявление. При това положение за съхраняването на оръжието след
изтичане на срока за носене на огнестрелно оръжие, било налице отделно
нарушение- на правилата за съхранение на оръжие. Освен това, административно
наказващият орган не бил обсъдил и степента на обществена опасност и не бил
извършил индивидуализация на наказанието за приложимостта на чл.28 ЗАНН. Във
връзка с изложеното жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощения адв.
Петя Николова от САК, която поддържа жалбата и моли за отмяна на оспорваното НП
като незаконосъобразно, като съдът приеме съображенията, изложени в жалбата.
Въззиваемата страна- РУ Пирдоп, както и РП-Пирдоп не изпращат представител
в съдебно заседание и не ангажират становище.
Съдът, след като подложи на
преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Установи се от събраните по делото писмени и гласни доказателства, а
именно: АУАН бл. № 546221 и номер на РУ 5-4/17.04.2018 г.; заповед № Iз-1761/28.08.2012 г., трудова длъжностна характеристика на длъжността младши полицейски инспектор
в „Контрол над общоопасните средства“ сектор „Охранителна полиция“ в РУ-Пирдоп
и свидетелските показания на лицето Г.М.П., че административнонаказателното
производство срещу жалбоподателя Б. е образувано със съставения срещу него акт
за установяване на административно нарушение /АУАН/ от 17.04.2018 г., съдържащ
констатации, че на 17.04.2018 г. в гр. Пирдоп, бул. „Цар Освободител“ №49 Л.Т.Б.
не е подал заявление по образец в едномесечен срок преди изтичането на срока на
РНУСООБ, сер. №20160265695, валидност- 06.11.2017г. В АУАН се сочи още, че
лицето притежава „Байкал/ИЖ94“
кал.12/30-06, сер. №********* и „Бенели“, мод. „Argo E Base“, кал.308 win сер №ВВ/ЦВ130337415, иззети с
протокол за предаване на ООБ на 14.02.2018г.
В хода на съдебното производство се събраха
гласни доказателства посредством разпита на актосъставителя – младши полицейски
инспектор в служба „КОС“ към РУ-Пирдоп, който излага своите спомени за фактите
около процесния случай. Според свидетеля Г.М. нарушението, което е установил
при жалбоподателя е, че не бил подал заявление в едномесечен срок преди
изтичане на срока на разрешението за носене, употреба и съхранение на оръжие.
Сочи, че нарушението установил посредством електронната система „ЕАР-КОС“ и
книгите със списъците на лицата, които имат огнестрелни оръжия. Свидетелят
заявява, че към момента, когато установил нарушението, разрешителното на Л.Б.
било вече изтекло и че той в последващ момент не е подавал документи за
подновяване на разрешителното. Свидетелят М. поддържа констатациите си от АУАН
и твърди, че е преценил, че допуснатото от Б. нарушение е именно това, за което
му е съставил акта, тъй като такива са им указанията от Областната дирекция.
Сочи, че процедурата е спазена, като на нарушителя е връчен екземпляр от АУАН.
Свидетелят няма конкретен спомен дали другото лице, вписано в АУАН- колегата му
Я.Е., е присъствал при установяване на нарушението или само при съставяне на
АУАН.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице (соченото за нарушител)
против подлежащо на обжалване пред съд наказателно постановление в
законоустановения срок чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 30.07.2018 г., а
жалбата е подадена на 06.08.2018 г.).
Съдът, в контекста на правомощията си на
съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно законосъобразността на
акта за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление,
без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери че обжалваното наказателно постановление е издадено в
нарушение на процесуалния и материалния закон, поради което се явява
незаконосъобразно и подлежи на отмяна.
Компетентността на актосъставителя за съставяне на АУАН
произтича от законовата разпоредба на чл.215, ал.1 ЗОБВВПИ и служебното качество,
което лицето има, а именно полицейски служител, за чиято длъжност е представена
и длъжностна характеристика, според която едно от основните задължения на
младши полицейски инспектор „КОС“ да
съставя АУАН. Компетентността на издаващия наказателното постановление началник
на РУ Пирдоп се извежда от изричен акт на министъра на вътрешните работи-
Заповед № Iз-1761 от 28.08.2012 г. във вр. чл.215, ал.2 ЗОБВВПИ, с която заповед е
определено кои лица имат правомощия да издават НП по ЗОБВВПИ. В този смисъл, атакуваното НП и предхождащия го
АУАН са издадени от компетентни органи.
На първо място, актът за установяване на административно нарушение е
съставен при нарушение изискванията на чл.40 ЗАНН по отношение на свидетелите. В чл. 40 ал.1-4 ЗАНН е посочено в присъстването
на кои лица се съставя АУАН. Освен нарушителят или негов представител, следва
да присъстват свидетелите, присъствали при извършване или установяване на
нарушението. Това е първата хипотеза и тя предвижда присъствие на свидетел или
свидетели - очевидци, било на извършване на административното нарушение, било
на констатирането му от актосъставителя, без да се изисква някакъв специален
брой на тези свидетели. В ал.3 от същата разпоредба е предвидено, че при липса
на свидетели, присъствали при извършване или установяване на нарушението, или
при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в
присъствието на други двама свидетели, като това изрично следва да се отбележи
в АУАН. В настоящия
случай, според вписаното в самия АУАН, станал основание за издаване на
обжалваното наказателно постановление, същият е съставен в присъствието само на
един свидетел, който не е очевидец на извършване или установяване на
нарушението, а единствено на съставяне на акта. В този смисъл актът е съставен
в разрез с изискванията на чл.40 ЗАНН.
АУАН е съставен преди изтичане на преклузивните срокове по чл.34 ЗАНН в
случай че нарушението е допуснато на посочената в АУАН дата- 17.04.2018г. Същият
е изводът за спазването на преклузивните срокове и в случай, че нарушението е
осъществено чрез бездействие и в срока, посочен в жалбата: от 06.10.2017г. до
06.11.2017г., доколкото ЗАНН задължава компетентните органи да съставят АУАН в
срок до 3 месеца от откриване на нарушителя и до 1 година след извършване на
нарушението. Може да се счете, че нарушителят е открит към момента на
установяване и на самото нарушение, което в случая според свидетеля е станало
при проверка на книгите със списъците на лицата, които имат огнестрелни оръжия,
без да уточнява кога е било това, като съдът приеме, че това е датата, на която
са иззети оръжията на жалбоподателя и която е отразена в АУАН- 14.02.2018г. От
тази дата до датата на съставяне на АУАН не е изтекъл тримесечният срок, течащ
от откриване на нарушителя, а от 06.11.2017г. /последната възможна дата на
нарушението/ до датата на съставяне на АУАН – 17.04.2018г. не е изтекъл и
едногодишният срок, течащ от извършване на нарушението.
Спазен е предвиденият в чл.52, ал.1 ЗАНН
едномесечен срок за произнасяне от страна на наказващия орган, който е издал
обжалваното НП в същия ден, в който е съставен АУАН, с което обаче е нарушил
изискването за предоставяне на 3-дневен срок за възражения от страна на
административно привлеченото лице, закрепен в чл.44, ал.1 ЗАНН. Това нарушение
би могло да се счете за съществено само в случай, че в 3-дневния срок, от който
лицето е било лишено, са постъпили неговите възражение и същите са останали
необсъдени в НП, тъй като то е издадено преждевременно, с което би било
нарушено и правото на защита на соченото за нарушител лице. Случаят не е такъв,
тъй като възражения жалбоподателят не е направил нито в АУАН, нито впоследствие
в 3-дневния законоустановен срок, поради което правата му не са засегнати,
макар административнонаказващият орган да е допуснал процесуално нарушение с
издаването на АУАН и НП в един и същи
ден.
Следва да се отбележи, че наказателното постановление, от което се поражда
отговорността за жалбоподателя, е било издадено при частично спазване на изискванията
на чл.57 ЗАНН и при липса на някои от реквизитите, посочени в него, като същото
се отнася и за АУАН. Изложението на обстоятелствата, при които е извършено
нарушението е само частично направено, въпреки изричното изискване на чл.57,
ал.1, т.5 и чл.42, т.4 ЗАНН за пълно и всеобхватно описание на релевантните
факти, включително дата и място на извършване на нарушението. Това изискване на
закона е закрепено, доколкото с описание на фактите, съпътстващи нарушението,
се гарантира от една страна пълна информираност на нарушителя за какво точно нарушение
бива ангажирана отговорността му, а от друга страна- улеснява компетентните
органи в преценката извършено ли е или не нарушението.
В конкретния случай административнонаказващите органи не са направили
разграничение между това кога би могло да е извършено нарушението и кога то е
установено, което е съществено за преценка относно ангажирането или
неангажирането на административнонаказателната отговорност на лицето.
Непосочването на съставомерен елемент нарушава правото на
защита на лицето.
Датата 17.04.2018г., на която не е ясно какво точно се е случило, но същата
е много след изтичане на старото разрешително на жалбоподателя за съхранение на
оръжие, не е съставомерна и представлява евентуално дата само на съставяне на АУАН, но не и на
извършване на нарушението. След последния
ден на срока, закрепен в
чл.87, ал.1 ЗОБВВПИ не може да се
извърши съставомерно деяние, защото законът не го обявява за наказуемо. В
случаите на съставомерно
бездействие в определен период от време, този период е съставомерен факт, който
поглъща изискването за посочване на конкретна дата. Датата на евентуалното нарушение, за което компетентният орган е искал да ангажира
отговорността на Б., в настоящия
случай е периодът,
в който лицето е бездействало /06.10.2017г.-06.11.2017г./ и този период
трябва да е посочен в АУАН и НП,
за да е изпълнено изискването за пълно описание на нарушението.
В настоящия случай правилно като част от „обстоятелства, при които е
извършено нарушението“ е извършена индивидуализация на разрешителното на жалбоподателя
и е посочено до коя дата е бил срокът на валидност на същото. Липсва обаче
посочване на други релевантни факти, като например: до коя дата жалбоподателят
е могъл законосъобразно да подаде документи за подновяване на разрешителното си;
дали и кога реално е подал документи за подновяване; по какъв начин е
установено нарушението. Описанието на тези обстоятелства е необходимо,
доколкото само конкретни факти могат да бъдат приведени към фактическия състав
на определена разпоредба. Следва описателно да се посочат конкретните действия
или в настоящия случай - бездействия на лицето-нарушител и от общото описание,
което разпоредбата съдържа, да се изведе конкретиката на случая, като в
настоящата хипотеза времевите рамки на нарушението ще са различни от времевите
рамки на същото нарушение, евентуално допуснато от друго лице, тъй като сроковете
на действие на разрешенията на различните лица са различни, а оттам различен се
оказва и срокът, в който те могат да подадат документи за подновяването им.
Следователно, сроковете следва да са изчерпателно описани при нарушения от вида
на настоящото, от една страна- за да може наказаното лице да осъществи
адекватна защита, а от друга- съдът да е в състояние да прецени изобщо има ли
или не допуснато нарушение.
Настоящият съд намира, че правото на защита на лицето, сочено за нарушител,
е съществено накърнено, доколкото за него остава неясно кои точно факти са
довели до преценка от страна на административно наказващия орган, че има
допуснато нарушение и в какво точно се изразява то, още повече при законова
непрецизност в материалноправната норма, която е счетена за нарушена, каквато
непрецизност съществува в чл.87, ал.1 ЗОБВВПИ. Макар трайно в
практиката на касационните инстанции, а именно - административните съдилища в Република
България, да се приема, че разпоредбата на чл.87, ал.1 ЗОБВВПИ всъщност има
предвид, че подаването на заявление трябва да бъде сторено „не по-късно“ от
един месец преди изтичане срока на съществуващото разрешение /вж. напр. Решение
№ 459 от 27.10.2015 г. по н. д. № 745/2015 г. на Административен съд – Плевен; Решение
№ 204 от 14.02.2017 г. по н. д. № 3030 / 2016 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив; Решение от
14.07.2015 г. по н. д. № 10215/2015 г. на Административен съд - Велико Търново и др./, то от буквалния прочит на разпоредбата това не
става ясно. Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1
ЗОБВВПИ
титулярът на разрешението подава заявление за подновяването му в едномесечен
срок преди изтичане на срока на неговата валидност. Понятието "едномесечен
срок" в общоупотребимия български език, на който съгласно чл. 9, ал. 1
ЗНА следва да се
формулират кратко, точно и ясно разпоредбите на нормативните актове, означава
период с продължителност един месец и крайният момент на този срок изглежда да е
очертан от правната норма - изтичането на срока на валидност на разрешението. Съгласно
посочената разпоредба изглежда, че във всеки
един ден от последния месец от срока на валидност на разрешението титулярът на
разрешението може правомерно да подаде заявление за подновяването му, без
действията му по
подаване на заявление в този срок да нарушават чл. 87, ал. 1
ЗОБВВПИ,
за което той да бъде санкциониран. Ако целта на закона е била в действителност
да се елиминира възможността първоначалното разрешение да е с изтекъл срок и
към датата на изтичане на този срок все още да не е издаден административния
акт за неговото продължаване, би
следвало в закона ясно да се посочи, че заявлението за подновяване на
разрешението се подава "не по-късно
от един месец" преди изтичане на срока на неговата валидност или да се
използва друга равнозначна формулировка. Въпреки това обаче идеята на законодателя, която подлежи на изправително
тълкуване и която административните съдилища в качеството си на касационна
инстанция са отчели и настоящият съд споделя, е била да се даде възможност на
компетентния орган да се произнесе в едномесечния срок по чл.83, ал.5 ЗОБВВПИ
по искането за подновяване на разрешение, за да не се стига до хипотеза, в
която лицето няма да има разрешение за известен период от време до
произнасянето на органа, доколкото дейността по съхранение и боравене с оръжие
е такава с повишена опасност. Освен това, продължаване действието на определен
документ, какъвто е разрешението за съхранение, носене и употреба на
огнестрелно оръжие, би могло да има само ако срокът му все още не е изтекъл,
тъй като след изтичането на този срок вече ще е налице не искане за удължаване
на срок на издадено преди това разрешение, а ще е налице ново искане за
издаване на ново разрешение /Решение № 13007 от 18.10.2012
г. по адм. д. № 6061/2012 на Върховния административен съд/. Поради това в действителност следва да се счита, че с
разпоредбата на чл.87, ал.1 ЗОБВВПИ се има предвид задължение на лицата желаещи
да си удължат срока на разрешенията, да го заявят не по-късно от един месец
преди изтичането на срока на своите разрешения, за да осигурят възможност
компетентните органи да се произнесат своевременно и преди изтичане валидността
на съществуващите разрешения. В действителност, не може да се очаква от
гражданите да тълкуват закона или да имат юридически познания, но това може и
следва да се очаква от административно наказващите органи, които следва да биха
могли да преценят, че щом едно лице е подало искане за подновяване на срок на
разрешение за употреба на оръжие след изтичане срока на валидност на същото, то
това искане има характер на искане за издаване на ново разрешение и лицето вече
не може да бъде санкционирано за нарушаване на чл.87, ал.1 ЗОБВВПИ, а следва да
бъде санкционирано за друго нарушение, изразяващо се в това, че е съхранявало,
носило или употребявало оръжие без да има съответно разрешиение (чл.56 ЗОБВВПИ), което нарушение в някои случаи би могло да представлява и
престъпление по смисъла на НК. Целта на разпоредбата на чл.87, ал.1 ЗОБВВПИ
е да се въведе контрол върху дейностите, предмет на рестриктивния ЗОБВВПИ, като чрез вменяване на задължение за подаване на искане
за разрешение за извършване на дейностите, за които все още лицата имат валидни
административни актове, се постига условието на закона да се следи за наличието
на условия и годност на притежателите на оръжия да ги притежават, употребяват и
носят. В действителност лицата не могат да бъдат задължени да
продължат сроковете на разрешенията си, но когато желаят да го направят, то те
следва да спазят реда за това и предвидените срокове, а в противен случай- да
се разпоредят и да предадат оръжията си и боеприпасите на контролните органи по
чл.152 ЗОБВВПИ преди началото на срока по чл.87 ЗОБВВПИ.
В светлината на гореизложеното, съдът се солидаризира със
становището на жалбоподателя, че е е бил санкциониран за нарушение, различно от
действително извършеното, с което пък е допуснато съществено нарушение на
материалния закон, както и че нарушение от вида на визираното в АУАН и НП той
изобщо не е допускал. Нещо повече - следва да се има предвид, че удължаването
на срока на валидно разрешително за съхранение и носене на оръжие, е единствено
правна възможност, от която всяко едно лице само решава дали да се възползва
или не. В конкретния случай данните по делото сочат, че лицето не само не е
пожелало да се възползва от тази си възможност, но и впоследствие изобщо не е
подавало документи за подновяване на разрешителното. Санкционирането на лице,
което не желае да удължава или дори- да подновява разрешителното си, за това,
че не е спазило съответен срок за подаване на документи е равносилно на правен
абсурд, тъй като би означавало всеки един гражданин, който в даден момент е
имал подобен документ /разрешително за съхранение и ползване на оръжие/, но вече
не му е нужен, да бъде принуден да претърпи санкция. Логиката при подобни
хипотези, не само юридическа, но и житейска, налага извода, че щом срокът на
разрешителното на дадено лице е изтекъл, то няма вече правото да съхранява
оръжие или да борави с него и ако такова обстоятелство се установи следва да
претърпи санкция, но за съвсем различно нарушение. Само като пример- аналогична
е хипотезата, при която лице с изтекло свидетелство за правоуправление
управлява автомобил, в който случай лицето ще следва да бъде санкционирано
именно за управление на МПС като неправоспособен водач, а не за това, че не е
подало документи за подновяване на свидетелството си за правоуправление в
законоустановения срок. В конкретния случай в АУАН е вписано, че жалбоподателят
притежава определени оръжия и че същите са иззети. Към момента на изземането им
лицето е подлежало на санкция за това, че съхранява визираните в АУАН оръжия,
без да има надлежно разрешително за това – чл.56 ЗОБВВПИ и доколкото не ги е
предало в РУ-Пирдоп още при изтичане на разрешителното му за съхранение. Лицето
не е подлежало на санкция обаче за това, че „не е подало заявление по образец в
1-месечен срок преди изтичане на срока на РНУСООБ“. Санкционирането му за това
деяние би било мислим вариант само и единствено ако в периода от 06.10.2017г.
до 06.11.2017г. лицето беше подало документи за удължаване срока на своето
разрешително. Подавайки документите си дори един ден след този срок, лицето
вече не върши административно нарушение по смисъла на чл.87, ал.1 ЗОБВВПИ, още
по-малко пък би могло да го извърши без изобщо да подаде каквито и да е
документи, както в настоящия случай.
Посочените пороци на АУАН и НП от процесуално и материалноправно естество обуславят
извод за съществени процесуални нарушения, единствената законосъобразна
последица от които е отмяната на НП.
По изложените съображения и на основание
чл.63, ал.1, пр.3 ЗАНН, РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 5-4, издадено от
Началника на РУ-Пирдоп на 17.04.2018 г., с което на основание чл. 53 ЗАНН и
чл.212 ЗОБВВПИ на Л.Т.Б., ЕГН: **********,
с адрес ***, е наложена ГЛОБА в размер 500 лв. за нарушение на чл. 87 ЗОБВВПИ.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София област в 14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: