Р Е Ш Е Н
И Е № 129
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр. Видин 09.04.2021 г.
Видински районен съд, гражданска колегия в публичното
заседание на единадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:Даниел Димитров
Съдебни заседатели:
Членове:
при
секретаря О. Велизарова и в присъствието на прокурора .................................
като разгледа докладваното от съдия Димитров
гр.дело № 33 описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по предявен от „ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София п.к.1784, район Младост, бул.”Цариградско шосе” № 159, бл. Бенч Марк,
Бизнес Център против С.М.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, установителен иск по
реда на чл. 422 от ГПК.
Твърди се от ищцовото
дружество, че се е намирал в облигационни правоотношения с ответника, които се
регулират от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
„ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД, и които са общоизвестни и са публикувани в
редица издания на периодичния печат и съгласно чл. 98а от Закона за
енергетиката обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на потребителите
Ищецът сочи, че е изпълнил
задължението си за доставка на електрическа енергия за периода 19.02.2019
г. до 18.05.2019г.,като твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си да
заплати доставената ел. енергия по издадени от ищеца фактури.
„ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ"
АД излага, че е доставчик на електрическа енергия на обособената територия,
определена в Приложение 1 към Лицензия за доставка на електрическа енергия от
доставчик от последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013 г.,както и че дружеството е доставяло на ответника С.М.Т.,
с електроснабден имот находящ се в с. Ново село, община Ново село, ул.
„Архитект Илия Попов“ 70, с ИТН 300258192814 ,ел. енергия за периода от
19.02.2019 г. до 18.05.2019г., за което е издало отделни фактури с посочени дължими суми, а именно:
1.Фактура № ********* от 27.03.2019г. на
стойност 75.34 (седемдесет и пет лв. и тридесет и четири ст.) лева за периода
19.02.2019 - 20.03.2019 г.
2.Фактура № ********* от 25.04.2019г. на
стойност 82.70 (осемдесет и два лв. и седемдесет ст.) лева за периода 21.03.2019 -
19.04.2019 г.
3. Фактура № ********* от 27.05.2019г. на
стойност 56.51 (петдесет и шест лв. и петдесет и една ст.) лева за периода
20.04.2019- 18.05.2019 г.
Подържа се, че така
посочените задължения по различните фактури са станали изискуеми, тъй като
съгласно Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на „ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД, абонатът разполага с десетдневен срок за плащане на
задълженията за консумираната електрическа енергия, през който период от време
вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането
става годно за принудително изпълнение по съдебен ред,както и че чл. 19, ал. 8
от Общите условия изрично постановява, че неполучаването на съобщението не
освобождава потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума.
Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр.
д. № 2559/2019
г. по описа на ВдРС, и по което е
издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47
от ГПК.
В съответствие със ЗЕ,
ищецът сочи, че е издал справка за възникналите задължения, която съдържа
всички претендирани и посочени по-горе фактури,по които, до момента на подаване
на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение , плащане от страна на
длъжника не е постъпило.
От ищеца се претендират и лихви
за процесния период, както следва:
-2.72 (два лв. и седемдесет
и две ст.) лева за периода от 20.04.2019 - 29.08.2019г. за фактура № *********.
-2.27 (два лв. и двадесет и
седем ст.) лева за периода от 21.05.2019 - 29.08.2019г. за фактура № *********.
-1.10 (един лв. и десет ст.)
лева за периода от 20.06.2019 - 29.08.2019г. за фактура № *********.
Подържа се, че общата
стойност на непогасения паричен дълг на ответника възлиза към датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на: 214.55 лева (двеста и
четиринадесет лв. и петдесет и пет ст.) – главница по неплатени фактури; 6.09
лева (шест лв. и девет ст.) законна лихва за забава, считано от 20.04.2019 г.
до 29.08.2019г.
Иска се от съда да постанови
решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника С.М.Т., с електроснабден имот находящ се
в с. Ново село, общ. Ново село, ул. „Архитект Илия Попов“ № 70, ИТН
300258192814, че дължи на ищеца „ЧЕЗ Електро България” АД следното:
-сумата от 214.55 (двеста и
четиринадесет лв. и петдесет и пет
ст.) лева-главница за използвана и
незаплатена електрическа енергия за периода от 19.02.2019 г. до
18.05.2019г.;
-сумата от 6.09 (шест лв. и девет
ст.) лева - законна лихва за забава, считано от 20.04.2019 г. до 29.08.2019г.;както и законната лихва
за забава върху главницата, считано от момента на подаване на Заявлението
за издаване на
Заповед за изпълнение
до окончателното заплащане.
Претендират се и направените
разноски.
От ответника, представляван
от особен представител в процеса, в законоустановения срок е постъпил отговор
на исковата молба, с който иска се оспорва като неоснователен.
По делото са ангажирани писмени доказателства.Назначена
и изслушана е съдебно-икономическа експертиза.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи от фактическа страна следното: в резултат на подадено
от страна на ищеца заявление по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр. д. № 2559/2019 г.,
по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника
С.Т. за сумата от 214.55 лева-
главница, ведно със законната лихва, считано от предявяване на вземането на
09.09.2019г. до окончателното издължаване,
лихва в размер на 6.09 лева за
периода от 20.04.2019 г. до 29.08.2019 г.
както и разноски в размер на 25.00 лева ДТ и 58.00 лева адвокатско възнаграждение.
Не се спори относно издаването на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу
ответника за процесните суми.Видно и от приложеното ч.гр.д. № 2559/2019 г. по описа на ВдРС заповедта за изпълнение е връчена на длъжника
при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което е предявен и настоящия
установителен иск.
Страните не
спорят, че ответникът е абонат на „ЧЕЗ Електро България” АД с клиентски № 300258192814
за обект с адрес на потребление с.Ново село, общ.Ново село, ул.Архитект Илия
Попов 70.
Облигационните отношения
между страните се регламентират от Общите условия към договорите за продажба на
електрическа енергия приети на основание чл.98а от ЗЕ от УС на доставчика и
одобрени от ДКЕВР. Съгласно чл. 13, т.1 от ОУ потребителят се задължава да
заплаща стойността на използваната в обекта електрическа енергия в сроковете и
по начина, определен в ОУ. Сроковете са регламентирани в чл.19 от ОУ, като
съгласно ал.7 на същия текст потребителят се счита надлежно уведомен и дължи
плащане на използваната електрическа енергия.Съгласно чл. 35 от ОУ потребител,
който не изпълни задължението си за плащане в срок, дължи обезщетение за забава
в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
По отношение
консумираната от ответника ел.енергия на процесния адрес по делото е представена
справка за консумираната ел.енергия, според която за този абонат и обект са
издадени 3 бр. фактури за консумацията за периода 19.02.2019 г. до 18.05.2019
г. на обща стойност 215.55 лв..За дължимата се сума ,с оглед чл.19 ал.7 от ОУ, не
е необходимо изпращане на нарочна покана,поради което възражението на ответника
е неоснователно.
От заключението на вещото лице се установява, че ответникът
има открита партида за извършено снабдяване на ел. енергия под абонаментен № **********
и партида с ИТН 300258192814, по която партида са регистрирани и начисленията.
Вещото лице е отразило, че към момента на проверката не са били отразени
извършени от ответника плащания по издадените фактури за процесния период.
Вещото лице е дало заключение, от което е видно,че дължимата главница и лихва
за забава са в претендирания размер.
Заключението не е оспорено от страните и същото е
прието от съда.
В съответствие с възложената
доказателствена тежест, дружеството ищец следва да докаже наличието на валидно
възникнало вземане срещу ответника в размера на претендираните суми, както и
размера на задължението на ответника за главницата и дължимата лихва.
Съдът намира, че по делото е установено
съществуването на облигационно правоотношение между страните. На първо място
съгласно разпоредбата на чл. 293 Търговския закон за сключването на търговска
сделка, каквато е продажбата на електрическа енергия, не е необходима писмена
форма. Съгласно чл. 98а от Закон за енергетиката крайният снабдител, какъвто е
ищцовото дружество, продава електрическа
енергия при публично известни общи условия. В изпълнение на задълженията си на
краен снабдител по смисъла на Закона за енергетиката и съгласно общите условия
ищецът е длъжен да снабдява с електрическа енергия всеки клиент, чието
съоръжение е присъединено към електроразпределителната мрежа, а според
установеното в чл. 4, т. 2 потребител на енергия за битови нужди е физическо
лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство, което
ползва електрическа енергия за домакинството си.
При данните по делото е безспорно,че ищецът
е доставил на ответника в периода от 19.02.2019 г. до 18.05.2019 г.
електрическа енергия на обща стойност 214.55 лв. В чл. 35 от Общите условия е
предвидено, че за забавено плащане на дължими суми за електрическа енергия,
клиентът заплаща обезщетение в размер на законната лихва за всеки просрочен ден,
т.е. от датата на падежа по всяка от фактурите до депозиране на заявлението по
чл. 410 от ГПК, която сборна лихва, съгласно заключението на вещото лице, в
случая възлиза на 6.09 лв..
По изложените съображения съдът намира, че
исковете за главница и лихва като основателни и доказани следва да бъдат
уважени, ведно с акцесорната претенция за законна лихва за забава от датата на
депозиране на заявлението по чл.410 ГПК/09.09.2020
г./.
С оглед изхода на делото и на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК ответника следва да понесе направените от ищеца разноски
в настоящето производство: 25.00 лв.-платена държавна такса, 80.00
лв. за възнаграждение на вещо лице, 100.00 лв.-възнаграждение на особен
представител,както и 87.00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Отвеникът следва да заплати на ищеца и направените
разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 2559/2019 г. по описа на ВдРС: 25.00 лева за платена държавна такса и 58.00
лева за адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.М.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на
„ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София п.к.1784, район Младост, бул.”Цариградско шосе” № 159, бл. Бенч Марк,
Бизнес Център,следните суми: сумата в размер
на 214.55
лева-главница за използвана и
незаплатена електрическа енергия за периода от 19.02.2019 г. до
18.05.2019г.; 6.09 лева - законна лихва за забава, считано от 20.04.2019 г. до 29.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.09.2019 г. /датата на
подаване на заявлението по ч.гр.д. № 2559/2019 г. по описа на ВдРС/ до окончателното издължаване.
ОСЪЖДА С.М.Т., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ”
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София п.к.1784,
район Младост, бул.”Цариградско шосе” № 159, бл. Бенч Марк, Бизнес Център, сумата
в общ размер от 83.00 лв. /25. лв. за държавна такса и 58.00 лв. адвокатско възнаграждение/,
представляваща направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д № 2559/2019 г. по
описа на РС-Видин.
ОСЪЖДА С.М.Т., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ”
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София п.к.1784,
район Младост, бул.”Цариградско шосе” № 159, бл. Бенч Марк, Бизнес Център, следните суми за разноски в исковото
производство:
- 25.00 лв.-платена държавна такса;
-80.00лв.- възнаграждение на вещо лице ;
-100.00 лв.-възнаграждение на особен представител ;
-87.00 лв. адвокатско
възнаграждение
Решението може да бъде обжалвано
пред ВдОС в двуседмичен срок от връчването му на страните, като след влизането му
в сила да се приложи препис по ч.гр.д.№ 2559/2019
г. по описа на ВдРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: